Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 843 24.06.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав,
на двадесет
и шести май през две хиляди двадесет и втора година,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ: Константин Григоров
Яна
Колева
секретар: Димитрина Димитрова
прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Григоров касационно
административнонаказателно дело № 763 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Р.Н.К., ЕГН **********
*** 24, против решение № 16/09.03.2022 г. по АНД № 618/2021 г. на Районен съд –
Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 251а-64/08.10.2021 г.
на Директора на ОД МВР Бургас.
С касационната жалба и уточнение към нея се иска отмяна
на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че
съдът не изследвал наличието на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В
АУАН и НП не било посочено мястото на нарушението. Същото не било доказано.
Нямало доказателство, от което да се установява, че наказаното лице е навлязъл
в ПИ 583.71.8 или преминал през него.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и направените
искания. Заявява, че не претендира разноски.
Ответникът по касация, директор на ОД МВР Бургас, редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт Владимирова, която оспорва касационната жалба. Иска
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен
съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Царево потвърдил наказателно постановление № 251а-64/08.10.2021г. на
Директора на ОД МВР Бургас, с което на Р.Н.К. за нарушение на чл.17б ал.1 от
Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл.30
ал.3 от ЗУЧК била наложена глоба в размер на 1000 лв.
За да постанови решението,
съдът приел за установена фактическата обстановка, както и че в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Изложил мотиви, според които
нарушението и авторството на деянието били доказани. Мястото на нарушението
било достатъчно добре индивидуализирано. Не били налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
От докладна
записка от полицай ППД при РУ Приморско се установява, че на 25.08.2021 г.,
около 11,40 ч. полицейските органи получили сигнал за МПС-та преминаващи през
дюните до южен плаж, приморско. При пристигане на място патрулът оказал
съдействие на полицейски служители от АП – Приморско, които на място установили
лица и автомобили, извършващи преминаване през морския плаж, един от които Р.Н.К..
При проведената беседа К. лично заявил, че навлязъл на 100 м. навътре в
плажната ивица, за да остави плажни принадлежности (надуваем дюшек и играчки на
децата), за да не ги носят толкова далеч от пътя. При движението, автомобилът
затънал, поради което К. потърсил помощ от друго лице Костадинов, за да го
издърпа. Същият се съгласил и издърпал автомобила на К. през дюните. К.
възразил, че никъде нямало знак, че това са дюни, поради което решил, че е
черен път, който води до плажа.
Бил съставен
АУАН, в който е посочено, че Р.К., на 25.08.21 г., около 11,40 ч.,
гр.Приморско, върху морски плаж Приморско-юг, ПИ 58356.71 по КК на
гр.Приморско, източно от местен път Приморско – Китен, е преминал с лек
автомобил, *****, рег.№ РВ****КХ, управляван от касатора К..
К. депозирал
писмени възражения, според които на дата и часа в АУАН навлязъл с автомобила си
по черен път, срещу хотел Престиж 2, водещ до плажа, като към подхода за пътя
нямало никакви забранителни знаци или други указателни табели, че се касае за
защитена територия.
По тези
възражения било изготвено становище, с което същите били приети за
неоснователни и било издадено процесното НП. В обстоятелствената част, на което е посочено, че на
25.08.2021 г., около 11,40 ч. К. преминал с лек автомобил ******“ с рег.№ РВ ****
КХ върху морски плаж Приморско-юг, в поземлен имот с идентификатор 58356.71.8
по КК на гр. Приморско, източно от местен път Приморско – Китен. Деянието било
квалифицирано като нарушение на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, за което на основание
чл.30, ал.3 от ЗУЧК на К. била наложена глоба в размер на 1000 лв.
При разпита в съдебно
заседание, актосъставителят, който на място установил нарушението и нарушителя
уточнява, че при пристигане на място възприел двата автомобила да се да се
дърпат с въже от плажната ивица към пътя. Били на 200-250 м. навътре в плажната ивица.
Съгласно
чл.17б от ЗУЧК, забранява се преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.
Съгласно
чл.30, ал.3, предл. първо от ЗУЧК, който в нарушение на закона премине или спре
превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж,
ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от
1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
Анализът на
посочените разпоредби налага извод, че за да бъде ангажирана отговорността на К.
следва контролните органи да установят, че същият е преминал или спрял за
престой или паркиране ППС върху територията на морски плаж.
Съгласно чл.6,
ал.1 от ЗУЧК, крайбрежната плажна ивица е
обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част
от морския бряг към прилежащата му акватория. Според ал.2, морският плаж е територия, представляваща обособена
част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни
или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в
резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към
територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Неоснователно
е възражението, че не било посочено мястото на нарушението. Районният съд е
изложил подробни мотиви относно точното посочване на мястото нарушението, като
на основание чл.221, ал.2, изр. второ касационният състав препраща към тях.
Следва да се добави, че мястото на нарушението е посочено с конкретен идентификатор
на поземления имот, представляващ крайбрежна плажна ивица. Доколкото
разпоредбата на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК забранява преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на
морския плаж, който според чл.6, ал.1 от ЗУЧК е част от крайбрежната плажна ивица, а според чл.6,
ал.2, изр. последно част от морския плаж са и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица
или попадащи върху морския плаж, то следва да се
приеме, че където и върху посочената територия да е установен нарушителят, той осъществява
състава на нарушението.
В писменото
възражение, което К. депозирал срещу АУАН е заявена защитна теза, според която
същият навлязъл по напълно обособен път. Наличието на такъв обаче не е отразено
върху скицата на имот 58356.71.8, крайбрежна плажна ивица, от СГКК Бургас. Тази
защитна теза правилно не е кредитирана от АНО и от районния съд. Следва да се
отбележи, че касаторът сам потвърдил навлизането в плажната ивица, с цел
улеснение преносът на плажни принадлежности.
С оглед
събраните по делото доказателства – кадастрални скици, докладна записка от
полицейски служител, който на място възприел нарушението и нарушителите, както
и докладна записка от началника на началника на РУ Приморско относно
депозираните възражения, касационният състав намира, че нарушението е доказано.
Правилно е определен размерът на наложената глоба.
Районният съд
е изложил мотиви за липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН,
които се споделят от касационния състав.
Като достигнал до същите изводи,
Районен съд – Царево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/09.03.2022 г. по АНД № 618/2021 г. на Районен съд – Царево.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: