Р Е Ш Е Н И Е № 260097
Град Несебър, 13.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.При секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия
П.П.гражданско дело № 26 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и т.7 и чл.51, ал.1 и
чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС.
Ищецът Етажната собственост на
сграда с идентификатор ****, представлявана от Г.Г.О., твърди в исковата молба,
че ответникът В.И.Ш., роден на ***, гражданин на Р.Ф., с адрес в Р.Б.: град С.В.,
улица М.(Л.) № *3, ПИ ****, сграда *, етаж *, ап.*, Код по Булстат ***, е
собственик на апартамент № * на първи етаж в жилищна сграда № * с идентификатор
****, находяща се в град С.В., улица М.№ *, по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 14.03.2011г., обективиран в нотариален акт
№ **, том І, рег.№ **, дело № **г. на нотариус с рег.№ *10 на НК и район на
действие Несебърския районен съд, както и че на 14.09.2017г. е проведено Общо
събрание на собствениците, на което за управител на Етажната собственост е
избрана Р.В.. С решение по т.8 от дневния ред Общото събрание на ЕС е приел
размерът на годишната такса за управление за 2018г. да бъде 14 лева за
квадратен метър върху площта на апартамента, а с решение по т.9 от дневния ред
размерът на годишната вноска във фонд “Ремонт и обновяване” за 2018г. е приета
да бъде 2 лева на квадратен метър в зависимост от общата площ на апартамента.
Таксите и вноските е следвало да бъдат заплатени в срок до 01-и юли на
съответната година за която се дължат, съгласно Правилника за вътрешния ред,
приет с решение по т.11 от дневния ред на събранието, като плащането е следвало
да се извършва по банковата сметка на Етажната собственост. На друго ОС на ЕС, проведено
на 03.10.2018г., за управител на Етажната собственост е избран Г.Г.О., а
таксата за управление и поддръжка за 2018-а и 2019-а години е прието с решение
по т.11 от дневния ред на събранието да бъде в размер на 900 лева за всеки
апартамент за всяка година; вноските във фонд “Ремонт и обновяване” е прието да
се определят съобразно идеалните части за всеки апартамент, като за
притежавания от ответника апартамент годишното плащане е в размер на 118 лева
за 2018г. и в същия размер за 2019г. Тези решения на ОСЕС от 03.10.2018г. са
влезли в сила и подлежат на изпълнение, а сроковете за плащането на дължимите
такси и вноски за 2018г. и 2019г. са настъпили, като ответникът – етажен
собственик, не е извършил дължимите от него плащания в посочените размери и по
начините, указани в Правилника за вътрешния ред, включително и след отправените
му покани. Ответникът е бил канен да заплати задълженията си към Етажната
собственост както чрез залепване на покана на 02.07.2019г. на вратата на апартамента
му в сградата, така и чрез изпращане на специално писмо на адреса му в Р.Ф..
След като В.Ш. не е извършвал никакви плащания, Етажната собственост е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 788/2019г. по описа на Несебърския районен
съд, а с разпореждане от 27.11.2019г. по това дело Етажната собственост –
заявителя в заповедното производство, е бил уведомен от съда, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника В.Ш. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на В.И.Ш., че същият дължи на Етажната собственост на
сграда с идентификатор ****, представлявана от управителя Г.Г.О., сумата общо в
размер на 2 036 лева, от която 900 лева – годишна такса за управление и
поддръжка за 2018г., 900 лева – годишна такса за управление и поддръжка за
2019г., 118 лева – годишна вноска за 2018г. във фонд “Ремонт и обновяване”, 118
лева – годишна вноска за 2019г. във фонд “Ремонт и обновяване”, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Претендира разноски в настоящото производство, както и тези, направени и
присъдени в заповедното производство.
Отговор на исковата молба е
подаден от особения представител на ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на иска. Счита, че решенията на ОСЕС от 03.10.2018г., с което е
определено разходите за управление и поддръжка в размер на 13 100 лева за
2018г. и 13 100 лева за 2019г. да се разпределят поравно върху
самостоятелните обекти в сградата, противоречи на императивни правни норми, тъй
като не е съобразено с броя на собствениците и ползвателите, живущи в сградата
съгласно Книгата на етажните собственици. По този начин неправилно е определено
той да заплаща таксите в размер на 900 лева годишно и вноските по 118 лева
годишно. Позовава се и на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС като твърди, че
не е пребивавал повече от 30 дни годишно в етажната собственост, поради което
счита, че не дължи претендираните от него такси и вноски. Моли искът за
заплащане на сумата в размер на 2 036 лева да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищецът Етажната собственост, се представлява от процесуален
представител, който заявява, че поддържа предявените искове, оспорва доводите,
изложени в отговора на исковата молба, като твърди, че няма основание нито за
освобождаване на ответника като етажен собственик от заплащане на дължимите от
него такси управление и поддържане на общите части и вноски във фонд “Ремонт и
обновяване” за двете години, нито за намаляване на техния размер, а падежът на
плащанията е настъпил и сумите са изискуеми. С отделна писмена молба пояснява,
че таксата за управление и поддръжка е определена съобразно изискването на
чл.51, ал.1 от ЗУЕС, както че нито ответникът е уведомявал управителя за отсъствието
си, нито е вземано решение с необходимото по чл.51, ал.3 от ЗУЕС мнозинство за
намаляване размера на задължението на ответника за таксата управление и
поддръжка на общите части. Поради това е без значение дните на пребиваване на
ответника в Р.Б. за двете календарни години, като допуска самостоятелният му
обект в Етажната собственост да се е ползвал или обитавал от трети лица. Посочва,
че събранията на етажната собственост, на които са взети решенията, с които са
определени размерите на таксите и вноските, дължими от етажните собственици, са
законосъобразно свикани и проведени, а решенията са законосъобразни и са
обявени на собствениците по надлежния ред.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание, а особеният му представител заявява, че поддържа доводите, изложени
в отговора на исковата молба за недължимост на претендираните от ищеца суми.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ответникът В.И.Ш. е собственик на
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.В., община Несебър,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение засягащо обекта със Заповед КД-14-02-659/17.05.2008г. на
Началника на СГКК – Бургас, адрес: град С.В.,
улица М., етаж *, ап.*; самостоятелният обект се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, предназначение на обекта –
жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; с площ по документи 70,47 кв.м.,
прилежащи части: 9,83 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ****.2, под обекта –
няма, над обекта – ****.6, който самостоятелен обект по предходен нотариален
акт е описан като Апартамент 3, секция І, на първи жилищен етаж на площ 70,47 кв.м., състоящ се от входно антре,
дневна с кухненски бокс и трапезария, две спални, баня с тоалетна и две тераси,
при граници: север – общи части и външен зид, североизток – външен зид, юг –
външен зид и външен калканен зид със секция две, запад – общи части и ап.2,
отгоре – ап.6 от втори етаж, ведно с 8.439% идеални части от общите части на
сградата, като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 80,30
кв.м. Ответникът се легитимира като собственик на апартамента по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.03.2011г., между
него, от една страна в качеството му на купувач, и “СЪНРАЙЗ ДЕВЕЛЪПМЪНТС” ЕООД,
от друга страна в качеството му на продавач, който договор е обективиран в
Нотариален акт № ******г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ *10 на НК и
район на действие Несебърския районен съд.
От представения по делото
Протокол от Общото събрание на собствениците
в сграда с идентификатор ****, с адрес: град С.В., улица М., проведено
на 14.09.2017г., се установява, че на това събрание за управител на Етажната
собственост е избрана Р.В. за срок от две години, както и че с решение по 8 от
дневния ред е одобрен размер на таксата за управление и поддръжка на общите
части за 2018г. не повече от 14 лева за кв.м. от общата площ на апартамента, а
с решение по т.9 от дневния ред е одобрен размер на вноската за фонд “Ремонт и
обновление за 2018г. не повече от 2 лева на кв.м. от общата площ на
апартамента. С решение по т.11 от дневния ред е приет Правилник за вътрешния
ред.
Съобщението за изготвения протокол
от събранието е поставено на видно и общодостъпно място в сградата на
20.09.2017г. – на дъската за обяви, като е изготвено на руски и български език.
Съгласно чл.33 от Правилника за
вътрешния ред плащането от страна етажните собственици на дължимите от тях
такси за управление и поддръжка на общите части и вноските във фонд “Ремонт и
обновяване”, определени с решение на Общото събрание на Етажната собственост,
се заплащат в срок до 01-и юли на текущата година.
На 03.10.2019г. е проведено
следващо Общо събрание на Етажната собственост, на което с решение по т.7 от
дневния ред за управител на ЕС е избран Г.Г.О., а с решение по т.10 от дневния
ред е приет годишния бюджет за 2018г. в размер на 13 100 лева и годишния
бюджет за 2019г. в размер на 13 100 лева. С последващите решения са
определени размерите на таксите за управление и поддръжка на общите части в ЕС,
както и размера на вноските във фонд “Ремонт и обновяване” за 2018-а и 2019-а
години. Така с решение по т.11 от дневния ред на събранието единодушно е
гласувано таксата за управление и поддържане на общите части да бъде в размер
на по 900 лева за всеки апартамент както за 2018-а, така и за 2019-а година. С
решение по т.12 от дневния ред на събранието е определен общия размер на
вноските във фонд “Ремонт и обновяване” за всяка от двете години – за 2018-а и
за 2019-а години, да бъде в размер на по 1 400 лева, като въз основа на
притежаваните от всеки един от етажните собственици идеални части от общите
части в проценти, е изчислен и размерът на дължимите за всеки апартамент
вноски, като за ответника този размер е изчислен на сумата в размер на 118 лева
за всяка от двете години, или по 9,83 лева на месец.
Съобщението за изготвения
протокол от събранието е поставено на видно и общодостъпно място в сградата на
09.10.2018г. – на дъската за обяви, като е изготвено на руски и български език.
След като плащане от страна на
ответника – етажен собственик – на дължимите от него такси и вноски за 2018-а и
2019-а години не е извършено в сроковете, предвидени в Правилника за вътрешния
ред – 01-и юли на съответната година, за която се дължат, управителят на ЕС е
изготвил на 02.07.2019г. покана-уведомление
за доброволно плащане, поставена на входната му врата на апартамента на 05.07.2019г.,
в която покана освен размер на дължимите суми в общ размер на 2 036 лева и
срока, в който следва те да бъдат заплатени доброволно, е посочена и банковата
сметка с титуляр Етажната собственост, по която да бъдат заплатени. Поканата за
доброволно плащане е изпратена за връчване на длъжника и на адреса му в Р.Ф. с
препоръчано писмо на 03.07.2019г.
След като от страна на ответника
не е постъпило плащане, за вземането си за посочените суми Етажната собственост
е подала на 06.08.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 788/2019г. по описа на
Несебърския районен съд. Съдът е уважил искането и е издал Заповед № *88/12.08.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която
длъжникът В.И.Ш., роден на ***г. в Р.Ф., Булстат *** с адрес в Р.Б.: град С.В.,
улица М., ПИ № ****, етаж *, ап.*, в качеството си на етажен собственик на ап.*,
етаж * в сграда в режим на ЕС с идентификатор ****, с административен адрес в
град С.В., улица М.№ *, да заплати на кредитора Етажна собственост на сграда с
идентификатор ****, с Булстат ****, седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Управителя на Етажната собственост – Г.Г.О., гражданин на
Руска Федерация, роден на ***г., с пълномощник адвокат Д.Л.З., сумата от
2 036 лева, ведно със законната лихва, начиная от 09.08.2019г. – датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите,
представляващи неизпълнено задължение на етажния собственик за заплащане на
вноски за разходи и управление на общите части на сграда с идентификатор ****,
находяща се в град С.В., улица М.№ *, в.с. “Сън сет”, както следва: за 2018г. в
размер на 900 лева, за 2019г. в размер на 900 лева, неизпълнено задължение за
заплащане на парични вноски във фонд “Ремонт и обновяване” в размер на 118 лева
за 2018г. и за 2019г. – 118 лева, както и сумата от 240,72 лева, представляващи
сторените съдебни разноски от заявителя, от които 40,72 лева за заплатена
държавна такса и 200 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземането
за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Съобщението с дадените
указания е връчено на заявителя на 13.12.2019г.
Искът за установяване
съществуването на вземането за сумите, предмет на заповедта за изпълнение, въз
основа на който е образувано настоящото производство, е предявен на
10.01.2020г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 и т.7
от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание е да определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата
и размера на паричните вноски във фонд “Ремонт и обновяване”, а съгласно чл.6,
ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажната собственост са
длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната
собственост и да заплащат разходите за управление и поддържането на общите части
на сградата и разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд “Ремонт и обновяване”, съразмерно с притежаваните идеални
части.
Задълженията на ответника да
заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата
произтичат на първо място от закона и от решението на Общото събрание на
Етажната собственост. Размерът на вземанията на ищеца в конкретния случай се
определят от решенията на ОС на ЕС от 03.10.2018г., според които размерът на
дължимата за всеки самостоятелен обект в сградата такса за управление и
поддръжка е 900 лева. Този размер правилно е определен поравно съгласно императивната
разпоредба на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, като не се налага да бъде изследван въпроса
за наличието на съсобственост върху самостоятелните обекти в сградата, в това
число и дали ответникът не е придобил и притежава апартамента си в
съсобственост или в режим на съпружеска имуществена общност, съответно дали
броят на собствениците и ползвателите надвишава броя на самостоятелните обекти
в етажната собственост, а оттам и дали правилно са изчислени (разпределени)
размерите на таксата управление и поддръжка и дали такава е начислена на всички
собственици и ползватели. Доколкото липсва конкретно оплакване, че
претендираните задължения за вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ не са
изчислени правилно, не се налага съдът служебно да проверява това
обстоятелство.
Доводите на особения представител
на ответника за незаконосъобразност на решенията, взети на двете проведени общи
събрание на ЕС, включително и дали тези, с които са определени размерите, респ.
начина на определяне размерите, на дължимите от етажните собственици такси
управление и поддръжка и вноските във фонд „Ремонт и обновление“ и дали са в
съответствие с изискванията на ЗУЕС – чл.50 и чл.51, са ирелевантни за
настоящото производство, поради което не следва да се обсъждат, макар същите да
представляват един от основните доводи в отговора на исковата молба. Редът за
оспорване законосъобразността на общото събрание и взетите на него решения
(включително тяхната нищожност) е този по чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Недопустимо е
същите да бъдат оспорвани в друго производство, дори с твърдения за нищожност
поради противоречие с императивна правна норма. В случая липсват доказателства
решенията на ОС на ЕС от 14.09.2017г. и от 03.10.2018г., въз основа на които
етажната собственост основава претенциите си, да са оспорвани чрез иск за
тяхната отмяна, който да е подаден в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, включително
и от ответника, още повече да са били отменени.
Ето защо следва да се приеме, че
решенията на ОС на ЕС от 03.10.2018г. и по-конкретно тези по т.11 и т.12 от
Протокола, са стабилизирани, поради което етажните собственици, сред които и
ответника (липсва спор по този въпрос) е възникнало задължение за плащане на
годишна такса за поддръжка и управление
на общите части на ЕС в размер на 900 лева, както и годишна такса за ремонт и
обновяване, изчислена с решението на събранието конкретно за ответника 118
лева, които размери на такси и вноски се дължат за 2018-а и за 2019-а години.
Съгласно нормата на чл.51, ал.2,
предл. второ от ЗУЕС не заплащат разходите по § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЕУС е
императивна – така в Определение № *097/17.11.2011г. на ВКС, I г.о. по гр.д.№ 630/2011г., което настоящият
съдебен състав изцяло споделя. В случая от името на ответника се противопоставя
на ищеца именно възражението по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, като негова
е доказателствената тежест да докаже предпоставките за отпадане на задължението
му да заплаща разходи за поддръжка и управление, решени от Общото събрание. За установяване
на твърдените от особения представител на ответника факти, същият е ангажирал
писмено доказателство – Удостоверение от 01.02.2020г. на ОДМВР Бургас, сектор
„Миграция“, от което е видно, че през календарната 2018а година ответникът В.И.Ш.
е пребивавал в Р.Б. 4 дни – от 22-и до 25-и май включително, а през 2019-а
година – 7 дни от 25-и до 30-и май включително, поради което следва да се
приеме, че не повече от посочените брой дни през двете календарни години
ответникът е могъл да пребивава в етажната собственост, съответно в собствения
си апартамент в сградата.
Предвид изложеното, ответникът по
делото е доказал в хода на производството пълно и главно своето правоизключващо
възражение по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, а именно, че е пребивавал в
процесната Етажна собственост по-малко от 30 дни в рамките на всяка една от
двете календарни години, поради което същият не дължи суми за заплащане на
разходи за управление и поддръжка на общите части по смисъла на § 1, т.11 от ДР
на ЗУЕС.
Неоснователно е становището на
процесуалния представител на ищеца, че тази разпоредба следва да се тълкува във
връзка с разпоредбата на чл.51, ал.3 от ЗУЕС, поради което при липса на
конкретно искане на ответника за намаляване на таксата и взето от ОС решение за
това, следва да се приеме, че таксите по чл.51, ал.2 от ЗУЕС се дължат от
ответника. Двете разпоредби са независими едни от други и касаят различни
хипотези – първата, на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, касае обитаването на имота от
собственика под 30 дни годишно, в който случай не се дължи таксата за поддръжка
и управление (както е в настоящия казус), а втората, на чл.51, ал.3 от ЗУЕС, касае отсъствие на собственика за
повече от 30 дни, когато се изисква уведомяване на управителя на ЕС и вземане
на решение на ОСЕС за намаляването на таксата по чл.51, ал.1 от ЗУЕС на 50% за
периода на отсъствието му.
Освен изложените предположение, ако от
ищцовата страна твърди, че апартаментът на ответника е обитаван за повече от 30
дни годишно от трети лица, е имала възможност да ангажира доказателства, че
това се е случило и че то е станало със
знанието и съгласието, респ. без противопоставянето, на ответника, което в
случая не е сторено, а ответникът не следва и няма интерес да доказва такъв
отрицателен факт – че имотът му не е ползван от трети лица.
Предвид изложеното исковете за
установяване на вземания на ищеца за периода от 2018-а и 2019-а години относно
таксите за поддръжка и управление, както и за законната лихва върху тях, са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Чл.51, ал.2 от ЗУЕС предоставя
привилегия на етажния собственик, но само по отношение недължимостта на таксата
за управление и поддръжка, но не и за заплащане на дължимите вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“, а в разпоредбите на чл.50 от ЗЕУЕС, в който те са
предвидени, не е налице възможност за освобождаване от заплащането им. От
страна на ответника не се доказа плащане на тези дължими от него вноски, които
съдът намира за правилно и законосъобразно изчислени, а и не са налице други
правоизключващи или правопогасяващи основания за тяхната недължимост. Поради
това искът в тази му част се явява основателен и доказан, включително и по
размер, поради което следва да бъде уважен.
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете, а именно
сумата в размер на 96,36 лева от списъка на разноските, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер на разноските от 831,28 лева, претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и по направените в заповедното производство разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 27,90 лева, която сума ответникът също следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца, а за разликата над този размер до пълния такъв
присъден и със заповедта на изпълнение от 240,72 лева, и тази претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът не е направил разноски
по делото, поради което такива не следва да му се присъждат на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената поради неоснователност част от иска.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.И.Ш., роден на ***, гражданин на Р.Ф., с адрес в Р.Б.: град С.В.,
улица М.(Л.) № *3, ПИ ****, сграда *, етаж *, ап.*, Код по Булстат ***, че
ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с идентификатор ****, с адрес: град С.В.,
улица М., представлявана от управителя
Г.Г.О., сумата в размер на 118 лв. (
сто и осемнадесет лева), представляваща общ размер на вноските във фонд „Ремонт
и обновяване“, дължими за 2018-а година, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане
на главницата, и сумата в размер на 118 лв. ( сто и осемнадесет лева),
представляваща дължима общ размер на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“,
дължими за 2018-а година, ведно със законната
лихва, считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата, за
които суми е издадена Заповед № *88 от 12.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
788/2019г. по описа на Несебърския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажната
собственост на сграда с идентификатор ****, с адрес: град С.В., улица М.,
представлявана от управителя
Г.Г.О., иск за признаване за установено че В.И.Ш., роден на ***, гражданин на Р.Ф.,
с адрес в Р.Б.: град С.В., улица М.(Л.) № *3, ПИ ****, сграда *, етаж *, ап.*,
Код по Булстат ***, му дължи сумата в размер на 900 лв. (деветстотин лева),
представляваща дължима и незаплатена такса за управление и поддръжка на общите
части за 2018-а година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.08.2019г. до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 900 лв. (деветстотин
лева), представляваща дължима и незаплатена такса за управление и поддръжка на
общите части за 2018-а година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.08.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № *88 от 12.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 788/2019г. по описа на
Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.И.Ш., роден на ***, гражданин
на Р.Ф., с адрес в Р.Б.: град С.В., улица М.(Л.) № *3, ПИ ****, сграда *, етаж
*, ап.*, Код по Булстат ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на сграда с
идентификатор ****, с адрес: град С.В., улица М., представлявана от управителя Г.Г.О., сумата в
размер на 96,36 лв. (деветдесет и
шест лева и 36 ст.), представляваща част от направените по делото разноски
върху уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер на разноските от 831,28 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като
неоснователна.
ОСЪЖДА В.И.Ш., роден
на ***, гражданин на Р.Ф., с адрес в Р.Б.: град С.В., улица М.(Л.) № *3, ПИ ****,
сграда *, етаж *, ап.*, Код по Булстат ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост
на сграда с идентификатор ****, с адрес: град С.В., улица М., представлявана от
управителя Г.Г.О., сумата
в размер на 27,90 лв. (двадесет и
седем лева и 90 ст.), представлявана част от разноските, направени в
заповедното производство съобразно уважената част от искането, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер на разноските от 240,72
лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: