№ 146
гр. Плевен , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Доротея С. Цонева
Иван Н. Радковски
Секретар:Е.М.Р.
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204400600609 по описа за 2020 година
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД № 609/2020 г.,
по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия В.П.,
чрез неговия защитник, адвокат З. М., от АК – гр. Плевен, против присъда
№ 5, постановена по НОХД №205/2019 г., по описа на Районен съд-
гр.Никопол.
В жалбата е изложено становище, че първоинстанционната присъда е
неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие със събраните
в хода на производството доказателства и при допуснати в хода на съдебното
следствие съществени нарушения на процесуалните правила, с искане да бъде
отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като той не е имал
пряк умисъл за извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.Според
изложеното в жалбата не са необходими някакви специални познания или
инструменти за да бъде отвита преградната муфа, с която процесният газов
пистолет е бил окомплектован, а обикновенна отвертка е достатъчна за да
бъде свалена тази муфа, а освен това в дома на подсъдимия не са били
открити никакви патрони, сачми или инструменти за направата на
боеприпаси, с които да се проведат изстрели с този пистолет, които да дават
основание да се направи извод, че В.П. е имал желание да притежава
огнестрелно оръжие. Освен това, според защитата на подсъдимия, при
1
разглеждане на делото е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, като съдът не е предявил на страните приложения
като веществено доказателство газ-сигнален пистолет „***“, поради което не
е могъл да си изгради реална представа за това, какво в същност представлява
действието, извършено от П., по отношение на пистолета и въпросната муфа.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на
въззивния жалбоподател – адвокат З. М., от АК – гр. Плевен изложи доводи, в
изложения по-горе смисъл.
Въззивният жалбоподател В.П. заяви пред настоящия съдебен състав,
че поддържа казаното от неговия защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, тъй
като е правилен.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата,
при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок.
Разглеждайки я по същество въззивната инстанция констатира следното:
С обжалваната присъда подсъдимият В.П. е бил признат за виновен в
това, че в периода 23.02.2020г. – 02.05.2019г., в с. ***, обл. Плевен, ***,
държал газ-сигнален пистолет „***“, модел 914-В, с фабричен № ***, с
променена конструкция- премахната муфа, водеща до промяна в
предназначението му, в следствие на което същото представлява огнестрелно
оръжие, без да има за това надлежно разрешително по Закона за оръжията
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което
и на основание чл. 339, ал.1 и чл. 54 от НК е бил осъден на три години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим, като за приложението
на чл. 28, ал.1 от НК съдът го е оправдал и го е признал за невиновен по този
признак.
На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение
наложеното наказание на подсъдимия по НОХД 2343/2016г на Районен съд –
гр. Плевен, което подсъдимият П. да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 53, ал.1, б. „б“ от НК съдът е постановил приложеният
като веществено доказателство по делото газ-сигнален пистолет „***“, модел
914-В, с фабричен № ***, да бъде отнет в полза на държавата.
Подсъдимият е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на
155, 64 лв., по сметка на ОД на МВР – Плевен и такива, в размер на 191.40 лв.
по сметка на Районен съд – гр. Никопол.
2
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, по която е приета за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.05.2019г. в имот, представляващ къща с двор, находящ се в с.
***, обл. Плевен, ***, и прилежащите му помещения, обитавани от
подсъдимия В.П., във връзка с предварително утвърден план за
специализирани полицейски действия на ОД на МВР – Плевен, по повод
получена информация, че на посочения адрес се съхраняват вещи и предмети,
обект на престъпление, била извършена проверка, в хода на която в кухненско
помещение бил установен, в присъствието на подсъдимия, пистолет, сребрист
на цвят, с черна дръжка, марка „***“, модел 914-В, с фабричен № ***, който
подсъдимия предал, с протокол за доброволно предаване, като заявил, че
пистолетът е негова собственост, закупен няколко месеца по-рано от магазин
в гр. Плевен.
Съобразно представената по делото балистична експертиза
представеният за изследване газ-сигнален пистолет „***“, кал. 9 мм, модел
914-В, с фабричен № ***, представлява видоизменен газ – сигнален пистолет,
годен за стрелба, с всички видове патрони, кал. 9 мм, като вещото лице е дало
заключение, че изменението в пистолета се състои в отстраняването, чрез
ключ или отвертка, на фабрично поставената в цевта му преграда, /предпазна
муфа/, което позволява използването на непредназначени за него боеприпаси,
включително и патрони, снарядени с проектил.
В хода на съдебното следствие, по искане на подсъдимия била
назначена балистична експертиза, според която процесният пистолет е с
демонтирана от цевта стеснителна муфа и в този си вид той представлява
огнестрелно оръжие, характеризиращо се, съгласно ЗОБВВПИ, като
преработване, годен да възпроизведе изстрел с твърдо тяло, с диаметър не по-
голям от 4,8мм и в това си състояние се определя като огнестрелно оръжие,
по смисъла на същия закон. Представяйки заключението си вещото лице
А.Ангелов е заявил, че пистолетът, представен му за изследване, е годен за
стрелба и е пригоден да произведе изстрел, който може да нанесе поражение
върху човешкото тяло и може да причини сериозни наранявания,
включително и смърт.
По делото е представена служебна бележка от служба „КОС“ при РУ
„П“ – Никопол, видно от която подсъдимият не притежава разрешителни, за
дейности по ЗОБВВПИ, няма подадено заявление за уведомление за
притежаване на газ-сигнално оръжие и не му е издадено удостоверение за
процесния пистолет.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е приел
за установена и доказана въз основа на показанията на свидетелите С.С.,
П.С., П.П., С.П. и Т.Б., приложените по делото писмени доказателства,
отбелязани по-горе и заключенията на представените експертизи, като е
изложил съображения, относно това, защо не приема защитната теза на
3
подсъдимия и неговата защита, които не оспорват обстоятелството че В.П. е
държал в дома си в с.*** посочения по-горе пистолет, но твърдят, че той е бил
закупен от подсъдимия като газов пистолет и последния му е отвил муфата, не
с цел да го преправи, а от любопитство, играейки си с него, тъй като същата
била разхлабена и се въртяла лесно, а и защото не знаел, че като отстрани
муфата на пистолета го преправя в боен и не е имал умисъл да го използва
като такъв.
Въззивната инстанция счете, че фактическата обстановка по делото е
правилно и безспорно установена, въз основа да събраните доказателства и
доказателствени средства, а за субективната страна на осъщественото от
подсъдимия престъпно деяние първоинстанционният съд е изложил логични
и убедителни съображения, базирани на доказателствената съвкупност и
заключенията на представените експертизи, които съображения се споделят
напълно и от настоящия съдебен състав. Подсъдимият П. е осъждан именно
за незаконно притежание на боен пистолет „Маузер“, посредством който,
произвеждайки изстрели е извършил хулигански действия и за това
защитната му теза, че не е знаел , че като отстрани муфата на процесния газ-
сигнален пистолет го преправя в боен и не е имал умисъл да го използва като
такъв е несъстоятелна, с оглед на това, че въпреки изпитателния срок,
определен му при отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода за друго такова престъпление, не е спазил нормативните
изисквания, за регистриране и издаване на удостоверение за уведомление,
при закупуването на този пистолет.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият е извършил деянието при форма на вината, изразяваща се в пряк
умисъл, поради това, че е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици, тъй като е знаел, че към
инкриминираната дата не е спазил нормативните изисквания, за регистриране
и издаване на удостоверение за уведомление, при закупуването на процесния
пистолет и е държал същия с премахната предпазна муфа, непозволяваща
изстрелването на непредназначени за него боеприпаси.
По тези съображения настоящата инстанция не възприе доводите на
подсъдимия и неговата защита за несъставомерност на деянието, предмет на
обвинението, поради липсата на субективната страна, при осъществяване на
състава на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, което е наложил на В.П. за извършеното
престъпление, в размер на 3 години лишаване от свобода,
първоинстанционният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство -
предходното му осъждане за престъпления по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 и по чл.
339, ал.1 от НК, като деянието, предмет на настоящото дело е било
осъществено в изпитателния срок, определен му при отлагане изтърпяването
на наложеното наказание, на основание чл. 66, ал.1 от НК.
4
Въззивната инстанция счете, че при индивидуализацията на
наказанието, което е наложил на подсъдимия за извършеното престъпление,
районният съд е надценил значението на посоченото отегчаващо
обстоятелство и същевременно не е отчел като смекчаващо обстоятелство
това, че в конкретния случай В.П., на посочените време и място е държал газ-
сигнален пистолет „***“, кал. 9 мм, модел 914-В, с фабричен № ***, чието
първоначално фабрично производствено предназначение е било да бъде
използван именно като газ – сигнален пистолет, а не като боен такъв и едва
след описаното видоизменение е станал годен за стрелба, с всички видове
патрони, кал. 9 мм.
От друга страна начинът, по който е било осъществено
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК също не би
могъл да се охарактеризира като отличаващ се с някаква особена престъпна
настойчивост, като например и притежанието и на множество боеприпаси,
предназначени за използване с така видоизменения пистолет.
Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени, при преценка на
обществената опасност на осъщественото от подсъдимия деяние, налагаща
изменение на първоинстанционната присъда, като определеното му наказание
да бъде намалено, до минимално предвидения в закона размер за това
престъпление, а именно – две години лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с
обжалваната присъда, на основание чл. 68, ал.1 от НК, е привел в
изпълнение наложеното наказание на подсъдимия по НОХД 2343/2016г. на
Районен съд – гр. Плевен, което В.П. да изтърпи при първоначален строг
режим.
При цялостната проверка на първоинстанционния съдебен акт
настоящата инстанция констатира, че съобразно диспозитива на обжалваната
присъда, подсъдимият правилно и законосъобразно е бил оправдан за
приложението на чл. 28, ал.1 от НК, като е бил признат за невиновен да е
извършил престъплението, предмет на обвинението, по този признак. Това е
така, тъй като в особената част на НК, за престъплението по чл. 339 от
наказателния закон не са предвидени състави, които да бъдат осъществени от
дееца, след като е бил осъден, с влязла в сила присъда, за друго такова
престъпление, но в мотивите към присъдата първоинстанционният съд е
записал следното: ….. „Съдът не намери, престъплението да е извършено от
подсъдимия, като продължавано, по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, поради
което и го призна за невиновен, да е извършил престъплението, за което е
предаден на съд по този квалифициращ признак.“ Цитираното изречение няма
смисъл, тъй като за оправдателния диспозитив по чл. 28, ал.1 от НК, който
принципно в конкретния случай е правилен, съдът в мотивите си е изложил
съображения, касаещи правната фигура на продължаваното престъпление,
дефинирана в чл. 26 от НК, каквото обвинение липсва по настоящото дело.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счете, че
5
обжалваната присъда №5, постановена по НОХД № 205/2019г. на Районен
съд – гр. Плевен, следва да бъде изменена, в посочения по-горе смисъл, като
наложеното наказание на подсъдимия В. Е. П. бъде намалено на 2 години
лишаване от свобода, което наказание да се търпи при първоначален строг
режим, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, а в
останалата и част, първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена,
като правилна, обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице
основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал.1,
т.1 от НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 5, постановена по НОХД №205/2019г., по описа на
Районен съд-гр.Никопол, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание на подсъдимия В. Е. П., с ЕГН **********, от 3/ТРИ/ години
лишаване от свобода, на 2/ДВЕ/ години лишаване от свобода, при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.
„ в“ от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6