РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Сливен, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230100176 по описа за 2022 година
В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица (ДСП - Твърдица) се
излага, че с решение на Окръжен съд - гр. Сливен от 2016-та година СТ. Д. АТ. е поставен
под пълно запрещение, а съгласно удостоверение № 38/15.08.2017 г., издадено от Органа по
настойничество и попечителство при община Твърдица, за негов настойник е назначена
сестра му ЮРК. Д. Д..
Твърди се, че той притежава експертно решение № 91952, издадено на 03.06.2021 г.
от ТЕЛК - Сливен, с оценка на работоспособността- 80% трайно намалена, при диагноза:
„Параноидна шизофрения, остър стадий“.
Излага се, че А. е на 49г., не е женен и няма деца, а родителите му са починали.
Многократно бил настаняван за психично лечение в Държавна психиатрична болница-
Раднево, но състоянието му се влошавало с възрастта. Не е в състояние да спазва хигиенни
норми, не поддържа лична хигиена, а след употреба на кафе или алкохол става много
агресивен.
Предвид заболяването му, неговото здравословно и емоционално състояние, както и с
оглед липсата на възможност лицето самостоятелно да полага грижи за себе си или пък
грижи да бъдат полагани в семейна среда, се отправя до съда искане с решение и на
осн.чл.95 ал.2 от Закона за социалните услуги да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства Твърдица, за срок от три години.
В проведеното, в условията на видео-конферентна връзка, предвид
разпространението на COVID-19, съдебно заседание процесуалния представител на
1
дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица- нейния директор, поддържа искането.
Въпреки разпоредбата на чл. 97 ал. 2 от ЗСУ, на заседанието не присъства лицето,
което се иска да бъде настанено в дома, като отсъствието му се дължи на указание на съда в
тази връзка- защото е лишено от смисъл да се изследва волята на лице, поставено под пълно
запрещение, което пък означава, че то, по силата на закона, не може да формира воля.
Настойникът на А. изрази мнение, че е в интерес на мъжа да продължи да живее в
дома. Обяснява, че му е осигурена трудова терапия, в резултат на която се чувства добре
там.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от решение № 56 от 05.10.2016 г., постановено от Окръжен съд - Сливен по гр.
дело № 238/2016 г., С.А. е поставен под пълно запрещение.
От т.н. Индивидуална оценка на потребностите ... съда установи, че А. е живял при
родителите си, а след смъртта им- в семейството на сестра си Ю.Д., в гр.Сливен. Същата е
била назначена за негов настойник и в това й качество е изразила писмено становище от
07.01.2022г., че предвид заболяването и емоционалното състояние на брат й, които не
позволяват грижи в семейна среда, е в негов интерес да бъде настанен в Дома за пълнолетни
лица с психични разстройства – Твърдица. Нещо повече- тя е упълномощила директора му с
правата, които й се следват като настойник. В съдебно заседание Ж.С. представи
удостоверение от Органа по настойничество и попечителство- удостоверение № 25-00-4/
27.01.22г. на община Твърдица, че вече той е настойник на СТ. Д. АТ..
От представените по делото документи съда установи, че практически няма
възможност за настаняването на мъжа в семейна среда.
Видно от изготвената Справка по чл. 95 ал. 3, т. 3 от ЗСУ, към датата 14.0.2022 г. в
специализираните институции на територията на община Твърдица за лица с диагноза
„Параноидна шизофрения“ и „Умствена изостаналост“ няма свободни места в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост -Твърдица, докато има свободни места в Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства.
Със заповед № СУ/Д-СН/142-7/ 16.11.2021г. на директора на Д“СП“ Твърдица, С.А. е
настанен временно, по административен ред, в Дома за пълнолетни лица с психични
разстройства- Твърдица.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица, съотв. отправеното с нея
искане, е с правно основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социалните услуги. Съдът я преценя
като основателна- защото са налице всички поставени от закона изисквания за уважаването
й: С.А. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение; диагнозата му е „Параноидна
шизофрения“, а от мненията, изказани в проведеното съдебно заседание съда прави извод,
че Дома за пълнолетни лица с психични разстройства е единствената алтернатива за него-
2
защото никой роднина или близък не желае да полага грижи за А.. В този смисъл е налице
хипотезата на чл. 10 ал. 1 от ЗСУ. От друга страна, А. има потребност от съдействие и
подкрепа в ежедневието, както и от специализирани грижи, но не може да ги получи в
семейна среда, докато в Дома има необходимите за това специалисти.
Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а
при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата
на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица- максималния по закон- тригодишен- чл.
98 ал. 3 от ЗСУ, което представлява дългосрочно предоставяне на социалната услуга по
смисъла на чл.16 ал.2, т.3.
Впрочем, сходно е мнението на настойника на А. - заявено в съдебно заседание.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социални услуги ПРЕДОСТАВЯ на
пълнолетния, поставен под пълно запрещение, СТ. Д. АТ. , с ЕГН: **********, социална
услуга за резидентна грижа, която се осъществява в специализирана среда, като за срок от
три години ГО НАСТАНЯВА в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства-
Твърдица, Сливенска област.
РЕШЕНИЕТО подлежи, на основание чл. 98 ал. 1 от ЗСУ, на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3