МОТИВИ
на ПРИСЪДА № 260007/13.10.2020г. по НОХД №
248/2020г., изготвени на 27.10.2020
год.
Производството е по чл. 370 и следващите от НПК –
съкратено съдебно следствие.
Обвинението против подсъдимата М.Д.А. *** е по чл.
194, ал.1от НК и е за това, че през месец май 2018 г. – на неустановена дата
преди 23 май 2018 г., в гр. Нова Загора, от частен дом на ул. „Доньо Подмолов“
№ 13, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 153,23 лв. – 1 бр. мобилен
телефон марка „Samsung Galaxy J7“ модел SM-J730FN на стойност 143,33 лв., с намиращата се в
него 1 бр. сим карта на „Теленор“ на стойност 9,90 лв., от владението на
собственика им В.Й.Б. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Така повдигнатото обвинение се поддържа в съдебно
заседание. Прокурорът счита, че на подсъдимата М.Д.А. следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК,
да бъде намалено с 1/3, което наказание да бъде отложено с изпитателен срок от
три години. Подсъдимата също така да бъде осъдена да заплати направените по
делото разноски.
Подсъдимата се признава за виновна и заедно със своя
защитник, моли да и бъде наложено минимално наказание, което да бъде редуцирано
с 1/3.
От представените по делото писмени
доказателства по опис, съдът установи следното:
Подсъдимата М.Д.А. е родена на ***г***, община Нова
Загора, български гражданин, с начално образование, не омъжена, не работи,
неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата М.А. (сочена сред познатите й и като
„Мелек ") живеела в гр.Нова Загора. В същия град, в жилище находящо се на
на ул. „Доньо Подмолов" № 13 живеел свидетеля В.Б. (имащ процесуално
качество на пострадал по настоящото производство). М.А. познавала визуално В.Б.,
с когото веднъж имала сексуален контакт. Във връзка с последното, подсъдимата
знаела къде живее Б., като познавала в някаква степен и разположението на
стаите в дома му.
Един ден на неустановена конкретна дата през м.май
2018г., преди 23.05.2018г. около 14 часа, свидетеля Б. се прибрал в дома си.
При това, на маса в една от стаите оставил своя мобилен телефон „Samsung Galaxy
J7" модел „SM-J730FN". Въпросния телефон бил с ИМЕЙ номер
353645092064109, а Б. го ползвал с поставена в него сим-карта на мобилния
оператор „Теленор". Малко след това
свидетеля Б. легнал в друга от стаите, където заспал. По това време покрай дома
му преминала подсъдимата А.. Същата влязла в жилището и започнала да оглежда
какво има, при което видяла посочения по-горе телефон, оставен на масата. А.
взела телефона и излязла от жилището. Известно време след това, свидетелят Б.
се събудил и потърсил телефона си, но не го открил. В тази връзка опитал да
разбере къде се намира, чрез повикване от друг мобилен телефон, но се включило
автоматично съобщение от оператора, че е изключен. В следващите дни Б. разпитвал
живеещите наоколо, дали не са видели някой да влиза в дома му. Т.к., в
продължение на около седмица не успял да разбере от кого е взет телефона, на
23.05.2018г. той подал в РП-Нова Загора жалба по повод на случилото се. В
следващите дни подсъдимата А. продала телефона на свой съсед — свидетеля А.А.. А.
започнал да го ползва със сим-карта на оператора „Теленор" за номер 0893
815 457, закупена на името на неговата майка - Д.Р.М.. След известно време
телефона се повредил, поради което А. престанал да го ползва и го оставил в
дома си.
След подаване на жалбата от Б. и извършване на
проверка било образувано настоящото досъдебно производство. При разследването,
по реда на чл.159а от НПК е била изискана информация от мобилните оператори,
чрез която да се установи дА. посочения по-горе мобилен телефон е бил ползван
след отнемането му. В тази връзка е било констатирано, че телефона е ползван за
известно време с визираната по-горе карта, закупена на името на Д.М. - майката
на свидетеля А.. След проведени ОИМ било установено, че всъщност апарата се
ползвал от самия А.. В тази връзка същият бил разпитан като свидетел, при което
обяснил как е придобил телефона, а именно закупувайки го от подсъдимата А., на
която дал свой телефон и доплатил сума от 50 лева. С протокол за доброволно
предаване от 16.12.2019г., свидетеля предал на служител от РУ МВР-Нова Загора
мобилния телефон в едно с поставен на него силиконов калъф. При предаването на
апарата същия е бил технически негоден за употреба с пукнат дисплей и в
неработещо състояние. С разписка от 26.02.2020г. въпросния телефон е върнат на
свидетеля Б.. За силиконовия калъф не е установено от кого е бил поставен на
телефона.
След установяване на горното, подсъдимата А. е била
разпитана като свидетел, за изясняване на начина, по който се е сдобила с
телефона. В показания от 29.01.2020г. същата е заявила, че апарата й е бил
даден от свидетеля В.Б. - вместо заплащане за сексуална услуга. Предвид
противоречието на твърденията й с тезата на Б., между двамата е била проведена
очна ставка. При въпросната очна ставка, А. е посочила, че само веднъж е имала
сексуален контакт с Б., за което той и заплатил уговореното. В същата насока тя
е разказала как, къде е взела телефона, като е дала описание изцяло съвпадащо с
твърдяното от Б. при разпита му от 19.07.2018г. По отношение на причините да
вземе мобилния телефон А. е изтъкнала, че когато влязла в жилището на Б., същият
не бил там, но тя видяла и взела телефона, т.к. решила, че „няма да има
проблем". При разпита след предявяване на постановлението за привличане
като обвиняем, А. отново е описала как и от къде е взела мобилния телефон.
Уточнила е, че не еднократно е извършвала сексуални услуги на Б. и т.к. веднъж
той не й бил заплатил достатъчно, тя решила да вземе телефона, а след това го
„трампила" със свидетеля А..
Видно от назначената при разследването оценителна
експертиза, към момента на описаното по-горе деяние, пазарната стойност на
откраднатите вещи е била, както следва: на мобилния телефон „Samsung Galaxy
J7" модел „SM-J730FN" е била в размер на 143,33 лева, сим-картата на
оператора „Теленор" - в размер на 9,90 лева. Т.е., общата стойност на вещите
е била в размер на 153,23 лева.
От гореизложеното е видно, че на неустановена дата
през м.май 2018г., но преди 23.05.2018г., в гр.Нова Загора, подсъдимата А. е
отнела чужди движими вещи на обща стойност 153,23 лв. (мобилен телефон и
поставена в същия сим-карта) от владението на собственика, свидетеля В.Б., без
неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Описаното по-горе деяние е било извършено чрез влизане
в жилище, в което се е намирал неговия обитател, което е предпоставка за
предизвикване на конфликт. Поради това,
извършеното от подсъдимата А. не следва да се определя като „маловажен
случай" по смисъл чл.93, т.9 от НК въпреки, че стойността на вещите е
по-малка от една минимална работна заплата.
Горното е безспорно установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, от обясненията на подсъдимата
и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
От така установеното съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимата М.Д.А. е осъществила от
ОБЕКТИВНА СТРАНА признаците на състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК
– за това, че през месец май 2018 г. – на неустановена дата преди 23 май 2018
г., в гр. Нова Загора, от частен дом на ул. „Доньо Подмолов“ № 13, е отнела
чужди движими вещи на обща стойност 153,23 лв. – 1 бр. мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy J7“ модел SM-J730FN на
стойност 143,33 лв., с намиращата се в него 1 бр. сим карта на „Теленор“ на
стойност 9,90 лв., от владението на собственика им В.Й.Б. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК – подсъдимата е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им.
СМЕКЧАВАЩИ
отговорността обстоятелства – направени самопризнания, изразено съжаление.
ОТЕГЧАВАЩИ отговорността
обстоятелства – няма.
За извършеното престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до осем години.
Обществената опасност на деянието е висока,
предвид зачестилите престъпления от този вид и завишения обществен интерес.
Обществената
опасност на подсъдимата М.Д.А. не е висока предвид това, че не е осъждана.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО – несъобразяване
с правовия ред в държавата и стремеж от нейна страна за противозаконно облагодетелстване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
В изпълнение целите залегнА. в чл. 36 от НК и принципа
на индивидуА.зация на наказанието, съдът взе предвид всички обстоятелства имащи
значение за определяне вида и размера на наказанието. Счете, че то следва да
бъде определено като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс
и предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и други смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства при лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства при условията
на чл. 58 от НК, а именно: „лишаване от свобода” за срок от една година, което
да бъде намалено с 1/3. Така съдът наложи наказание от осем месеца „лишаване от
свобода“ на подсъдмата.
Така наложеното наказание на подсъдимата А., съдът
отложи за изтърпяване с тригодишен изпитателен срок.
Следва, подсъдимата М.Д.А. със снета по делото
самоличност да бъде осъдена да заплати, 120.00/сто и двадесет/ лева разноски по
делото в полза на бюджета по сметка на ОД на МВР гр. Сливен.
На основание тези мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: