Решение по дело №1581/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1121
Дата: 31 октомври 2023 г. (в сила от 30 октомври 2023 г.)
Съдия: Тихомир Руменов Рачев
Дело: 20232100501581
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1121
гр. Бургас, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. КараС.а
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501581 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. Г. К., чрез пълномощника му адв.
Радостин Станчев от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 1561 от
12.07.2023 г., постановено по гр. д. № 8192/2022 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е отхвърлен искът му за приемане за установено, че не дължи
на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД сумите от 1193,96 лева, от които 441,95 лева –
главница, 273,52 лева – законна лихва за периода от 16.11.2016 г. до
23.12.2022 г., 153,49 лева – мораторна лихва за периода от 28.11.2013 г. до
11.10.2016 г. (неолихвяема сума) и 325 лева – разноски, присъдени с
Изпълнителен лист № 5987 от 16.12.2016 г., издаден по ч. гр. де. № 7080/2016
г. по описа на Районен съд – Бургас, които суми са предмет на изпълнително
дело № 1467/2022 г. на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 с район на действие:
Окръжен съд – Бургас, поради погасяването на вземанията по давност.
Въззивникът счита, че решението е постановено в противоречие с
материалния закон. Според него първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, но е стигнал до грешни правни изводи,
защото е сложил знак за равенство между действителния кредитор, в полза на
когото е издаден изпълнителен лист, и ответното дружество, правата на което
са възникнали след издаване на изпълнителен лист и за които права ищецът
не е уведомен. Въззивникът изтъква, че не е получил уведомление от цедента
за прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист, поради което цесията
1
няма действие спрямо него. От това прави извод, че изпълнителните действия
нямат действия по отношение на него, съответно не прекъсват и давността. В
жалбата се поддържа, че е изтекла петгодишната погасителна давност,
считано от 16.12.2016 г. – датата на издаване на изпълнителния лист. Иска се
решението на първата инстанция да бъде отменено и вместо него искът по чл.
439 от ГПК да бъде уважен. Претендират се деловодните разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД,
чрез адв. Лила Мачева от Адвокатска колегия – Велико Търново. В него се
излагат съображения, че преди делото на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на
КЧСИ, е имало друго със същия предмет, образувано на 25.05.2017 г. от ЧСИ
Галин Костов, рег. № 924 на КЧСИ. По последното били наложени запори на
банкови сметки (15.12.2017 г.), възбрана на недвижими имоти (15.12.2017 г.),
запор на МПС (27.02.2020 г.), опис на движими вещи (18.06.2020 г.), като
всяко от тези действия прекъсвало давността. На 06.12.2022 г. делото било
прекратено поради перемпция на 06.12.2022 г. На 06.12.2022 г. било
образувано новото изпълнително дело при ЧСИ Таня Маджарова.
Въззиваемата страна счита, че давността отново е прекъсната с налагането на
възбрана на недвижим имот на длъжника по това дело. В отговора се
оспорват и доводите на въззивното дружество във връзка със съобщаването
на цесията. Изтъква се, че същият е уведомен за нея два пъти: веднъж на
23.07.2020 г. от ЧСИ Галин Костов по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и втори път
на 14.12.2022 г. от ЧСИ Таня Маджарова. Иска се решението да бъде
потвърдено. Претендират се деловодни разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
Отговорът на въззивната жалба също е допустим – подаден е в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т.
1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Относно валидността и допустимостта на решението:
При служебната проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 3964 от
18.11.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 7080/2016 г. по описа на Районен съд -
Бургас, срещу въззивника е издаден Изпълнителен лист № 5987 от 16.12.2016
г. за заплащане на „Булпойнт 2015“ ЕООД на следните суми: сумата от общо
441.95 лв. – сборна главница, представляваща задължение по Договор за
телекомуникационни услуги от 01.08.2012 г., сключен между Х. Г. К. и
2
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, прехвърлени от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД на „Булпойнт 2015“ ЕООД, с договор за
продажба на вземания от 12.05.2016 г., по фактури за отчетен период от
10.10.2013 г. до 07.04.2014 г., както и сумата от общо 153.49 лв. – сборна
мораторна лихва върху всяка главница по фактури, начислена за периода от
28.11.2013 г. до 11.10.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на
постъпване на заявлението – 16.11.2016 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 325 лв. – разноски по делото, от които 25 лв. – заплатена
държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За събиране на тези вземания е образувано изпълнително дело № 758 от
2017 г. по описа на ЧСИ Галин Костов. Молбата е подадена от „Бул Инвест
Груп 1“ ЕООД, което е представило Договор за прехвърляне на вземане от
31.03.2017 г., сключен между него и „Булпойнт 2015“ ЕООД. Не са
представени доказателства за съобщаване на цесията, нито пълномощно от
стария кредитор за извършване на това действие.
На 15.12.2017 г. са изпратени запорни съобщения до „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и „Инвестбанк“ АД (получени съответно на 20.12.2017 г. и
21.12.2017 г.), както и съобщение до Службата по вписванията за налагане на
възбрана върху недвижими имоти на длъжника (получена и вписана на
22.12.2017 г.).
В периода от 22.12.2017 г. – 22.12.2019 г. не са извършвани
изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, без това да е констатирано от ЧСИ.
Със разпореждане от 27.02.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху четири
моторни превозни средства, притежавани от длъжника.
С писмо от 27.02.2020 г. ЧСИ Галин Костов е упълномощил ЧСИ Делян
Николов, рег. № 804, с район на действие: Окръжен съд – Бургас, да връчи на
длъжника съобщение за образуваното изпълнително дело. В същото на
длъжника се съобщава за делото, цесията, запорите на банкови сметки и
МПС. Тъй като длъжникът не е открит на адреса, на 23.07.2020 г. е залепено
уведомление по чл. 47 от ГПК (разписка на л. 218 от първоинстанционното
дело). Съобщението е валидно връчено на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК с
изтичане на срока за явяване в канцеларията на ЧСИ (06.08.2020 г.).
С молба от 18.06.2020 г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника. ЧСИ не е предприел такива действия.
В периода от 18.06.2020 г. до 18.06.2022 г. не са извършвани
изпълнителни действия, поради което делото е перемирано, без съдебният
изпълнител да го констатира.
С молба от 01.12.2022 г. взискателят е помолил изпълнителното дело да
бъде прекратено. Делото е прекратено с постановление от 06.12.2022 г. ЧСИ е
вдигнал запорите и възбраните.
С молба от 08.12.2022 г. длъжникът е поискал от ЧСИ Таня Маджарова,
рег. № 803, с район на действие: Окръжен съд – Бургас, да образува
изпълнително дело срещу длъжника въз основа на същия изпълнителен лист.
3
Направено е и изрично искане ЧСИ да съобщи на длъжника за цесията.
Приложено е пълномощно от стария кредитор – „Булпойнт 2015“ ЕООД, с
което „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД е упълномощено да изпрати уведомление
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжниците по цедираните вземания (л. 59 от
първоинстанционното дело). Самото уведомление също е приложено, като то
изхожда от стария кредитор (л. 68 от първоинстанционното дело).
На 09.12.2022 г. ЧСИ е изпратил покана до Служба по вписванията – гр.
Бургас за налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника.
Същите са вписани на 13.12.2022 г.
На 09.12.2022 г. ЧСИ е изпратил и покана за доброволно изпълнение до
длъжника. Тя е получена на 20.12.2022 г. от адв. Станчев – пълномощника на
длъжника.
Искът по чл. 439 от ГПК е подаден на 12.12.2022 г., с което давността е
спряла да тече.
На 10.01.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „Инвестбанк“ АД,
получено на 12.01.2023 г. Изпълнителното действие е извършено след
спиране на течението на давността, поради което не може да се вземе
предвид.

По възражението, че цесията не е съобщена на длъжника:
Съдът намира, че това възражение не следва да се разглежда по
следните съображения:
С Решение № 209/28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т.о.,
върховната инстанция е приела, че без значение за основателността на иска
по чл. 439 от ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов
кредитор (цесионер) е установяване на надлежното уведомяване на длъжника
по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да
бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. ВКС е посочил, че
предназначението на изпълнителният процес, като форма за принудително
осъществяване на граждански права, е да даде защита по повод липсата на
доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия чрез
принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред. Макар и
да се различава от доброволното изпълнение по фактически състав,
принудителното изпълнение има цели и поражда същият материалноправен
ефект – удовлетворява правото и погасява задължението. С оглед тази
характеристика се обосновава и основната разлика с исковия процес, който
цели защита при правен спор, чрез разрешаването му. Тези разлики,
обуславят и различия при прилагане на материалноправните изисквания на
закона като форма на различна защита. Ако в исковия процес, правата следва
да бъдат установявани с предвидените в закона доказателствени средства, то
в изпълнителния процес този спор вече е приключил и изпълнението
реализира неговите последици, поради което и правилата, по които се развива
изпълнителното производство са различни – към момента на неговото
4
започване е налице изпълнително основание, обективиращо изпълняемото
право. То се реализира от специфичен орган, в чиято дискреция е провеждане
и приключване на принудителното изпълнение – съдебният изпълнител,
който е овластен с компетентността да извършва предписаните в ГПК
изпълнителни действия. Този орган, за разлика от съда, не разрешава правен
спор, а цели удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат
определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен
контрол по реда на чл. 435 от ГПК и съответно носи гражданска отговорност
за допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди. С
оглед това се налага извод, че изпълнителният процес се ръководи от
специален орган, имащ правомощието (право и задължение) да удовлетвори
изпълняемото право и който осъществява тази дейност чрез предприемане на
конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху
материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на
изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото
съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите
действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг
взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 от ГПК, като изключение
от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула
на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към
материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на
вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и
частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също
могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в
изпълнителния лист.
С оглед изложеното съдът е приел, че при частно правоприемство,
каквото се поражда в резултата на сключен договор за цесия, в хода на
процеса не се прилагат ограниченията по чл. 226 от ГПК, чиято специфична
цел се свързва само с исковото производство. Валидността и основателността
на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и
съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез
ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди – арг. от чл. 74 от
ЗЧСИ, ако органа е частен съдебен изпълнител. След като съдебният
изпълнител като орган е натоварен с реализиране на признатото право и носи
отговорност за неговото удовлетворяване, то и длъжника не може да
реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети действия
от съдебния изпълнител по изпълнението му. Или основателността на иска по
чл. 439, ал. 1 от ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния
изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с
конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на
самото изпълняемо право.
Настоящият съд счита за нужно да посочи също, че в трайната практика
на ВКС (Решение № 239/15.05.2018 г. по т.д. № 986/2017 г., I т.о., Решение №
126/30.10.2020 г. по т.д. № 2042/2019 г., II т.о., Решение № 198/18.01.2019 г.
по т.д. № 193/2018 г., I т.о., Решение № 86/27.10.2020 г. по т.д. № 2118/2019
г., I т.о. и др.), се приема, че придобИ.ето на вземането от цесионера
5
(респективно възникването му в неговия патримониум) настъпва със самото
сключване на договора за цесия, а съобщаването й не е елемент от
фактическия й състав. Целта на уведомяването на длъжника е единствено с
оглед защитата му срещу ненадлежното изпълнение на задължението му (т.е.
срещу лицето, което вече не е носител на вземането). В настоящия случай
ответникът не е направил възражения, относими към последиците на
неуведомяването му за цесията, например, че междувременно е платил дълга
на цедента, в който случай плащането би могло да бъде прието като
правопогасяващо, предвид неуведомяването. Вж. в този смисъл Определение
№ 264/28.04.2022 г. по т.д. № 2111/2021 г. на ВКС, II т.о.
Само за пълнота следва да се отбележи, че според настоящия състав
длъжникът е бил уведомен за цесията и в хода на съдебния процес.
Изпълнителното дело, по което се съдържат пълномощното и уведомлението
за цесията, е било изискано, докладвано и прието от съда, след което е било
пришито към кориците на делото. Това означава, че горепосочените
документи са станали достояние на длъжника.

Относно основателността на иска:
Въззивният съд се произнася само по доводите за неправилност,
изложени във въззивната жалба (чл. 269 от ГПК). В случая въззивникът се
позовава единствено на липсата на ефект на цесията, без да сочи други
оплаквания. Само за пълнота следва да се отбележи, че по по-горе бяха
установени множество изпълнителни действия, с които давността е била
прекъсната. Така към момента на подаване на исковата молба петгодишната
давност не е изтекла. Настъпилата перемпция не влияе по никакъв начин на
този извод. Единствената правна последица е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй
като давността е свързана само с поведението на кредитора. Вж. в този смисъл
практиката на ВКС: Решение № 126/28.06.2022 г. по гр.д. № 3409/2021 г., III
г.о., Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., и др.

По разноските:
При този изход на спора право на разноски във въззивна инстанция има
въззиваемото дружество. То е направило своевременно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Неоснователно е
възражението за прекомерност, направено от насрещната страна. Поради това
посочената сума следва да се присъди на въззиваемото дружество.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1561 от 12.07.2023 г., постановено по гр.
д. № 8192/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х. Г. К., ЕГН **********,
да заплати на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 400 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7