Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 29.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска
колегия, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май , през две хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА П.
при секретаря Д.Буюклиева
……и в присъствието на прокурора…….. като разгледа докладваното от районен съдия
Н. П. гражданско дело № 4025 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл. 430 ТЗ и чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрк.К.Н.П., със съдебен адрес:*** срещу П.Г.Г. ЕГН ********** ***
исковата молба се излагат обстоятелства,
че ответницата дължи на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД сумата в общ размер на 1932,64 лв., от която: 1436,12 лв.
представляващи главница, 317,97 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2015 г.
до 20.11.2016 г., 178,55 лв. лихва за забава за периода от 21.11.2015 г. до
13.04.2018 г.
Поддържа се ,че на 24.10.2014 г. в гр. Пазарджик между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕИК *********, в качеството му на заемодател и ответницата
П.Г.Г. , в качеството й на заемополучател се сключва договор PLUS - 10980056, по силата на който първият предоставя на втория сумата
в размер на 2288,00 лв., която сума следва да бъде върната по начин и при
условия, посочени в процесния договор, а именно 24 равни
седмични вноски в размер на 134,92 лв. всяка една.
Твърди се ,че ответницата не плащала редовно и в срокпогасителните си вноски, като
преустановила плащанията след последно платената вонска на 20.11.2015 г., след
което изпада в забава. Крайният падеж на договора бил на дата 20.11.2016 г.,
след която дата главното вземане, ведно с акцесорните такива станали изискуеми изцяло.
Твърди се, че с договор за цесия,
сключен на 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството
му на цедент и „Фронтекс Интерненгьл“ ЕАД, в качеството му на цесионер,
процесиите вземания биват прехвърлени от стария кредитор на новия, който по
силата на споразумението става и титуляр на вземанията. Материалноправната
легитимация на настоящия ищец и липсата на доброволно изпълнение от страна на
настоящия ответник води до подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, на
основание на което е образувано частно гражданско дело № 1574/2018 г. по опис
на PC Пазарджик. Така сезиран съдът издава заповед за изпълнение, като в това
произродство длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ал.5 ГПК и съдът дава разпореждане на
предявяване на иск. Във връзка с изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено, че П.Г.Г. ЕГН ********** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
********* дължи следните суми : 1436,12 лв. представляващи главница, 317,97 лв.
договорна лихва за периода от 20.11.2015 г. до 20.11.2016 г., 178,55 лв. лихва
за забава за периода от 21.11.2015 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане. Сочат се доказателства. Претендират се направените в заповедното и исковото
производства разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответницата, чрез назначения от съда особен представител е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание и по размер. Излагат се доводи по съществото на правния
спор ,като се поддържат следните основни
възражения : за нередовност на уведомяването за извършената цесия за нищожност
на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК , както и за нищожност на клаузите за уговорени между страните ГПР и ОЛП,
като поддържа , че същите са неравноправни.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, намира следното :
Във връзка с оспорване на вземанията на ищеца в качеството му на цесионер – е представен
заверен препис от договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10980056 от
24.10.2014 год., сключен между БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕС ЕАД, ЕИК - ********* - от една страна и ответника П.Г.Г. – от друга , видно от който на ответницата е предоставен кредит за потребителски цели в
размер на 2000,00 лв. , както и застраховка „Защита на плащания „ в размер на 288,00 лв. – с общ
размер на плащаниято от 2288,00 лв. със срок на издължаване – от 24 броя
месечни вноски, последната платимата на 18.11.2016 г. На основание чл. 3 от Договора страните са
постигнали съгласие и за плащане от
страна на заемополучателя на надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема, както добавка, представляваща печалбата на
заемодателя. В чл.5 от договора е уговорено
, че при забава на една или повече вноски заемополучателят дължи и мораторна
лихва в размер на законната лихва за периода на забавата.
По същество не се оспова , че съгласно представеното по
делото , копие от договор от 10.10.2017
г. ведно с Приложение № 1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ между „ Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
и БНБ Париба Пърсънс Файненс ЕАД
-неразделна част от договора, кредиторът
БНБ Париба Пърсънс Файненс ЕАД
е
прехвърлил на ищеца в настоящото производство вземането
си по горепосочения договор за кредит към П.Г.Г.. Данни за
индивидуализация на процесното цединано вземане се установяват по категоричен
начин от подробното таблично описание на прехвърлените вземания. Посочения по-горе документ съдържа
конкретната информация за длъжника – име
и ЕГН, както и съответното вземане към него – парична сума в общ размер
от 1436,12 лв. представляваща главница, договорна лихва в размер на 317,97 лв.
, както и лихва за забава в размер на 151,00 лв.
В изпълнение на своето задължение по чл.99 ал.3 ЗЗД
цедентър е издал и писмено потвърждение
за извършената цесия съгласно конкретен договор от 10.01.2017 г.
Не се оспорва, че с представеното по делото пълномощно
изх. № 3135/2017 г. , цедентът е
упълномощил цесионера да представлява банката – кредиторкредитора и да уведоми по законоустановения ред и съгласно одобрения образец- приложение
вскички длъжници по сключения договор за цесия от 10.01.2017 г. Към исковата
молба е представено уведомление за
извършено прехвърляне на вземания от цедента „ БНБ Париба Пърсънъл Файненс „
ЕАД чрез упълномощения цесионер адресирано до ответницата П.Г.Г. за
извършената цесия на вземанията по договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10980056 от 24.10.2014 год.
За изясняване на спора по същество е допуснато изслушване на заключение по
изготвената съдебно- техническа експертиза, от което безспорно се установява ,
че след направено изследване на
оригинала на процесния договор за потребителски паричен кредит от 24.10.2014 г.
, размерът на използвания шрифт за
всички използвани страници е 12 pt.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза безспорно се установява, че при кредитора е отразено
усвояване на дооговорения замер от 2000,00 лв.
както следва – 1930,00 лв. преведени по банкова сметка ***,00 лв. такса
ангажимент. Установява се още, че към датата на подаване на заявлението и към
датата на подаване на исковата молба , не са били погасени задължения на
ответницата в следните размери: 1255,30 лв. главница, 277,97 лв.
възнаградителна лихва за периода 20.10.2015 г. до 18.11.2016 г. , 180,82 лв.
застрахователна премия за периода 20.10.2015 г. до 18.11.2016 г. и 40,02 лв. лихва за забава върху
застрахователната премия за периода 20.10.2015 г. до 18.11.2016 г. Вещото лице
дава заключение, че мораторната лихва за исковия период – 21.11.2015 г. до
13.04.2018 г. е както следва : върху
главница в размер от 1255,30 лв. – в размер от 305,23 лв. и върху главница от
1436,12 лв. е 349,19 лв. Вещото лице също така дава заключение, че остатъчната
главница по договора при условие , че всички извършени плащания бъдат
разпределени за погасяване единствено и
само на главница / без да погасяват други вземания по договора като лихви и такси / е в размер на 455,12 лв.
От приложеното ч.гр.д. № 1574/ 2018 г. по описа на ПРС е видно, че на основание
чл.410 ГПК в полза на „ Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е издадена Заповед
за изпълнение № 809/30.04.2018 г. срещу
длъжника П.Г.Г. за следните суми – 1436,12 лв. представляващи главница, 317,97 лв. договорна
лихва за периода от 20.11.2015 г. до 20.11.2016 г., 178,55 лв. лихва за забава
за периода от 21.11.2015 г. до 13.04.2018 г. ,ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението - 25.04.2018
г. и сторените в заповедното производство разноски.
Установява се също, че длъжникът П.Г.Г. не е открита на
постоянния й адрес и е получила съобщението за издадената заповед при условията
на чл. 47 ал.5 ГПК , поради което на
заявителя е предоставен едномесечен срок за предявяване на иск за установяване
на вземането му.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Искът е предявен в срок и е процесуално допустим.
В производството по установяване съществуването на
вземането си, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение между него и
ответника, предаването на сумата по
кредита, дължимостта на заявените за заплащане суми към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи
или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Въз основа на договор за
продажба на вземания /цесия/ от 10.01.2017 г.
кредиторът е прехвърлил
определени свои вземания, съгласно приложение №1 към договора – съответно на ищцовата дружество „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД . Съобразно разпоредбата на
чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ
за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на
цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви.
Със сключването на договора от
10.01.2017 г. кредиторът е продал на ищеца и вземането, което е имала към
ответницата в качеството й на кредипополучател по потребителския заем. Същото вземане фигурира и е подробно
индивидуализирано в приложението към
договора. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, като съгласно
чл.99,ал.3 ЗЗД задължението за съобщаването се носи от предишния кредитор.
Видно от приложеното пълномощно по делото ищецът е бил изрично и писмено овластен от цедента да извърши следващите се
действия по уведомяването на длъжниците, за което липсва законова пречка. По делото не са представени доказателства
ищецът да е изпратил уведомление по реда
на чл.99,ал.4 ЗЗД , което да е получено
ответницата към датата на неговото изпращане.
В случая връчването е извършено чрез назначения от съда особен представител, чиито правомощия се припокриват с тази на упълномощения
процесуален представител относно получаване на книжа по делото. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235
ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник (решение №
139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/2008г., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК). Не на последно място - в настоящия случай възражения за
извършено плащане от длъжника на първоначалния кредитор не е направено, няма
събрани такива доказателства, поради което и дали длъжникът е бил уведомен за
цесията или не, не се отразява на валидността и съществуването на вземането. Ето защо съдът приема , че ищецът
е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а
не на стария кредитор.
В настоящия случай анализът и
съпоставката на събраните по делото
писмени доказателства и неопореното заключение на ВЛ Л. дават основание на съда да приеме за доказано,
че на датата на сключването на договора – 24.10.2014 г. е усвоена кредитната от ответницата
кредитната сума в размер на 2000,00 лв. като част от тази сума е преведена по
сметка на ответницата / 1930,00 лв. / и 70,00 лв. са удържани като такса ангажимент/.
Ето защо с оглед реалния характер на договора на заем
съдът намира за доказано наличието на сключен между страните договор за
предоставяне на заем/кредит с описаните в исковата молба
параметри. Този
извод се подкрепя косвено и от твърдяното от ищеца неблагоприятно за него обстоятелство,
което се установява и от неоспореното заключение на ВЛ Л., спроед които
ответницата е извършила погасителни
плащания в общ размер от 1544,88 лв. , което поведение би било правно и
житейски нелогично в случай, че заемателят не е изпълнил задължението си за
реално предоставяне на договорената сума.
Следва да се посочи, че
твърденият от ищеца и обективиран в приложените към исковата молба
писмени доказателства договор за револвиращ потребителски кредит има характер
на потребителски кредит по чл. 9
и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата
действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В
настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, за
неосноватено възражението на защитата на ответника , че този договор е
недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 10 ал.1
ЗПК, тъй като от заключението на СТЕ се установява , че размерат на шрифта в
оригинала от процесниядоговоре 12. Не се установява и твърдяното нарушение на
чл. 5 ал.4 ЗПК , тъй като договорът и ОУ
, които са ингорпорирани в него нояст подписа на ответницата на всяка страница
, като автентичността на тази подпис не е оспорен в настоящото производство.
Съдът
намира обаче, че потребителският кредит
е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в
процесния договор, кредиторът едиствено е посочил като
абсолютни стойности лихвен процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита/кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 43,19 %
/. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочените
величини като глобален израз на всичко
дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в
процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема от 35,86 %/който е фиксиран /,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. При
тези данни не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото например в заключението на ССЕ се установява, че
още при усвояването на кредита , кредиторът е удържал от цялата сума такса
„ангажимент „ от 70,00 лв. , а в чл. 23 от договора изрично е упоменато , че
разходите по кредита различни от месечените поасителни вноски месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой
от банкомат,банкови преводи или пощенски записи / са за сметка на
кредитополучателя и тяхната стойност се определя от действаща тарифа. От така изложеното не може да се
направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени. Отделно от
това не е налице яснота относно приложимите към този договор ГПР и ГЛП. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които
го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно гореизложеното съдът приема, че
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова
разпоредба е в размер на 1930,00 лева, тъй като безспорно се установява , че
това е сумата която е усвоена по ответницата.
От друга страна ищецът твърди , а и от заключението на експерта се
установява, че ответницата е извършила плащания по договора, като както към
датата на подаване на заявлението в съда, така и към датата на подаване на
исковата моба и към момента на формиране на силата на присъдено нещо остатъка
от дължимата главница се равнява на 455,12 лв.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в договора застрахователна премия в
размер на 288,00 лв. Това е така, тъй като с договора на ответника не е
предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита на
плащанията", а е поето задължение за заплащане на застрахователна премия в
общ размер от 288,00 лева, която според посоченото в договора е разделена на
равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. При констатираната
недействителност на договора договорната лихва в размер на 317,97 лв. и
мораторна лихва за забава в размер на 178,55 лв. се явяват недължими по смисъла
на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същите не следва да бъде включван в
дължимата от ответницата чиста стойност на кредита. Ще се следва да бъде
уважена обаче акцесорната претенция за установяване на дължимост на законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане.
По разноските . При този изход на
спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Същият в исковото производство е доказал
заплащането на държавна такса в размер на 118,80 лв., разноски
за възнаграждение на особен представител в размер на 200,00 лв., разноски за ССЕ
в размер на 150,00 лв. и възнаграждение
на юрисконсулт в размер на 100,00 лв. или общо в размер на 568,80 лв. , а в
заповедното производство разноски в общ размер от 58,65 лв. Съразмерно на
уважената част от претенцията тези разноски следва да се присъдят така : 133,96
лв. в исковото производство и 13,81 лв. в заповедното производство. Освен това
по искане на особения представител на ответника е приета СТЕ, чието възнаграждение в размер на 184,00
лв. първоначално е поето от бюджета на съда. С оглед отхвърлената част от
претенцията , ищецът ще следва да бъде осъден да заплати съразмераната част от
тези разноски по сметка на ПРС в размер
на 140,67 лв.
Водим от изложеното
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш
И :
По иска на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, предявен чрез юрк.К.Н.П., със съдебен адрес:*** срещу П.Г.Г. ЕГН ********** *** с
правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД , ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.Г.
ЕГН ********** *** , че съществува вземането
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, по Заповед № 809/30.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр.д. № 1574/2018 г. по описа на ПзРС относно нейната
отговорност за
плащане на сумата в размер на 455,12 лв. главница
по договор PLUS – 10980056/24.10.2014
г. ,ведно със законнта лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.04.2018 г. до окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
установителен иска относно съществуването на вземания над размера от 455,12 лв.
до претендирания размер на главницата от 1436,12 лв., 317,97 лв. договорна
лихва за периода от 20.11.2015 г. до 20.11.2016 г., 178,55 лв. лихва за забава
за периода от 21.11.2015 г. до 13.04.2018 г.
ОСЪЖДА
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез юрк.К.Н.П., със съдебен адрес:*** да заплати на по сметка на ПРС разноски за възнаграждение на ВЛ по СТЕ
в размер от 140,67 лв.
ОСЪЖДА П.Г.Г. ЕГН ********** ***
да заплати на „ФРОНТЕКС ИТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК *********, чрез юрк.К.Н.П., със съдебен адрес:*** сторените в
настоящото производство разноски в размер на 133,96 лв., както и 13,81 лв. в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|