Р Е Ш
Е Н И Е N 122
гр. Сливен, 03.07.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря П. Спасова , като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 280 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано
е решение № 205/17.02.2020г. по гр. дело №1723/2018г. на Районен съд Сливен, с
което са отхвърлени предявените от Г.М.Ш.
ЕГН **********, П.М.Д. ЕГН **********, П.И.Й. ЕГН ********** и Г.И.Р. ЕГН **********
против Г.Ж.Ш. ЕГН **********, представляван от особен представител, М.П.Д. ЕГН **********,
Л.А.П. ЕГН ********** и М.С.Т. ЕГН**********
искови претенции за признаване за
установено по отношение на ответника Г.Ж.Ш.,
че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от процесните
имоти и осъждането на втория ответник М.П.Д., да им предаде владението на 2/3 ид.ч. от нива от 3,620 дка, трета категория, в местност „М.”,
имот № 045071 по плана за земеразделяне в землището на с. Блатец; осъждането на
третия ответник Л.А.П.., да им предаде владението на 2/3 ид.ч.
от нива от 6,579, четвърта категория, в местност „П.”, имот № 0200001 по плана
за земеразделяне в землището на с. Ж.В.; осъждането на четвъртия ответник М.С.Т.,
да им предаде владението на 2/3 ид.ч. от нива от
6,000 дка, четвърта категория, в местност „Гьолчетата”,
имот № 065067 по плана за земеразделяне в землището на с. Тополчане, както и за
отмяна нотариален акт № 150, том I, рег.
№ 2648, дело № 125 от 2018 година по описа на нотариус Н.С., рег. № 123 в
регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. №
1202 от 02.03.2018 година, Акт № 80, том IV, дело № 613/ 2018 година като неоснователни. Решението е постановено
при участие в процеса на Ж. Синева Ш.., в качеството на трето лице - помагач на
страната на ответника М.П.Д..
Решението е обжалвано от ищците в производството чрез
процесуалния им представител по пълномощие. Във въззивната жалба се твърди, че решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при несъобразяване със събраните по делото доказателства. Съдът е
приел, че не са налице достатъчно доказателства по
делото, от които да се направи убедителен и категоричен извод, че към момента
на издаването на констативния нотариален акт не е настъпила придобивната
давност в полза на първия ответник Г.Ж.Ш.. В хода на производството е разпитан
един свидетел, от чиито показания става ясно, че действията по управление на
имотите са извършвани от ищците до момента, в който първият о тветник се е снабдил с нотариален акт и е продал имотите.
Самият свидетел е убеден, че имотите принадлежат общо на ищците и първия
ответник, като наследници на Г.Ж. Митев. Рентата, която е раздавал до 2017г.
включително е била получавана основно от ищците, като наследници. Тези
показания съда е оставил без коментар. Съдът обаче не се е съобразил, че в
настоящия казус, в издаденият констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, нотариусът е признал за собственик в следствие на придобивна
давност единия от съсобствениците на недвижимия имот. В този случай намира
приложение ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, даващо указания относно това как
следва да се прилага института на придобивната
давност, относно съсобствени недвижими имоти: Придобивната давност започва да тече в полза на някой от
съсобствениците от момента, в който този съсобственик по несъмнен начин е довел
до знанието на останалите съсобственици, че превръща държането във
владение.Така първият ответник е превърнал държането във владение едва е факта
на снабдяване с констативен нотариален акт, удостоверяващ правото му на
собственост за целите недвижими имоти. Едва с осъществяването на този факт е обективирано намерението му спрямо ищците да владее техните
идеални части за себе си. Доказателствената тежест,
че имотите са държани от първия ответник, за момента, в който е довел до
знанието на останалите съсобственици намерението да владее за себе си и че от
този момент от снабдяването му с нотариален акт са изтекли десет години е за
този ответник. В хода на производството доказателства за обстоятелствата, че до
знаниего на въззивниците е
сведено намерението на Г.Ж.Ш., да владее имотите за себе си не са събирани,
въпреки изричните указания на съда, направени с разпределянего
на доказателствената тежест, че всяка от страните
следва да установи обстоятелствата, на които основава правата си. В обобщение
се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да се уважат
претенциите.
В
срока по чл. 263 от ГПК са постъпили писмени отговори.
Писмен
отговор е подала ответницата М.П.Д., чрез представител по пълномощие, в който
се поддържа, че проверяваният съдебен акт е валиден
допустим и правилен. Излагат се контрааргументи на инвокираните
в жалбата и се иска да бъде потвърдено решението.
Подаден е
писмен отговор и от особения представител на ответника Гинчо Ж.Ш. адв. Д.П., в който се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба.
В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
За въззиваемия Г.Ж.Ш. се явява особения представител, който
оспорва основателността на подадената жалба.
За третото
лице помагач се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността
на подадената жалба.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Не е спорно, че с Решение № 393 от 08.12.1998 година, по
преписка № 03871 по описа на ОСЗ – Сливен, на наследниците на Г.Ж. М.в
землището на с. Тополчане са възстановени 1.нива от 4.691 дка, в местност „Под
могилите”, имот № 010001 по плана за земеразделяне , 2. лозе от 0.999 дка, в
местност „Под могилите”, имот № 015013 по плана за земеразделяне, 3. нива от
4.000 дка, в местност „Гъстата драка”, имот № 035008 по плана за земеразделяне,
4. нива от 3.999 дка, в местност „Забития камък ”, имот № 039044 по плана за
земеразделяне и 5. нива от 6.000 дка,
четвърта категория, в местност „Гьолчетата”, имот №
065067 по плана за земеразделяне. С Решение № 497 от 23.12.1999 година по
преписка № 09208 по описа на ОСЗ - Сливен на наследниците на Г.Ж. М.са възстановени четири броя ниви, един брой
пасище, мера и един брой ливада, находящи се в
землището на с. Блатец, общ. Сливен, измежду които е нива от 3,620 дка, трета
категория, в местност „М.”, имот № 045071 по плана за земеразделяне. С Решение
№ 519 ЖВ от 17.04.2000 година по преписка № 25528 по описа на ОСЗ - Сливен
на И.Г.Ш.., М.Г.Ш., С.Р.Ш. и Г.Ж.Ш.
е възстановена земеделска земя - нива от
6,579 дка, четвърта категория, в местност „П.”, имот № 020001 по плана за
земеразделяне на землището на с. Ж.В., общ. С.. На 01.03.2018 година с нотариален акт № 150, том I, рег. № 2648, дело №
125 от 2018 година по описа на нотариус Н.С., рег. № 123 в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 1202 от
02.03.2018 година, Акт № 80, том IV, дело № 613/ 2018 година ответника Г.Ж.Ш.
се е снабдил с констативен нотариален акт, съгласно който е признат за
собственик на основание наследство и давностно владение
на следните земеделски земи:.Нива от 6,579 дка, четвърта категория, в местност
„П.”, имот № 020001 по плана за земеразделяне в землището на с. Ж.В.;. Нива от
3,620 дка, трета категория, в местност „М.”, имот № 045071 по плана за
земеразделяне в землището на с. Б. и 3.Нива от 6,000 дка, четвърта категория, в
местност „Гьолчетата”, имот № 065067 по плана за земеразделяне в землището на
с. Тополчане.
На 06.03.2018 година с нотариален
акт № 155, том I, рег. № 2785, дело № 129 от
На 08.03.2018 година с нотариален
акт № 159, том I, рег. № 2885, дело № 132 от 2018 година по описа на нотариус Н.С.,
рег. № 123 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията
под вх. рег. № 1312 от 08.03.2018 година, Акт № 143, том IV, дело № 673/ 2018
година ответникът Г.Ж.Ш. и съпругата му, конституирана в процеса като трето
лице помагач, продали на третия ответник Л.А.П. нива от 6,579 дка в землището
на с. Ж.В..
На 09.03.2018 година с нотариален
акт № 164, том I, рег. № 2946, дело № 136 от 2018 година по описа на нотариус Н.С.,
рег. № 123 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията
под вх. рег. № 1342 от 09.03.2018 година, Акт № 164, том IV, дело № 691/ 2018
година ответникът Г.Ш. и съпругата му, конституирана в процеса като трето лице
помагач, продали на четвъртия ответник М.С.Т.
нива от 6,000 дка в землището на с. Тополчане.
Въззивниците са претендирали,
че въззиваемият Г.Ж.Ш. не е придобил по давност
техните идеални части от имотите и те са собственици на 2/3 ид.ч
от имотите.
Последователна
е практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus
domini/. При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията
на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и
обща гражданскоправна норма с оглед действието си
спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху
една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед
на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на
неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния
признак на владението/corpus/ - упражняване на фактическа
власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички
лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е
доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими
законни презумпции, доказателствената тежест се
размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
При съсобствеността права на
собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а
количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални
части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт
върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида
на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича
съсобствеността, е налице съвладение като правомощие,
т. е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост
върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът
няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право.
Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението
си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална
част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло
чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се
предполага и за идеалните части от нея.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в
отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена,
ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от
съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява
фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на
останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на
собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите
съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на
останалите, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл. 79 ЗС.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се
даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от
кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието,
на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици.
Както
правилно е съобразил районният съд и съобразно дадените разрешения с Тълкувателно решение № 11
от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи
от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Следователно във случая въззивниците
следва да оборят изводите
на нотариуса в нотариалните актове относно принадлежността на правото
на собственост. Няма данни и доказателства по делото,
от които да може да се направи убедителен и
категоричен извод, че към момента на издадените констативни
нотариални актове за собственост на Г.Ж.Ш. върху процесните
поземлени имоти по наследство и давностно владение не
е била настъпила придобивна
давност в негова полза. Въззивниците не са
ангажирали доказателства, които да оборят тезата, че първият въззиваем не е превърнал със своите едностранни действия държането във
владение. Неса ангажирани доказателства, че въззивницити
или някой от тях по явен и недвусмислен начин
да е показвал отричане
владението на въззиваемия.
Поради това
правилно предявените искови претенции са отхвърлени като неоснователни.
Щом правните изводи на двете
инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации
и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 205/17.02.2020г. по
гр. дело №1723/2018г. на Районен съд Сливен.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: