Решение по дело №2875/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 22.12.2021 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1843 по описа на ВРС за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова срещу ответника И.Д.К., ЕГН **********, настоящ адрес: *** искове с правно основание чл. 422 от ГПК да бъде признато за установено между страните, че ответникът в качеството му на кредитополучател по Договор за кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.07.2017 г. дължи на „Банка ДСК“ АД следните суми:

-    сума в размер 819,39 лв., представляваща дължима главница по договора за кредит;

-    сума в размер 339,45 лв., представляваща договорна лихва за периода 20.02.2018 г. – 31.07.2019 г., дължима на основание чл. 1, ал. 2 от договора за кредит във връзка с чл. 27, ал. 2 от Общите условия за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лице;

-    сума в размер 0,23 лв., представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, в размер на законната лихва, дължима на основание TP № 3/2017 г., начислено от изискуемост на вземането до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК;

-    сумата от 164,43 лева, представляваща сбора от неплатените такси за нереволвиране и такси за теглена на ATM, както следва:

 

Месец	Вид такса	Непогасена част
8.2017	такса теглене на ATM	6.46 л в.
8.2017	такса теглене на ATM	5.25 лв.
8.2017	такса теглене на ATM	6.46 лв.
8.2017	такса теглене на ATM	11.66 лв.
8.2017	такса теглене на ATM	9.17 лв.
9.2017	такса за нереволвиране	12.49 лв.
11.2017	такса за нереволвиране	13.28 лв.
11.2017	такса теглене на ATM	4.84 лв.
1.2018	такса теглене на ATM	5.27 лв.
2.2018	такса за нереволвиране	14.55 лв.
4.2018	такса за нереволвиране	15.00 лв.
5.2018	такса за нереволвиране	15.00 лв.
6.2018	такса за нереволвиране	15.00 лв.
7.2018	такса за нереволвиране	15.00 лв.
8.2018	такса за нереволвиране	15.00 лв.
	Общо	164.43 лв.

 

и за които суми е издадена заповед за №785/07.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 1181/2019 г. по описа на РС-Девня.

В евентуалност и в случай че установителният иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен поради липса на изискуемост на кредита, моли да бъде осъден ответникът И.Д.К. да заплати на „Банка ДСК" АД следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за банков кредит от 28/07/2017г., а именно: предсрочно изискуема главница в размер от които 819,39 лева, представляващи дължима главница, 339,45 лева - дължима договорна лихва за периода от 20/02/2018 до 31/07/2019 г., както и 0,23 лева законна лихва за периода от 01/08/2019 до 02/08/2019 г., дължими заемни такси в размер на 164,43 лева, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28/07/2017 г., сключен между „Банка ДСК“ АД от една страна като кредитор и И.Д.К. от друга страна, като кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева.

С подписване на договора страните уговорили усвояването на разрешения кредитен лимит да се осъществява чрез използване на кредитна карта, при договорена променлива възнаградителна лихва, формирана от стойността на 6 - месечен СОФИБОР и надбавка в размер на 21,682 %. Към датата на подписване на договора за кредитна карта, 6 - месечният СОФИБОР бил в размер на 0,268, а лихвата по кредита в размер на 21,95 % годишно. Съгласно чл.27, ал.2 от ОУ лихвата се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума. В договора за кредит и неговите приложения били уредени подробно условията за ползване, обслужване и прекратяване на кредита и кредитната карта, както и задълженията на кредитополучателя, включително неговата отговорност в случай на неизпълнение на задълженията му и свързаните с това последици. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия към договора за кредит, срокът за ползване на кредита бил обвързан със срока на валидност на кредитната карта, в рамките на който обслужването на кредита се осъществявало чрез заплащане на минимална сума за револвиране /съгласно чл.25, ал.1 от ОУ/ в рамките на определен гратисен период след договорената месечна падежна дата. Срокът на валидност на кредитната карта бил 3 години, месечната падежна дата била 20 - число на месеца, гратисният период бил 15 дни, а минималната сума за револвиране била посочена в раздел VI от условията - 3%. Наред с горепосочените условия, в чл. 8 от договора за кредит било предвидено заплащане на такси за издаване и ползване на кредитната карта. Съгласно действащата тарифа на банката, кредитополучателят дължи на кредитора заплащане на определени суми във връзка с теглене на пари в брой, както и при невнасяне на дължимата минимална сума за револвиране дължи на кредитора 15 лева.

Срокът за ползване на лимита, съвпадал със срока на валидност на картата, като всички условията по ползване, олихвяване и погасяване на усвоения договорен лимит, били определени в Общите условия и Условията за съответния вид карта, с които на основание чл.1 от Договора за предоставяне на кредитна карта, кредитополучателят бил запознат и приел. При отпускане на кредитния лимит, същият се от отчитал по „целева" /само за нуждите на предоставения кредитен лимит/ разплащателна сметка № 24585099 с титуляр И.Д.К..

По-нататък ищецът излага, че съгласно общите условия, Банката определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение, която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата /гратисен период/, посочен в Условията за съответния вид карта. Неполучаването на извлечение не освобождава клиента от задължението му да погаси минималната сума за револвиране в посочения срок.

Твърди, че с подписване на договора за кредитна карта, кредиторът е изпълнил поетия с него ангажимент, като е предоставил на кредитополучателя възможност за ползване на договорения кредитен лимит, както и съответната кредитна карта, необходима за ползването му, което го прави изправна страна по договора. Кредитополучателят след усвояване на кредитния лимит допуснал неизпълнение на договора за кредитна карта, изразяващо се в нарушаване на договореностите по чл.25 от Общите условия ежемесечно в рамките на определения в условията срок след падежната дата /гратисен период/ да заплаща минимална сума за револвиране на кредита, като в продължение на повече от четири поредни месеца, не е сторил това, както следва: 20/03/2018 г.- невнесена минимална сума за револвиране в размер на 30,13 лева, 20/04/2018 г.- невнесена минимална сума за револвиране в размер на 30,13 лева; 20/05/2018 г.- невнесена минимална сума за револвиране в размер на 30,14 лева; 20/06/2018 г.- невнесена минимална сума за револвиране в размер на 30,09 лева; 20/07/2018 г.- невнесена минимална сума за револвиране в размер на 30,10 лева; 20/08/2018 г.- невнесена минимална сума за револвиране в размер на 30,10 лева.

Отделно от това излага, че дължимата минимална сума за револвиране не е внесена и до края на следващия /пети/ гратисен период, поради което на основание чл. 32, ал.1 от Общите условия към Договора за кредитна карта, ползването на кредитния лимит е прекратено. След прекратяване на револвирането на кредитния лимит, същият започва да се отчита при кредитора - БАНКА ДСК АД по кредитна сметка № 25505311.

В тази връзка и на основание чл.32 от ОУ към договора за кредит, кредиторът предприел действия по обявяване на изискуемост на вземането си по договора за кредитна карта, като за целта изпратено чрез ЧСИ Николай Георгиев уведомление изх. № 06-20-00709/20.03.2019 г. до кредитополучателя, за отнемане на договореното преимущество на срока на кредита, считано от датата на получаването му. Уведомлението било връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК при стриктно спазване на изискванията на закона. Извършените правни и фактически действия били изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, която еднозначно приема, че за да стане вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е необходимо последният да уведоми своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока на кредита. Във връзка с изложеното по-горе, счита, че с връчване на уведомление изх. №06-20-00709/20.03.2019 чрез ЧСИ Николай Георгиев на кредитополучателя, вземането на БАНКА ДСК АД спрямо него по посочения в уведомлението договор за кредитна карта е станало предсрочно изискуемо.

Поради непогасяване от страна на кредитополучателя на дължимите по договора задължения, последният инициирал производство издаване на заповед за незабавно изпълнение за процесните вземания пред РС – Девня.

Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва предаването респ. получаването на кредитната карта на и от ответницата. На следващо място твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането.  Твърди, нищожност на процесния договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на императивните разпоредби на чл. 11, т.9, т.9а, т.10, т.11 и т. 12, вр. с чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че променлив годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема -21.95% и годишен процент на разходите /ГПР/-24.30% нарушава добрите нрави и внася неравноправност между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез изискванията за добросъвестност и е в ущърб на кредитополучателя, с оглед което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Твърди също така, че противоречаща на добрите нрави е уговорка предвиждаща променлива възнаградителна лихва, надвишаваща многократно размера на законната лихва, каквато в случая е налице. Нищожността на клаузата, регламентираща ГЛП, представляваща и част от същественото съдържание на договора, прави цялото заемно съглашение нищожно. Твърди, че ГПР е в размер на 24.30%, доколкото действителният процент на разходите е в различен от посочения размер, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на револвиращия кредит.

