Решение по дело №1836/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

  № ..................

гр. Кюстендил, 18.12.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на шести декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Зоя Равенска, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1836 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Мобилтел“ ЕАД против П.В.М..

В исковата молба се твърди, че в производство по ч.гр. д. 1194/2017 г. по описа иа КРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК спрямо ответника. Поради постъпило възражение от него била депозирана и натоящата искова молба.

Сочи се, че между страните по делото бил сключен безсрочен договор № М***/20.01.2014 г. , по силата на който на ответника били предоставени мобилни услуги  за мобилен номер *** и фиксиран номер ****, по тарифен план Мtel Home BOX NO LIMIT. По номера на договора били издавани фактури за представените услуги, които не били заплащани в срок. поради това операторът прекратил договора едностранно. В срока на действие на договора била издадена фактура № *********/28.07.2014 г. с падеж 28.07.2014 г., в която съгласно клаузите на действащите Общи условия, била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 281,86 лв. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора да заплати посочената сума, каквото задължение имал съгласно договора и клаузите на Общите условия към него.

            Ето защо се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищеца в общ размер на 281,86 лв., представляващ неустойки за предсрочно прекратяване на договор № М3983048/20.01.2014 г.

Претендират се и деловодните разноски, дължими за настоящия процес, както и сторените такива в хода на заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна не е упражнила правото си на отговор, въпреки указанията на съда в разпореждане № 6563/2017 г.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответникът, макар и редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С оглед процесуалното му поведение, ищецът своевременно е упражнил процесуалното право да иска приложение на института на неприсъственото решение, което, доколкото е възприето от съда за основателно с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, препятства произнасянето с решение по реда на общото исково производство.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени му на 05.10.2017 г.) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставяне на такъв. Въпреки това такъв не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призован, не се явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 09.11.2017 г.), и не се представлява. Не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, макар и изрично да са му били указани последиците от предприетото процесуално поведение. В допълнение следва да се подчертае, че действително с оглед задължителните указания в т.11а ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор, което в някои случаи би довело до невъзможност за прилагане на нормата на чл. 238 от ГПК. В случая обаче, такива обосновани възражения от значение за установяване дължимостта на исковата сума не са заявени, като единственият довод е бил, че сумата не се дължи.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и следва следва да бъде уважена.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да понесе и направените от ищеца разноски по настоящото производство – 180 лв. адв. възнаграждение и 25 лв. заплатена държавна такса.

            Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1194/2017 г., вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, с оглед изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, в общ размер на 205 лв., от които държавна такса за образуване на производството – 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.В.М., ЕГН **********, с адрес *** дължи и следва да заплати на „Мобилтел“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,  със седалище  и  адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 281,86 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договор № М****/20.01.2014 г., за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 1194/2017 г. на КРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА П.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на„Мобилтел“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,  със седалище  и  адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата в размер 205,00 лв. (двеста и пет лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 205,00 лв. (двеста и пет лева нула стотинки) - деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1194/2017 г. на КРС.

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: