№ 16387
гр. София, 31.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110103403 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на НСА......, съдебен адрес: гр. С, код по
Булстат ........., представлявана от ......... - ректор, срещу К. Я. Д., ЕГН: **********.
Ищецът твърди, че между него и ответника К. Я. Д., ЕГН **********, е сключен
Договор № ДС-9/24.02.2020г. за студентска мобилност с цел практика между програмни
държави по програма „Еразъм+“ 2019/2020 към проект № 2019-1 -BG01 -КА103- 061321.
Твърди се, че по силата на договора ответникът е приел да осъществи мобилност с цел
практика в Република Франция за срок от 27.02.2020г. до 26.06.2020г.
Ищецът твърди, че във връзка със сключения договор от страна на изпиращата
институция Н......... е предоставена финансова подкрепа за срок от четири месеца в размер на
2880.00 /две хиляди осемстотин и осемдесет/евро, равняващи се на 5 632,79 лева /пет хиляди
шестстотин тридесет и два лева и 0, 79 ст./ по фиксиран валутен курс на БНБ, които
средства са преведени по банковата сметка на ответника.
Сочи се, че след извършена проверка на досиетата на студентите по извършената
мобилност е възникнало съмнение за фиктивност на мобилността на К. Я. Д.. Сочи се, че
при сканиране на баркода на представените от К. Я. Д. бордови карти за пътуване,
последните не отговарят на дестинацията София - Париж - София, както и на името К. Я. Д..
Твърди се, че Фейсбук страницата на Боксов клуб „А“, в качеството на приемаща
организация, е с последна публикация от месец ноември 2015 г.
Ищецът твърди, че на К. Я. Д., срещу подпис, е връчена покана изх. №
404/19.05.2022г., с която същият е информиран за констатациите от проверката и му е
предоставена възможност да представи нови доказателства във връзка с изпълнение на
Договор № ДС-9/24.02.2020г. за студентска мобилност с цел практика между програмни
държави по програма „Еразъм+“ 2019/2020.
Сочи се, че с поканата К. Я. Д. е уведомен, че на основание чл. 9 от специалните
условия на договора е длъжен да възстанови напълно средствата, които е получил, ако не са
1
използвани за целите, за които са отпуснати.
Твърди се, че към момента К. Я. Д. не е възразил срещу направените констатации, не е
представил други документи и доказателства във връзка с изпълнение на Договор № ДС-
9/24.02.2020г., както и не е възстановил получената сума в размер на 2880,00 евро.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника К. Я.
Д., ЕГН **********, да възстанови на Н......... с код по Булстат ........., левовата
равностойност на сумата в размер на 2880.00 /две хиляди осемстотин и осемдесет/евро, а
именно 5 632,79 лева /пет хиляди шестстотин тридесет и два лева и 0, 79 ст./ ведно със
законната лихва върху посоченото задължение, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Иска се от съда да присъди на ищеца всички
съдебни разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като с
нарочна молба преди първото по делото съдебно заседание е заявил признание на иска.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 от ГПК, съдът приема за доказана
следната фактическа обстановка:
Доказва се, че между страните е сключен Договор № ДС-9/24.02.2020г. за студентска
мобилност с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм+“ 2019/2020 към
проект № 2019-1 -BG01 -КА103- 061321.
Видно от същият есе доказва, че ответникът е приел да осъществи мобилност с цел
практика в Република Франция за срок от 27.02.2020г. до 26.06.2020г.
Въз основа на договора, ищецът, като изпращаща институция е предоставил финансова
подкрепа за срок от четири месеца в размер на 2880.00 /две хиляди осемстотин и
осемдесет/евро, равняващи се на 5 632,79 лева /пет хиляди шестстотин тридесет и два лева и
0, 79 ст./ по фиксиран валутен курс на БНБ, които средства са преведени по банковата
сметка на ответника, което не се оспорва.
Установява се, че след извършена проверка на досиетата на студентите по извършената
мобилност е възникнало съмнение за фиктивност на мобилността на К. Я. Д.. Установява се,
че при сканиране на баркода на представените от К. Я. Д. бордови карти за пътуване,
последните не отговарят на дестинацията София - Париж - София, както и на името К. Я. Д..
Доказва се от фактическа страна, че на ответника е връчена покана изх. №
404/19.05.2022 година., с която същият е бил информиран за констатациите от проверката и
му е било предоставена възможност да представи нови доказателства във връзка с
изпълнение на Договор № ДС-9/24.02.2020 г. за студентска мобилност с цел практика между
програмни държави по програма „Еразъм+“ 2019/2020.
Пак от съдържанието на поканата е видно, че ответникът е уведомен, че на основание
чл. 9 от специалните условия на договора е длъжен да възстанови напълно средствата, които
е получил, ако не са използвани за целите, за които са отпуснати.
Не се установява, а и оглед на заявеното признание на иска се установява, че
ответникът не е възразил срещу направените констатации, не е представил други документи
и доказателства във връзка с изпълнение на Договор № ДС-9/24.02.2020г., както и не е
възстановил получената сума в размер на 2880,00 евро.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, на които кореспондира стореното от ответника признание на иска.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да стори следните правни
изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1
от Закона за задълженията и договорите във връзка с Договор № ДС-9/24.02.2020 година.
Същият е допустим, като се има предвид, че е налице както активна така и пасивна
процесуална легитимация на страните, предявен е от лице, което твърди и доказва правен
интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледан по същество.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
2
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на
разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на
ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава
претендираното или не признава отричаното от него право. Признанието на иска обвързва
съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 ГПК (нов), или да остави съда да постанови решение
по чл. 235 ГПК (нов) – в този смисъл и Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по смисъла на съдебната
практика – „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Решението, основано на
признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим.“ – в този смисъл и Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. №
5289 / 2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска.
С оглед представените, като доказателство по делото и приобщени писмени
доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника по признание
на иска – заявеният в настоящето производство осъдителен иск е допустим и основателен,
както по основание така и по размер.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответниците, може да се разпорежда. С оглед направеното признание на
иска, съдът намира предявената осъдителна претенция за основателни като доказана.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в производството в следния размер: 225,31 лева
заплатена държавна такса. Претендира се с исковата молба юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 150,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Я. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – град Т да възстанови като
заплати на НСА......, съдебен адрес: гр. С, код по Булстат ........., представлявана от ......... -
ректор левовата равностойност на сумата в размер на 2880.00 /две хиляди осемстотин и
осемдесет/евро, а именно 5 632,79 лева /пет хиляди шестстотин тридесет и два лева и 0, 79
ст./ ведно със законната лихва върху посоченото задължение, считано от завеждане на
исковата молба – 23.1.2023 година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К. Я. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – град Т да заплати на
НСА......, съдебен адрес: гр. С, код по Булстат ........., представлявана от ......... – ректор сумата
от общо 375,31 лева, представляваща сторените по гр.дело № 3403/2023 година по описа на
Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4