Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Велико
Търново, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в открито съдебно заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
При
секретаря М.Н.и с участието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура
Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10330/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от ***Н.К. от ВТАК, като пълномощник на Р.Н.К. с ЕГН **********, адрес
***, срещу Решение № 409 от 02.12.2020 г., постановено по АНД № 393/ 2020 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 2020-268-25-317/ 15.05.2020 г. на директора на
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с което на Р.Н.К. за нарушение на
противоепидемична мярка по т. I.1 от Заповед №
РД-01-124/ 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева. В касационната жалба се сочи неправилност на
съдебния акт, като постановен при неправилно прилагане на материалния закон, а
освен това изводите на съда не се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е
преценил като законосъобразна проведената административнонаказателна процедура,
тъй като в случая за установяване на нарушението не е съставен АУАН, каквото е
изричното изискване на специалната норма на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗдр, изключваща
приложимостта на чл. 36 от ЗАНН, както и че самото наказателно постановление не
отговаря на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. последно от ЗАНН.
Изтъква се и че в административната, и съдебна фази на производството, не е
било доказано от обективна и субективна страна изпълнителното деяние за което
касаторът е санкциониран, обратно, установило се е че такова не е извършвано. В
тази връзка се развиват и доводи, че ограниченията, въведени с Заповед №
РД-01-124/ 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, са в пряко
противоречие с Конституцията на Република България. На последно място касаторът
счита, че обратно на възприетото от районния съд, в случая са налице основания
за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предвид цитираното й
съдържание, съдът квалифицира направените в на касационната жалба оплаквания,
като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му
в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата
инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и да се
произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление,
издадено от директора на ОД на МВР – В. Търново, и присъди на касатора
разноските в производството пред ГОРС. В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирана писмена молба,
чрез пълномощника си, касаторът поддържа жалбата с направените в нея искания,
Допълнително въвежда като аргумент, че Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, като нормативен административен акт, не е била
влязла в сила към датата на претендираното от АНО деяние, при което дори
последното да се приеме за доказано, не съставлява административно нарушение.
Претендира направените по делото разноски за двете инстанции с приложен списък.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител
в открито съдебно заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава становище за основателност на касационната жалба, макар и
не по изложените от касатора оплаквания. Счита, че въззивният съд неправилно е
приел наличието на основание по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за издаването на
наказателното постановление, тъй като постановлението за отказ да се образува
наказателно производство има за предмет деянието на различно от касатора лице.
Намира, че при липсата на идентичност в предмета на постановлението за отказ и
наказателното постановление, при образуването и провеждането на производството
по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, е допуснато съществено нарушение на
процесуални правила. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и вместо
това съдът да отмени издаденото НП.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
В производството пред него, от
фактическа страна районният съд е приел за установено следното: На 14.04.2020
г. вечерта Р.Н.К. отишъл в питейното заведение „Клуб на ловците и рибарите“ в
с. Мерданя, общ. Лясковец, със съдържател Р.Г.Х.. Там К. седнал на една маса
със свои познати - Л.Д.В.и И.С.П., а на съседна маса в заведението седял сам К.Б.В..
Съдържателят на заведението Р.Х.налял на посетителите питиета, като според
обясненията им, К. и В.платили питиетата си, а П.и В.били почерпени от Х.за
извършена му услуга. След като сервирал питиетата на посетителите, съдържателят
Р.Г.Х. излязъл от заведението и отишъл с автомобила си да пазарува, като казал
на посетителите да заключат входната врата отвътре. Във връзка с подаден
сигнал, че всяка вечер заведението работи, на 14.04.2020 г., около 19:00 часа
пред същото пристигнали служители на РУ - Горна Оряховица, на които било
възложено да извършат проверка в обекта. При пристигането на полицейските
служители входната врата на заведението била заключена, но те видели през
прозорците седналите вътре четирима посетители, като след почукване Р.К.
отключил вратата. Полицейските служители влезли вътре и пристъпили към
извършване на проверката, в хода на която снели писмени обяснения от четиримата
души, намерени на място и от съдържателя Р.Г.Х., който се върнал в заведението
малко след идването на полицейските служители. Материалите от проверката били
докладвани на прокурор при Районна прокуратура - Горна Оряховица. С
постановление от 21.04.2020 г. по преписка № 805/ 2020 г. на РП – Г. Оряховица
същият приел, че деянието е административно нарушение, отказал да образува
досъдебно производство и изпратил прекратената преписка на директора на ОД на
МВР - Велико Търново за произнасяне с оглед данните за извършено
административно нарушение. Преписката е получена в ОД на МВР - Велико Търново
на 24.04.2020 г., като на 15.05.2020 г. директорът на дирекцията издал
Наказателно постановление № 2020-268-25-317/ 15.05.2020 година. Със същото на
основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр Р.К. е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. за нарушаване на противоепидемичната
мярка „преустановяване
на посещенията в питейни заведения“, въведена с т. 1.1 от Заповед
№ РД-01-124/ 13.03.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването, на
основание чл. 63 от ЗЗдр. Постановлението е било връчено на санкционираното
лице на 25.05.2020 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. Тази фактическа обстановка районният съд е приел за установена
въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаването
на обжалваното пред него наказателно постановление, служебно изисканата преписка
№ 805/ 2020 г. на Районна прокуратура – Горна Оряховица и показанията на
свидетелите Е.Х., П.К., Н.В., М.Г., Н.К.и Й.К..
Въз основа на така изяснените обстоятелства и
след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на НП,
районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от
него жалба. Същият е приел, че в процедурата по издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения, същото е съответства на
формалните изисквания на закона, а санкционирано нарушение е осъществено от
обективна и субективна страна. Съдът е приел за неоснователни възраженията на
санкционираното лице, че към момента в който е било заварено в „Клуб на ловците и рибарите“ в с. Мерданя,
последният не е функционирал като питейно заведение, а заварените на място лица
са били поканени на почерпка от управителя. В тази връзка е развил съображения
относно целите, преследвани с налагането на противоепидемичната мярка „преустановяване
на посещенията в питейни заведения“ и неотносимостта към постигането на тези
цели, на обстоятелствата, поради които е допуснато събиране на хора в закрити
помещения по време на действието на мярката. С тези мотиви решаващият състав на
РС – Горна Оряховица е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление.
Постановеното решение е неправилно и
като такова следва да бъде отменено. Касационната жалба е основателна.
При постановяване на обжалваното решение
не е било допуснато нарушение на процесуални правила. Решаващият състав на РС –
Горна Оряховица е формирал изводите си, след като е обсъдил обстоятелствата по
делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина,
чрез събиране и приобщаване, на допустими и относими доказателства, вкл. такива
установяващи елементи от изпълнителния състав на претендираното от АНО деяние,
които не са били събрани в административната фаза на производството. Видно от
обжалвания съдебен акт
е, че при постановяването му тези доказателства са обсъдени поотделно и в
съвкупност, като са изложени мотиви, относно тяхната преценка. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на въззивния съд е постановено в нарушение на закона.
Преценката
на наличния по делото доказателствен материал и приложимата нормативна уредба
налага извод за незаконосъобразност на обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, при издаването на което са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Основен принцип, установен с чл. 36, ал.
1 от ЗАНН е, че образуването на административнонаказателно производство се
извършва посредством съставянето на акт за установяване на административно
нарушение. Изключенията от това правило са въведени с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
касаят хипотезите на образувано и прекратено от съда или прокуратурата
наказателно производство за деяние, представляващо престъпление, или отказ на
прокурора да образува наказателно производство за такова деяние и препращане
преписката на АНО по компетентност за извършване на преценка дали е налице
административно нарушение. Наказващият орган е приел наличието на последната от
изброените хипотези - отказ на прокурора да образува наказателно производство,
като е започнал и провел административнонаказателната процедура при липсата на
издаден АУАН. Видно от събраните от въззивната инстанция доказателства обаче, с
постановление от 21.04.2020 г. по преписка № 805/ 2020 г. на РП – Г. Оряховица,
на което се е позовал АНО, прокурорът в районна прокуратура е отказал да
образува досъдебно производство срещу лицето Р.Г.Х. за извършено престъпление
по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, които състави на
изпълнителни деяния включват нарушаването на наредба, правила или мерки,
издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората,
по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни
случаи. Някои от тези изпълнителни деяния биха могли да се припокриват с
изпълнителното деяние по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 или ал. 7 от
ЗЗдр, но в случая прокурорската преписка по която е постановен отказ от
образуване на досъдебно производство не е имала за предмет престъпление,
извършено от Р.Н.К., а от друго лице, при изпълнителен състав който не се
припокрива с този на административното нарушение за което е санкциониран
касаторът. В хода на процедурата, приключила с постановлението от 21.04.2020 г.
по преписка № 805/ 2020 г. на ГОРП, по отношение на последния не са извършвани
някакви процесуални или оперативно-следствени действия, извън снемането на
писмени обяснения от служител на РУ – Горна Оряховица при проверката на
14.04.2020 г., а в самото постановление на прокурора от ГОРП не се съдържа
изявление за извършено от К. нарушение на ЗЗдр, за което е предвидена
административнонаказателна отговорност. Обратно, както в мотивната, така и в
разпоредителната му част с която е изпратено на директора на ОД на МВР – В.
Търново, постановлението визира едно административно нарушение, извършено от Р.Г.Х..
При така посоченото, прокурорското
постановление от 21.04.2020 г. по преписка № 805/ 2020 г. на ГОРП не е годно да
произведе по отношение на санкционираното лице правното действие, предвидено в
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Приложимостта на последната разпоредба
не се обуславя единствено от наличието на отказ от прокурор да образува
наказателно производство за деяние, представляващо престъпление, но и от идентичност между субектите и предмета на
наказателното и последващото административнонаказателно производство. При липса
на идентичност в предмета на двете производства по
някой от тези признаци /субект или обект на посегателството/, не е налице и
предпоставката на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за издаване на НП, без преди това да е
съставен акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка следва
да се държи сметка, че административнонаказателният процес е строго нормирана
дейност и въведените от законодателя изисквания за издаването, и предявяването
на АУАН, съдържащ посочените в закона реквизити, цели запознаване на
привлеченото към отговорност лице с административнонаказателното обвинение,
повдигнато спрямо него и съответно предоставяне възможност на това лице да
организира адекватно защитата си в началния етап на
административнонаказателното производство. Тази цел на закона не може да бъде
игнорирана, независимо от последващо приетото допълнение в разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН /обн. ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./, с
включването на отказа на прокурор да образува наказателно производство, сред
основанията за прилагане на „съкратено“ административнонаказателно производство.
Доколко въпросното законодателно решение е удачно с оглед разпоредбата на чл.
213, ал. 1 от НПК, не е предмет на настоящото изложение. Коментираното по-горе
гарантиране право на участие и защита в производството на привлеченото към
отговорност лице обаче, несъмнено изключва възможността за прилагането на чл.
36, ал. 2, предл. последно от ЗАНН по отношение на лица, деянията на които не
са били предмет на обследване в процедурата, приключила с отказ да бъде
образувано наказателно производство, нито са предмет на издадения от прокурора
акт, обективиращ този отказ.
Както се отбеляза по-горе, чл. 36, ал. 2
от ЗАНН въвежда изключения от общото правило за образуване на
административнонаказателните производства и поради това не може да бъде
тълкувана разширително, вкл. чрез прилагането й по отношение на лица, различни
от това срещу което е постановен отказът да се образува наказателно
производство. Действително, няма пречка наказващият орган, макар и сезиран с
прокурорско постановление при условията на последно посочената норма, при
наличието на достатъчно доказателства за извършването на административно
нарушение от друго лице, да му наложи съответното наказание. Ангажирането
отговорността на това друго лице обаче може да се реализира единствено след
съставянето на АУАН, в производство, образувано по общия ред на чл. 36, ал. 1
от ЗАНН. Друго тълкуване на закона би означавало възможност АНО да наложи
наказание на лице срещу което не е провеждано разследване и относно което в
прокурорското постановление липсва изложение за извършено от него деяние, вкл.
да наложи наказание за нарушение, което не се припокрива като фактическа
обстановка с престъплението, за което е отказано образуването на наказателно
производство. Освен това санкционираното лице ще получи възможност да се
запознае с фактите обосноваващи отговорността му едва с издаденото наказателно
постановление, при осуетяване правото му на защита в административната фаза на
производството, тъй като не е привлечено като субект на
административнонаказателна отговорност, какъвто впрочем е и разглежданият
случай.
Неспазването на установените в закона изисквания при образуването и провеждането на административнонаказателното производство, а от там и гаранциите за съответна на обвинението защита е процесуално нарушение от категорията на съществените. Същото е опорочило изначално процедурата по ангажиране административнонаказателната отговорност на касатора и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление. Като не е съобразил това обстоятелство, районният съд е постановил решението си в нарушение на закона, а при констатираният порок на наказателното постановление е безпредметно да бъдат обсъждани останалите наведени от касатора оплаквания за незаконосъобразност на същото.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде отменено по касационен ред. Делото е изяснено от
фактическа страна, поради което настоящият състав следва да постанови решение
по същество, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
При този изход на делото, основателни са
исканията на касатора за присъждане на сторените разноски във въззивното и
касационното съдебни производства. Исканията са направени своевременно пред
двете съдебни инстанции, като по делото на ГОРС е представен договор за правна
защита и съдействие от 27.05.2020 г., а по настоящото дело – такъв с възможна
най-късна дата 21.01.2021 г. /датата на представяне на договара изключва
верността на отбелязаната дата на съставянето му 21.02.2021 г./, като към
последния е приложен и списък на разноски. Според изявленията в посочените
договори за правна защита и съдействие, договорените адвокатски възнаграждения
от 100,00 лв. за въззивното и 200,00 лв. за настоящото дело, са платени изцяло
в брой.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ и ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл.
143, ал. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Отменя Решение № 409/
02.12.2020 г., постановено по АНД № 393/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица и вместо него постановява:
Отменя
изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление №
2020-268-25-317/ 15.05.2020 г. на директора на Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, с което на Р.Н.К. с ЕГН **********, адрес ***, за нарушение на
противоепидемична мярка по т. I.1 от Заповед №
РД-01-124/ 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Велико
Търново с адрес гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да заплати на Р.Н.К. с
ЕГН **********, адрес ***, сумата от 100 /сто/ лева – разноски по АНД № 393/
2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Велико
Търново с адрес гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да заплати на Р.Н.К. с
ЕГН **********, адрес ***, сумата от 200 /двеста/ лева – разноски по КНАХД №
10330/ 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.