Решение по дело №105/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 652 от 18.12.2023 г., постановено по анд № 20234430201985/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-5-ДНСК-167/2.08.2023 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, с което на „Графити“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Плевен, [улица], ет.2, ап.3, представлявано от управителя В. Б. М., на основание чл.237, ал.1, т.6, предл.първо от ЗУТ, във връзка с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.142, ал.5, т.3, във връзка с чл.169, ал.1, т.3 и чл.144, ал.1, т.9 от ЗУТ, във връзка с §1, т.9 от Закона за здравето /ЗЗ/, за това, че в качеството си на консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1, предл.първо от ЗУТ, притежаващ удостоверение № РК-0183/15.04.2019 г., издадено от началника на ДНССК, е извършил оценка за съответствие на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, отразена в комплексен доклад изх.№ 39/14.02.2023 г. за строеж: „Преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в зала за хазартни игри“, находящ се в поземлен [имот номер], гр.Две могили, община Две могили, област Русе, без наличието на положително становище, издадено от органите на държавния здравен контрол за обекти с обществено предназначение по смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Графити“ ООД, представлявано от В. Б. М., който счита, че при постановяването на съдебният акт е нарушен законът, допуснати са многобройни и съществени нарушения на процесуални правила, както и че наложеното наказание с потвърденото ПП е явно несправедливо. Счита, че допуснатите процесуални нарушения в хода на въззивното производство рефлектират и ограничават процесуалните му права, като в тази насока сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по направените в жалбата и допълнително становище доказателствени искания, които не присъстват нито в доклада на съда в открито съдебно заседание, нито са изложени мотиви дали съдът ги допуска или не; липсва произнасяне по наведените с жалбата възражения, доразвити в депозирано становище по делото, свеждащи се до датата на извършване на нарушението, посочена в НП, липсата на осъществен състав на нарушение, нарушаване принципа за съразмерност при налагане на наказанието и липса на произнасяне по възражението за малозначителност и маловажност на деянието. Като следващото касационно основание сочи липсата на мотиви в съдебния акт, доколкото въззивният съд се е задоволил до интерпретация на правната норма, относима към процесния казус, без да обсъди и анализира приложимостта й в настоящия случай и да обоснове защо приема, че дружеството е извършило нарушение, съобразявайки всички обстоятелства по случая, както и доказателствата в цялост. Счита, че ако въззивният съд беше допуснал и събрал поисканите доказателства, би могъл да формира различен извод от този за законосъобразност на НП, което е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт. Във връзка с изложеното счита, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения, немотивиран и противоречащ на материалният закон, поради което моли на осн. чл.222 ал.1 и ал.2 от АПК, касационната инстанция с акта си да отмени решение №652 от 18.12.2023 г., постановено по АНД № 1985/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен, като върне делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, а в условията на алтернативност, ако счете, че делото е изяснено от фактическа страна, да отмени съдебния акт, като постанови друг такъв по съществото на спора. Твърди, че във връзка с процедура по снабдяване с разрешение за строеж е изготвен Комплексен доклад изх. № 39/14-02.23 г. за строеж „Преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в сграда за хазартни игри“, находящ се в [ПИ], гр. Две могили, община Две могили, област Русе, който е представен за одобрение от гл. архитект на Общината и последният е издал Разрешение за строеж №14/14.03.2023 г., който е компетентният орган да се произнесе, съобразно чл. 148, ал.2 от ЗУТ. Сочи, че в компетентността на главния архитект е: 1/ да издаде разрешение за строеж; 2/ да откаже издаването на разрешение за строеж; 3/ при непълноти в строителните книжа да укаже на заявителя какви документи следва да представи, като определи за това срок, след което следва да се произнесе по преписката. Сочи, че в случая гл. архитект е постановил положителен акт - издал е разрешение за строеж, като последният действа в условията на обвързана компетентност - при наличие на законоустановените предпоставки и в съответствие с представените строителни книжа, органът дължи произнасяне. Впоследствие, при извършен контрол органите на ДНСК приемат, че липсва положително становище от органите на държавен здравен контрол по смисъла на чл. 142, ал.5, т.З във вр. с чл. 169, ал.1, т.3 във вр. с чл.144, ал.1, т. 9 от ЗУТ и &1, т.9 от 33, като преди издаването на процесното НП, АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, доколкото спорният момент е дали е налице положително становище от държавен здравен орган относно строителството, без да събере доказателства в пълнота за изясняването на спора. Сочи, че като доказателство в подкрепа на твърдението си са представили Здравно заключение №РД-1870-41/09.06.2023 г., съдържащо положително становище за обекта на преустройство, което е прието от съда като част от доказателствата, представени с жалбата, но нито е ценено, нито е съобразено при постановяване на съдебния акт. Счита, че доколкото НП е издадено на 02.08.2023 г., а положителното становище е с дата 09.06.2023 г., т. е. издадено след съставяне на АУАН и преди издаването на НП, ако АНО е изпълнил задължението и направил справка в компетентния орган, то би било налице основание за прекратяване на административнонаказателното производство, вместо издаване на НП, на осн. чл. чл.54, ал.1, т.1 предл. второ от ЗАНН, което въззивният съд не е коментирал в съдебния акт. Твърди, че пред въззивната инстанция е релевиран довод, че липсата на представен документ-приложение към комплексния доклад, не е равнозначно на липса на такъв - положително становище, каквото твърди, че е налице, като непредставянето му е технически пропуск, който би могъл да бъде отстранен, като компетентният орган — гл. архитект, даде указание за представянето му, каквото не са получавали в хода на процедурата. Не оспорва, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват при наличие на данни за положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционни проекти за обекти по Закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето, но в случая компетентният орган не е дал указание за представяне на документ, удостоверяващ горното обстоятелство, което негово действие би могло да означава и служебно събрана информация за тези обстоятелства, поради което след представяне на комплексния доклад изцяло в преценката и от компетентността на гл. архитект е неговото съответствие със закона, както и пълнотата на приложенията към него. Счита, че след като не са получили указания за представяне на такъв документ, за дружеството липсва задължение за действие в тази насока, респ. непредставянето на такъв документ в този етап на процедурата не съставлява нарушение, тъй като дружеството е действало правомерно и законоустановено в рамките на тази процедура. Счита, че ако действително непредставянето на такъв документ съставляваше нарушение, то логично е гл. архитект да постанови отказ, което в случая не е налице, следователно, при правомерни действия на дружеството в рамките на закона, компетентният орган е постановил позитивен акт. Сочи, че в подкрепа на твърденията си са представили с жалбата до въззивната инстанция писмено доказателство, съдържащо положително становище на органите по здравен контрол във връзка с инвестиционното намерение, което изобщо не е обсъдено от съда при разглеждане на делото. Твърди, че същото са поискали и представили на по-късен етап, с оглед защита срещу наложената санкция, тъй като твърди, че в рамките на производството по разглеждане на комплексния доклад никой не е изисквал представянето на такъв документ от дружеството. Прави извод, че не е налице твърдяното нарушение, тъй като е налице положително становище за строителното намерение от органите по здравен контрол, респ. описаното деяние не покрива белезите на административно нарушение, тъй като не нарушава обществения ред и не е обявено за наказуемо с административно наказание /доколкото в случая не следва да се коментира субективният елемент, тъй като отговорността на дружеството е обективна и безвиновна/. На следващо място счита, че дори да се приеме, че дружеството има пропуск по отношение на пълнота на приложенията към доклада, изпълнителното деяние на извършеното нарушение е представяне на доклад в непълнота /каквото нарушение липсва като разписан административно наказателен състав/, а не липса на данни за положително становище на държавен здравен орган, каквито доказателства са ангажирани в настоящото производство и опровергават административнонаказателното обвинение. Сочи, че основен принцип в административното наказване е, че административнонаказателното обвинение не може да почива на съмнения и предположения, а на конкретни факти от обективната действителност, защото, ако хипотетично липсващите документи към доклада са примерно десет на брой, то би следвало да се приеме, че дружеството е извършило десет отделни нарушения, което счита, че е в нарушение на принципите за справедливост и съразмерност. Навежда доводи, че макар и по приложението на друг нормативен акт от националното законодателство, европейският съд се е произнесъл, че две дублиращи се мерки - административна и административнонаказателна, са в нарушение на принципа за съразмерност – не се зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (т.55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна - е непропорционално. Намира, че след като в случая е налице отмяна на строителното разрешение с влязъл в законна сила административен акт, то последващото налагане на санкция се явява дублираща, несъразмерна и прекомерно тежка мярка, целяща преустановяване дейността на дружеството, тъй като комплексния доклад няма самостоятелно съществуване извън издаденото и в последствие отменено строително разрешение. Твърди, че са релевирали горните възражения пред въззивната инстанция, но същите не са обсъдени в съдебния акт. Освен това сочи и допуснати нарушения на чл.27 и чл.28 от ЗАНН при издаването на НП, доколкото не е отчетен факта, че разрешението за строеж е отменено; че строителство не е започнало, респ. липсват настъпили вредни последици, като е налице маловажност и АНО би могъл да предупреди нарушителя, предвид факта, че дружеството няма налагани санкции по влезли в сила НП, касаещи процеса на строителството до момента, но въззивната инстанция изобщо не е обсъдила и изложила мотиви по приложимостта на чл.27 и 28 от ЗАНН, което се явява самостоятелно нарушение на материалният закон и като последица влече отмяна на въззивното решение. Според касатора в съставения АУАН и издаденото НП са допуснати нарушения на чл.42 ал.1 т.З от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като неправилно е вписана датата на съставяне на Комплексен доклад изх. № 39/14.02.23 г. като дата на извършване на нарушението - 14.02.2023 г., а не датата на входиране на доклада в Община Две Могили - 07.03.2023 г., което е съществено процесуално нарушение, влечащо само на това основание незаконосъобразност на атакуваното НП, без да бъде разглеждан спора по същество. Сочи, че от разпита на свидетелите във въззивната инстанция безспорно е установено, че датата на входиране на доклада в Община Две Могили е 7.03.2023 г., която следва да се определи като дата за извършване на нарушението, а не датата на съставянето му - 14.02.2023 г., но независимо от това въззивният съд не е обсъдил възражението им и не е изложил мотиви защо приема за дата на извършването му датата на съставяне, а не датата на внасяне на доклада, след като са представили на съда актуална съдебна практика в тази насока, която е единна, последователна и непротиворечива. Сочи, че във връзка с твърдението, че към настоящия момент, независимо от отмяната на строителното разрешение, има издаден позитивен финализиращ акт, въз основа на който е разрешено и започнало строителството на процесния обект, са направили доказателствено искане да се изиска административната преписка, образувана в Община Две могили, област Русе, във връзка с обект „Преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в сграда за хазартни игри“, находящ се в [ПИ], гр. Две могили, община Две могили, област Русе, по която е издадено отмененото Разрешение за строеж №14/14.03.2023 г. на гл. архитект на Общината, като са посочили, че тази преписка и в частност финализиращия документ, разрешаващ строителството, имат касателство във връзка с изразеното становище за липса на допуснато нарушение от страна на дружеството, респ. не са настъпили неблагоприятни правни последици, а напротив - при същите факти е разрешено строителство в същите параметри и обем. Твърди, че това тяхно искане въззивният съд нито е докладвал в съдебно заседание, проведено на 17.11.2023 г., видно от съставеният протокол за провеждането му, нито го е отхвърлил, като липсват каквито и да било мотиви. Сочи и че Комплексен доклад изх. № 39/14.02.23 г., изготвен от дружеството, не е променян или допълван, независимо от което процедурата е приключила с издаване на позитивен документ, разрешаващ строителството. Намира, че важен акцент, релевиран пред съда е, че административното производство пред Община Две могили се е развило от една страна между заявителя - възложител и гл. архитект, като в качеството си на консултант, изготвил доклада на дружеството, нито е страна, нито е уведомявано за някакви непълноти или недостатъци в хода процедурата, напротив, гл. архитект е издал разрешение за строеж. Счита за аналогична ситуацията и с издаването на Заповед от РДНСК за отмяната горецитираното разрешение за строеж, по което производство нито той, нито дружеството са страна, не са уведомявани за констатациите и не им е давана възможност да ги отстранят в срок, поради което и за дружеството остава единствената възможност да защити правата си едва в административнонаказателното производство, когато издаденият административен акт на РДНСК е влязъл в законна сила и срещу който, съгласно ЗУТ, дружеството не е заинтересована страна и не може да защити правата си, а неблагоприятните последици от влизането в сила на тази заповед се проявяват като образувано АНП, в което му е повдигнато административнонаказателно обвинение като нарушител, респ. в един по-ранен етап, в който пропуските преди издаването на разрешение за строеж биха могли да бъдат отстранени, дружеството не е разполагало с активна процесуална легитимация да предприеме действия по отстраняването им и да защити правата си. Счита, че като не са допуснати и обсъдени направените от тях доказателствени искания, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, без да извърши задълбочена преценка на спецификата на казуса, както и без да изложи каквито и да било мотиви защо допуска или отхвърля доказателствените им искания, което нарушава правото им на защита, предвид вече изразената по-горе позиция, че дружеството не разполага с активна процесуална легитимация да защити правата си на предходен етап, в хода на административното производство, а едва след съставянето на АУАН, което така, както е приел съда с повърхностната си преценка, е обрекло дружеството на сигурно потвърждаване на НП и обезсмисляне на съдебното му оспорване поради лишаването от възможността посредством исканите за събиране доказателства да докажат твърденията си, а именно, че е налице пропуск в приложенията към доклада, впоследствие саниран с издадено положително становище от компетентния орган и факта, че към настоящият момент, без промяна на комплексния доклад, е издаден положителен административен акт и строителството е реализирано. Посочва, че са направили и искане, също останало без произнасяне от страна на въззивния съд, да бъде задължен гл. архитект на Община Две могили да предостави информация дали е констатирал отсъствието на положително становище от органите на държавен здравен контрол по смисъла на чл. 142, ал.5, т.З във вр. с чл. 169, ал.1, т.З във вр. с чл.144, ал.1, т. 9 от ЗУТ и &1, т.9 от 33 и дали е дал указания за представянето му преди издаването на разрешението за строеж, а в условията на алтернативност са поискали издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от Община Две могили, от което да е видно за обект „Преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в сграда за хазартни игри“, находящ се в [ПИ], гр. Две могили, община Две могили, област Русе /по която е издадено отмененото Разрешение за строеж №14/14.03.2023 г. на гл. архитект на Общината/: 1/ към настоящият момент има ли издаден финализиращ документ, разрешаващ строителството на горепосоченият обект при същите фактически обстоятелства, параметри и обем; 2/ в хода на административната процедура по издаване на разрешение за строеж № 14/14.03.2023 г. и по- конкретно преди издаването му, гл. архитект констатирал ли е липса на приложение към доклада и дал ли е указания на изготвилия доклада за отстраняването им в срок. Сочи, че по отношение на същото отново липсва произнасяне, видно от протокол от осз от 17.11.2023 г. В заключение моли съда да счете касационната жалба за основателна по наведените в нея касационни основания, като поддържа и жалбата, и становището, подадени до въззивната инстанция, които нито са докладвани, нито са допуснати или отхвърлени от разглеждащият делото съдебен състав, с което са поставени в невъзможност да докажат твърденията си.

В съдебно заседание касаторът „Графити“ ООД се представлява от управителя В. М., който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП. В представено писмено становище с вх.№2121/10.04.2024 год. поддържа искането си за отмяна на решението и НП.

В съдебно заседание ответникът, Началник ДНСК – гр.София се представлява от юрисконсулт С. с надлежно пълномощно, която оспорва жалбата, моли съда да я остави без уважение, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на „Графити“ ООД е съставен АУАН № Р-5/ 15.05.2023г. за това, че в качеството си на регистрирана фирма - консултант по смисъла на чл. 166, ал.1, т.1, предл.първо от ЗУТ, упражняващо дейността си съгласно Удостоверение РК-0183/15.04.2019г., издадено от Началника на ДНСК е извършило оценка за съответствие на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, отразена в комплексен доклад изх.№ 39/14.02.2023г. за строеж „Преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в зала за хазартни игри“, находяща се в поземлен имот /ПИ/ 20184.1.1064, гр.Две могили, общ.Две могили, обл.Русе, без наличието на положително становище, издадено от органите на държавния здравен контрол за обекти с обществено предназначение по смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето, в нарушение на чл.142, ал.5, т.З от ЗУТ, във вр.с чл.169, ал. 1, т.З от ЗУТ във вр.чл. 144. ал. 1, т.9 от ЗУТ и във вр. § 1, т.9 от 33.

При извършена от служителите на РДНСК гр.Русе служебна проверка на представените с писмо изх.№33-6/14.03.2023г. на общ.Две могили, заведено с вх.№ РС-ДМ-223-00-427/15.03.2023г., съгласно чл.149, ал.5 от ЗУТ, копия от издадените от Главния архитект на община Две могили разрешения за строеж, е съставен констативен протокол от 24.03.2023г. с предложение за отмяна на разрешение за строеж №14/14.03.2023г. за обект „Преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в зала за хазартни игри“, находящ се в поземлен [имот номер], гр.Две могили, общ.Две могили, обл.Русе с административен адрес гр.Две могили, бул.“България“ №100. Строежът е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б“г“ и чл.11 от Наредба №1/30.07.2003г., което е отразено в разрешението за строеж и в комплексния доклад. Със заповед №ДК-11-Р-2/24.03.2023г. на Началника на РДНСК гр.Русе, влязла в законна сила, е отменено разрешението за строеж, ведно с инвестиционния проект като незаконосъобразни. Разрешението е било издадено въз основа на съгласуван и одобрен на 14.03.2023г. инвестиционен проект по част „Архитектура“, СК- становище, ЕЛ-становище, ВиК - становище. ОВК - становище и ПБЗ и Комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционен проект на „Графити“ООД. В доклада е направена оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл.169, ал.1, т.З за хигиена, здраве и околна среда, като не е вписано положително становище на органите на държавния здравен контрол. В конкретния случай с така извършената оценка за съответствие на инвестиционния проект, не е била налице оценка за съответствие с изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл.169, ал.1, т.З от ЗУТ. Оценката е следвало да се извърши след представяне на положително становище. Въпреки липсата на положително становище, от консултанта е дадено становище за съответствие на проектната документация към съществените изисквания към строежите, с предложение гл.архитект на община Две могили да съгласува и одобри инвестиционния проект.

Нарушението е извършено от „Графити“ ООД на 14.02.2023г. - датата на съставяне на комплексния доклад в гр.Плевен, [улица], ет.2, ап.З, където е седалището и адреса на управление на дружеството.

С горното деяние „Графити“ ООД е нарушило разпоредбите на чл.142, ал.5, т.З вр.чл.169, ал.1, т.З, вр.чл.144. ал.1,т.9 от ЗУТ, вр.§1, т.9 от 33.

Съдът приел, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Л. С. Р. и свидетелят Т. С. Н. като съответни с приложените по делото писмени доказателства, от които установил времето и мястото на извършеното, нарушителя - дружеството - жалбоподател. От тези доказателства съдът приел за безспорно, че „Графити“ ООД е нарушило разпоредбите на чл.142, ал.5, т.З вр.чл.169, ал.1, т.З, вр.чл.144, ал.1,т.9 от ЗУТ, вр.§1, т.9 от 33. Съдът приел, че наличието на положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционни проекти за обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето, каквито, безспорно, съгласно б. „д“ на § 1, т. 9 от ДР на 33 са игралните зали, е необходима предпоставка, на основание чл.144, ал.1, т.9 от ЗУТ, за да бъдат съгласувани и одобрени инвестиционните проекти. Съдът счел, че жалбоподателят, въпреки липсата на положително становище от страна на органите на държавния здравен контрол, е дал положително становище за съответствие на документацията с изискванията на чл.169, ал.1, т.З от ЗУТ с предложение до гл.архитект за съгласуване и одобрение на инвестиционния проект, с което е нарушена нормата на чл.144, ал.1, т.9 от ЗУТ, която повелява, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на: данни за положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционни проекти за обекти по Закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § I, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето. В § 1, т. 9 от ДР на Закон за здравето изчерпателно са изброени обектите с обществено предназначение, като в б. „д“ са посочени: театри, киносалони, концертни зали, читалища, компютърни и Интернет зали, игрални зали. Между тях попада и посочения проект за строеж, за който задължително е следвало да бъде представено положително становище от органите на държавен здравен контрол. Като приел, че смисъла на тази разпоредба е да се одобрява инвестиционен проект след представянето на определен набор от документи, които да гарантират неговата безопасност за хората и околната среда, след като тези документи не са били представени и въпреки това инвестиционния проект е бил одобрен, се засягат обществените отношения, свързани с опазването на живота и здравето на населението.

Съдът приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че отговорност следва да носи гл. архитект, тъй като той е издал разрешение за строеж, тъй като съгласно разпоредбите на ЗУТ за всеки един участник в строителството са предвидени съответни отговорности. Отговорностите на консултанта са уредени в разпоредбата па чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ: „Консултантът въз основа на писмен договор с възложителя извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор“. Тази норма препраща към разпоредбата на чл.142, ал.5 от ЗУТ, където е посочено какво следва да обхваща оценката за съответствие. Именно тази вменена отговорност на консултанта, в това му качество е нарушена от жалбоподателя „Графити“ООД.

За неоснователно съдът приел и оплакването, че преди издаването на обжалваното НП, АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН относно обстоятелството дали е било налице положително становище от държавен здравен орган за строителството. Съдът цитирал разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, според която : „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя.“ Приложеното по делото здравно заключение №РД-1870-41/09.06.2023г., съдържащо положително становище за обекта на преустройство приел, че е необходим като документ за съответствие на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите съгласно чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, което пък е основание за издаване на разрешение за строеж. Тоест, към датата на издаване на здравното заключение - 09.06.2023г. вече е имало издадено разрешение за строеж №14 от 14.03.2023г.

Затова съдът направил извод, че „ГРАФИТИ“ ООД виновно е осъществило с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.142, ал.5, т.З от ЗУТ, във вр.с чл.169, ал.1, т.З от ЗУТ във вр.чл.144, ал.1, т.9 от ЗУТ и във вр. §1, т.9 от 33, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, въззивният съд не констатирал други нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. На тези основания въззивният съд потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.

В подадената до въззивния съд жалба против НП касаторът е развил подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Единственото по делото съдебно заседание е проведено на 17.11.2023 год. На 15.11.2023 год., два дни преди съдебното заседание, е постъпило писмено становище от касатора, в което последният е доразвил съображенията си за незаконосъобразност и неправилност на оспореното НП и е направил доказателствени искания във връзка с доказване на релевираните от него основания за отмяна на НП. Направил е искане за събиране на доказателства относно датата на представяне/внасяне на изготвения комплексен доклад в община Две могили; направил е искане да бъде изискана административната преписка, образувана в община Две могили, област Русе във връзка с обект „Преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в сграда за хазартни игри“ в [ПИ] в гр.Две могили, по която е издадено отмененото Разрешение за строеж №14/14.03.2023 год., като е обяснил значението на това писмено доказателство за спора; във връзка с твърдението, че като краен резултат процедурата е финализирана с издаден положителен акт, разрешаващ строителството на процесния обект, е поискал изискването и приобщаването на последното като доказателство по делото, както и доказателства изразил ли е становище главния архитект и дал ли е указания на касатора за отстраняване на непълнотите в доклада. По нито едно от така направените доказателствени искания въззивният съд не е взел отношение. Единственото, което е отразено в протокола от проведеното съдебно заседание, е че въззивният съд е докладвал становището като такова по хода на делото и по жалбата, не е докладвал направените в същото доказателствени искания, и не се е произнесъл по тях-нито ги е уважил, нито ги е отхвърлил мотивирано. По този начин въззивният съд е ограничил процесуалните права на касатора да докаже основателността на своите оплаквания, релевирани в жалбата и допълнително в цитираното становище, и е препятствал правото му на защита в процеса. Въззивният съд е постановил своя съдебен акт , без да е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, в нарушение на прокламирания от чл.13 от НПК принцип. Съдът е бил длъжен да отговори мотивирано на исканията на касатора, което не е сторил, в нарушение и на повелята на чл.107 от НПК, която въвежда задължение на съда да събира доказателства по направените от страните искания, както и по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Като съдът е длъжен да събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му, в случай, че ги приеме за допустими и относими към предмета на спора. В случая въззивния съд е постановил своето решение, без да е взел всички мерки за разкриването на обективната истина по делото в нарушение на чл.13 от НПК, като изобщо не се е произнесъл по направените от страната доказателствени искания, с което е нарушил и принципа за равенството на страните в наказателния процес, намиращо израз в правото да сочат доказателства, които да се противопоставят на доказателствата, ползвани от другата страна. Това нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и е неотстранимо пред настоящата инстанция. То налага въззивното решение да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняването му.

На второ място, още с жалбата против НП, по повод на която е образувано въззивното дело пред РС-Плевен, както и впоследствие с приобщеното по делото становище от 15.11.2023 год., дружеството е направило редица оплаквания , на по-голяма част от които съдът не е дал отговор в постановения от него съдебен акт. Касаторът е релевирал конкретни възражения за допуснати нарушения при процедиране на административнонаказателното производство, свързани с обстоятелствата във връзка с изготвения комплексен доклад като предпоставка за издаване на разрешение за строеж; възражения за неправилно посочване на датата на нарушението, доколкото според касатора като такава следва да се посочи не датата на изготвяне на комплексния доклад, а датата на внасянето му за разглеждане в общината като предпоставка за издаване на РС; оплакване, свързани с твърдение, че преценката за издаване на РС стои в правомощията на главния архитект; несъставомерност на нарушението по начина, по който е описано в АУАН и в НП; издаването на положителен финализиращ акт като краен резултат от отпочната процедура, за което не са и събрани искани доказателства, съответно не са и не е имало как да бъдат обсъдени и анализирани във връзка с отговорността на дружеството; наличие на дублиращи мерки-административна и административнонаказателна в нарушение на принципа на съразмерност; издаване на повече от едно НП за констатирани несъответствия/пропуски по различни показатели в комплексния доклад като основание за издаване на РС; оплакване, че нарушението съставлява маловажно такова, като са релевирани конкретни основания, съставляващи смекчаващи отговорността на дружеството такива, за които, от една страна, не са събрани доказателства, от друга страна-не са изложени съображения от съда дали се приемат за основателни или не и на какво основание; и други, конкретно и изчерпателно посочени в жалбата против НП и в допълнително представеното становище от 15.11.2023 год. Съдът не е дал конкретен отговор на тези оплаквания. По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията на касатора правни изводи. В този смисъл съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-липса на анализ на наведените оплаквания и в този смисъл-липса на мотиви. Въззивният съд не е отговорил на конкретните възражения на касатора.

При това положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т.1 и т. 2 от НПК, приложими на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви и такова, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, и не е отстранено. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да се произнесе по направените доказателствени искания на касатора, да разпита отново свидетелите на нарушението, ако след преценка събере допълнителни доказателства- да анализира свидетелските показания и приобщените вече по делото, в т.ч. тези , приложени в настоящото касационно производство, и новосъбраните писмени доказателства, да вземе отношение по всички оплаквания, релевирани пред въззивния съд и преповторени в касационната жалба, и да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността и правилността на издаденото НП, в т.ч. наличието/липсата на конкретни допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, съставомерността, доказаността и авторството на вмененото на дружеството нарушение, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното и в настоящото производство оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 652/18.12.2023 г., постановено по анд № 20234430201985/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.