№ 74
гр. Търговище, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500128 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 181 от 13.04.2023 г., постановено по гр. дело № 1385/2022
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, че М. С. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Б.“, №
36 не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. С., р-н В., ж.к.М.Д., ул.”Р.П.-казанджията” № 4-6,
представлявано от управителя Р.М.Т. следните суми: сумата от 14 690 лв.
главница, 733,24 лв. договорна лихва за периода от 22.05.2011 г. до 25.03.2012
г. и 529,62 лв. наказателна лихва за периода от 22.05.2011 г. до 25.03.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 26.03.2012 г., както и
деловодни разноски - 319,06 лв. държавна такса и 682,97 лв. адвокатско
възнаграждение, претендирани от ответника като непогасено задължение по
договор за кредит, за които по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 119/28.03.2012 г. и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 210/2012 г. по
описа на РС Нови пазар е образувано ИД № 280/2012 г. по описа на ЧСИ Д.З.
с район на действие ОС Шумен, а след това е образувано ИД № 760/2015 г. по
1
описа на ЧСИ А. З. рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, на осн. чл.
439, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Присъдени са разноски в производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ЕОС
МАТРИКС”ООД, в която се излага основно следното:
Правилно съдът е преценил, че по изпълнително дело 760/2015г. на ЧСИ А.
З. са извършвани валидни изпълнителни действия, които са прекъсвали
давността. Считат, че неправилно е преценено, че не е налице валидно
изпълнително действие, което да е прекъснало давността в периода след
28.07.2017 г. и същата е изтекла на 05.10.2022 г., преди предявяване на иска.
В чл. 116, б. „в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение -
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. В този смисъл, искането за налагане на запор
направено през 2021 г. е действие, което валидно е прекъснало давността.
Налице е активно поведение от страна на взискателя, който е съобразявал
своите действия и искА. с нормата на закона. Според въззивника, съдът
неправилно е приел и че последното валидно изп. действие е от 28.07.2017 г.
и изпратените през 2019 г. и 2021 г. молби до СИ, съдържащи искане да бъдат
предприети изп. действия, не са прекъснали давността. В същото време в
2
мотивите си е приел, че перемпция по делото не е настъпила.
Предвид изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли така предявения иск.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца чрез
адвокат Н. Ф., в който се акцентира на следното: Твърденията, които са
изложени в исковата молба, са в насока, че по изпълнителното дело е
настъпила перемция, тъй като от 13.07.2017 година, когато е депозирана
молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и такъв е
наложен на 28.07.2017 година, до 2021 година друг запор върху банкови
сметки на длъжника не е налаган, тъй като не е внесена държавната такса за
налагане на запор съгласно молбата от 10.05.2019 година, поради което е
приложимо становището, изразено в решение № 37/24.02.2021 година по гр.д.
№ 1747/2020 г. на ВКС, 4 Г.О. - „Когато молбата за изпълнение съдържа
искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е
предприемане на принудително изпълнение - такива са наложеният запор и
насочването на изпълнението върху движими вещи с описа - те ще прекъснат
давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е
забавено по причина, за която взискателят отговаря — след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така е осуетявал тяхното прилагане". Считат, че е настъпила перемция на
28.07.2019 година именно поради факта, че взискателят не е внесъл държавна
такса за налагане на запора, поради което всички действия, които са
извършени по изпълнителното дело след това са недействителни. В мотивите
си първоинстационният съд е изложил други изводи относно настъпилата
погасителна давност за вземането, различни от изложените в исковата молба,
но като краен резултат е достигнал до правилен извод, че задължението по
изпълнителния лист е погасено по давност.
Предвид тези основни съображения, въззиваемата страна моли съда да
потвърди решението със съответните последици.
Не са направени доказателствени искА..
В съдебно заседание въззивникът писмено поддържа подадената въззивна
жалба.
В съдебно заседание ответната страна чрез адвокат Н. Ф. оспорва
въззивната жалба.
3
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквА., обсъди представените
доказателства и констатира следното: Пред Търговищкия районен съд М. С.
А. е предявил срещу „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК ********, иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК с твърдение, че не дължи на
ответника суми по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 210/2012 г. по описа на РС
Нови пазар и образуваните въз основа на него ИД № 280/2012 г. по описа на
ЧСИ Д.З. с район на действие ОС Шумен и ИД № 760/2015 г. по описа на
ЧСИ А. З. рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, поради погасяване
на вземането на взискателя по давност.
По фактите съдът съобрази следното: Спрямо ищеца е издадена Заповед
№ 119/28.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 210/2012 г. по описа на РС Нови
пазар. Няма данни ищецът да е възразил срещу заповедта, респ. – да е било
образувано исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Въз основа на
издадения по посоченото ч. гр. дело изпълнителен лист, кредиторът – към
него момент „ОББ“ АД е образувал изпълнително дело № 280/2012 г. по
описа на ЧСИ Д.З. с район на действие ОС- Шумен, което е било
впоследствие прехвърлено и образувано под ИД № 760/2015 г. по описа на
ЧСИ А. З. рег.№ 769 с район на действие ОС - Търговище. Ищецът твърди, че
последното изпълнително действие по делото е от 28.07.2017 година, когато е
наложен запор върху банкови сметки на ищеца. Това става по молба на
визсателя от 13.07.2017 година. Твърди, че последващи изпълнителни
действия, които да прекъсват давността след тази дата няма. Предвид това
становище на ищеца, настоящият съдебен състав ще посочи установените от
него факти по въпросното изпълнително дело след 28.07.2017 година, а
именно:
1. На 23.04.2018 година постъпва молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
********, до ЧСИ А. З., с която моли да бъде конституиран молителят като
взискател в производството поради придобиване на вземането от предходния
взискател „ОББ“ АД. Моли да се извърши справка за наличните банкови
сметки на всички задължени лица по изпълнителното производство. По тази
молба ЧСИ конституира молителя като взискател в производството и моли
БНБ да бъде направена справка за банковите сметки и на двамата солидарни
длъжници – ищецът М. С. А. и солидарният длъжник – П.Д.А..
4
2. На 25.09.2018 година ЧСИ З. е уведомена, че сметката на ищеца в
„УниКредит Булбанк“, спрямо която е бил наложен запор, е закрита
служебно.
3. На 10.05.2019 година е постъпила молба от „Еос Матрикс“ ЕООД до
ЧСИ З. за установяване на банковите сметки на двамата длъжници и за
налагане на запор върху тях. На молбата е поставена резолюция от ЧСИ З.
„Да“. Такава справка е направена. Установени са действащи и закрити
банкови сметки както на ищеца, така и на другия длъжник – П.Д.А.. На
13.05.2019 година е изпратено запорно съобщение до „ДСК“ ЕАД за банкова
сметка на длъжника П.Д.А..
4. На 13.06.2019 година взискателят „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е отправило
искане до ЧСИ З. за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника
П.Д.А. в „ДСК“ ЕАД.
5. На 21.04.2021 година „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е отправило отново
искане до ЧСИ З. за проверка и налагане на запор върху банкова
сметка/сметки на длъжника П.Д.А..
6. На 10.05.2021 година „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е отправило искане до
ЧСИ З. за проверка и налагане на запор върху банкова сметка/сметки на
длъжника и ищец в настоящото производство М. С. А..
7. На 30.08.2021 година за пореден път взискателят моли ЧСИ З. да наложи
запор върху банковите сметки и на двамата длъжници. Запорно съобщение е
изпратено и за двамата длъжници по отношение на банкови сметки в ДСК
ЕАД. Запор е наложен върху банковата сметка на длъжника П.Д.А.. Що се
отнася до ищеца, ДСК ЕАД е отговорило, че този длъжник няма разкрита
банкова сметка в банката.
8. На 31.10.2022 година ищецът предявява настоящия иск.
От правна гледна точка съдът приема следното:
Искът по чл.439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на
материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява
съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава
тридесет и девета „Защита срещу изпълнението" на ГПК. Съгласно чл. 439,
ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след
5
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
При така описаните факти на обсъждане пред настоящия въззивен състав се
поставят няколко въпроси, които имат значение за разрешаване на спора по
същество, а именно:
1. Дали изпълнителният процес по отношение на длъжника М. С. А. е
прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – т.е.
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Видно от изложените по-горе факти, не е налице
период, по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал и да не
е искал предприемане на действия спрямо ищеца, изразяващи се в запор на
банковите му сметки. На 13.07.2017 година взискателят е поискал налагане на
запор на банкови сметки на ищеца. Такива искА. са отправяни към ЧСИ и на
следните дати: на 10.05.2019 година, на 10.05.2021 година, на 31.08.2021
година.
Предвид изложеното, изпълнителното дело, обсъждано в настоящото
производство, не се явява прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
2. Основният въпрос в настоящото производство е дали са налице действия
за принудително изпълнение, с което давността за вземането е била
прекъсвана.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.
В задължителната съдебна практика на ВКС се приема, че въз основа на
искА.та на взискателя съдебният изпълнител извършва както действия по
подготовка на успешното провеждане на изпълнителния способ (несъщински
изпълнителни действия), така и действия, които изграждат фактическия
състав на способа (същински изпълнителни действия). Само вторият вид
действия прекъсват погасителната давност, като например: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на
6
кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването
и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащА. от трети задължени лица. Това изброяване е
неизчерпателно. От него обаче проличава основната принципна идея в
съдебната практика, че всяко едно изпълнително действие на съдебния
изпълнител – от насочване на изпълнението чрез налагане на обезпечителна
мярка запор или възбрана до завършване на последното действие от избрА.
изпълнителен способ, прекъсва давността.
Така в Определение № 441 от 26.05.2022 година по гр. д. № 495/2022 г. на
IIIг.о. на ВКС е посочено следното: „Погасителната давност по чл. 116, б.“в“
ЗЗД се прекъсва на датата, когато е поискано или когато е предприето
последното валидно изпълнително действие. От този момент започва да тече
нова погасителна давност. Изпращането на запорни съобщения прекъсва
давността, без да е необходимо да има осребряване по извършения
изпълнителен способ. Перемцията е без правно значение за давността.
Давността се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването
на способа става чрез отделни процесуални действия: възбрана, опис, оценка,
насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизане в сила на
постановлението за възлагане. Извършените изпълнителни действия или
новото искане, след настъпила перемция, също прекъсват давността,
независимо дали е образувано нова дело, защото съдебният изпълнител е
длъжен да извърши поисканото изпълнително действие (т.р. №2/15 г. на
ОСГТК, решение №3/22г. на ІV ГО, решение №37/21г. на ІV ГО, решение №
60282/ 22 г. на ІІІ ГО).“ В Определение № 50063 от 07.02.2023 г. по гр.д. №
2898/2022 г. на IV Г.О. на ВКС е отбелязано следното: „Налице и трайна и
непротиворечива съдебна практика, според която основА.та по чл. 116 ЗЗД за
прекъсване на давността имат императивен характер, посочени са
изчерпателно в закона и не могат да се тълкуват разширително. По смисъла
на чл. 116, б. „в” ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
на датата, когато е поискано или когато е предприето последното валидно
изпълнително действие. От този момент започва да тече нова погасителна
давност. Изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е
7
необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ.“
В случая, ищецът се позовава на липса на предприети изпълнителни
действия след 28.07.2017 година. Безспорно е, че изпълнителното
производство е образувано през 2012 година. С ТР №3/23 г., постановено по
т.д. 3/20 г. на ОСГТК се прие, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Следователно, давността е започнала да тече
от 26.06.2015 година, като тя е била прекъсвана на няколко пъти – на
28.07.2017 година, на 10.05.2019 година, на 10.05.2021 година, на 30.08.2021
година като са предприемани искА. от взискателя за налагане на запор върху
банкови сметки, респ. на 30.08.2021 година е изпратено запорно съобщение
до „Банка ДСК“ ЕАД, което макар и да не е довело до резултат, е прекъснало
течението на давността. При отчитане на прекъсването, новият петгодишен
давностен срок към датата на предявяване на иска /31.10.2022 г./, не е изтекъл,
поради което предявеният иск за установяване на това обстоятелство се явява
неоснователен.
Като е стигнал до обратния правен извод, районният съд е постановил
решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по
съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Въззивникът има право на разноски за внесената държавна
такса за въззивната инстанция общо в размер на 341.70 лева, които следва да
му се присъдят.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 181 от 13.04.2023 г., постановено по гр. дело
№ 1385/2022 година по описа на Търговищкия районен съд, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.“Б.“ № 36, действащ чрез адвокат Н. Ф. от ТАК, иск, че не дължи на „ЕОС
МАТРИКС” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н В., ж.к.М.Д., ул.”Р.П.-казанджията” № 4-6, представлявано от управителя
Р.М.Т. следните суми: сумата от 14 690 лв. главница, 733,24 лв. договорна
лихва за периода от 22.05.2011 г. до 25.03.2012 г. и 529,62 лв. наказателна
8
лихва за периода от 22.05.2011 г. до 25.03.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 26.03.2012 г., както и деловодни разноски - 319,06 лв.
държавна такса и 682,97 лв. адвокатско възнаграждение, претендирани от
ответника като непогасено задължение по договор за кредит, за които по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 119/28.03.2012 г. и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 210/2012 г. по описа на РС Нови пазар е
образувано ИД № 280/2012 г. по описа на ЧСИ Д.З. с район на действие ОС
Шумен, а след това е образувано ИД № 760/2015 г. по описа на ЧСИ А. З. рег.
№ 769 с район на действие ОС Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн.
чл. 439, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Б.“ № 36,
действащ чрез адвокат Н. Ф. от ТАК, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н В., ж.к.М.Д.,
ул.”Р.П.-казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р.М.Т.,
направените по делото разноски в размер на 341.70 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд – С. само при
условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9