№ 404
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20211110213260 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) /в редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани с ДВ. бр.109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г./.
Образувано е по жалба на Л. П. Д., ЕГН **********, подадена чрез мл.
адв. Д.Д., САК, срещу наказателно постановление (НП) с изх. № РД-05-0067
от 13.07.2021 г., издадено от директора на Столична регионална здравна
инспекция (СРЗИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 4 и
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложена глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение на т. I, т. 8 от Заповед № РД-01-718/18.02.2020 г.,
изм. и доп. със Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването, както и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение
на т. I, т. 5, б. „а“ от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се оспорва
фактическата обстановка, приета от актосъставителя и наказващия орган,
като се твърди, че жалбоподател Д. – кмет на район „Кремиковци“, не е
1
организатор на провелия се в гр. София, кв. „Враждебна“ ежегоден празник
„Джамал“, респективно не е извършила вменените административни
нарушения. Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакувания акт
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и по изложените в нея
съображения моли наказателното постановление да бъде отменено.
Претендира присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева и държавна такса в размер на 50 лева.
Въззиваемата страна – СРЗИ, редовно призована, не изпраща
процесуален представител, като в съпроводителното писмо към
административнонаказателната преписка подробно излага съображения за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
На 06.02.2021 г. в гр. София, кв. „Враждебна“ се провело празненство
по случай ежегодния празник „Джамал“, организирано от местни жители на
посочения квартал, в това число и от свидетел Т.Г.. За провеждането на
планираното събитие последните уведомили К.Д.. – гл. специалист в
кметство „Враждебна“ при Столична община (СО), район „Кремиковци“.
Същата с писмо до началника на 05 РУ-СДВР помолила последния във връзка
с провеждането на ежегодния квартален празник „Джамал“ на 06.02.2021 г. да
осигури присъствието на полицейски служители.
На 03.02.2021 г. било издадено полицейско разпореждане, с което във връзка
с предстоящия празник „Джамал“ и въведените временни
противоепидемични мерки на територията на Р. България, било разпоредено
на К.Д.. - гл. специалист в кметство „Враждебна“ при СО, район
„Кремиковци“, да създаде организация за стриктно спазване на заповедите на
министъра на здравеопазването при провеждането на посоченото
празненство.
На 06.02.2021 г. в 17:10 часа в гр. София, кв. „Враждебна“, по време на
провеждането на ежегодния квартален празник „Джамал“ била извършена
проверка от служители на СРЗИ във връзка с получен сигнал в СРЗИ за
2
празненството. В резултат на извършената проверка било констатирано, че се
нарушава заповедта на министъра на здравеопазването, тъй като е допуснато
струпване на хора и неносене на маски от посетителите на посоченото
събитие.
На празненството по случай ежегодния празник „Джамал“ присъствала
и жалб. Л. П. Д., поканена като гост в качеството на кмет на район
„Кремиковци“. Служителите на СРЗИ, извършили проверката, приели, че
отговорното лице за неспазване на противоепидемичните мерки е именно
жалбоподателя Д.. Поради това свидетелят К.С., на длъжност „инспектор“ в
отдел „Здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве“ към СРЗИ, в
присъствието на двама свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, и на жалбоподателя, съставил срещу последния акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 001367 от
06.02.2021 г. Актосъставителят приел, че на 06.02.2021 г. в гр. София, кв.
„Враждебна“ жалбоподателят е извършил нарушение на т. I, т. 8 от Заповед
№ РД-01-718/18.02.2020 г., изм. и доп. на т. I, т. 7 от Заповед № РД-
677/25.11.2020 г., тъй като в качеството си на кмет на район „Кремиковци“
организира провеждането на културни и развлекателни сценични прояви и
концерти на празника „Джамал“ в кв. „Враждебна“, а също така и нарушение
на т. I, т. 5, б. „а“ и т. 8 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., тъй като не е
упражнен контрол – допуска се струпване на хора и невъзможност за
спазване на физическа дистанция от 1.5 метра, като лицата са без поставени
защитни маски за лице за еднократна или многократна употреба. Актът бил
подписан от актосъставителя, свидетелите по него и жалбоподателя, като
препис от него бил връчен на последния. Жалбоподателят Д. вписала в акта,
че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили и писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, директорът на Столична регионална
здравна инспекция издал процесното наказателно постановление с изх. № РД-
05-0067 от 13.07.2021 г., с което наложил на жалбоподателя Д. на основание
чл. 209а, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето две административни
наказания „глоба“, всяка една от тях в размер на 1000 лева, за нарушение на т.
I, т. 8 от Заповед № РД-01-718/18.02.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-
52/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването и за нарушение на т. I, т. 5,
б. „а“ от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването,
3
вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, както и гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите К.С. (частично) и Т.Г..
Свидетелските показания на свидетеля К.С. - участник в самата
проверка и съставил впоследствие АУАН, съдът възприема като достоверни,
логични и непротиворечиви, поради което ги кредитира с изключение на тази
част от тях, в която свидетелят С. твърди, че при проведен разговор с
жалбоподател Д. същата е признала, че е организатор на събитието. Тази част
от показанията на свидетеля не намира опора и не кореспондира с писмените
доказателства по делото и с показанията на свидетел Т.Г., поради което
съдебният състав не я цени като достоверна. От показанията на свидетел С. се
установява, че същият е участвал във въпросната проверка, констатирал е
струпване на множество хора на едно място, като същите били без поставени
защитни маски, и впоследствие е съставил процесния АУАН срещу
жалбоподателя.
Съдът намира показанията на свидетел Т.Г. за достоверни, логични,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
поради което изцяло им се доверява. От показанията на този свидетел се
установяват обстоятелства относно организирането на празненството по
случай празника „Джамал“, а именно, че не жалбоподателят Д. е организатор
на събитието, а то е организирано от местни жители на квартал „Враждебна“
в гр. София, в това число и от свидетеля Г.. В тази връзка показанията на
свидетел Г. се подкрепят от писмените доказателства, събрани по делото, в
това число и от представения план-програма на културните събития на район
„Кремиковци“ през 2021 г. (л. 41 от делото).
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото,
които също допринасят за разкриване на обективната истина, събрани са и са
приобщени по предвидения в закона ред. От приложения по делото план-
програма на културните събития на район „Кремиковци“ през 2021 г. е видно,
че празник „Джамал“ не е сред тях. От представеното по делото полицейско
разпореждане (л. 42 от делото) става ясно, че лицето, на което е разпоредено
да създаде организация по провеждане на празника „Джамал“ в съответствие
4
с противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра на
здравеопазването, е не жалбоподателят, а К.Д.. - гл. специалист в кметство
„Враждебна“ при СО, район „Кремиковци“.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
приема, че не се установява жалбоподателят Д. да е извършила вменените
административни нарушения.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок /НП е връчено на 10.08.2021 г., а
жалбата срещу него е постъпила в СРЗИ на 17.08.2021 г./ от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН е съставен от компетентен орган - държавен здравен инспектор,
съгласно правилото на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ. От своя страна, атакуваното
наказателно постановление също е издадено от компетентен орган –
директора на СРЗИ, с което е спазено изискването на чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съставът на съда констатира, че процедурата по съставяне и връчване
на акта и НП е редовно изпълнена. В тази връзка, съдът счита за
неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на ЕГН на
свидетелите по акта. В случая, както е видно от съдържанието на акта, тези
данни са посочени. Впрочем, дори да не беше така, това не може да бъде
определено като съществено процесуално нарушение, опорочаващо
административнонаказателното производство, доколкото следва да се има
5
предвид, че посочването на личните данни на свидетелите по акта не обуславя
законосъобразността му, а единствено обслужва евентуалната необходимост
от призоваване на тези свидетели. В този смисъл на нарушителя следва да се
гарантира правото свидетелите да могат да бъдат установени и призовани при
необходимост за това, като в случая не се установява невъзможност за
установяването и призоваването им.
Настоящият съдебен състав приема, че констатираните
административни нарушения са описани в акта и в НП лаконично, като не са
посочени точно и ясно всички елементи от състава на нарушенията,
обстоятелствата по извършването им, както и съответстващата им правна
квалификация, така че нарушителят да е в състояние да възприеме
фактическите и правни рамки на нарушенията и адекватно да организира
защитата си. В тази връзка следва да се посочи, че от описанието на
нарушенията не става ясно с какви точно свои лични действия (напр. издаване
на заповед) или бездействия жалбоподателят е осъществил състава на
вменените му административни нарушения. По отношение на нарушението
по т. 2 от НП като обект е посочен „Ежегоден празник „Джамал“ в гр. София,
кв. „Враждебна“, но нито в акта, нито в постановлението е пояснено дали
същият е обект по смисъла на т. I, т. 5, б. „а“ от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването – дали е „обект с
обществено предназначение“ или „търговски или друг обект“ и в него
предоставят ли се някакви услуги на гражданите. Недостатъчно пълното и
ясно описание на нарушенията, липсата на посочени обстоятелства, при които
същите са извършени, както и на доказателствата, които го потвърждават,
съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице да
разбере фактическите рамки на повдигнатото му административно обвинение
и ефективно и пълноценно да организира защитата си. Това процесуално
нарушение не може да бъде отстранено от съда при обжалване на
наказателното постановление, а води до отмяната на атакувания акт на
формално основание.
На следващо място съдът констатира, че в акта за установяване на
нарушенията неправилно е посочена правната им квалификация – т. I, т. 8 от
Заповед № РД-01-718/18.02.2020 г., изм. и доп. на т. I, т. 7 от Заповед № РД-
677/25.11.2020 г. (противоепидемичните мерки, въведени с така посочената
заповед са били в сила до 31.01.2021 г.) и т. I, т. 5, б. „а“ и т. 8 от Заповед №
6
РД-01-51/26.01.2021 г. Следва да се отбележи и че е налице несъответствие
между правната квалификация на нарушенията, дадена в АУАН, и тази в
наказателното постановление. С изменение на Закона за здравето (ДВ бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от същия е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева
за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление. Действително нормата на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ съдържа едновременно и хипотеза на административно нарушение
и санкция за същото, като макар и да има бланкетен характер, т.е. да е нужно
да се попълни със съответното съдържание, предвид посочването, че се
наказва лице, което наруши, или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични мерки, именно
тя посочва кое е наказуемото поведение. Вярно е, че тази разпоредба на
практика се съдържа в издаденото против жалбоподателя Л.Д. наказателно
постановление, макар и в частта му относно правното основание за налагане
на административното наказание. Независимо от това обаче, допуснатото
нарушение на процесуалните правила следва да се определи като съществено,
доколкото на наказаното лице следва да е ясно още към момента на съставяне
и връчване на АУАН какво именно нарушение му се вменява и на коя
конкретна разпоредба. В случая, предвид неточното квалифициране на
нарушението в АУАН, това изискване не е било изпълнено, а то рефлектира
върху възможността на нарушителя да ангажира адекватно защитата си още в
момента на подписване на акта, включително и при упражняване правото си
на възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Съставът на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ
изисква привързване към други конкретни норми, като
административнонаказващият орган дължи прецизно определяне на правната
квалификация на деянието и е необходимо да посочи освен конкретната
противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена, какъв е
териториалният обхват на приложение, за какъв срок същата е въведена,
предвид временния характер на тези мерки, както и изобщо да посочи данни
от обхвата на чл. 63, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗ, което в конкретния случай не е
сторено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че отразените в АУАН
7
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция и не
се считат за установени. Въз основа на анализа на формираната
доказателствена съвкупност, съдът достига до извод за недоказаност на
вменените на жалбоподателя административни нарушения.
С оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила
по смисъла на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както и
предвид недоказаността на нарушенията, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
По разноските:
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева и държавна такса в размер на 50 лева,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът
намери НП за незаконосъобразно, направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева, следва да бъде уважено на осн. чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Що се отнася до искането за
присъждане на разноски за държавна такса в размер на 50 лева, то същото
следва да бъде оставено без уважение, доколкото по делото не са представени
документи, от които да се установява заплащането на държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление с изх. № РД-05-0067 от
13.07.2021 г., издадено от директора на Столична регионална здравна
инспекция, с което на жалбоподателя Л. П. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 209а, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложена глоба в
8
размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на т. I, т. 8 от Заповед № РД-01-
718/18.02.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването, както и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева
за нарушение на т. I, т. 5, б. „а“ от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
ОСЪЖДА Столична регионална здравна инспекция да заплати на
жалбоподателя Л. П. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 720
/седемстотин и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9