Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 764 09.06.2022 година Град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар
Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Димитров,
административен характер дело номер 156 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.198, ал.2, във връзка с ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по повод постъпила жалба от И.Н.Р. с ЕГН **********
– лишен от свобода в Затвора Бургас, против заповед БС № 01/17.01.2022г. на
началника на Затвора Бургас, с която е продължен "специалния режим"
за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Жалбоподателят излага твърдение, че заповедта е нищожна.
На следващо място твърди, че същата е незаконосъобразна, тъй като изложените в
заповедта мотиви са бланкетни, без конкретизация, респ. няма възможност да се
разбере волята на административния орган. Оспорва
констатациите на административния орган, обосновали продължаване на
"специалния режим" за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. Счита, че не са изложени причините за повишаване на оценката на риска.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител адвокат А.,
която поддържа подадената жалба.
Ответникът - Началник на Затвора Бургас, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител
изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена
без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид приложените писмени
доказателства и становищата на страните, и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
На 18.08.2021г. до началник на Затвора Бургас е
изготвено становище от гл.инспектор Методий Владимиров – ЗНРНОД, относно продължаване "специалния
режим" за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на
осъдения И.Р., на основание чл. 68, ал. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС (л.24). Като правен статус за изпълнението на присъдата е посочено, че за
престъпление по чл. 116, ал. 1 т.4, т.6, т.8 и т.9 от НК и чл.333, чл.339 от НК
е наложено наказание "доживотен затвор без замяна", с начало на
наказанието – 03.12.2001г. Сочи се, че към 20.08.2021г. Р. е изтърпял
фактически – 19 г.08м. 17 дни. В становището е посочено, че осъденият И.Р. е
наказван през отчетния период и не е бил награждаван, с оглед на което е
изразено мнение да бъде продължен за срок от още една година "специалния режим"
за изтърпяване на наказанието.
На 23.08.2021г. до началник на Затвора Бургас е
изготвено становище от Николай Станков - началник на сектор "СДВР"
(л.25), с което е предложено да бъде продължен "специалния режим" за
изтърпяване на наказанието на лишения от свобода И.Р., съобразно липсата на
напредък в процеса на поправяне и превъзпитание и на базата на направения
анализ на риска от рецидив и вреди.
На 27.08.2021г. е изготвено становище до началника на
Затвора Бургас и от Живка Янева – инспектор-психолог относно актуалния психичен
статус и основанието за продължаване на специалния режим на лишения от свобода И.Р.
(л. 27-28). Като заключение в становището е посочено, че въз основа на данните
от проведено интервю и от психологическото изследване на лишения от свобода И.Р.,
е препоръчително корекционната работа с него да продължи в посока намаляване склонността
му да се самоизолира и изграждане на доверителен контакт, който да намали
механизмите за психологическа защита, като е необходимо и развитие на
познавателните му интереси, просоциални контакти и занимания.
Със заповед БС № 161/27.08.2021г. на изпълняващия
длъжността началника на Затвора Бургас (л.19), съобразно липсата на напредък в
процеса на поправяне и превъзпитание, както и на базата на направения анализ на
риска от рецидив и вреди, на основание чл.68, ал.3, във вр. с чл.198, ал.1 и
ал.3 от ЗИНЗС и дадените становища на администрацията на затвора Бургас, е
продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от
свобода И.Н.Р., за срок от още една година.
Заповедта е обжалвана по съдебен ред пред
Административен съд Бургас, като с Решение № 32/11.01.2022г., постановено по
адм.д. № 2212 по описа за 2021г. на Административен съд – Бургас, същата е отменена,
а преписката е върната на началника на Затвора Бургас за ново произнасяне по чл.198, ал.3, във
връзка с ал.1 от ЗИНЗС. В мотивите на съдебното решение е посочено, че
обжалваната заповед е издадена от Николай Стайков, в качеството му на
изпълняващ длъжността началник на затвора, след като вече е дал становище по
чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, в качеството си на началник на сектор „Социална дейност
и възпитателна работа“, тоест в административното производство той е участвал в
две отделни качества, които са несъвместими. С оглед изложеното, заповедта е
отменена, а преписката е върната на началника на Затвора Бургас за ново
произнасяне по чл.198, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС относно продължаване
срока на изтърпяване на наказанието при специален режим от И.Н.Р., което
произнасяне да е от лице, което не е изразявало становище по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.
Във връзка с постановеното съдебно решение и въз
основа на дадените становища на администрацията на затвора Бургас, е издадена
процесната Заповед БС № 01/17.01.2022г. на началника на Затвора Бургас, с която
е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения
от свобода И.Н.Р., за срок от още една година. Жалбоподателят се е запознал със
заповедта на 18.01.2022г., видно от направеното върху нея отбелязване.
По искане на жалбоподателя, по делото е представено
писмо вх. № 3237/05.04.2022г. от Районна прокуратура Бургас с информация
относно образувана пр.пр.№17835/2021г. Същата е била образувана в РП-Бургас на
21.12.2021г. въз основа на изпратени материали от Районен съд гр.Бургас, по
компетентност. Преписката е била образувана по жалба от И.Р. против П.Л.- ****и
възпитателна работа към Затвора- гр. Бургас, като се навеждат твърдения в
няколко пункта, касаещи най-общо неправомерни действия на Л., а именно: твърдения за извършено лъжесвидетелстване (
престъпление по чл. 290 от НК) на 29.10.2020г. по гр. дело № 2991/2020г. и
твърдения за извършено документно престъпление по чл.311 от НК и отново
лъжесвидетелстване. По преписката е било разпоредено извършване на
предварителна проверка от служители на 01РУ на МВР Бургас, като към настоящия
момента няма произнасяне по същество.
По делото са представени и жалба с рег.№
469/15.01.2021г., заявление № 193/19.01.2022г., писмено становище №
870/15.03.2022г., заявление рег.№ 391/04.02.2022г., всички изготвени от
жалбоподателя И.Р., както и становище рег.№ 391/08.02.2022г., изготвено от П.Л.–
инспектор „СДВР“ в Затвора - Бургас.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК,
атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на
административния акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост.
Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При
нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на
правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен
недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че
нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в
административното право е въведен принципа, че всеки засегнат може да се позове
на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт
за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал.5
от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК,
но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва
да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии,
кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост: всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Освен това според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т.е. не са налице условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма за издаването му.
В настоящия случай не е налице нито едно от изброените
основания, които да обуславят незаконосъобразността на оспорения в съдебното
производство административен акт до степен на неговата нищожност.
Съгласно чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалният
режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително специален
режим.
Съгласно чл. 54 от ЗИНЗС лишените от свобода на
специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2/ се
настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не
могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени
на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни помещения при наличие на
подходяща работа при засилен надзор и охрана.
Разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда
възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна,
първоначалният специален режим да бъде изменен в по-лек, който може да бъде
само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим.
Съгласно чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно
продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично,
но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на
началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при
специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителна дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на чл.
218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е
свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Съгласно чл.
439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Оспорената заповед е постановена от материално
и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 198, ал. 3
от ЗИНЗС – Началника на Затвора гр. Бургас. Следователно не са налице
предпоставките за обявяването на нищожността на оспорената заповед поради липса
на компетентност на административния орган.
Заповедта е постановена в
изискуемата от закона писмена форма, след вземането предвид на изискуемите по
закон становища на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по
отношение на осъдения.
С Решение №
32/11.01.2022г., постановено по адм.д. № 2212 по описа за 2021г. на
Административен съд – Бургас, преписката е върната на административния орган на
основание чл.173, ал.2 от АПК т.е. със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Според настоящият състав при издаване на процесната
заповед административният орган е съобразил дадените му със съдебното решение
указания и същата е издадена от лице, което не е изразявало становище по
чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, в какъвто смисъл са били и указанията, дадени със
съдебното решение. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е
следвало административният орган да проведе ново производство, като бъдат
издадени нови становища от лицата по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като тези,
съпътстващи заповед БС № 161/27.08.2021г. са нищожни. От една страна заповед БС
№ 161/27.08.2021г. не е била прогласена за нищожна, а е отменена като
незаконосъобразна с Решение № 32/11.01.2022г., постановено по адм.д. № 2212 по
описа за 2021г. на Административен съд – Бургас. Същевременно следва да се има
предвид, че дори един административен акт да бъде обявен за нищожен, то това не
влече автоматично нищожност за цялото административно производство, проведено
при издаването му. Съдът намира за нужно да отбележи, че при връщане на
преписката на административния орган с Решение № 32/11.01.2022г., постановено
по адм.д. № 2212 по описа за 2021г. на Административен съд – Бургас, е указан
конкретния момент, от където следва да продължи административното производство,
а именно издаване на заповедта от лице, различно от лицата дали становища по
чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът обаче намира, че заповедта не е надлежно
мотивирана - фактическите обстоятелства, въз основа на които административният
орган е приел, че лишеният от свобода Р. следва да продължи да изтърпява
наказанието "доживотен затвор без замяна" на специален режим не са
надлежно изложени в административния акт.
Съществена част от
формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането
на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен
акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване
на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия,
които законът е установил за защита на правата и законните интереси на
гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за
административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които
са дали основание на административния орган за издаването му, което дава
възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга
наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по
административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането
им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на
процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за
неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния
режим в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро
поведение. В този смисъл, правно релевантни за облекчаване на режима на
доживотно осъдените са действия и бездействия на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието, извършени в период след предходното произнасяне и
направена оценка на поведението (риска) като цяло.
В конкретния случай,
всички ангажирани в административното производство органи, задължени по закон
да дадат становища по административното производство относно релевантния факт
за конкретното поведение на лишения от свобода, от което следва да се направят
изводи за или против "добро поведение", в рамките на пенитенциарното
заведение, са се аргументирали бланкетно, посочвайки, липсата на втората
нормативно установена предпоставка на чл. 218, ал. 1. от ППЗИНЗС. Не са
посочени, не са анализирани и не са представени доказателства за релевантни
факти, въз основа на които може да бъде направен конкретен извод за поведението
на жалбоподателя, в противовес на нормата на
чл. 439а от НПК. В националното
наказателно право, категорията "Добро поведение", като морална
категория не е нормативно установена изрично. Същевременно, обаче, е налице
пряка императивна норма относно доказването за поправяне и в частност доброто
поведение на осъдения, а именно: съгласно
чл. 439а, ал. 1 от НПК, доказателства за поправянето на осъдения и лишен
от свобода, са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Според ал. 2, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Това изисква
изводите на компетентните да дадат информирано становище служители, а оттам и
на административния орган да са базирани на представителна и надеждна емпирична
информация, установена с конкретни доказателствени средства относно относими
положителни факти в конкретното административно производство. Тежестта на
доказване в процесния казус, относно наличието на факти, обосноваващи постановяването
на отказа, се носи от административния орган. Доколкото оспореният акт се издава
в условията на оперативна самостоятелност в мотивите на същия следва да се
посочат, както фактически основания, аргументирани с валидни, допустими и
събрани по законов ред доказателства, така и правни основания за постановения
отказ, което в съвкупността си съставлява мотивиран отказ по смисъла на закона. Оперативната
самостоятелност, на по-голямо основание, ангажира и задължава административния
орган да посочи доказателства и да извърши анализ на същите, въз основа на
които извършва преценката си.
Доказателствата, съгласно
националното законодателство са: писмени, устни и веществени доказателства. Те
се събират въз основа на допустимите и установени от закона доказателствени
средства. В процесния случай, единственото валидно и допустимо доказателство,
което е посочено изрично в мотивите на становищата, въз основа на които е
издаден оспорения отказ, е посочената оценка за риска от рецидив и вреди от
лицето, от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа /ИСДВР/.
Дейността по изготвянето на оценки на рецидивния риск като процедура,
документация, организация и отговорности, е регламентирана в Правила за
прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения /затвори
и поправителни домове/, утвърдени със Заповед № ЛС-04-103/26.02.2020г. на
министъра на правосъдието. В процесния случай, е безспорно установено от извършената
оценка на риска, че към датата на изготвяне на доклада, на лицето са определени
стойности на риск от рецидив 56 т., спрямо 42т . от предходния атестационен период, но от оспорения
по делото административен акт не се установяват причините, довели до увеличаване
на посочените точки. Обстоятелството, че Ответникът не е изложил конкретни фактически
мотиви, обосноваващи извод за завишаване на стойности на риск от рецидив, а
именно - конкретни фактически данни за
поведението на лишения от свобода, водещи до завишаване на конкретните
показатели води до необоснованост на оспорения индивидуален административен
акт.. По
административната преписка липсват валидни доказателства, обосноваващи извод за
влошено поведение, към релевантния момент.
Не води до извод,
различен от вече изложения и бланкетното посочване, че през атестационния
период лишеният от свобода е бил наказван дисциплинарно, доколкото по делото не
са представени данни по отношение на твърдяното нарушение, сочещи на това, че
актът по налагане на съответното дисциплинарно наказание към момента на постановяване
на оспорения адм. акт е бил влязъл в сила. Напротив, след служебна справка на
съдебния състав по адм.д. № 1746/2021г. по описа на Административен съд Бургас
се установява , че преписката е изпратена по подведомственост на Главния
Директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с определение № 325 от
24.02.2022г., като тук е мястото отново да се посочи, че в тежест на
административния орган е да докаже фактическите и правни основания, въз основа
на които е издаден оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на
чл.170, ал.1 от АПК.
От друга страна, по
делото безспорно са налице данни, че лицето участва в трудова дейност, като
твърдението на ответника, че същият не проявява активност в работния процес се
опровергава от докладната записка, с която Р. е предложен за награждаване за
постигнати резултати от една страна, а от друга – нормата на чл.439а от НК не
въвежда изискване относно степента на активност на лишения от свобода, с оглед
на което този факт е ирелевантен при определяне степента на риска от рецидив,
респ. не би могъл да послужи като мотив на административния орган в тази
насока.
Относно доводите на
административния орган, че не са изпълнени констатираните дефицити в проблемна зона „начин на живот и
обкръжение“, настоящият състав счита, че житейски логично е лишеният от свобода
да не постига напредък в тези области, доколкото изтърпява наказанието си
изолирано, в самостоятелна килия, респ. социалните му контакти са силно
ограничени. Този факт сам по себе си води до влошаване на социалните умения и
способности на лишените от свобода.
Отделно от изложеното, по
делото не са представени първоначален
план на присъдата, съгласно който следва да се отчита промяната в поведението
на лишения от свобода и евентуалния напредък на същия. Съгласно Раздел II
"Процедура", т. 1. 2, второ тире от Правилата, оценката се изготвя за
осъдените на доживотен затвор , като следва да се извършва при замяна на
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и при настаняването на лицата
в общи помещения съгласно законоустановените срокове. Същата се изготвя и за
нуждите на Комисията по чл. 73 ЗИНЗС /макар разпоредбата да е отменена,
правилата са приложими по арг. от чл. 55, ал. 5 ППЗИНЗС, § 6, ал. 2 ПЗР на
ППЗИНЗС, вр. чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС/, като повторна оценка не се извършва за
осъдените, които имат подготвена такава в течение на една година. Съгласно т.
4, второ тире от Правилата, за правонарушителите със среден риск от рецидив и
вреди, се разработва план за една година, предвиждащ участието им в
по-специализирани дейности, като се отчитат зоните на техните потребности и
дефицити. Съгласно т. 5 от Правилата, първото препланиране се извършва до 12
месеца след първоначалното планиране и реализиране на дейности и интервенции
свързани с него. То важи за всички категории осъдени със среден и висок риск от
рецидив и вреди. Съгласно т. 6 от Правилата, всяко последващо преразглеждане на
плана се осъществява по преценка на ИСДВР, когато възниква необходимост от
продължаване на работата, от промяна на целите, дейностите и интервенциите за
тяхната реализация. Съгласно Раздел IV "Организация и отговорности",
т. 1 и т. 2 от Правилата, първоначалната оценка се изготвя от екип, включващ
инспектор по социална дейност и възпитателна работа, инспектор-психолог, медицинско
лице. Всяка последваща оценка се изготвя от екип, сформиран от ИСДВР.
Наред с това по делото липсва и „самооценка на
правонарушителя“ - същото доказателство
е посочено като част от документацията, въз основа на която се определя
оценката на рецидивния риск, съгласно Правила за прилагане на системата за
оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от
свобода в пенитенциарните заведения /затвори и поправителни домове/, утвърдени
със Заповед № ЛС-04-103/26.02.2020г. на министъра на правосъдието. Същата е
гаранция за правото на уведомяване на изтърпяващия наказание лишаване от свобода
жалбоподател, че същият е надлежно уведомен за провежданото административно производство
и има възможност да изрази становище по собствяеното си поведение, чрез
представяне на коментираната самооценка. Липсата й представлява нарушение на
принципа за уведомяване на адресата на оспорения акт за провяежданото
производство с оглед ангажиране на доказателства в подкрепа на интересите му по
определяне на по лек режим на изтърпяване на наложеното наказание.
Неуведомяването на жалбоподателя за провежданото
производство по преразглеждане режимът на изтърпяване на наказанието в
конкретния случай се явява съществено процесуално нарушение, предвид
твърденията на жалбоподателя за личен конфликт с инспектор социална дейност, на
когото е подопечен. Това е лицето изготвило посочената оценка за риска от
рецидив и вреди, която както бе посочено и по-горе представлява единственото валидно и допустимо
доказателство, което е посочено изрично в мотивите на становищата, въз основа
на които е издаден оспорения отказ.
Подобни твърдения ведно с пропускът на
административния орган да уведоми страната за образуваното и провеждано
производство е лишила същата от възможността за отвод на считаните за
заинтересовани лица.
С оглед изложеното, съдът намира, че административният
орган не е обсъдил в заповедта си, цялостната оценка на поведението на лишения
от свобода през атестационния период. Така направеният извод не съответства и
на постановките, посочени в § 49 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото
Радев срещу България по жалба № 37994/2009 г. където се приема, че режимът на
лишения от свобода, който изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен
период от време, най-вероятно в дългосрочен план, може да има вредни последици,
които водят до влошаване на умствените способности и социалните умения, както и
че този режим не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз
основа на подходящи съображения по отношение на риска и не трябва да се
запазва, след като тази опасност е отминала.
Все в същата връзка, относими при преценката на
обстоятелствата около изменеието на режима на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода са и изводите на ЕСПЧ, направени по делото Димитров и Р.
срещу България, номер на жалба 34846/08, с окончателно решение от 17.02.2016г.,
които дават праяка представа за преценката на Комитета за предотвратяване на
изтезанията към Съвета на Европа и самият съд към режимите на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Според мотивите на соченото решение в
докладите на КПИ относно посещенията в затвора в гр. Бургас през 2012, 2014 и
2015 г. се констатира, „че там е упражнявана слаба или липсва всякаква
структурно планирана намеса от страна на персонала за осигуряване на подходящо
психическо и физическо стимулиране на затворниците с доживотна присъда и че
по-голямата част от лишените от свобода не са имали достъп до организирани
дейности извън килиите си и са оставяни в бездействие в продължение на до 23
часа в денонощието. Оказва се, че тази ситуация до голяма степен е резултат на
автоматичното прилагане на законовите разпоредби, регламентиращи затворническия
режим на жалбоподателите.“ По делото Харакчиев и Толумов съдът приема, че
такава автоматична изолация, дори при прилагане на съответните законови
разпоредби, е несъвместима с чл. 3 от Конвенцията.
Предвид изложеното, съдът намира, че е в тежест на
административния орган да докаже, при цялостната оценка на поведението на
осъденото лице през атестационния период, че то не показва добро поведение по
смисъла на чл. 218 от ППЗИНЗС във връзка с чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС, като
предпоставка за определяне на режима. След първоначалното изтърпяване на
наказанието при този режим, продължаването на същия следва да бъде изключение,
породено от доказателства за застрашената сигурност, доколкото по делото
Харакчиев и Тулумов ЕСПЧ обръща внимание на това, че подобна изолация следва да
бъде прилагана при наличието на конкретни причини, свързани със сигурността,
като във всички останали случаи тя се явява необоснована и надхвърляща прага на
суровост по чл.3 ЕКПЧ, т.е. представлява унизително и нечовешко отнасяне.
Доколкото по делото липсват конкретни доказателства и
основания за нужда да бъде продължен специалният режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ на жалбоподателя, настоящият състав приема,
че такива липсват изначално. По изложените съображения оспорената заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката следва да бъде
върната на Началника на Затвора Бургас за ново произнасяне по всички относими
факти и обстоятелства, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и
прилагането на закона.
След приключване на откритото съдебно заседание на
10.05.2022г. съдебният състав е получил и приложил по делото писмо, именовано
„искане“ от страна на жалбоподателя Р., което е скрепил към делото. Видно от
същото, може да се направи обоснован извод, че се касае за искане по реда на
чл.276, ал.1, т.1 и т.2 ЗИНЗС. Доколкото същото инициира началото на
самостоятелно съдебно производство, подлежащо на разглеждане по различен ред,
настиоящият съдебен състав не се явява компетентен да се произнесе по него.
Това искане следва да се отдели от настоящото дело и бъде докладвано на
председателя на АС Бургас за образуването му в самостоятелно съдебно
производство след разпределянето му по реда за случайно разпределение на
делата.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд гр.Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед БС №
01/17.01.2022г. на началника на Затвора Бургас, с която е продължен
"специалния режим" за изтърпяване на наложено наказание лишаване от
свобода на И.Н.Р..
ВРЪЩА административната преписка на Началника на
Затвора Бургас за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по
тълкуването и прилагането на закона, като определя срок за това – 14 дни от
постановяване на решението.
ОТДЕЛЯ от настоящото административно дело №
156/2022г. по описа на Административен съд Бургас, Искане на И.Р., находящо се
на стр. 141-142 от адм.д. № 156/2022г., което в оригинал да бъде входирано в
деловодството на съда и докладвано на председателя за образуването му в отделно
дело, което да бъде разпределено за разглеждане чрез централизираната система
за случайно разпределение на делата. Копие от същия документ да бъде приложен
по настоящото дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 198, ал. 2 изречение последно от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ: