РЕШЕНИЕ
№ 2825
гр. С, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М. Гражданско дело
№ 20231110120071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от “ТС” ЕАД срещу И. П. М., с която по реда на чл.
422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземанията за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.09.2022г. по гр.д. №40571/2022г. по описа на
Софийски районен съд,113 състав, както следва: 293,41 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ведно със законна лихва за период от
27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 34,80 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.01.2020 г. до 12.07.2022 г., 29,75 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 31.10.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,01
лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 12.07.2022 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на оИ. М.
на адреса на топлоснабдения имот: гр. С, за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на
потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът изпаднал
в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
Ответникът И. П. М. чрез пълномощника й адв. Д. С. оспорва исковете. В
1
подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение за съдебно предявените вземания
прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва като невалидна издадената от
съда заповед по чл. 410 ГПК с конкретни съображения за противоречие със закона и добрите
нрави, липса на компетентност, неспазване изискването за постановяване на нарочно
разпореждане за издаването й и нарушения на Общностното право. Оспорва наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като липсвал писмен договор с
ищеца с минимално необходими реквизити за такъв в нарушение на правилата на КРБ и
уредбата на договорите в ЗЗД и ТЗ. Твърди, че не е приемал общите условия на ищеца и
възразява за наличие на неравноправни клаузи в тях. Оспорва приложението на Наредба №
16-336 за топлоснабдяването, като твърди противоречие на ЗПП и Общностното право.
Поддържа, че общото събрание на ЕС няма правомощия да сключва сделки за потребление
от името на всички собственици. Оспорва твърдените от ищеца количества доставена ТЕ и
нейната цена. Отоплителните тела в имота били демонтирани, нямало отоплителни тела в
общите части на сградата, имало водомер за топлата вода в имота, но ищецът не бил
поставил топломер след подгревателя на БГВ и не можел да се определи специфичният
разход за подгряване на 1 куб.м. вода. Предлага начин на изчисляване на БГВ. Оспорва
начислените суми като завишени, като в тази връзка развиват съображения, че по делото не
са представени доказателства за метрологични проверки на топломера в абонатната станция,
протоколите за ежемесечно отчитане, документи за пускане на абонатната станция в
експлоатация. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства, в т.ч. съобщенията
към фактури, с конкретни съображения, че същите са частни документи с невярно
съдържание. Оспорва начисляването на лихви върху прогнозни сметки. Оспорва
дължимостта на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение. Иска от съда да
отвърли предявените искове и да му присъди разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Д" ООД /с предишно наименование
„ББ“ ООД,/ конституирано по делото с определение от 13.05.2023 г. не взема становище по
предявените искове в предоставения му срок за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По редовността и допустимостта на исковете:
По отношение на исковата молба не се констатира твърдяната от ответника
нередовност. Ищецът е изложил фактическите основания на претенциите си, посочил е
размер на същите и периоди, за които вземанията се отнасят. С определението, постановено
по реда на чл. 140 ГПК, съдът е изразил позицията си, че не следва да дава допълнителни
указания на ищеца за уточняване на исковата молба. Непредставянето на писмен договор с
потребителя с оглед липсата на твърдения такъв да е бил сключен между страните, в случая
не е изискване за редовност на исковата молба.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 40571/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу И. П. М., от която е постъпило възражение в едномесечния срок за това. В указания
от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от установителните искови
претенции, а с оглед идентитета между съдебно предявените вземаня и вземанията по
заповедта за изпълнение същите са процесуално допустими.
2
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по
договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Съгласно тълкувателно
решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти
(собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
/при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
/изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
Като писмени доказателства по делото са приети документи, в т.ч. договор за
продажба на държавен имот по редна на Наредбата за държавните имоти и декларация по
чл. 26 ЗМДТ, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобил
правото на собственост върху имота през 1989 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на
собственост върху недвижимия имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното дотук по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че в процесния период е налице валидно облигационно правоотношение между
ищеца "ТС" ЕАД и ответника, възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-
3
продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за
процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "ТС" ЕАД на клиенти в град С.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач "Д" ООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. От експертизата се установява се
установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес гр. С се
измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран
в абонатната станция, който се отчита от служители на „ТС“ ЕАД в началото на всеки месец
по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00
часа на първо число на месеца. Вещото лице дава заключение, че от отчетеното количество
ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. По
данни на ФДР в СЕС не се ползва топла вода. Разпределението на ТЕ в блока е изършвано
след реален отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС, като за процесния период ФДР е отчитала потреблението дистанционно. Вещото лице
изяснява, че съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда процесният
имот е с отопляем обем от 173 м3, като на тази база е разпределяна енергията, отдадена от
сградната инсталация съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Според СТЕ за процесния
период не са издавани изравнителни сметки. Общият размер на цената на доставена ТЕ по
издадените фактури е 292,04 лв. За процесния период няма начислена ТЕ за отопление и
топла вода. При ищеца имало съхранение документи, съгласно които топломерът в
абонатната станция е преминал метрологична проверка през 2-годишен период и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Вещото лице е
посочило детайлно как са формирани сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, като
е достигнало до извода, че ищецът е начислявал същите съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Предвид изложеното е стигнало до извод, че
4
стойността на потребената топлинна енергия за исковия период общо за имота е 292,04 лв.
В действащата към съответния период Наредба за топлоснабдяването е предвидено,
че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на
уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След
изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на
изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за
подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок. Ето защо
съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по реалните
отчети, както и, че на потребителя е предоставяна услуга дялово разпределение.
От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период не са налице плащания.
Вещото лице изяснява, че стойността на топлинната енергия за сградна инсталация е 292,03
лв., но от тази сума следва да се приспадне намалението влседствие промяната в цената на
газта, при което цената на доставената топлинна енергия за исковия период е 277,02 лв.
По отношение на възраженията, че незаконосъобразно е начислявана ТЕ, отдадена от
сградната инсталация:
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е
даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е
прието, че чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, дори индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Такова становище е застъпено и с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на ОСГК,
ВКС.
Такъв е и настоящият случай – ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е начислена
съобразно отопляемия обем на жилището, като съдът не споделя възраженията на
ответника, че тези начисления са нищожни и не следва да дължи суми за ТЕ на това
основание.
Тук следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
5
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 27.07.2022 г. Ето защо съдът намира, че
възражението за погасяване на вземанията на ищеца по давност е неоснователно, защото
всички претендирани суми са станали изискуеми след 27.07.2019 г..
По останалите възражения, релевирани от ответника с отговора на исковата молба,
съдът приема следното:
Както се посочи и по-горе, съдът не споделя доводите на ответника, аргументирани с
позоваване на норми от общностното право и съдебна практика на СЕС, че за да е пасивно
легититиран по продажбеното правоотношение с ищеца, следва задължително да е сключен
писмен договор помежду им, като за това вече се изложиха съображения по-напред в
решението.
Не може да се приеме, че се касае за непозволена държавна помощ или за хипотеза на
непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за достатъчно да посочи, че е налице
произнасяне по този въпрос с Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.2017 г. по тълк. дело
№ 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в смисъл, че за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
При така изложените съображения съдът достига до извод, че искът за главницата за
цената на доставената топлинна енергия е частично основателен и следва да се уважи до
сумата от 277,02 лв. съгласно заключението на ССчЕ, което отчита корекцията, която се
следва вследствие намалението в цената на газта. За разликата над уважения до пълния
предявен размер от 293,41 лв. искът ще се отхвърли като неоснователен.
Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно –46,14 лв. за периода
01.06.2019г. до 31.01.2020 г., което се установява от приложените писмени доказателства.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
6
2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м. 6.2019 г. е започнала да тече от 01.07.2019 г., и
срокът й е изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето
защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна за сумата от
44,21 лв., но с оглед на принципа за диспозитивното начало в процеса ще се уважи за
съдебно предяения размер от 29,75лв., за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2020г. и ще се
отхвърли като неоснователна за периода от 01 до 30.06.2019г. Върху уважения размер на
главницата се дължи законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "ТС" начислява обезщетение за забава за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото обезщетение за забава като е
съобразило и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
и размера на непогасената по давност част от вземането за главница.Ето защо и с оглед на
принципа за диспозитивното начало в процеса искът за обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия спрямо ответника е изцяло основателен и ще се уважи за
предявения размер от 34,80 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция за сумата в размер на
7,01 лв. за периода 31.07.2019 г. до 12.07.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът не е
установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сума в размер на 822,85 лева от общо 1080 лева /за държавна такса – 175
лева, депозити за вещи лица – 700 лева, съдебни удостоверения – 15 лв., за държавна такса
по частната жалба срещу определението за прекратяване на делото и юрисконсултско
7
възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определено от съда на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на 59,92 лева от общо 75 лева.
Процесуалният представител на страната претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника по делото.
Съобразно цената на предявените искове и при отчитане на минималния размер на
адвокатското възнаграждение съгласно предвиденото в Наребда № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в действащата редакция съдът определя
възнаграждение на адв. С. за производството в размер на 400 лева. Като взе предвид изхода
от спора и частта за която предявените искове се отхвърлят в полза на адвоката,
представлявал безплатно доверителя си, следва да се присъди сумата от по 80,44 лева за
исковото и заповедното производство.
По възраженията на ответника, че не дължи разноски за производството, съдът
намира за необходимо да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер се присъжда в полза на
юридическо лице, което в производството е представлявано от служител с юридическо
образование. Що се касае до размера на определените от съда юрисконсултски
възнаграждения, следва да се посочи, че както за исковото, така и за заповедното
производство същите са в минимален размер, като в тази връзка съдът е съобразил
процесуалната активност на представителите на ищеца в съответните фази на
производството. Така определените размери са присъдени според съотношението между
уважена и отхвърлена част от исковете.
За неоснователни съдът намира възраженията, че в тежест на ответника не следва да
се възлагат разноски за изплатено възнаграждение на вещото лице по допуснатите и
изслушани съдебно-техническата и съдебно-счетовоната експертизи. Разноските за
възнаграждение на вещите лица са внесени от ищеца, възнагражденията са изплатени на
експертите, с оглед което и според съотношението на уважена и отхвърлена част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е възложил съответната част от тези разноски на
ответника. Съдът е ползвал констатациите на вещите лица при формиране на изводите си
относно правнорелевантните факти. Ето защо и не е налице основание да бъде
удовлетворено искането на ответника разноските за възнаграждения на вещите лица да
останат изцяло в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че И.
П. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С, дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес
на управление гр. С, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 277,02 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С, ведно със законна лихва от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 34,80 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2020 г. до 12.07.2022
г., 29,75 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва от
27.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 25160 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40571/2022 г. по описа на
8
СРС, 59 състав, като ОТХВЪРЛЯ, частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ за главница за цена на доставената топлинна енергия за разликата над 277,02
лева до пълния предявен размер от 293,41 лв. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за цената на услугата дялово разпределение за
разликата за периода от 01 до 30.06.2019г. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
цената на услугата по дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 12.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. П. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление гр. С, сумата от
59,92 лева за разноски в заповедното производство и сумата от 822,85 лева за разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес
на управление гр. С да заплати на адв. Д Ц. С., ВрАК, БУЛСТАТ **********, адрес: гр. С
сумите от 80,44 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника И. П. М. с
ЕГН ********** безплатна правна помощ в заповедното производство и 80,44 лева –
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника И. П. М. с ЕГН **********
безплатна правна помощ в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д“ ЕООД ЕИК ***** като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9