Счита, че посочването в процесния договор на размер на ГПР, които не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП и е основание за преценката на неравноправния характер на договорните клаузи по см. на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК- да бъде посочен точния размер на дължимия лихвен процент и на ГПР- сключения договор за револвиращ кредит като недействителен не поражда права и задължения на страните по заемното правоотношение. Твърди, че максималният размер на договорната лихва е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, според която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията дадени в TP 1/2009г. на ОСГТК, добрите нрави са неписани несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Съгласно установената съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /Решение 1270/09.01.2009г. по гр.д. 5093/2007г., 2-ро ГО по описа на ВКС, както и Решение 906/30.12.2004г. по гр.д 1106/2003г. 2-ро ГО по описа на ВКС, Решение 378/18.05.2006г. по гр.д. 315/2005г. 2-ро ГО по описа на ВКС и др/.

Твърди, че разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК е неприложима по отношение на ГЛП.  Независимо, че ГЛП е част от ГПР, то в ГПР са включени и много др. разходи.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за незабавно изпълнение № 785/07.08.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 1181/2018 г. на Районен съд – Девня е разпоредено длъжникът И.Д.К. да заплати на Банка ДСК следните суми: 819,39 лева (осемстотин и деветнадесет лева и тридесет и девет стотинки) - изискуема главница по Договор за кредитна карта с револвиращ кредит от 28.07.2017, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното ѝ изплащане; 339,45 лева (триста тридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки)- договорна лихва, дължима за периода от 20.02.2018 г. до 31.07.2019г. вкл.; 0.23 лева (двадесет и три стотинки) – законна лихва, начислена за периода от 01.08.2010г. до 02.08.2019 г. и 164,43 лева (сто шестдесет и четири лева и четиридесет и и три стотинки) – дължима такса изискуемост и 76,47 лева – съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1, и ал.8 и чл. 81 ГЖПК и чл. 26 от НЗПП.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Исковете са предявени след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което са процесуално допустими. Предмет на установителният иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Б.Д.“ ЕАД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за банкова кредитна карта, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата срещу задължение за връщането ѝ заедно с договорна лихва в посочения размер, изпадането на кредитополучателя в забава, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на кредитополучателя.

От представения по делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.07.2017 г. се установява, че между ищеца „Б.Д.“ ЕАД и ответницата И.Д.К. е сключен договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит от 1000,00 лв.  и годишен лихвен процент от 21,95%, или 0,06% на ден. Съгласно чл. 8 от Договора последният се счита сключен с подписването му и е валиден до прекратяването му по някой от начините, предвидени в общите условия на банката. Съгласно чл. 9 от Договора за издаване и ползване на кредитна карта, клиентът заплаща такси, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента.

Представени са и Общи условия на Банка ДСК по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. В чл. чл.30, ал.1 от Общите условия е уговорено, че в случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита се начислява такса за нереволвиране и невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Съгласно чл. 30, ал.2 от Общите условия когато в четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира и невнесената част се олихвява по горния ред. По-нататък в ал. 3 и ал.4 на същия член е посочено, че ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява.

Според разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Общите условия на банката ако клиентът не погаси задължението си в размера и срока по чл. 30, ал.3 от Общите условия кредитният лимит се прекратява. Вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомяване до клиента.

Въпреки уговорената автоматична изискуемост на сумите по кредита, тази уговорка не би могла да породи действие автоматично, тъй като съгласно т. 18 от Тълкувателно Решение №4/2013, от 18.06.2014 год. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

Видно от представената покана рег. №4413/12.09.2018 г. на чрез ЧСИ Надежда Денчева с район на действие ОС - Варна и представения Констативен протокол за получаване към нея се установява, че предсрочната изискуемост по процесния кредит е съобщена на кредитополучателя при условията на чл. 47, ал.1-5 от ГПК, която процедура съдът намира за надлежно изпълнена с оглед на извършените посещения на настоящия и постоянния адрес на длъжника, търсене на посочения от него в договора телефонен номер за контакт и справка за трудови договори. На двата адреса е залепено уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК, като е изчакан двуседмичния срок за получаването му, през който книжата са били на разположение в кантората на ЧСИ. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените от процесуалния представител на ответника възражения, че поканата не е редовно връчена. Съгласно трайната съдебна практика връчването на уведомлението за настъпване на предсрочната изискуемост по реда на чл. 47, ал.1-5 от ГПК е редовно.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице А.В., което съдът кредитира като компетентно дадено и от което се установява следното: Видно от Декларация за предаване/връщане на банкова карта, издадената по Договора кредитна карта DSK MaxiCard е получена от кредитополучателя И.Д.К. на 11.08.2017г. За периода 15.08.2017г. до 12.01.2018г. ответникът е усвоил суми в размер на 989.64 лв., като 209,64 лв. от тях е използвал за плащания чрез ПОС устройства, а сума в размер на 780,00 лв. е изтеглена в брой на ATM. Размерът на непогасената част от усвоения кредитен лимит към 01/08/2019г. е 819,17лв. Към 07.05.2019г. кредитополучателят е допускал неизпълнение на задължението за заплащане на минималната сума за револвиране в шест последователни месеца от м.03.2018г. до м.08.2018г. Съответно падежните дати са 20.03.2018г.; 20.04.2018г.; 20.05.2018г.; 20.06.2018г., 20.07.2018 г. и 20.08.2018г. Общият размер на неплатените минимални суми за револвиране е 180,69 лв. Размерът на дължимата и неплатена възнаградителна лихва към 02/08/2019г. е 338,52 лв. Размерът на всички дължими и неплатени такси е 164,42 лв. От тях размерът на дължимите и неплатените такси за нереволвиране по кредита са в размер на 116,12 лв. Останалата сума от дължимите и неплатени такси е такса теглене в размер на 48,30 лв.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответника в качеството му на кредитополучател по процесния договор за банков кредит и „Б.Д.“ ЕАД. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил на ответника заемната сума, който я усвоена в размер от 989.64 лв. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е заплатил в цялост уговорените в него суми – главница, договорна лихва и обезщетение за забава, както и такса нереволвиране в размер на 116,12 лв. като е останал задължен за сумите, предмет на настоящото производство, поради което дължи връщането им на ищеца.

От ответника е направено възражение за нищожност  на процесния договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на императивните разпоредби на чл. 11, т.9, т.9а, т.10, т.11 и т. 12, вр. с чл. 22 от ЗПК. Твърди, че променлив лихвен процент от 21,95% нарушава добрите нрави.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по  гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителната лихва от 21,95% не надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което не накърнява и добрите нрави.

Ответникът твърди и че са нарушени разпоредбите на чл. 11, т.9-12 от ЗПК. Съгласно чл.11, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В чл. 1 от процесния договор се съдържа въпросната информация, като е посочено, че договорът се сключва при променлив годишен лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 21,95% годишно, или 0,06 % на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR за карти в български лева, който индекс при отрицателни стойности се приема за нула, и фиксирана надбавка в размер на 21,682“. Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR в сроковете и условията, посочени в Общите условия.  В глава Х от Общите условия „Методология за определяне на лихвения процент по кредита“ подробно е изложена информация за условията и методът на определяне на лихвения процент. Поради което, съдът намира, че не е налице неизпълнение на тази разпоредба.

Съгласно чл.11, т.9а договорът следва да съдържа и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Тази методология е посочена също в чл.1 от Договора и общите условия. Тъй като договорът препраща към SOFIBOR при договори в лева и към EUROBOR при договори в евро, то съдът намира, че посочена методологията за изчисляване на референтния лихвен процент. Бенчмарковете за лихвени проценти – известни също като референтни лихвени проценти или просто лихвен бенчмарк – са подлежащи на редовна актуализация лихвени проценти, които са публично достъпни. Те са полезна основа за всички видове финансови договори като ипотеки, банкови овърдрафти и други по-сложни финансови сделки. Референтните лихвени проценти се изчисляват от независим орган, най-често за да отразят разходите по заемите на различни пазари. Референтните лихвени проценти са полезни, доколкото се считат за надеждни и безпристрастни – в идеалния случай те трябва да се изчисляват по прозрачен начин, а ставките да са лесно и публично достъпни. Ако даден договор се основава на надежден бенчмарк, нито една от страните не може да повлияе на договорения лихвен процент. Това означава, че надеждният референтен лихвен процент може да гарантира, че стойността на договора остава обективна и неоспорима. EURIBOR е референтен лихвен процент на необезпечения пазар, изчисляван за няколко матуритета (една седмица и един, три, шест и дванадесет месеца). Администрира се от Европейския институт за паричните пазари (EMMI). За да приведе референтния лихвен процент в съответствие с Регламента на ЕС за бенчмарковете, EMMI изясни дефиницията на EURIBOR като процент, при който банките в ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) могат да получат средства на необезпечения пазар на едро.

С оглед на изложеното привръзването на договорения лихвен процент към шестмесечния SOFIBOR обезпечава актуализирането му спрямо пазарните условия и то от независим за договора финансов орган. Същото се извършва в изпълнение на Регламента на ЕС за бенчмарковете, който беше публикуван през 2016 г. и влезе в сила от януари 2018 г.

Съгласно чл.11, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа и  годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора е посочен ГПР, който е изчислен на 24,30 %. Същият се образува от лихвения процент по кредита (дължимата лихва) и дължимите разходи за обслужване на кредита при пълно изпълнение на договора, т.е. не включва таксите и лихвите, които се начисляват при неизпълнение на договорните задължения. Поради което съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че посоченият размер на ГПР в действителност е по-висок от посочения в договора. Такива конкретни основания не бяха изтъкнати и от ответника. Посочена е и общо дължимата сума – 1122,84 лв. С оглед на това съдът намира, че и тази законова разпоредба не е нарушена. Допусканията са посочени в договора, веднага след погасителния план.

Съгласно нормата на чл. 11, т.11 от ЗПК договорът за кредит трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Доколкото към договора е приложен и погасителен план, подписан от ответника съдът намира и че това законова условие е изпълнено.

По отношение на т. 12 на чл.11 от ЗПК информацията по тази точка се съдържа в чл. 63, ал.1 от Общите условия към договора.

На основание изложеното по-горе съдът намира, че предявените искове са основателни до размерите, посочени в експертизата на вещото лице, поради което следва да бъдат уважени за тези суми, като за разликата над тях следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 1181/2019 г. на РС – Девня. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 823,53 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 173,53 лв., депозит за вещо лице в размер на 200 лв.; депозит за особен представител – 300 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. В производството по ч.гр.д.№ 1181/2019 г. на РС – Девня са направени разноски в общ размер на 76,47 лв.

Воден от гореизложеното Варненският районен съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и Договор за  издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 28.07.2017г. в отношенията между страните, че И.Д.К., ЕГН **********, настоящ адрес: ***  ДЪЛЖИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова сумата от 819,17 лв. (осемстотин и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.07.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение №785/07.08.2019. по ч.гр.д.№ 1181/2019. по описа на РС-Девня, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 819,17 лв. до предявените 819,45 лв.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и Договор за  издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 28.07.2017г. в отношенията между страните, че И.Д.К., ЕГН **********, настоящ адрес: ***  ДЪЛЖИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова сумата от 338,52 лв. (триста тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода 20.02.2018 г. – 31.07.2019 г., дължима на основание чл. 1, ал. 2 от Договор за кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.07.2017 г., във връзка с чл. 27, ал. 2 от Общите условия за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение №785/07.08.2019. по ч.гр.д.№ 1181/2019. по описа на РС-Девня, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 338,52 лв. до предявените 339,45 лв. (триста тридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки).

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и Договор за  издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 28.07.2017г. в отношенията между страните, че И.Д.К., ЕГН **********, настоящ адрес: ***  ДЪЛЖИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова сумата 0,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.08.2019г. до 02.08.2019 г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение №785/07.08.2019. по ч.гр.д.№ 1181/2019. по описа на РС-Девня.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и Договор за  издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 28.07.2017г. в отношенията между страните, че И.Д.К., ЕГН **********, настоящ адрес: ***  ДЪЛЖИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова сумата от 164,42 лева (сто шестдесет  и четири лева и четиридесет и две стотинки), представляваща сбора от неплатените такси за нереволвиране и такси за теглена на ATM, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение №785/07.08.2019. по ч.гр.д.№ 1181/2019. по описа на РС-Девня, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 164,42 лв. до предявените 164,43 лв.

ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********, настоящ адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова сумата от 823,53 лв. (осемстотин двадесет и три лева и петдесет и три стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 76,47 лв. (седемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 1181/2019 г. на РС – Девня, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: