№ 214
гр. Разград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20223330200368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “МЛИН-97” АД -гр.Разград, против наказателно
постановление № 38-0000894 от 28.04.2022г. на Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и
на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. М., който поддържа жалбата на
посочените основания, като развива подробни съображения в подкрепата им.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0000894 от 28.04.2022г. на
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение
на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото
дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000
лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №316884/14.02.2022г., съставен на жалбоподателя от
Инспектор към РД “АА” Русе. В акта и НП е отразено, че на 14.02.2022г. по седалище и
адреса на управление на “МЛИН-97” АД - гр.Разград, ул. „Тутракан“ №1 е извършена
1
комплексна проверка на посоченото юридическо лице, като превозвач, притежаващо лиценз
за обществен превоз на товари на територията на Р България. Било установено, че
превозвачът е допуснал на 27.09.2022г. осъществяване на обществен превоз на товари –
слънчоглед, с моторно превозно средство товарен автомобил „МАН ТГА 18.440 ВЛС“ с
рег. №РР6759ВА от категория №3, оборудван с дигитален тахограф „Siemens AG SV
1381.**********“, със сериен №********** с водач И.А.И., като за деня имало изминати
121 км, видно от проверката на карта на водача №0000000049439002 за дигитален тахограф,
като водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност - нямал валидно
удостоверение за психологическа годност. Сочи се, че последното е установено от
извършена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите и било
установено, че към процесната дата водачът не е имал удостоверение за психологическа
годност – издаденото му в предходен момент такова било с изтекла валидност на
06.01.2021г. Прието е, че така е нарушен чл.7а, ал.2 пр.3 ЗАвП и обжалващото дружество е
санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитана М. М. /актосъставител/, която в показанията си
потвърждава отразените в акта и НП констатации. По думите й било установено, че
процесният превоз е извършен от водача въз основа на извършената проверка в
информационната система и представените документи – пътни листи и товарителници. От
данните съдържащи се в тях е видно, че действително на процесната дата водачът е
извършил превоз с процесния автомобил. След извършване на справка в съответния
регистър се установило, че към момента на процесния превоз водачът нямал валидно
удостоверение за психологическа годност. Приложено е копие от справка от същия регистър
/л.16 от делото/, видно от което водачът към момента на превоза действително не е имал
удостоверение за психологическа годност – имал такова изгубило валидност след
06.01.2021г. С оглед доказателствата съдът приема, че обстоятелствата по акта и НП са
доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна. Подсъдността на РС Разград се обосновава от седалището на дружеството
«допуснало» извършване на превоза.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на правилата, установени в
административнонаказателния процес. Не са налице твърдените в жалбата нарушения на
процесуалните и материалноправните правила. В Акта и НП ясно са описани място и дата
на нарушението. В НП се визира „допускане“ на извършване превоз от лице, което лице не
отговаря на изискванията за психологическа годност. Точно такава хипотеза санкционира
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. Мястото на нарушението се свързва със седалището на
превозвача, защото именно от това седалище се извежда съответното допускане на превоз.
Обстоятелствата по акта и НП се доказват, както се посочи по-горе, поради което съдът
приема, че обжалващото дружество е допуснало вмененото му нарушение. Разпоредбата на
чл.96г, ал.1 от ЗАвП санкционира този, който допусне водач, който не отговаря на някое от
2
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Посочената като нарушена разпоредба на чл.7а,
ал.2 пр.3 от ЗАвП изисква от превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Чл. 8 от
НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006г. изисква наличието на удостоверение за психологическа
годност за лицата постъпващи на работа като водачи на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари. В случая именно тази годност на водача не е била надлежно
удостоверена към процесния момент, поради което дружеството превозвач е нарушило
разпоредбата на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП. При това правилно превозвачът е санкциониран.
Съдът не намира, че случаят е маловажен. Всъщност случаят е типичен – не разкрива по-
малка степен на обществена опасност от типичните нарушения от този тип. Става дума за
специфичен вид изисквания, които явно се неглижират от превозвачите, като очевидно често
се възлагат превози на водачи, неотговарящи на законовите изисквания. Наложеното
наказание е в абсолютно определения законов размер. С оглед на всичко изложено съдът
намира, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000894 от 28.04.2022г. на
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на
обжалващото дружество “МЛИН-97” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Разград, ул. „Тутракан“ №1, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3