Р Е Ш Е Н И Е
№699 19.06.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На девети юни две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 331 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл.156-161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на “Винвест“ООД, ЕИК-*********,
гр.Бургас, ул.Адам Мицкевич №5, вх.Б, ет.2, офис 2, против ревизионен
акт (РА) № Р-02000219002744-091-001/05.11.2019г., издаден от Н. Ж. на длъжност
началник-сектор, възложил ревизията и С. К. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 19/22.01.2020г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно
управление на Националната агенция за приходите (Дирекция „ОДОП“-Бургас),
с който за данъчния
период: от 01.02.2019г. до 28.02.2019г., е установено задължение за ДДС в
размер на 106`267,79 лева, поради отказано право на данъчен кредит.
Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен, като постановен
при неправилно съобразяване на събраните доказателства и неправилно приложение
на материалния закон – ЗДДС, на европейското законодателство – чл.168 от Директива
2006/112/ЕО и решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС). Счита, че данъчните
органи неправилно тълкуват стеснително разпоредбата на чл.111, ал.1 от ЗДДС и
няма предвиден различен режим на облагане на активите с ДДС при дерегистрация,
а различен е правопораждащият факт. Счита, основавайки се на цитирани решения
на СЕС, че предпоставките на чл.168 от Директива 2006/112/ЕО не се отнасят само
за приспадане на ДДС при обичайно осъществявани доставки, поради което
изискването на чл.76, ал.1, т.2 от ЗДДС за ефективно пращане на ДДС, за да може
да бъде упражнено впоследствие правото на данъчен кредит при повторна
регистрация, противоречи на Директива 2006/112/ЕО. Позовава се и на цитирана
практика на ВАС. Поради това намира, че не са били налице предпоставките за
непризнаване на правото на ползване на данъчен кредит и моли за отмяна на РА. В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат Х.М. от АК-Бургас, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи и желае присъждане на направените
по делото разноски за заплатената държавна такса.
Ответникът по жалбата – директор на Дирекция
„ОДОП“-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.Ж., оспорва
жалбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3592 лева.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени твърденията на страните във
връзка със събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ревизионното
производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219002744-020-001/30.04.2019г.
(л.144), издадена от Н. Ж. на длъжност началник-сектор „Ревизии“. Със същата е
възложено извършването на данъчна ревизия на “Винвест“ООД, с обхват: Данък върху
добавената стойност за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. Заповедта е
подписана с електронен подпис и е връчена на ревизираното лице по електронен
път, съгласно представеното удостоверение на л.142, като срокът на ревизията е тримесечен
от датата на връчване на заповедта – 07.05.2019г. и следва да бъде осъществена
от Стоян Колев, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията и Т. П., главен инспектор по приходите. Впоследствие, със заповед № Р-02000219002744-020-002/23.07.2019г.
(л.105) на същия орган по приходите, подписана като електронен документ, срокът
на ревизията е продължен до 07.09.2019г. Тази заповед е връчена чрез електронно
съобщение, видно от приложеното удостоверение.
По делото
е приложена заповед №РД-3/02.01.2019г. (л.146), на директора на ТД на
НАП-Бургас, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като същата вменява правомощия на органа по издаване на заповеди за
възлагане на ревизии.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000219002744-092-001/10.09.2019г.
(л.67), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със
ЗВР. Съгласно нарочното удостоверение (л.65), същият е връчен чрез електронно
съобщение на 12.09.2019г. РД също е подписан с електронни подписи от неговите
съставители. След уважено искане за удължаване на срока, “Винвест“ООД е подало
възражение срещу доклада в което е оспорило констатациите по него свързани с
установените задължения по ЗДДС.
Ревизията
е приключила с издаване на РА № Р-02000219002744-091-001/05.11.2019г. от Надя
Желева на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и С. К. на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК. С РА в тежест на “Винвест“ООД са установени задължения
по ЗДДС за данъчния период от 01.02.2019г. до 28.02.2019г., в размер на
106`267,79 лева. Като основание да бъде отказано правото на приспадане на
данъчен кредит на ревизираното дружество е прието неизпълнение условието на
чл.76, ал.2, т.2 от ЗДДС, защото начисленият данък при дерегистрацията в размер
на 106`267,79 лева не е бил внесен ефективно в бюджета, нито е бил прихванат
към датата на предявяване на правото на приспадане на данъчен кредит – 12.03.2019г.
след новата регистрация по ЗДДС. Актът е
подписан с електронни подписи от издателите си и е връчен на ревизираното лице
чрез електронно съобщение на 05.11.2019г., съгласно удостоверението по чл.30,
ал.6 от ДОПК (л.38)
Недоволен
от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия на основание чл.152 от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен срок (съгл. входящия индекс на
жалбата) с твърдения, че РА е незаконосъобразен. Посочил е, че неправилно са
приложени разпоредбите на чл.76, ал.2, т.2 и чл.111 от ЗДДС. Твърдял е, че
дължимият ДДС за активите по протокола от 24.11.2018г. по чл.111 по ЗДДС не е
резултат от доставки през този период и същият вече е бил заплатен в предходен
период по данъчните фактури с ДДС на доставчиците на ревизираното дружество за
доставени стоки, материали и услуги по изграждането и обзавеждането на
апартаментите.
С решение
№ 19/22.01.2020г. (л.10) директорът на Дирекция „ОДОП“-Бургас потвърдил ревизионния
акт. За да постанови решението си решаващият орган е приел за правилни изводите
на ревизиращия екип, че не са били налице едновременно всички условия на
чл.76,ал. 2 от ЗДДС и законосъобразно е било оспорено правото на приспадане на
данъчен кредит на „Винвест“ООД в размер на 106`267,79 лева за данъчния период
от 01.02.2019г. до 28.02.2019г. за налични при последващата му регистрация
активи по протокола от 24.11.2018г., които са били обложени по чл.111, ал.1,
т.1 от ЗДДС към датата на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС.
Решението
е подписано със саморъчен подпис от директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас.
Връчено е по електронен път и видно от приложеното по делото удостоверение за
връчването му (л.9), е получено от жалбоподателя на 22.01.2020г. Жалбата срещу
него е подадена на 05.02.2020г., видно от вх.индекс (л.6).
Във връзка
с предмета на спора, в хода на извършената ревизия е било установено, че основната
дейност на „Винвест“ООД е покупко-продажба на недвижими имоти – апартаменти в
собствена сграда, находяща се гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг - Запад. Регистрацията
по ЗДДС на дружеството била прекратена на 14.11.2018г. по инициатива на орган
по приходите, на основание чл.106, ал.2, б.„б“, вр. чл.176, т.4 от ЗДДС.
Ревизиращият екип е отчел приложението на чл.111, ал.1 от ЗДДС, според който
към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла
на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или
частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за
счетоводството (ЗСч.) или активи по смисъла на Закона за корпоративното
подоходно облагане (ЗКПО). Данъкът по ал.1 се включва в резултата за последния
данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл.125 и се внася в срока по
чл.89 от ЗДДС. Поради това ревизираното дружество е начислило с протокола по
чл.111 от ЗДДС от 24.11.2018г. ДДС в размер на 106`267,79 лева за съответните
притежавани от него активи на стойност 531`338,96 лева, налични към датата на
дерегистрацията по ЗДДС. Този протокол бил включен в дневника за продажби за
данъчния период от 01.11.2018г. до 14.11.2018г. и била подадена
справка-декларация с резултат ДДС за внасяне в размер на 106`247,62 лева, който
обаче не е бил внесен ефективно в бюджета както в законоустановения срок до
14.12.2018г., така и към датата на издаване на ревизионния акт. Не е било
извършено и прихващане.
Впоследствие
по инициатива на „Винвест“ООД, с оглед наличието на основанията за задължителна
регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, на 07.01.2019г., дружеството повторно е
било регистрирано по ЗДДС. То е включило в дневника си за покупки за данъчния
период от 01.02.2019г. до 28.02.2019г.
протоколът на обложените активи по чл.111, ал.1, т.1 от ЗДДС, налични
към датата на дерегистрацията, които са били налични и към датата на
последващата му регистрация, с обща данъчна основа 531`338,96 лева и 106`267,79
лева ДДС. „Винвест“ООД е подало справка-декларация за м.февруари 2019г. с
резултат ДДС за възстановяване в размер на 106`283,50 лева.
Заради
установеното чрез справка от 10.09.2019г., че начисления данък при
дерегистрацията не е бил внесен ефективно, нито е бил прихванат от орган по
приходите към датата на предявяване на правото на приспадане на данъчен кредит
– 12.03.2019г., както и предвид, че последващата регистрация на дружество на 07.01.2019г. не е била в срока за внасяне на данъка
за последния данъчен период – 14.12.2018г., ревизиращият екип е направил извод,
че не са налице едновременно всички условия, посочени в ал.2 на чл.76 от ЗДДС,
поради което е оспорил
правото на „Винвест“ООД да приспадне данъчен кредит в размер на 106`267,79 лева
за данъчния период м.февруари 2019г. за активите, налични при повторната му
регистрация по ЗДДС, за които е начислен данък при извършената преди това
дерегистрация.
Изводите
на ревизиращият екип са изцяло споделени от директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас
в решението с което процесният РА е потвърден. Различни мотиви не са добавяни,
включително такива по възраженията на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на ревизионния акт, съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК във връзка § 2 от ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:
В
настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите, като доказателство в тази насока е заповед
№РД-3/02.01.2019г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с която са определени
органите по приходите, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии.
Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на РА не се
констатират съществени нарушения на процесуалните правила.
Ревизионният
акт обаче е издаден в нарушение на приложимите материално-правни норми. Според
общите мотиви на ревизиращия екип и решаващия орган, налице са били всички
други предпоставки за упражняване право на данъчен кредит от „Винвест“ООД, във
връзка с повторната му регистрация по ЗДДС на 07.01.2019г., като не е било
спазено единствено изискването за ефективно внасяне, респективно прихващане на
определения ДДС по чл.111, ал.1 от ЗДДС след дерегистрацията. Според данъчните
органи става въпрос за формално изискване на закона, което следва да бъде
изпълнено.
Както
правилно са приели органите, за да бъде упражнено право на приспадане на
данъчен кредит при повторна регистрация по ЗДДС, следва да са налице следните
предпоставки: наличните активи по смисъла на ЗСч. към датата на последващата
регистрация по ЗДДС да са били обложени при дерегистрацията по реда на чл.111,
ал.1, т.1 от с. з.; начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно
или е прихванат от органа по приходите, с изключение на случаите, когато
последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния
данъчен период; с наличните активи лицето да е извършвало или извършва или ще
извършва облагаеми доставки по смисъла на чл.69 от ЗДДС и активите да са
придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди
датата на повторната регистрация по този закон.
Съгласно
постоянната практика на СЕС, правото на приспадане на данъчен кредит не може да
бъде ограничено само поради неспазване на определени формални изисквания, ако
са спазени всички изискуеми материално-правни предпоставки. В решение на СЕС по
дело С-324/2011г. е посочено, че предвиденото в чл.167 и сл. от Директива
2006/112/ЕО, право на приспадане на ДДС е неразделна част от механизма на ДДС и
по принцип не може да бъде ограничавано, като определящи са материално-правните
изисквания за възникване правото на приспадане. В конкретния случай правото на
приспадане на данъчен кредит е ограничено от изискването за ефективно плащане,
респ. прихващане на начисленото при дерегистрацията ДДС върху активите на „Винвест“ООД.
В § 44 на
решение по дело С-552/16г. на СЕС е казано: „Съдът вече се е произнесъл, че въпросът дали
дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на съответните стоки е бил
внесен или не е в държавния бюджет е без значение за правото на приспадане на
получени доставки ДДС.“ Посочено е
също, че „... изискването за ефективно внасяне от съответното дружество на дължимия
ДДС, създава пречка пред това дружество за ползване на данъчен кредит, защото
принуждава дружеството да ангажира парични средства и налага на данъчните
органи да му ги възстановяват при повторната регистрация...“. Следователно, както приема и ВАС в актуалната си
практика (Вж. Решение № 10100 от 24.07.2018г. на ВАС по адм.д.№ 13980/2017г., VIII о.), чл.76, ал.1, т.2 от ЗДДС поставя изискването за
ефективно плащане на ДДС, за да може да бъде упражнено в последствие правото на
данъчен кредит при повторна регистрация в нарушение на нормите на Директива
2006/112/ЕО.
Следва да
се има предвид, че ако се следва тезата на ревизиращия екип за оспорване
правото на „Винвест“ООД да приспадне данъчен кредит в общ размер на 106`267,79
лева за данъчния период м.февруари 2019г. за активите, налични при повторната
му регистрация, за които е бил начислен данък при дерегистрацията му, дължимото
ДДС върху същите активи ще бъде платено два пъти. Веднъж при дерегистрацията по
силата на акт № 020991802266089/ 07.11.2018 г. и след това при повторната
регистрация на дружеството.
Съгласно
практиката на СЕС, във всички случаи когато разпоредбите на дадена директива се
явяват безусловни и достатъчно точни по съдържанието си, частноправните субекти
имат основание да се позовават на тях пред националните юрисдикции срещу
държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния
правен ред или когато я е транспонирала неточно.
По тези
съображения настоящата инстанция намира, че са налице основания за отмяна на
ревизионния акт, тъй като същият противоречи на чл. 168 от Директива
2006/112/ЕО и е материално незаконосъобразен.
С оглед изхода
на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите от него разноски,
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, а именно заплатената държавна такса в размер
на 50 лева
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми
състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-02000219002744-091-001/05.11.2019г., издаден от началник-сектор „Ревизии“ и главен
инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение №
19/22.01.2020г. на директора на Дирекция
„ОДОП“-Бургас, с който на “Винвест“ООД, ЕИК-********* е отказано право на
данъчен кредит в размер на 106`267,79 лева, за данъчен период: от 01.02.2019г.
до 28.02.2019г.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“-Бургас да заплати на “Винвест“ООД, ЕИК-*********, сумата от 50 (петдесет) лева за разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: