№ 14068
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110158298 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 01.12.2017г. в гр. София, на бул.
“Самоковско шосе“ до № 66, пътнотранспортно произшествие е изплатил по застраховка
“Каско” обезщетение за причинени имуществени вреди на увредения автомобил „Пежо
Партнер“ с рег. № СВ 4045 АА в размер на 6594,06 лв., както и застрахователна сума за
рент-а-кар услуга в размер на 168,98 лв., както и 25 лв. ликвидационни разноски. Посочва,
че ПТП е настъпило по вина на водача, управлявал застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите лек автомобил „Грейт Уол
Ховер“ с рег. № СО 8512 ВН.
Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата
на застрахования срещу ответника като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” и въпреки отправените покани до него, същият не е заплатил пълния дължим
размер, поради което предявява претенциите си по исков ред. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, оспорва механизма на
ПТП описан в исковата молба, както и причинна връзка с щетите, за чието поправяне е било
изплатено обезщетение от ищеца. Счита, че сумата платена за предоставяне на заместващ
автомобил не следва да се включва в общата стойност на щетите. Твърди, че претенцията е
погасена поради извършено плащане. Навежда доводи за погасяване на лихвите върху
обезщетението по давност.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1)
да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
По реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: Между собственика на л.а.
„Грейт Уол Ховер“ с рег. № СО 8512 ВН и ответника към датата на ПТП-то е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО, във връзка с което на ищеца е
платена сумата от 5468,50 лв.
От представената застрахователна полица на л.8 от делото, се установява че към дата
01.12.2017г. между собственика на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СВ 4045 АА и
ищеца е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Автокаско” със съдържание описано в застрахователната полица.
На 01.12.2017г. е настъпило застрахователно събитие от покрит риск – ПТП, видно от
протокол за ПТП, при което на застрахованото имущество са причинени вреди. По реда на
чл. 403, ал.1 от КЗ и в съответствие с договора ищеца е бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет е опис на щетите.
Застрахователят е приел окончателен доклад по щетата, като е определил въз основа на
описа на щетите обезщетение в размер на 6594,06 лв., което обезщетение е изплатено на
10.08.2021г. на оторизиран сервиз, извършил ремонт на автомобила – „София Франс Ауто“,
видно от платежното нареждане.
Ответникът оспорва механизма на ПТП и вината на водача на лек автомобил „Грейт
Уол Ховер“ с рег. № СО 8512 ВН.
За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №1701508/01.12.2017г. Протоколът
за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на
автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и
констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма официална
удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителят не е
присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия е отразил и
възпроизвел механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил.
2
От заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно,
изяснените обстоятелства относно настъпването на ПТП от писмените документи по делото
и свидетелските показания на св. Ю. З., се установява, че на 01.12.2017г. л.а. „Грейт Уол
Ховер“ с рег. № СО 8512 ВН се движел по бул. “Самоковско шосе“ и до № 66, поради
недостатъчен контрол върху превозното средство, водачът реализирал ПТП с намиращият се
пред него товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СВ 4045 АА, който вследствие на
удара се премества и блъска намиращото се пред него МПС с неизвестен рег. номер.
Заключението по САТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СВ 4045 АА.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Налице е и причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на лицето управлявало „Грейт Уол Ховер“ с рег. № СО
8512 ВН и настъпилите за лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СВ 4045 АА вреди, което
се установява и от приетото като доказателство по делото заключение на САТЕ, където
вещото лице проследявайки механизма на ПТП посочва, че същият е в причинно-
следствена връзка с констатираните при ищеца щети. Като индиция, че ответникът е приел
възникналото регресно право в полза на ищеца в случая е обстоятелството, че е заплатил
част от претендираното вземане.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент
дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите респ. неговия
застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са
задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия
застраховател.
Видно от неоспореното заключение на САТЕ стойността на причинените щети на
увредения автомобил към момента на процесното застрахователно събитие е: по средни
пазарни цени за ремонт на автомобила с нови части в сервиз на официален представител е
5650,61 лв., а по цени на алтернативни доставчици е 5488,13 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
3
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Съдът счита, че се дължи обезщетение за възстановяване на щетите по автомобила в
сервиз на официален представител на марката, а не по цени на алтернативни доставчици.
Собственикът на увреденото имущество /застрахователят по застраховка „Каско“ в случая/
не може да бъде задължен да избере алтернативни доставчици/неоторизирани сервизи за
ремонт на автомобила си на по-ниска цена, независимо дали същият е в гаранция или не.
Напротив, ремонтът на автомобил в сервиз на официален представител на марката в
България е начинът, по който той би бил възстановен в най-пълна степен до състоянието
преди настъпване на вредите върху него /както се изисква според горепосочената практика/.
Още повече в застрахователната полица е уговорено, че щетите се отстраняват в официален
сервиз на марката. Ето защо на ищеца се дължи обезщетение за платената от него сума до
размер от 5650,61 лв., за която се е суброгирал в правата на застрахования.
Съдът намира, че за да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор по чл. 411
КЗ застрахователят следва да е платил застрахователно обезщетение за покрит
застрахователен риск. По делото не са депозирани общите условия, приложими към
застрахователната полица, от които да е видно дали предвидените обезщетения включват
заплащане цената на предоставен на увреденото лице заместващ автомобил. Няма и
доказателства такъв автомобил реално да е бил предоставен за ползване на ощетеното лице.
Действително за същото е изготвен доклад по щета и е приложено платежно нареждане за
сумата от 168,98 лв. към „Лион рент-а-кар“ ЕООД. Принципно съдът се присъединява към
4
практиката на СГС, обективирана в Решение № 264371 от 1.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
4884/2021 г. и Решение № 260572 от 15.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13371/2020 г.
Съгласно тази практика на осн. чл. 493, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ застрахователят по "ГО" дължи
вредите причинени на чуждо имущество, както и пропуснатите ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от увреждането. При засягане имуществото на увреденото
лице /като съвкупност от права, задължения, фактически състояния и пр./ - ако автомобилът
не е бил увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и собственикът му щеше да продължи
да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не
може да се ползва, което представлява загуба за собственика. Тоест според това разрешение
застрахователя по застраховка „Каско“ се суброгира в правата на ощетеното лице, при
положение че е платил обезщетение, и относно предоставена услуга рент-а-кар, като
заместваща увредения автомобил. Тази суброгация и произтичащото от нея право на регрес,
обаче, възникват само доколкото застрахователят по имуществена застраховка е платил това
обезщетение по покрит застрахователен риск, за което няма данни в случая. По тези
съображения съдът намира, че на ищеца не се дължи сумата от 168,98 лв., представляваща
разноски за предоставена на собственика на увредения автомобил рент-а-кар услуга.
За направените ликвидационни разходи се дължи сумата от 15 лв. като посочена от
САТЕ за обичаен размер на разноските за ликвидиране на щетата, вместо претендираните 25
лв.
Предвид извършеното частично плащане от страна на ответника в размер на 5468,50
лв., съдът счита, че остатъкът от неизплатеното обезщетение по регресната претенция е в
размер на 182,11 лв., и 15 лв. ликвидационни разноски или общо 197,11 лв., в която част
искът следва да бъде уважен, а до останалия претендиран размер от 1319,54 лв. следва да
бъде отхвърлен.
Иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния
момент от изтичането на срока от 15 работни дни/ в случая при претенции между
застрахователи срока е 30 дневен на осн. чл. 412, ал. 3 КЗ/ от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В конкретния случай няма данни ответникът да е
изискал допълнителни доказателства от застрахователя на пострадалия, за което да е
уведомен и да не е представил същите в определен срок. Ето защо законна лихва се следва
от изтичане на срока по чл. 497, ал. 1, вр. чл. 412, ал. 3 от КЗ. Няма данни кога е било
депозирано искането за обезщетение пред застрахователя – ответник, но съдът приема, че
това се е случило най-късно на датата на плащането на част от сумата по регреса на
16.03.2018г., като срокът за произнасяне е изтекъл на 16.04.2018г. /съгласно чл. 412, ал. 3
КЗ/, от когато се дължи лихва върху вземането.
Наведено е възражение за изтекла погасителна давност за лихвата. Вземанията за лихви се
5
погасяват с тригодишна давност, съгласно чл. 111, ал. 1, б. б) ЗЗД. Следователно лихва
върху сумата от 197,11 лв. се дължи за периода от 12.10.2018г. до 12.10.2021г. в размер на
60,05 лв. Лихва не се дължи за периода от 16.03.2018г. до 12.10.2018г., като погасена по
давност.
Относно разноските
Предявения общ размер на исковете е 1787,54 лв., а уважената част е 257,16 лв.,
докато отхвърлената част е 1530,38 лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид изхода на делото, ответникът носи
отговорността за заплащане на направените от ищеца разноски, както следва:
Сторените разноски са: Държавна такса в размер от 102,78 лв.; Депозит за разпит на
свидетел в размер на 30 лв.; Депозит за съдебно автотехническа експертиза в размер на 200
лв.; Адвокатски хонорар с ДДС – 746.84 лв. Съдът намира, че с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото следва да се уважи възражението за прекомерност и да се намали
адв. възнаграждение до минималния предвиден в Наредба № 1 МРАВ размер от 478,75 лв.
Общо в размер на 811,53лв.
С оглед отхвърлена към уважена част от иска дължимите разноски на ищеца са в
размер на 116,75лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и предвид изхода на делото, ищецът носи
отговорността за заплащане на направените от ответника разноски, както следва:
Сторените разноски са: Депозит за САТЕ – 150 лв.; С оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото съдът определя юристконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв. на осн. чл. 25 НЗПП. Общо в размер на 250 лв.
С оглед отхвърлена към уважена част от иска дължимите разноски на ответника са в
размер на 214,03лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ”Позитано“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Алианц България” с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16, както следва:
6
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 197,11 лв., представляваща неплатения
размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” относно автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СВ 4045 АА, поради
настъпило в гр. София, на бул. “Самоковско шосе“ до № 66 пътнотранспортно
произшествие на 01.12.2017г. по вина на водача лек автомобил „Грейт Уол Ховер“ с рег. №
СО 8512 ВН, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с вкл. сума за рент-а-кар
услуга в размер на 168,98 лв., както и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 12.10.2021г. до окончателното изплащане, като , като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 197,11 лв. до пълния предявен размер от 1319,54 лв.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 60,05 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение от 1309,54 лв. за периода 12.10.2018г. –
12.10.2021г. в размер на законната лихва, , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60,05
лв. до пълния предявен размер от 468 лв.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 116,75лв., представляваща направените
от дружеството разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Бустрад Виена
Иншурънс Груп“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. ”Позитано“ № 5, сумата от 214,03лв., представляваща направените от дружеството
разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7