Решение по дело №494/2019 на Районен съд - Царево

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

 

 

№                                      19.12.2019г.                  гр.Царево

 

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                       наказателен състав

На седемнадесети декември                        две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: Мария Москова

 

секретар Стефка И.,

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 494/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Дани-Ем-2017“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Приморско ул.“Ропотамо“ № 76, против Наказателно постановление № 16-002671/19.09.2019година на Директора на Д“ИТ“–Пловдив, с което в качеството му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ. Считайки същото за постановено в нарушение на  материалноправния и процесуален закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като съдът приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В с.з., за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, представител не се явява. Същото е депозирало нарочна молба чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.И., с която заявява, че поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Ответната по жалбата страна, редовно уведомена, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален представител – ю.к.К., чрез която взема становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 20.08.2019г. актосъставителят Н.Б. и колегата му П. /и двамата инспектори от Д“ИТ“-Пловдив/ извършили проверка на място по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – бистро „Елени“, находящо се в гр.Приморско, ул.“Ропотамо“ №76 и стопанисвано от дружеството-жалбоподател, като след това проверката продължила на 23.08.2019г. по документи. В хода  на проверката служителите на Инспекцията по труда установили от представените от дружеството График за явяване на работа за месец юли 2019г. и  Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2019г., че Т. П.Д. на длъжност ****е полагала труд на 27.07.2019г. 2-ра смяна до 23:00 часа, а на 28.07.2019г. е започнала работа в 10:00 часа в проверявания обект, с което междудневната й почивка, осигурената от дружеството, е била 11 часа. Св.Б. приел, че дружеството в качеството си на работодател не е осигурило на  служителя Т. П. Д. непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа, с което е нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ и на 23.08.2019г. съставил против дружеството АУАН № 16-002671/23.08.2019г., връчен на управителя на дружеството, който го е  подписал без възражение.

В законоустановения срок дружеството не е депозирало пред АНО възражение срещу съставения му АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 19.09.2019г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно-наказващият орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на чл.152 от КТ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.

Видно от приложената по делото разписка /л.24/, препис на НП е връчено на 24.09.2019г. на дружеството, а  жалбата е депозирана на 01.10.2019г., видно от входящия регистрационен номер на съда /л.11/

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетеля Б.,  както и писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения срок на обжалване, а разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съображенията на съда са следните:

Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от компетентни лица, видно от представените по делото заповед № 3-0634/02.07.2019г. и заповед № 3-0576/31.05.2017г. на Изпълнителния директор на „Главната инспекция  по труда“ /л.29-30/. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

От приложените по делото писмени доказателства График за явяване на работа за месец юли 2019г. и  Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2019г., че Т.П. Д. на длъжност **** е полагала труд на 27.07.2019г. 2-ра смяна до 23:00 часа, а на 28.07.2019г. е започнала работа в 10:00 часа в проверявания обект, с което междудневната й почивка, осигурената от дружеството, е била по-малко от 12 /дванадесет/ часа. Отчетната форма за явяване на работа е първичен документ, удостоверяващ явяването на работника на работното място и положения от него труд, въз основа на който се начислява и дължимото възнаграждение.  В тази връзка съдът намира, че несъмнено е доказано извършеното от дружеството нарушението по чл.152 от КТ по отношение на служителя Т.П. Д. за процесните дати. Това е така, тъй като според посочената норма “работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа”, а в конкретния казус безспорно се установява, че работодателят не е осигурил на посоченото лице междудневната почивка с минималната продължителност от 12 часа между дните 27.07.2019г. и 28.07.2019г.

Без опора в доказателствения материал се явява искането на жалбоподателя да се приеме, че нарушението, за което  е санкциониран, е маловажен случай. В разпоредбата на чл. 415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма следва да бъде разгледана, доколкото тя се явява специална по отношение на общата норма на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно привилегирования състав чл. 415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

За така извършеното нарушение на чл.152 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото нарушение - нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като се касае до факт от миналото, който не може да бъде поправен по реда  на КТ и следователно няма основание за приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в нея кумулативно предвидени предпоставки.

За нарушението на цитираната по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна отговорност на дружеството съгласно чл.414 ал.1 от КТ, сочещ, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. АНО обаче неправилно е определил размера на наложената санкция, определяйки необосновано  същата в размер над минималния, а именно: в размер на 1800 лева. По делото липсват данни дружеството да е било наказвано с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на КТ, поради което настоящето се явява първо такова. Ето защо съдът намира, че в санкционната част наказателното постановление следва да бъде изменено, като имуществената санкция следва да бъде намалена на 1500 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002671/19.09.2019г.  на Директора на Д“ИТ“–Пловдив, с което на „Дани-Ем-2017“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Приморско ул.“Ропотамо“ № 76, в качеството му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА  имуществената санкция на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                    

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: