№ 5794
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100501287 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 19069/20.11.2023 г. по гр.д. № 3328/2022 г. на Софийски
районен съд, 170-и състав, е признато за установено по отношение на В. Й. Г.,
ЕГН **********, заместила в процеса Л.И.М., ЕГН **********,
съществуването на вземането на „Електрохолд продажби” ЕАД, ЕИК *******,
за сумата 301,05 лева, представляваща цена на електрическа енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул. „*******, за периода
04.11.2020 г. - 05.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.05.2021 г.,
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 98а
ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД и сумата 7,23 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 30.12.2020 г.- 27.04.2021 г., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 31.05.2021 г. по ч.гр. дело № 27203/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 170 състав. С решението е ангажирана отговорността на
ответниците за разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника В. Й. Г., чрез особения представител
адв. Е. П.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението.
Твърди се, че СРС не е обсъдил възражението на ответника за липса на
доказателства относно публикуване на актуалната редакция на приложимите
общи условия на ищцовото дружество. Сочи се, че липсват доказателства за
1
собствеността или отдаването под наем на процесния имот спрямо
наследодателя на ответницата, както и липсват доказателства за сключен
договор или документ за откриване на партида. Възразява се срещу извода на
районния съд за наличие на право на собственост в полза на наследодателя на
ответницата, направен въз основа на справка за вписани върху имота
възбрани. Оспорва се начина на изчисление на сумите, като се сочи, че това е
сторено по Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради-етажна собственост, която се твърди да е била отменена. Заявява се, че
не е доказано наличието на наследствено правоприемство между
първоначалния ответник и заместилата го в процеса ответница. По тези
съображения е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електрохолд
продажби” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. По направените в жалбата оплаквания относно неговата
правилност въззивният съд намира следното:
Районният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Основателността на предявените искове се предпоставя от
установяването на следните факти: по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а
от ЗЕ - валидно възникнало облигационно правоотношение за доставка на
електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на определена цена;
реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се
на претендираното вземане; а по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – възникването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти да установи
положителния факт на плащане.
По делото основен спорен момент се явява наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия между
страните.
2
Доставката на електрическа енергия на краен клиент намира правната си
уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от
договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата
разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и
одобрени от КЕВР. Следователно не е предвидена писмена форма на договора
като условие за неговата действителност. Общите условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане (чл. 98а, ал. 4
от ЗЕ). В случая са налице такива общи условия и съответно процесното
правоотношение се регламентира и от тях. Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД
(предходното наименование на ищеца „Електрохолд продажби” ЕАД), приети
на основание чл. 98а ЗЕ, са одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в
сила на 26.11.2007 г., като същите са изменени и допълнени с Решение № ОУ -
03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ - 059 от 07.11.2007 г. , са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а,
ал. 3 ЗЕ в местен и централен ежедневник, видно от представените по делото
сертификати за публикуване, издадени съответно от Издателска къща „Ф.П.“
ООД, собственик и издател на вестник "Посредник", и от департамент
"Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф".
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а
купувач - крайният клиент (чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ). По смисъла на § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийни
услуги е: а) краен клиент, който купува енергия и/или б) ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва
качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на
ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и
при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови
нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот
със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване
и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот.
Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД. В чл. 4, ал.
2 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на електрическа
енергия за битови нужди", а именно - физическо лице, което е собственик или
3
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да
бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на
ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна
отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.
В чл. 8, ал. 2 от Общите условия е регламентирано, че продажбата на
електрическа енергия от продавача започва след подаване на писмено
заявление за продажба на електрическа енергия от страна на потребителя.
От заявление № ********** от 11.04.2016 г. за продажба на
електрическа енергия за битови нужди, представено по делото, се установява,
че същото е подадено до "ЧЕЗ Електро България" АД от Л.И.М. лично в
качеството му на собственик на апартамент, находящ се на адрес гр. София,
бул. „*******. Заявлението е подписано от заявителя и от служител на "ЧЕЗ
Електро България" АД. От това несъмнено се налага извод, че между Л.И.М. и
"ЧЕЗ Електро България" АД е бил сключен договор за продажба на
електрическа енергия, съответно между тях е възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия. В подкрепа на
този извод са и останалите писмени доказателства по делото – заявление за
отсрочване/разсрочване на задълженията № ********** от 22.05.2019 г. и
споразумителен протокол от 28.05.2019 г., от които се установява, че Л.И.М. е
признал задълженията си за консумирана в процесния имот електрическа
енергия за периода от 24.12.2018 г. до 24.04.2019 г., като между него и
електроснабдителното дружество е постигнато споразумение за отсрочването
им.
Възражението на жалбоподателя за липса на доказателства, които да
установяват правото на собственост на Л.И.М. върху процесния имот, се явява
неоснователно. Това е така, защото правните изводи за наличие на
облигационно правоотношение между Л.И.М. и ищцовото дружество не се
основават върху наличието на право на собственост върху имота от страна на
потребителя, а въз основа на сключения между страните договор, обективиран
в заявлението за продажба на електрическа енергия, като следва да се
отбележи, че фактическите и правните изводи на районния и въззивния съд в
това отношение напълно се припокриват. В тази връзка несъстоятелно се
явява оплакването на жалбоподателя, че въз основа на приета по делото
справка за вписани възбрани първоинстанционният съд е приел, че Л.И.М. е
собственик на процесния имот. Напротив, в първоинстанционното решение не
е изследван изобщо въпросът кой е собственик на имота, нито е коментирано
значението на вписаните възбрани относно него.
Действително не са представени документи, които да установяват
наличието на публикация относно актуалната редакция на приложимите общи
4
условия на ищеца. Това обаче не се отразява на извода за обвързаност на
потребителя на електрическа енергия от действието им, тъй като същият в
заявлението за продажба на електрическа енергия от дата, следваща
последното изменение на общите условия, е декларирал, че приема общите
условия на електроснабдителното дружество. Предвид това възражението на
жалбоподателя по този въпрос се явява неоснователно.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че
същият е издал фактури № **********/10.12.2020 г. за отчетен период
04.11.2020 г.- 03.12.2020 г. за сумата 102,26 лева, представляваща цена на
електрическа енергия, № **********/11.01.2021 г. за отчетен период
04.12.2020 г.- 03.01.2021 г. за сумата 65,02 лева, представляваща цена на
електрическа енергия, № **********/10.02.2021 г. за отчетен период
04.01.2021 г.- 03.02.2021 г. за сумата 122,48 лева, представляваща цена на
електрическа енергия, № **********/11.03.2021 г. за отчетен период
04.02.2021 г.-05.03.2021 г. на стойност 11,29 лева, представляваща цена на
електрическа енергия.
За установяване на доставката на електрическа енергия в имота пред
първоинстанционния съд е назначена съдебно-техническа експертиза,
съгласно заключението на която измерването на количеството електрическа
енергия, доставено в процесния имот, се измерва чрез мобилна система My
avis. Електромерът на адреса е технически изправен и отговаря на
изискванията за качество на ДАМТН. През процесния период ищецът е
доставил в процесния имот електрическа енергия на стойност 301,05 лева.
Оплакването относно начина на изчисляване на стойността на
доставената електрическа енергия въззивният съд намира за неоснователно.
Във въззивната жалба се сочи, че изчисленията са станали въз основа на
отменен нормативен акт относно начина на изчисление на дялово
разпределение на топлинна енергия, но от доказателствата по делото не се
установява да са прилагани изчислителни методи по нормативен акт относно
топлинна енергия, а такива за електрическа енергия, за установяването на
каквито вземания се води производството.
Най-сетне, противно на доводите на жалбоподателя, по делото се
установява настъпило между Л.И.М. и майка му В. Й. Г. наследствено
правоприемство. Настъпилата смърт на първоначалния ответник и наличието
на родствена връзка между него и заместилата го ответница са удостоверени в
официален документ, какъвто се явява приложеното на л. 78 от
първоинстанционното дело удостоверение за наследници.
По делото липсват доказателства за вписан отказ от наследство от
ответницата В. Й. Г., с оглед което същата като единствена наследница на
починалия ответник законосъобразно е била конституирана на негово място
по реда на чл. 227 ГПК. В тази връзка е правилен и извода на районния съд, че
по силата на настъпилото правоприемство ответницата отговаря спрямо
ищеца за дълга на своя наследодател.
Предвид извода за дължимост на главното задължение се дължи
заплащане и на акцесорното такова за лихва.
5
При тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора обжалваното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има само въззиваемата страна. Въззиваемата страна е сторила разноски
за депозит за особения представител на въззивника в размер на 200 лева, за
което са представени доказателства, и същите следва да бъдат присъдени в
нейна полза.
Същевременно съдът констатира, че въззивното производство е
образувано по жалба на страна, която се представлява от особен представител,
и съответно не е заплатена държавната такса за настоящото производство, тъй
като особеният представител не дължи заплащането й. С оглед изхода на спора
въззивника следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса,
която е в размер на 25 лева.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19069/20.11.2023 г. по гр.д. № 3328/2022
г. на Софийски районен съд, 170-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Й. Г., ЕГН **********, да
заплати на “Електрохолд продажби” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 200 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА В. Й. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 25 лева за държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6