Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря
СВЕТЛАНА ВЛАХОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1303 по описа
за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът „М.П.“ АД твърди, че по изпълнителен лист от
30.10.2003г., издаден по влязло в сила решение на САС по гр.д.№2585/2002г.,
ответникът С.О.е титуляр на вземания в размер общо на 294 133,78 лв.,
които са погасени по давност. Твърди, че по изпълнителния лист било образувано
изп. дело № 400/2003г., прекратено с постановление от 08.06.2011г., като
последното изпълнително действие било извършено на 12.06.2008г. Сочи, че по
същия изпълнителен лист по молба на ответника от 10.04.2019г. било образувано
ново изпълнително дело при ЧСИ М., което било прекратено и предадено с протокол
на ЧСИ Д.. Твърди, че е изтекла погасителна давност, тъй като на първо място
правната последица от перемпцията е ретроактивното обезсилване на евентуални
спиращи или прекъсващи давността обстоятелства, а независимо от горното от
датата на прекратяване на изп. дело № 400/2003г. – 08.06.2011г. до образуване
на делото по молба от 10.04.2019г. давността е изтекла, тъй като не са налице
спиращи или прекъсващи давността обстоятелства, поради което е изтекла общата
петгодишна давност. Предвид горното претендира признаване за уставонео, че не
дължи сумите по описания изпълнителен лист, съставляващи 96 000 лв. –
главници, от които 41 750 лв. – неустойка по чл. 9 от договор за
приватизация от 16.02.1998г. на магазин за хранителни стоки в гр. София, бул.“********,
сумата от 54 250 лв. – неустойка по чл. 9 от договор за приватизация от
07.04.1998г. на магазин за хранителни стоки в гр. София, бул.“********, сумата от 194 293,78 лв. – изтекли лихви
върху двете главници от 11.02.2002г. до предявяване на иска и 3840 лв. –
разноски поради погасяване по давност. Допълнителна искова молба не е подал,
въпреки че му е връчен препис от отговора на ответника. В хода на съдебното
производство поддържа иска си чрез процесуалния си представител – адв. П. като
излага доводи и в писмени бележки. Претендира и разноски по списък.
Ответникът С.О.оспорва иска по съображения, изложени в
отговор от 09.08.2019г. Счита, че искът бил недопустим, защото не било предвидено
в закона да се установява погасяване на вземанията на основание чл. 433, т.8 от ГПК. Счита, че неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя
за определен срок, не означавало отпадане на материалното му притезание. Допълнително
становище не изразява. В хода на производството не изразява допълнително
становище по делото.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е приет като
неоспорен писмен документ изпълнителен лист от 30.10.2003г., издаден от САС,
ГО, 5ти състав по гр.д.№2585/2002г. на САС, съгласно който ищецът „М.П.“ АД е
осъден да заплати на С.О.сумата от 96 000 лв., представляващи неустойки, както
следва: 41 750 лв. –
неустойка по чл. 9 от договор за приватизация от 16.02.1998г. на магазин за
хранителни стоки в гр. София, бул.“********, 54 250 лв. – неустойка по чл.
9 от договор за приватизация от 07.04.1998г. на магазин за хранителни стоки в
гр. София, бул.“********, ведно със законната лихва върху главниците от 11.02.2002г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 3840 лв. – разноски. След
изискване е постъпил в препис от гр.д.№510/2002г. на ОС – Перник, решението от
12.08.2002г. на ПОС, копие от жалба, препис от протокол и копие от решението на
САС от 16.06.2003г., с което е оставено в сила решението на ОС – Перник. Не се
спори и е видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, който също се
съдържа и в изисканото и постъпило копие от изп.дело №
20197510400162 / 2019 г. на ЧСИ Е.Д., че същият е бил по изп.дело №400/2003г.
на ДСИ – Перник, като съгласно отразеното на гърба му постановление от
08.06.2011г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК, като е отразено, че последното изпълнително действие е било опис – на
12.06.2008г. Не се спори, че пред ЧСИ М. е образувано изпълнително дело
№102/2019г. по представената молба от С.О.от 10.04.2019г. Същото е прекратено
пред ЧСИ М. и изпратено на ЧСИ Е.Д. с представеното съобщение с
изх.№884/15.05.2019г. Копие от изпълнително дело е представено в съда с писмо с
вх.№137763/08.11.2019г. на стр.49 и следващите от делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл.
439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.
Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Погасяването на вземането по давност е факт, който
настъпва след хода по същество по делото, по което е издаден изпълнителен лист
и в този смисъл е допустимо възражение в рамките на иск по чл. 439 от ГПК.
Доводите на ответника по отговора, че ищецът искал установяване на факта на
настъпване на прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, т.8 от ГПК, чието
установяване по исков път било недопустимо, са ирелевантни, тъй като искът е
предявен поради твърдения, че въпреки образуваното изпълнително дело е изтекъл
давностния срок за вземането и то е погасено по давност. Не е предявен
самостоятелен иск за установяване на перемпцията, а за недължимост на вземането
поради изтекла погасителна давност, която е последица от бездействието на
кредитора.
Давността,
съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността - налагане на запор или възбрана, присъединяване
на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н.;
както и действията, с които давността не се прекъсва - образуването на
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване
на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. Съгласно задължителните
разяснения по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
В случая се
установи, че вземанията на ответника са за неустойка, но доколкото същите са
установени с влязло в сила съдебно решение, то за същите тече общата петгодишна
погасителна давност от съдебното им установяване, което е с влизане в сила на
решението на САС по гр.д.№2585/2002г. Доколкото върху решението не е поставен
печат за точната дата влизането му в сила, то съдът приема, че това безспорно е
настъпило към 30.10.2013г., когато е издаден изпълнителния лист въз основа на
съдебното решение. По този изпълнителен лист е било образувано изпълнително
дело № 400/2003г. на ДСИ при РС Перник, което изпълнително дело е прекратено с
постановление от 08.06.2011г. поради настъпила перемпция, а именно на основание
чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК, като изрично е отбелязано, че последното изпълнително
действие е опис от 12.06.2008г. С оглед горните мотиви прекратяването на
изпълнителното дело е настъпило с изтичане на двугодишния срок на бездействие
на взискателя, т.е. към 12.06.2010г., а постановлението на съдебния изпълнител
само е констатирало горното. Независимо от това, дали от датата на перемпцията
– 12.06.2010г. или от датата на прекратяване на изпълнителното дело, която е
08.06.2011г., по настоящото дело няма никакви доказателства в периода до
10.04.2019г., когато е подадена молбата за образуване на ново изпълнително дело
въз основа на същия изпълнителен лист пред ЧСИ М. от страна на ответника да са
предприемани каквито и да е било изпълнителни действия или пък да е настъпило
някакво друго законово основание за спиране и прекъсване на давността.
Ответникът дори не е заявил такива твърдения. Общата петгодишна давност за
вземането, която е започнала да тече от 12.06.2010г., респ. с оглед яснота за
страните по изпълнителното дело най-късно от датата на прекратяването му –
08.06.2011г., е изтекла на 12.06.2015г. или най-късно на 08.06.2016г., т.е. при
всички случаи е изтекла много преди образуването на последващото изпълнително
дело през 2019г. Както се отбеляза по-горе, ответникът не твърди, че в
процесния период от 2010-2011г. до 10.04.2019г. е предприел каквито и да е било
изпълнителни действия, респ., че е настъпвало основание за спиране или
прекъсване на давността, следователно същата е изтекла още преди подаването на
молбата за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист от 30.10.2003г. С оглед горното съдът намира, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора на ищеца се следват и направените по делото разноски, включващи
заплатената държавна такса по делото в размер на 11 765,35 лв., платена с
вносен документ от 10.07.2019г., приложен към молбата на стр. 16 от делото.
Заплатена е и като разноски сумата от 45,00 лв. за препис от изпълнителното
дело, като се претендира и адвокатско възнаграждение, което е в размер на
7 410 лв., която сума е отразено да е платена в брой в представения
договор за правна защита и съдействие серия А, №007053, стр. 12 от делото.
Същевременно в отговора ответника е заявил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, минималният му размер се определя съобразно интереса, а в
случая се претендира признаване за установено, че не се дължи сума в общ размер
на 294 133,78 лв., т.е. това е цената на иска. Съобразно чл.7, ал.2 от
Наредба №1/2009г., минималният размер на адвокатското възнаграждение при цена
на иска над 100000 лв. , е твърда сума от 3530 лв. плюс 2% за горницата над
100 000 лв., която сума в случая е 3882,68 лв., или минималното адвокатско
възнаграждение съобразно цената на исковете възлиза на сумата от 7412,68 лв. Заплатеното
в случая е 7410 лв., т.е. не възлиза над минималното и няма основание за
намаляването му поради прекомерност.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 439 от ГПК, предявен от „М.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** и със съдебен адрес *** – адв. А.П.,***, ЕИК *******, с
адрес – гр. София, ул.“*******, че ищецът
„М.П.“ АД ***, сумите, предмет на изпълнителен лист от 30.10.2013г.,
издаден от САС по гр.д.№2585/2002г., за събиране на които е образувано изп.дело
№ 20197510400162 / 2019 г. на ЧСИ Е.Д., рег.№751, които са както следва: 96 000 лв. –
главници, от които 41 750 лв. – неустойка по чл. 9 от договор за
приватизация от 16.02.1998г. на магазин за хранителни стоки в гр. София, бул.“********,
сумата от 54 250 лв. – неустойка по чл. 9 от договор за приватизация от
07.04.1998г. на магазин за хранителни стоки в гр. София, бул.“********, сумата от 194 293,78 лв. – изтекли лихви
върху двете главници от 11.02.2002г. до предявяване на иска и 3840 лв. –
разноски поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК С.О.,
ЕИК *******, с адрес – гр. София, ул.“*******, да заплати на „М.П.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес *** – адв. А.П., сумата
от 19 221,70 лв. / деветнадесет хиляди двеста двадесет и един лева и
седемдесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: