№ 1164
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100504030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 124036/27.05.2019 по гр.д. № 5884 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 56-ти състав е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че :
1.М. Й. Н., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 2401,86лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането й,
представляващи 4/6 от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент с
абонатен № 182540 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 15,03лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането
й, представляващи 4/6 от стойност на цената за дялово разпределение на
топлинна енергия в апартамент с абонатен № 182540 за периода от 01.06.2014г. до
30.04.2016г., като М. Й. Н., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдебни разноски по заповедно дело от 76,52лв. и съдебни разноски по
исковото дело в размер на 438,19лв.; като неоснователни са отхвърлени исковете за
горницата над 2401,86лв. до предявен размер от 2401,87лв; за горница над 15,03лв.
до предявен размер от 19,12лв; както и исковете по чл. 86 от ЗЗД за сумата от
462,44лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 10.08.2017г; за сумата от 4,24лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за цената
на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2014г. до
10.08.2017г, като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати
1
на М. Й. Н., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни
разноски от 17лв.;
2. Н. Г. Н., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 600,46лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането й,
представляващи 1/6 от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент с
абонатен № 182540 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 3,75лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането
й, представляващи 1/6 от стойност на цената за дялово разпределение на
топлинна енергия в апартамент с абонатен № 182540 за периода от 01.06.2014г. до
30.04.2016г., като Н. Г. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдебни
разноски по заповедно дело от 19,13лв. и съдебни разноски по исковото дело в
размер на 225,87лв.; като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над
3,75лв до предявен размер от 4,77лв; както и исковете по чл. 86 от ЗЗД за сумата от
115,61лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 10.08.2017г; за сумата от 1,05лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за цената
на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2014г. до
10.08.2017г;
3. К. Г. Н.-Л., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 600,46лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането й,
представляващи 1/6 от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент с
абонатен № 182540 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 3,75лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането
й, представляващи 1/6 от стойност на цената за дялово разпределение на
топлинна енергия в апартамент с абонатен № 182540 за периода от 01.06.2014г. до
30.04.2016г., като К. Г. Н.-Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдебни разноски по заповедно дело от 19,13лв. и съдебни разноски по
исковото дело в размер на 225,87лв.; като неоснователни са отхвърлени исковете за
горницата над 3,75лв до предявен размер от 4,77лв; както и исковете по чл. 86 от
ЗЗД за сумата от 115,61лв. представляващи мораторна лихва за забава на
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до
10.08.2017г; за сумата от 1,05лв., представляващи мораторна лихва за забава на
плащането на главницата за цената на дяловото разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.08.2014г. до 10.08.2017г;
Срещу така постановено решение са депозирани:
1. въззивна жалба вх. № 5098928/10.06.2019г. по регистъра на СРС от ищеца
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която исковете за
мораторна лихва са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението в тази
част е неправилно. Страните били обвързани от ОУ от 2002г., от 2005г. и от 2008г.,
съгласно чл. 32, ал.1 от същите потребителите били длъжни да заплащат месечните
суми в срок от 30 дни след изтичане на периода за който се отнасят. С изтичане на
този срок ответниците били изпаднали в забава. Претендирало е разноски,
оспорило е претенцията за разноски на насрещната страна.
2
Въззиваемите – ответници по исковете - М. Й. Н., ЕГН **********, Н. Г. Н.,
ЕГН **********, К. Г. Н.-Л., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са,
че решението в обжалваната му част е правилно. За периода до април 2014г.
действали ОУ от 2008г., след това действали ОУ от 2014г. При съобразяване на
същите правилно било прието от районния съд, че част от вземанията за главници
били погасени по давност и по аргумент от 119 от ЗЗД погасени били и взиманията
за лихви за забава. ОУ от 2014г. сочели, че падеж настъпва с публикуване на
месечна фактура на интернет-страница, изравнителната сметка не се отразявала на
срока на погасителната давност. Претендирали са разноски за държавна такса.
2. въззивна жалба вх. № 5105987/19.06.2019г. по регистъра на СРС от
ответниците по исковете - М. Й. Н., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН ********** ,
К. Г. Н.-Л., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са
съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно. Решението
по иска за цената на дяловото разпределение и лихвата за забава на плащането й
било недопустимо, защото тези вземания не принадлежали на ищеца. Не било
установено по несъмнен начин , че са собственици на имота при посочените квоти
от районния съд. Оспорили били това обстоятелство , както и представения
договор за продажба, списък от ОС. Писмото от СО, район Люлин не установявал
по безспорен начин това обстоятелство. Издадените от ищеца фактури не били от
естество да установят същото. Неправилно били кредитирани заключенията по
съдебните експертизи, защото те работили по документи, съставени от ищеца. Не
било установено точното количество доставена топлинна енергия в имота.
Общият топломер не бил преминал през проверка в срок Таксата за дялово
разпределение не била нормативно определена, не било установено начин на
определянето на същата от ищеца Не били ангажирани доказателства за
публикуване на фактурите на интернет-страница на ищеца и така не били
изпаднали в забава. Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението в тази част е правилно. Претендирал е разноски.
Оспорил е претенцията на насрещната страна за разноски.
Третото лице помагач на ищеца –Нелбо”ЕАД, не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2002101/26.01.2018г.
уточнена с молба от 06.03.2018г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
срещу М. Й. Н., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН ********** , К. Г. Н.-Л., ЕГН
**********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
ответниците му дължат разделно при квоти съответно от 4/6 за М. Н., 1/6 за Н. Н. и
1/6 за К. Л. заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от общо
3602,79лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот с
абонатен № 182540 представляващ апартамент № 145, вх. ****, ж.к. Люлин”, гр.
София за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 28,66лв. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на цената за дялово разпределение на топлинна енергия
в същия имот за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 693,67лв.
3
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 10.08.2017г; за сумата от 6,34лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за цената
на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2014г. до
10.08.2017г, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
57493/2017г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения,
че ответниците притежавали идеални части от имота при посочените квоти и като
такива са потребители на енергия в него, потребили енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължали и
цената на дяловото й разпределение, всеки отговарял за плащането на
съответстваща на квотата му собствеността сума, страните били обвързани от
договор при Общи условия, изпаднали в забава на плащането на сумите.
Претендирало е разноски.
Ответниците – М. Й. Н., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН ********** , К. Г.
Н.-Л., ЕГН ********** са оспорили исковете като недопустими и неоснователни.
Навели са твърдения, че вземането за цена на дяловото разпределение и лихвата
за забава на плащането й не принадлежали на ищеца, топлинния счетоводител бил
извършил услугата и бил сключил договор с етажните собственици. Не били
сключвали писмен договор с ищеца за топлоснабдяването на имота и така не били
потребител по смисъла на ЗЕ. Нямало доказателства, че са собственици или
носители на вещното право на ползване върху имота. Не било установено сочената
от ищеца партида да касае процесния имот. Нямало доказателства за дяловете им в
собствеността върху имота. Нямало основание за начисляване на служебен разход
на енергия и на „база”, нямало доказателства че са заявили определен брой
обитатели. Трето лице било собственик на имота и то в срок оспорило
изравнителните сметки Изравнителните сметки не се отразявали на
самостоятелността на вземането по месечните вноски Частично задълженията били
погасени по давност. Не били изпаднали в забава на плащането на сумите
Плащанията не били отнесени за задължения по правилата по чл. 76 от ЗЗД.
Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Нелбо”ЕАД е подкрепило
исковете, като е посочил че за абонатния номер с титуляр на партида М. Н.
дяловото разпределение било направено съобразно правилата.
По делото е приложено заповедно дело № 57493/2017г. по описа на СРС
съгласно което по заявление вх. № 3065530/22.08.2017г. е издадена заповед за
изпълнение с която е разпоредено М. Й. Н., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН
********** , К. Г. Н.-Л., ЕГН ********** да заплатят на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, разделно при квоти съответно от 4/6 за М. Н., 1/6
за Н. Н. и 1/6 за К. Л. заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от
общо 3602,79лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
22.08.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот с абонатен № 182540 представляващ апартамент № ****, ж.к.
Люлин”, гр. София за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 28,66лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането
й, представляващи стойност на цената за дялово разпределение на топлинна
енергия в същия имот за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от
693,67лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 10.08.2017г; за сумата от 6,34лв.,
4
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за цената
на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2014г. до
10.08.2017г, съдебни разноски от 136,63лв., за така издадената заповед
длъжниците са уведомени на 10.10.2017г. на адреса на процесния имот чрез К.
Н.-Л., като на 18.10.2017г. са подали възражение срещу заповедта, сочещо че
суми са произволно начислени, няма облигационна връзка между страните по
което да са купувач на топлинна енергия, задълженията били погасени по
давност, на 02.01.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта за представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 26.01.2018г.
Приет нотариален акт № 101/18.04.2002г. съставен от нотариус А.Г., рег. № 031
на Нот.К., носещ подписи за страните и за нотариус, съгласно който на 18.04.2002г.
П.С.М. и М.Е. са продали на М. Й. Н. и Г. Н. Н., ЕГН ********** апартамент №
****, ж.к. Люлин”, гр. София.
Приета е молба декларация носеща подпис за М. Й. Н., съгласно която на
24.04.2002г. М. Н. е поискала от ищеца да открие партида на нейно име за
апартамент № 145, вх. ****, ж.к. Люлин”, гр. София, посочила е, че семейството й
се състои от 4 члена и топла вода ще заплаща на брой ползватели, имот ще се
ползва за задоволяване на нуждите на семейството й.
Приет е протокол от ОС на ЕС от 25.09.2002г., договор от 25.09.2002г., съгласно
които ОС на ЕС на вх.Д, бл. 145 в ж.к. Люлин”, гр. София, са избрали и възложили
на „Нелбо инженеринг „ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в
сградата при годишна такса за отчитане на водомер и топломер от 6лв. В списъка
на собствениците за М. Й. Н. е посочено, че абонатен № 182540 е за нейния имот,
като е заявила че има 3 радиатори в имота, нежелание за монтиране на уреди на
тях, за което е положила подпис.
Приети са извлечения от сметки на ищеца съгласно които месечната цена на
дяловото разпределение на енергията е 0,98лв., на 30.06.2014г. е издадена фактура
за 6,12лв., а на 31.05.2015г. – за 11,76лв.
Приети са Общи условия на ищеца одобрени от ДКЕВР с Решение от
03.02.2014г. , съгласно чл. 33 от които суми по фактурите следва да се заплащат в
30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както
месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след
изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Приети са изравнителни сметки, протоколи за отчет на уредите, съгласно които
титуляр на партида за имота се води на името на М. Н., на датите за отчет на
уредите през 2014г, 2015г., 2016г. не е осигурен достъп за отчет на уредите в ап.
145 в ж.к. Люлин, бл. 704, вх. Д, за което са положили подписи домоуправителя и
служител на топлинния счетоводител. В изравнителната сметка за периода май
2013г-април 2014г. е посочено, че начислените суми са по-големи от реално
потребеното.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото
лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
третото лице помагач, че сградата на чл. 704 в ж.к. Люлин е топлофицирана ,
технологични загуби са отчислявани ежемесечно, ежемесечно са снемани отчети
по общия топломер, Нелбо ЕАД е извършило дяловото разпределение съобразно
5
правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване. Достъп за отчитане на уредите в
имота не бил осигурен, но в имота топлинния счетоводител имал данни , че няма
радиатори, имало само щранг-лира в банята и само за нея били начислени суми за
отопление. Сградната инсталация била определена съобразно обем на имота . За
горещо битово водоснабдяване начисления били на база брой потребители – 2 ма
до 2015г., а след това – 3-ма. Реалното потребената енергия за периода била
3602,79лв. Общият топломер бил проверен на 31.10.2012г., на 08.09.2014г. и на
15.09.2016г. , като било установено че съответства на одобрения тип по
представените му свидетелства за същото.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
и проверки при ищеца е посочило, че няма отразени плащания на суми за
периода. За дялово разпределение били начислени по 0,98лв. месечно за
периода от 30.06.2015г. до 30.04.2016г., преди това били начислени по 6,12лв.
годишно на 30.06.2014г. 11,76лв. на 31.05.2015г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени, ищецът е обосновал вземането си за дялово
разпределение с общите условия, поради което и дължимостта на цената за
дялово разпределение на топлинната енергия, съответно на лихвата за забава
на плащането му е въпрос на основателност, а не на допустимост на исковете.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост, на цена за дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за
забава на плащане на същите, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответниците да заплащат стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби, че е носител на вземане възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията, че е настъпил падеж за плащането на тези
задължения.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-
6
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник
и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
2007. г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
2007. г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на
тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана
за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие,
7
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото не е установено, че през процесния период
ответниците Н. Н. и К. Л. да са били потребител на топлинна енергия в имота. Това
обстотялество е изрично оспорено както пред районния съд, така и с въззивната
жалба, оспорени са и твърденията на ищеца за квотите им съсобствеността на
имота. Доказателства, че те са били собственици на имота през процесния период и
то на конкретни части от него не са ангажирани. Приетият нотариален акт от 2002г.
сочи за приобретатели на имота М. Н. и Г. Н.. Не се установява в последствие
собствениците на имота да са се променили включително и през процесния период.
Доказателства, че те двамата са били съпрузи, че Г. Н. е починал преди процесния
период и че ответниците по иска са негови наследници по закон и конкретна
родствена връзка с него по делото не са ангажирани, няма и такива твърдения от
ищеца, нито признания на факти от ответниците. При така повдигнатия по делото
спор, съдът приема, че извода на районния съд, че тези двама ответници са
притежавали през процесния период по 1/6 ид.ч. от имота е неправилен. Не е
установено тези двама ответнцици да са сключили с ищеца договор за доставка на
топлинна енергия в имота, като са поискали да се открие партида на тяхно име за
имота или друго, поради което и съдът приема че и такова основание за възникване
на договор между тях и ищеца за доставка на топлинна енергия в имота не е
установено да е осъществено.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в частта,
в която исковете срещу ответниците Н. Н. и К. Н. са уважени е неправилно и
следва да се отмени, като тези искове следва да се отхвърлят. Решението на СРС
срещу тези двама ответници в частта, в която исковете срещу тях са отхвърлени
следва да се потвърди по гореизложените съображения- неустановено основание
за ангажиране на отговорността им ищеца за заплащане на суми за процесния
период във връзка с топлоснабдяването на имота по сключен между тях и ищеца
договор за същото.
По исковете срещу М. Н.:
Съдът приема, че за процесния период по делото е установено, че ответникът
М. Н. е била потребител на топлинна енергия в имота и отговорността й за
заплащане на същата може да се ангажира за квотата, посочена от ищеца – 4/6.
Приетият по делото нотариален акт установява, че тя и Г. Н. са придобили
собствеността върху имота. Не е установено в последствие тя да е загубила тези си
права върху имота. В договора не е посочено кой от приобретателите каква част от
имота придобива, не е установено те да са били съпрузи към него момент, поради
което и съдът приема за установено по делото, че всеки от тях е придобил по ½
ид.ч. от имота. С молбата – декларация от 24.04.2002г. М. Н. е поискала от ищеца
да се открие на нейно име партида за целия имот, заявила е, че той ще се ползва от
нейното семейство, че топлата вода иска да бъде определена на база за 4-ма
човека. Установява се от приетите изравнителни сметки, заключения по съдебните
експертизи, че ищецът е открил партида за имота на името на М. Н. за имота. Така
съдът приема за установено по делото, че между М. Н. и Топлофикация
София”ЕАД е възникнало договорно правоотношение за доставка на топлинна
8
енергия за целия имот. С оглед диспозитивното начало доколкото ищецът
претендира от М. Н. само 4/6 от стойността на доставените в имота стоки и услуги
във връзка с топлоснабдяването му, то съдът приема, че само за такава част от тях
исковете срещу този ответник могат да бъдат уважени.
Съдът приема за установено по делото че за процесния период в имота е
доставена топлинна енергия на обща стойност от 3602,79лв. За този извод съдът
кредитира като вярно и задълбочено заключението по съдебно-техническата
експертиза, подкрепено от приетите по делото изравнителни сметки и протоколи
за отчет на уредите. Вещото лице е обосновало изводите си с показанията на
общия топломер , с обема на имота, направило е самостоятелни изчисления,
констатирало е че начисленията за отопление имота са само за едно отоплително
тяло- щранг-лира в банята, че сградна инсталация е определена съобразно обем на
имота, че за горещо битово водоснабдяване начисленията са на база брой
ползватели, които за първите два отчетни периода е прието от топлинния
счетоводител, че са двама, а за третия отчетен период – трима. Неоснователни са
оплакванията на ответника, че нямало заявени брой потребители в имота. Молбата
декларация изрично сочи, че те са 4-ма, поради което и начислените суми за
горещо битово водоснабдяване в имота съдът приема, че не са в по-голям размер от
реално потребеното. Приетите по делото неоспорени от страните констативни
протоколи, носещи подпис за домоуправител на сграда установяват, че през целия
процесен период не е осигуряван достъп до имота за отчет на уредите. Така съдът
приема за установено по делото основание за определяне на количеството
потребена топлинна енергия съобразно мощността на уредите за отопление и на
база брой потребители. Неоснователни са възраженията на ответника по исковете,
основани на неизправност на общия топломер. Вещото лице по техническата
експертиза се е запознало със свидетелствата за метрологичната му проверка,
посочило, че такива проверки са направени на конкретни дати, тези дати са в
рамките на изискуемия период за същото. Доколкото при тези проверки е
установено, че топломер е бил годен да извършва измервания, то показанията на
същия съдът приема, че следва да бъдат съобразени при определяне на реалното
потребление на топлинна енергия в имота. Действително, проверката през 2016г.
на общия топлломер е направена 7 дни след изтичане на 2 години считано от
проверката през 2014г. Този пропуск обаче е несъществен, а и доколкото на
15.09.2016г. е установено, че топломер е бил годен, то логичен извод е, че и преди
това същият е измервал коректно потреблението.
По иска срещу М. Н. за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл. 139в, ал.
1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ, сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б и с договора и този договор сочи цената на
услугата дялово разпределение заплащана от топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС
регистрирано да извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в
9
сграда - етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от 2002г. сочи цена и
начин на плащането, но този договор е сключен преди измененията на
горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им противоречи, то в тази част
същият ще следва да се приеме, че е изгубил значение. При така възприето и като
съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на ДКЕВР редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение , отделно с
тези ОУ е посочено, че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото
разпределение и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е
приел, че ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
В случая начисленията за цената на дяловото разпределение са по-малко от
12лв. годишно Тази сума при съобразяване на естеството на работа, обичайния
размер на възнаграждението съдът приема че съответства на извършена работа.
Вземанията за главниците не е установено да са погасени , срещу изводите на
районния съд за същото не са направени оплаквания от ответниците по исковете в
срока за въззивно обжалване с въззивна жалба.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част за
главници срещу М. Н. е правилно и следва да бъде потвърдено.
По иска срещу М. Н. за забава за плащането на главниците:
Период за който се претендират сумите за обезщетение за забава е от август
2014г. до 10.08.2017г. Това обезщетение се претендира върху главницата за дялово
разпределение , възникнала в периода на действието на ОУ от 2014г. Главницата за
топлинна енергия , за която се претендира обезщетение за забава е възникнала при
действието на различни ОУ – тези от 2008г., които са общоизвестни и съгласно
които в забава се изпада след изтичане на 30 дни след периода, за който се отнася
задължението; както и при действието на ОУ от 2014г. Съгласно разпоредбите на
чл. 32 и чл.33 от ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г., плащане на
месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е
публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика.
За главниците, за които са приложими ОУ от 2014г.:
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на
фактура, то съдът приема, че това е съглашение падежа на задължението да
настъпва след покана за плащане. Това е така, защото падежа е уговорено да
настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за
плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до
10
длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. По
делото не е установено на интернет-страница на ищеца да са публикувани
фактури за задължения на ответника, поради което и правилно районния съд е
приел, че не е установено ответникът да е изпаднал в забава на плащането на
главниците, за които са приложими ОУ от 2014г.
За главницата за топлинна енергия, за която са приложими ОУ от 2008г.:
Изпадането в забава на плащането на тези задължения не е свързано с
поведение на кредитора, а настъпва с изтичане на 30 дни след края на периода, за
който се отнася задължението. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 32 вр.
с чл. 33 от тези ОУ от 2008г. В случая претенцията за обезщетение за забава на
плащането на сумите за този период е с начален момент след това – от 15.08.2014г.
Претендира се забава върху сумата по изравнителната сметка от момент, в който
същата е била стабилизирана и няма основание тази сума да не се присъди в полза
на ищеца. Искът е доказан по основание, поради което и на основание на чл. 162 от
ГПК при съобразяване на заключението по счетоводната екстретиза съдът
определя иска за доказан по размер за сумата от 179,53лв. Не е установено
погасяване на това задължение, заявлението е подадено на 22.08.2017г., а начален
момент на претенцията е 15.08.2014г., Главниците за този период не са погасени
по давност и така няма основание да се приеме, че е приложима разпоредбата на
чл. 119 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото то отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на страните съобразно уважената част от исковете.
Решението на СРС в частта, в която са поставени разноски в тежест на
ответниците по исковете Н. Н. и К. Л., следва да се отмени. Тези ответници не са
доказали да са направили разноски за производство пред СРС и такива не им се
следват. За производство пред СГС на тези ответници следва да се присъдят
разноски за държавна такса в размер от по 25лв. за всеки от тях.
На М. Н. не се следват разноски за производство пред СГС, защото жалбата й
не е основателна и държавна такса за същата не следва да й се присъжда. М. Н. не
е претендирала разноски за адвокат и такива не й се следват.
На Топлофикация София „ЕАД следва да се присъдят разноски само за
уважената част от жалбата по иска срещу М. Н., а именно за производство пред
СГС сумата от 9,62лв. разноски за държавна такса и 38,47лв. възнаграждение за
юрисконсулт определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване
на сложността на делото. За производство пред СРС на ищеца се следват разноски
по исковете срещу М. Н. в размер на още 5,69лв. по заповедно дело и 32,57лв. по
исковото дело.
Решението на СРС в частта, в която в полза на М. Н. са присъдени разноски от
6,55лв. следва да се отмени.
Депозирания от Топлофикация София”ЕАД отговор на жалбата , депозирана от
ответниците , е бланкетен , не обосновава извод за основание да се присъжда
възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице – помагач не се следват разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 124036/27.05.2019 по гр.д. № 5884 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 56-ти състав в частта, с която е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, че :
1. Н. Г. Н., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 600,46лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането й,
представляващи 1/6 от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент с
абонатен № 182540 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 3,75лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането
й, представляващи 1/6 от стойност на цената за дялово разпределение на
топлинна енергия в апартамент с абонатен № 182540 за периода от 01.06.2014г. до
30.04.2016г., като Н. Г. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдебни
разноски по заповедно дело от 19,13лв. и съдебни разноски по исковото дело в
размер на 225,87лв.;
2. К. Г. Н.-Л., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 600,46лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането й,
представляващи 1/6 от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент с
абонатен № 182540 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 3,75лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането
й, представляващи 1/6 от стойност на цената за дялово разпределение на
топлинна енергия в апартамент с абонатен № 182540 за периода от 01.06.2014г. до
30.04.2016г., като К. Г. Н.-Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдебни разноски по заповедно дело от 19,13лв. и съдебни разноски по
исковото дело в размер на 225,87лв.
3. в частта, в която е отхвърлен иск на Топлофикация София“ЕАД ЕИК
********* срещу М. Й. Н., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че М. Й. Н., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София“ЕАД
ЕИК ********* заплащане на сумата от 179,53лв. представляващи обезщетение за
забава за периода от 15.08.2014г. до 10.08.2017г. за заплащане на стойност на
потребената в периода от 01.05.2013г. до 15.03.2014г. топлинна енергия в имот с
абонатен № 182540 представляващ апартамент № 145, вх. ****, ж.к. Люлин”, гр.
София, като Топлофикация София“ЕАД ЕИК ********* е осъдена да заплати на
М. Й. Н., ЕГН ********** съдебни разноски от 6,55лв.
и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО иск на Топлофикация София“ЕАД ЕИК
********* срещу М. Й. Н., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М. Й. Н., ЕГН
********** дължи на Топлофикация София“ЕАД ЕИК ********* заплащане на
сумата от 179,53лв. представляващи обезщетение за забава за периода от
12
15.08.2014г. до 10.08.2017г. за заплащане на стойност на потребената в периода от
01.05.2013г. до 15.03.2014г. топлинна енергия в имот с абонатен № 182540
представляващ апартамент № 145, вх. ****, ж.к. Люлин”, гр. София, за която е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57493/2017г. по описа на
СРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени с искова молба вх.№ 2002101/26.01.2018г.
уточнена с молба от 06.03.2018г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
срещу Н. Г. Н., ЕГН ********** и К. Г. Н.-Л., ЕГН **********, с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че:
1. Н. Г. Н., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 600,46лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането й,
представляващи 1/6 от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент с
абонатен № 182540 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 3,75лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането
й, представляващи 1/6 от стойност на цената за дялово разпределение на
топлинна енергия в апартамент с абонатен № 182540 за периода от 01.06.2014г. до
30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
57493/2017г. по описа на СРС.
2. К. Г. Н.-Л., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 600,46лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането й,
представляващи 1/6 от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент с
абонатен № 182540 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 3,75лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.08.2017г. до изплащането
й, представляващи 1/6 от стойност на цената за дялово разпределение на
топлинна енергия в апартамент с абонатен № 182540 за периода от 01.06.2014г. до
30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
57493/2017г. по описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124036/27.05.2019 по гр.д. № 5884 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 56-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* да заплати на К. Г.
Н.-Л., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от
25лв/двадесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Н. Г.
Н., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 25лв.
/двадесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
ОСЪЖДА М. Й. Н., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София“ЕАД ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата
от общо 86,35лв., /осемдесет и шест лева и 0,35лв/, представляващи съдебни
разноски за производствата пред СРС и за производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на въззивника-
ищец –– Нелбо”ЕАД.
13
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14