РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 14 от 09.01.2025 г., постановено по гр.д. № 849/2024 г. по
описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., са отхвърлени предявените от
„Юробанк България” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „***“, ул. „***, представлявано от П. Н. Д. и Д Ш – Изпълнителни
директори, против Г. Д. Ш., ЕГН ********** от гр. А., обл. Пловдивска, ул.
„***, ет. * искове за признаване за установено по отношение на същия, че
дължи следните суми: 12 595,81 лева главница и 1 339,66 лева
договорна/възнаградителна лихва за периода от 15.04.2022 г. до 15.12.2024 г.,
дължими по Договор за потребителски кредит **** от 07.12.2019 г., сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ведно с обезщетение
за забава в размер на 1 723.45 лева за периода от 15.05.2022 г. до 16.10.2023 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда
28.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 232/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, и е осъден Г. Д.
Ш. да заплати на „Юробанк България” АД сумата от 6 652,27 лева,
представляваща остатък от незаплатена главница по Договор за потребителски
кредит **** от 07.12.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ведно със законна лихва от датата на подаване на
1
исковата молба в съда 17.04.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен искът за главница до пълния предявен размер
от 12 595,81 лева, както и исковете за възнаградителна лихва от 1 339,66 лева
и за мораторна лихва от 1 723,45 лева.
В отхвърлителната част решението се обжалва от ищеца в
първоинстанционното производство „Юробанк България” АД чрез
пълномощника адвокат Г. В.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания
за неправилност и необоснованост на решението и за постановяването му при
нарушаване на материалния и процесуалния закон и трайната съдебна
практика. Поддържа се, че съдът не е съобразил представените по делото
доказателства и не се е произнесъл по предявения под евентуалност
осъдителен иск. По отношение на обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита се сочи, че доказателства за това са представени по делото, като
връчването на исковата молба също може да се счита за уведомление за
предсрочната изискуемост. Релевират се доводи, че в договора за
потребителски кредит ГПР е ясно и недвусмислено посочен, като в същия не
следва да се включват дължимите от потребителя суми за застрахователна
премия и такси, тъй като застраховката е отделно съглашение, чието
сключване не е задължително условие за отпускане на кредита, а „таксата
ангажимент“ се дължи за фиксиран лихвен процент, заплаща се разсрочено с
всяка погасителна вноска и не се олихвява. Оспорва се като неправилен
изводът на съда, че в погасителния план погасителните вноските не са разбити
по пера, като се сочи, че за всяка погасителна вноска е записан общият й
размер и конкретните размери на компонентите й. В заключение се сочи,
договорът обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по
кредита, респективно страната е имала възможност да се запознае със същите
при проявено желание и грижа към собствените дела. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове изцяло.
Претендират се разноските за първоинстанционното, въззивното производство
и заповедното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Г. Д. Ш., с който се оспорва като неоснователна
въззивната жалба и се иска да бъде потвърдено решението в обжалваната част,
като правилно, законосъобразно, мотивирано и съответстващо на актуалната
практика на съдилищата.
Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Макар искането във въззивната жалба да не е прецизно формулирано,
съдът намира, че предмет на обжалване е частта от първоинстанционното
2
решение, с която са отхвърлени изцяло предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове за съществуване на вземания за главница, договорна
лихва и мораторна лихва, както и частта, с която е отхвърлен частично
предявеният под евентуалност осъдителен иск за заплащане на главницата, а
акцесорните искове за заплащане на договорна лихва и мораторна лихва са
отхвърлени изцяло. В частта, с която е уважен евентуалният иск за заплащане
на главницата до размера от 6 652,27 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, решението
не е обжалвано и е влязло.
Исковото производство е образувано след проведено заповедно
производство по ч.гр.д. № 232/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, I
гр.с., в което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на
„Юробанк България“ АД против Г. Д. Ш. за заплащане на сумата от 12 595,81
лева главница и 1 339,66 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 15.04.2022 г. до 15.12.2024 г., дължими по договор за потребителски кредит
**** от 07.12.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България (чието търговското предприятие е прехвърлено на заявителя с
договор от 01.06.2023 г.), ведно с обезщетение за забава в размер на 1 723,45
лева за периода от 15.05.2022 г. до 16.10.2023 г., и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащането на вземането.
Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от
ГПК от длъжника, с оглед на което по реда на чл. 422 от ГПК заявителят е
предявил искове за съществуване на вземанията по заповедта за изпълнение.
Развити са съображения, че между страните е възникнало облигационно
отношение, основано на договор за банков кредит, кредитът в размер на
20 000 лева е бил усвоен от кредитополучателя, но същият е преустановил
плащанията, с оглед на което банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем, за което на кредитополучателя е изпратено уведомление на
13.12.2022 г., а евентуално същият е уведомен с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея. При условията на евентуалност са
предявени осъдителни искове за заплащане на претендираните суми по
договора за потребителски паричен кредит, подборно описани по-горе, ведно
със законната лихва за забава от подаване на осъдителния иск в съда до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете като
неоснователни, като счита, че не е надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита и в договора за кредит са налице неравноправни
клаузи.
По фактите страните не спорят, а и от доказателствата по делото се
установява, че на 07.12.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България и Г. Д. Ш. е сключен договор за потребителски паричен кредит
№ ****, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредит за потребителски цели в размер на 20 000 лева, застрахователна премия
3
– 4 644 лева и такса ангажимент – 700 лева, а кредитополучателят се е
задължил да върне сума в общ размер на 28 918,20 лева в срок от 60 месеца,
при ГЛП в размер на 7,82 %, ГПР в размер на 9,74 %. Таксата ангажимент
съгласно чл. 2 от условията по договора се дължи за сключване на договора
при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при
съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
от общия размер на кредита.
Преди сключване на договора на потребителя е предоставен СЕФ,
съдържащ общия размер на кредита – 20 000 лева, нетната сума за получаване
– 19 300 лева, условията за усвояване на кредита – след одобряване на
заявление и подписване на договор за кредит по посочена от клиента банкова
сметка, застрахователните премии се заплащат директно на застрахователя,
размера на ГЛП – 7,82 %, размера на ГПР – 9,74 %, свързаните с договора
разходи – такса ангажимент 700 лева, има ли изискване за задължително
сключване на договор за застраховка като условие за получаване на кредита –
не.
С посредничеството на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България между кредитополучателя от една страна и „Кардиф
Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон
България от друга страна е сключен договор за застраховка „Защита на
плащанията“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
с покрити рискове: смърт в резултат на злополука, смърт в резултат от
заболяване, инвалидизация над 70 % в резултат на злополука, инвалидизация
над 70 % в резултат на заболяване, продължителни болнични над 30 дни в
резултат на злополука, продължителни болнични над 30 дни в резултат на
заболяване, безработица над 30 дни и хоспитализация над 3 дни в резултат на
злополука, с ползващи се лица по застраховката „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България и застрахованият кредитополучател, със срок
на застраховката, равен на срока на договора за кредит.
Съгласно чл. 5 от Общите условия за застраховки „Защита на
плащанията“ кредитополучателите едновременно с попълването и
подписването на договора за кредит изразяват своето изрично писмено
съгласие да се застраховат и приемат Общите условия. „Декларация за
приемане на застраховането и Общите условия“ е включена в
застрахователния сертификат, който е неразделна част от всеки договор за
кредит. Според чл. 9 от Общите условия ползващо се лице при настъпване на
застрахователно събитие по покритите рискове „безработица над 30 дни“ и
„хоспитализация над 3 дни“ е само застраховащият; при покритите рискове
„смърт“ и „инвалидизация над 70 %“ на застраховащия се изплаща баланса по
кредита, а на застрахования – разликата до първоначалния размер на кредита;
при покрия риск „продължителни болнични над 30 дни“ – на застраховащия
се изплаща 100 % от размера на месечната погасителна вноска по кредита, а
на застрахования – 50 % от размера на месечната погасителна вноска по
4
кредита при лимит на всяко месечно застрахователно плащане от 3 600 лева.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза кредитът е усвоен на *** по банкова сметка на ответника.
Преведена е сумата от 19 300 лева, като е удържана сума за такса ангажимент
от 700 лева. От потребителя са извършени плащания в общ размер на 13
347,73 лева. Задълженията по договора за потребителски кредит са, както
следва: 12 595,81 лева главница, 1 339,66 лева възнаградителна лихва за
периода от 15.04.2022 г. до 15.12.2024 г. и 1 423,45 лева мораторна лихва за
периода от 15.05.2022 г. до 16.10.2023 г.
Съгласно данните в ТРРЮЛНЦ „Юробанк България“ АД е
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
същество правилно.
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
съединени установителни искове по чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД във връзка с чл. 9
от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна
лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит, обявен за
предсрочно изискуем. При условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове за заплащане на дължимата главница, договорна лихва и
лихва за забава по договор за потребителски кредит, които са с правно
основание чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК. В
тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит, предоставяне на заемните
средства на кредитополучателя и настъпване на изискуемостта.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила за
валидност на договорите съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин. Посочването на ГПР в
договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на
Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено
значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР,
броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално
5
задължение за плащане на други такси и застраховки. В Решение на СЕС от
16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието „общи разходи по
кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни
услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че това
понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на
кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те
трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. „ж“ от Директива
2008/48/ЕО договорът за кредит трябва да посочва по ясен начин ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредита, както и всички допускания, използвани за изчисляването
на този процент. Това изискване е възпроизведено и в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата „Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити“, част III „Разходи по кредита“. Следователно не е достатъчно ГПР да
бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти, които го
формират.
В Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 и последващото
Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 се приема, че чл. 3, б. „ж“
от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по
смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги
се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР
в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите
да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б.
„ж“ от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор
както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл.
10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ
всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Чл. 4, § 2 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит, по принцип не спадат към основния предмет на този
6
договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка
за неравноправност.
От изложеното следва, че преценката за неравноправност и поради това
за нищожност по смисъла на чл. 146 връзка с чл. 143 от ЗЗП на посочените в
договора за потребителски кредит ГПР и ГЛП е релевантна и за преценката за
нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Установената недействителност на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в
изброените в разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, в частност на посочените в
договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им.
В процесния договор за кредит действително е посочен размер на ГПР
от 9,74 %, но това бланкетно посочване съвсем не е достатъчно, за да отговаря
договорът на законовите изисквания за яснота и предвидимост на условията
по договора, особено в съчетание с липсващи в същия уговорки за взетите
предвид допускания при изчисляване на ГПР. Това обуславя невъзможност да
се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува ГПР и дали те
са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Така например в размера на ГПР не е включена застрахователната
премия по застраховка „Защита на плащанията“, която потребителят се е
съгласил да заплаща при сключване на договора за кредит. Същата
представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
доколкото от съдържанието на договора за потребителски кредит, договора за
застраховка и СЕФ може да се заключи, че сключването на договора за
застраховка е задължително условие за получаване на кредита. Този извод се
извежда на първо място от обстоятелството, че макар в предоставения на
потребителя СЕФ, като част от преддоговорната информация, да е записано,
че за получаване на кредита не се изисква задължително сключване на договор
за застраховка, общата дължима сума по кредита, посочена във формуляра –
28 918,20 лева, съвпада напълно с тази по договора за кредит с включена
застрахователна премия – 28 918,20 лева, т.е. още преди сключване на
договора за кредит застрахователна премия е била включена в общо
дължимата от потребителя сума по кредита. Също така ползващо се лице по
застраховката е кредиторът и само за определени покрити рискове и то при
наличие на остатък за плащане ползващо се лице е застрахованият
кредитополучател или негови наследници, като в същото време
кредитополучателят дължи плащането на застрахователната премия. Това на
практика означава, че сключването на застраховка е било задължително
условие за отпускане на кредита, тъй като потребителят няма интерес от
сключване на застраховка в полза на кредитора и реално няма да се ползва от
тази застраховка, а само заплаща разходите по нея. Освен това застраховката е
7
сключена с посредничеството на дружеството-кредитор, т.е. потребителят не е
имал възможност да влияе върху избора на застраховател и върху условията
на застрахователния договор, което също сочи на задължителност на
застрахователното правоотношение.
Също така при сключване на договора за потребителски кредит
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора такса ангажимент
в размер на 700 лева за сключване на договора при фиксиран лихвен процент,
платима при усвояване на кредита. По същество тази такса се дължи за
действия по усвояване на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би
трябвало да са безплатни за потребителя. Дори и да се приеме, че с таксата
потребителят заплаща някаква допълнителна услуга, то същата покрива
разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително
известни на кредитора, т.е. таксата е част от общия разход по кредита съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което стойността й е следвало да бъде включена
в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а от съдържанието на процесния договор
за кредит не се установява това да е сторено.
Невключването на разходите за застрахователна премия и такса
ангажимент в посочения в договора за кредит размер на ГПР нарушава
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин и противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК за посочване на точния размер на ГПР. Посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР заблуждава потребителя относно
реалното оскъпяване на кредита и го поставя в невъзможност да прецени
финансовата тежест, която ще понесе, сключвайки договора, което води до
недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 от
ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според
приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, ценено от
съда като компетентно, обективно и обосновано, усвоената по кредита сума е
19 300 лева, а извършените плащания – 13 347,73 лева. Следователно
дължимата от потребителя чиста стойност на кредита възлиза на 5 952,27 лева.
Като е достигнал до подобни правни изводи и е отхвърлил исковата
претенция за главница за разликата над сумата от 6 652,27 лева, изчислена въз
основа на размера на кредита от 20 000 лева, до пълния предявен размер от
12 595,81 лева, както и акцесорните искове за възнаградителна лихва в размер
на 1 339,66 лева и мораторна лихва в размер на 1 723,45 лева,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден в обжалваната част.
Разноски в полза на въззиваемата страна не се присъждат, тъй като нито
има искане за това, нито доказателства за такива.
Така мотивиран съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14 от 09.01.2025 г., постановено по гр.д.
№ 849/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., в частта, с която
са отхвърлени предявените от „Юробанк България” АД, ЕИК**, седалище и
адрес на управление: гр. С., район „****, ул. „***, представлявано от П. Н. Д.
и Д Ш – Изпълнителни директори, против Г. Д. Ш., ЕГН ********** от гр. А,
обл. Пловдивска, ул. „*** искове за признаване за установено по отношение на
Г. Д. Ш., че същият дължи на „Юробанк България” АД следните суми: 12
595,81 лева главница, 1 339,66 лева договорна/възнаградителна лихва за
периода от 15.04.2022 г. до 15.12.2024 г., дължими по Договор за
потребителски кредит ***** от **** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, обезщетение за забава в размер на 1 723,45
лева за периода от 15.05.2022 г. до 16.10.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда 28.11.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 232/2024 г.
по описа на Районен съд – Асеновград, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Юробанк България” АД против Г. Д. Ш. иск за заплащане на
главница по Договор за потребителски кредит **** от ****., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, за разликата над 6 652,27
лева до пълния предявен размер от 12 595,81 лева, както и исковете за
заплащане на възнаградителна лихва от 1 339,66 лева и мораторна лихва от 1
723,45 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9