Решение по дело №223/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260044
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20203230200223
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Добрич, 09.11.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Данчо Д.

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Д. АНД № 223 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „АГРО КИМ И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 11, вх. В, ет. 4, ап. 8, представлявано от управителя П.Д.И., чрез адвокат Я.П.Я. ***, с адрес на адвокатската кантора: гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № 4, офис 1, срещу наказателно постановление № 08-001428/322 от 16.12.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „АГРО КИМ И.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 11, вх. В, ет. 4, ап. 8, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

На 02.07.2019 г. на „Агро Ким И.“ ЕООД, ЕИК ********* е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 08-001428/02.07.2019 г., с който акт на търговеца е повдигнато обвинение за извършено административно нарушение по чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда.

С резолюция № 08-001428/08.07.2019 г. за прекратяване на образувано производство по АУАН № 08-001428 от 02.07.2019 г., на 08.07.2019 г., Ангел Петков – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, прекратил производството по преписката, тъй като извършеното нарушение по чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда осъществява състава на престъпление по чл. 192а, ал. 1 от Наказателния кодекс.

С писмо № 19065418 от 10.07.2019 г. материалите по преписката били изпратени на Районна прокуратура – Добрич.

С постановление от 13.11.2019 г., Районна прокуратура – Добрич отказала да образува досъдебно производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което същото не е престъпно. Представителят на държавното обвинение постановил, препис от постановлението, ведно с материалите по преписката, да се изпратят на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич за преценка относно наличието на предпоставки за реализиране на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на 16.12.2019 г. е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. С него на „Агро Ким И.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 11, вх. В, ет. 4, ап. 8, в качеството на работодател, е вменено нарушение по чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда, като на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. НП е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН /които срокове започват да текат от дата 13.11.2019 г., на която дата прокурорът е отказал да образува досъдебно производство/, от компетентния за това административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

И тъй като НП е издадено въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то съдът не дължи произнасяне дали при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на наказаното лице, отчитайки, че производството, започнало със съставения АУАН е било прекратено с резолюция № 08-001428/08.07.2019 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., „Директорите на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания”. В настоящия случай, ноторно известен факт е, че А.Н.П.както към датата на издаване на наказателното постановление, така и към настоящия момент изпълнява длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, т.е, същият притежава материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство.

В НП като нарушена е вписана нормата на чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно която, лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

 Описаните в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 302, ал. 2 от КТ. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ. В НП изрично са посочени обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати процесуални нарушения при издаването на НП, не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав, издаденото НП съдържа всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. НП съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при което е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 302, ал. 2 от КТ.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващия орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

С обжалваното наказателно постановление, на „Агро Ким И.“ ЕООД е наложена имуществена санкция за това, че в качеството си на работодател, е приел на работа на 19.06.2019 г. В.Л.В. с ЕГН ********** да престира труд, като ръчно окопава лавандулови насаждения, без да е поискало и получило предварително разрешение от инспекцията по труда.

Наказващият орган е приел, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 302, ал. 2 от КТ, съгласно която, лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

За това нарушение, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание се навеждат доводи, че жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение, тъй като към момента на проверката В.Л.В. не е полагал труд за дружеството.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в протокол № 1920058/28.06.2019 г. за извършена проверка, констативен протокол с изх. № 19058759/19.06.2019 г., декларация от 19.06.2019 г., снимков материал и справка от регистъра на издадените от инспекция по труда разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, подкрепени с показанията на свидетелите М.Р.К., К.Г.С. и К.А.А..

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством показанията на свидетеля А.Ю.Я., както и показанията на свидетелите С.С.С., А.И.С. и В.Л.В..

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Видно от показанията на свидетелите М.Р.К. и К.А.А., на 19.06.2019 г., около 11:00 часа, същите извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на поле с лавандулови насаждения, находящо се в землището на с. Божурово, общ. Добричка, стопанисвано от „Агро Ким И.“ ЕООД.

При проверката, в обекта бил заварен да окопава лавандула В.Л.В., роден на *** г. /лице, ненавършило 16 години/, като била попълнена декларация относно условията по наемането му на работа.

От възприетото по време на проверката и от представените на 21.06.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич от упълномощено от работодателя лице документи, инспекторите и наказващият орган достигнали до извода, че „Агро Ким И.“ ЕООД, в качеството си на работодател, е приел на работа на 19.06.2019 г. В.Л.В. с ЕГН ********** да престира труд, като ръчно окопава лавандулови насаждения, без да е поискало и получило предварително разрешение от инспекцията по труда, с което дружеството е осъществило състава на чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Р.К. и К.А.А., но от същите не може да се установи по категоричен и безспорен начин, че „Агро Ким И.“ ЕООД е извършил вмененото му нарушение, а именно, че в качеството си на работодател, е приел на работа на 19.06.2019 г. ненавършилият 16 години В.Л.В., без разрешение на инспекцията по труда.

Безспорно, както от попълнената декларация, така и от разпита на свидетелите А.Ю.Я. /баща на непълнолетния В.Л.В./, С.С.С., А.И.С., както и от показанията на самия В.В. се установява, че последният е бил на нивата, защото е нямало на кого да бъде оставен. Не се установява по никакъв начин обаче, че дружеството е наело освен бащата, така и сина да извършва трудова дейност. Още повече, че от представения протокол от извършената проверка се установява, че всички други присъстващи на нивата работници са имали сключени трудови договори, т.е. търговецът в това отношение е бил изряден.

 Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите А.Ю.Я., С.С.С., А.И.С. и В.Л.В., чийто показания са последователни и логични, отчитайки, че същите кореспондират със съдържанието на попълнената по време на проверката от свидетеля А.Ю.Я., на името на В.Л. декларация, където в графа „длъжност“ е изписал „помагам“.

Както вече бе посочено, съдът кредитира показанията на свидетелите М.Р.К. и К.А.А., но от същите не може да се установи по един категоричен и безспорен начин, че на 19.06.2019 г. непълнолетният В.Л.В. е престирал работна сила за жалбоподателя.

          Срещу тези улики, противостоят твърденията на жалбоподателя, подкрепени с показанията на свидетелите В.Л.В., А.Ю.Я., С.С.С. и А.И.С., дадени в съдебно заседание, които дори да са израз на защитна позиция, съставляват годно доказателствено средство.

Така, при наличната доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се преодолее констатираното противоречие.

Предвид изложеното, съдебният състав намира, че вмененото на „Агро Ким И.“ ЕООД нарушение по чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.

Нееднократно в съдебната практика е отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в областта на трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат противопоставяни на правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което има гарантираната от закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да представи доказателства, след което въз основа на съвкупното им разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено НП и с каква правна квалификация. В случая не се констатира да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото.

Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му. В тази насока виж Решение № 69 от 04.03.2020 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 746/2019 г., постановено по идентичен случай.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 300 /триста/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с фактура № **********/18.09.2020 г., съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-001428/322 от 16.12.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „АГРО КИМ И.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 11, вх. В, ет. 4, ап. 8, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО КИМ И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 11, вх. В, ет. 4, ап. 8, сумата от 300 /триста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.

                                                                                                                                 

 

       Председател:

                               /Данчо Д./