РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1676
гр. Пловдив, 06.10.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
ХII състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ П., като разгледа
докладваното от съдия Михайлова адм.
д. № 1206 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Постъпила
е жалба от С.Р.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. П.К., против Решение №
2153-15-114 от 12.04.2021 г. на директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № N01010 /08.01.2021
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
Недоволна от
решението, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-142/12.03.2021 г., иска
отмяна на акта. Според жалбоподателя, стажът, който следва да й се признае, въз
основа на отработените от баща й – Р. Л. дни в ТКЗС – с. Ливада в повече от
изискуемите работни дни, не е отчетен при издаване на обжалваното решение.
Твърди се също така, че непълно се цитира разпоредбата на чл.76 ал.1 б.“е“ от
ППЗП /отм./, тъй като текстът касае не само член-кооператорите, но и членовете
на техните домакинства, каквато е жалбоподателят. Сочи се също така, че не е
отчетено представеното от жалбоподателя при пенсионирането й удостоверение №
2369/23.12.1965 г. , издадено от Селски общински народен съвет на с.
Тръстиково, Бургаски окръг, от което е видно, че през периода 03.10.1996 г. до
16.08.1961 г., Т. е работила като начален, прогимназиален и детски учител в
това село и има общо 10 м 1 15 дни осигурителен стаж. Иска се отмяна на акта и
изпращане на преписката на административния орган с указания по прилагане на
закона.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата по доводи,
подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът -
директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В.
намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я
отхвърли по съображения, изложени в представеното по делото становище.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, XII
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С
Разпореждане № **********/Протокол № 012862/20.06.1996 г. на С.Р.Т., считано от
30.04.1996 г. е отпусната лична пенсия за изслужено време и възраст /ЛПИВВ/ на
основание чл.2 от Закона за пенсиите /отм./ по заявление с вх. №
4310/12.06.1996 г. в ТП на НОИ – Пловдив. За определяне правото и размера на
личната пенсия, осигурителен стаж и възраст и зачетен осигурителен стаж от
трета категория труд за периода от 03.10.1960 г. до 14.09.1994 г. с
продължителност 31 г. 09 м. 00 д.
Размерът
на пенсията при отпускането е определен от 3-годишен базисен период от
15.09.1991 г. до 14.09.1994 г. с осигурителен доход 152 274.00 лв.,
индивидуален коефициент 1.432, определен от 01.04.1996 г.
По
последователни заявление, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/
на Т. е преизчислявана, както следва: с Разпореждане № **********/28.02.1997
г., считано от 01.09.1996 г. с базисен период 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г., с
индивидуален коефициент 1.706; с Разпореждане № **********/15.09.1997 г.,
считано от 01.07.1997 г. с нов тригодишен базисен период 01.01.1980 г. –
31.12.1982 г., с индивидуален коефициент 2.033 и с Разпореждане № **********/01.08.2007
г., считано от 28.02.2007 г. с допълнителен осигурителен стаж, положен преди
пенсиониране, с което общият зачетен осигурителен стаж възлиза на 37 г. 11 м.
00 д. от трета категория.
С
Разпореждане № **********/01.07.1999 г. на С.Р.Т., считано от 01.07.1999 г. е
отпусната добавка по чл.84 от КСО от личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на починал съпруг Т. Й. Т., ЕГН **********,
по заявление вх. № 3799/10.03.1999 г. в ТП на НОИ – Пловдив. За определяне
правото и размера на личната пенсия на наследодателя е зачетен осигурителен
стаж от трета категория 23 г. 08 м. 24 д., базисен период 01.04.1980 г. –
31.03.1983 г. с доход 10 953.00 лв. и индивидуален коефициент 1.586.
В
ТП на НОИ – Пловдив е постъпила информация за образувано досъдебно производство
№ 260/2019 г. по прок. преписка № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, към
което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно: - пенсионни
досиета и документи за стаж и/или доход на лица, за които съществуват съмнения
за правомерността на отпуснатите им пенсии.
Извършена е проверка на зачетения стаж
и доход при пенсионирането и преизчисленията на пенсията на Т.. В хода на
проверката, от лицето са представени оригинални документи за осигурителен стаж.
Извършена е проверка от контролен орган на ТП на НОИ – София-град на
осигурителя КЗУ – АД, гр. София, за установяване достоверността на положения от
Т. стаж за периода от 16.07.1981 г. до 15.10.1994 г. и осигурителен доход за
периодите: - от 01.01.1980 г. до 01.01.1982 г.;
от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. и от 15.09.1991 г. до 14.09.1994 г.
Издаден е констативен протокол № КП-5-21-00767436/11.06.2020 г. Констатирано е,
че осигурителят не съхранява трудово досие на С.Т., от което да са видни дата
на постъпване и уволнение, длъжностна характеристика. За проверявания период
лицето е намерено, че е полагало труд при осигурител „Контролно заваръчни
устройства“ ЕАД – София, и е установен размерът на получения осигурителен доход
за проверяваните периоди, с изключение на времето от 16.07.1981 г. до
31.08.1981 г., м.12.1991 г. и м.06.1991 г.
Установено,
че за периода от 01.011982 г. до 31.12.1994 г. лицето е получило брутен доход
8 602.00 лв. с индивидуален коефициент 1.187, което не съответства на
представения от лицето със заявлението за преизчисляване обр. УП 2 №
2449/17.12.1996 г. с посочен издател КЗУ – ЕАД, доход 12 360.00 лв. и
формиран индивидуален коефициент 1.706.
Аналогично,
за периода от 01.01.1980 г. до 311.21982 г. по разплащателните ведомости е
установено получен доход за период след 01.09.1981 г. Съгласно запис в трудова
книжка № 96/1963 г., лицето започва работа в КЗУ – София на 16.07.1981 г., като
до 15.07.1981 г. работи в СМК – Пловдив, Първо строително управление. Предвид
тези обстоятелства, органът не е приел за достоверни данните по обр. УП 2 №
831/16.06.1997 г. с посочен издател КЗУ ЕАД – София за получен доход от
01.01.10980 г. до 31.12.1982 г.
По
отношение на осигурителния доход за период от 15.09.1991 г. до 14.09.1994 г. в
размер на 152 274.00 лв. и индивидуален коефициент 1.432, от който е
изчислен размерът на пенсията при отпускането й през 1996 г. е установено, че
същият съответства на разплащателните ведомости и наличните в пенсионното досие
образци УП 2.
Потвърждават
се данните за зачетен осигурителен стаж 07 м., положен след пенсиониране от
01.05.1996 г. до 30.11.1996 г. към осигурителя ЕТ „Соларис“ по осигурителна
книжа № **********-1/05.09.1996 г., по заявление на лицето вх. №
6642/31.01.1997 г.
По
отношение на зачетения стаж по заявление вх. № 12736/28.02.2007 г, на основание
чл.76 ал.1 б.“е“ от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (ППЗП)
/отм./, положени преди пенсиониране от 01.01.1958 г. до 31.07.1963 г. – 05 г.
07 м. в ТКЗС – с. Ливада, Бургаска област, като член на домакинството на Р. Л.
– баща, и Н. Л. – майка, е изискана проверка от ООА при ТП на НОИ – Бургас за
отработени дни и внесени лични осигурителни вноски от Т. за периода. Горното е
наложено, съгласно чл.76 ал.1 б.“е“ от ППЗП /отм./, според който, за
осигурителен стаж се счита времето след 01.01.1957 г., през което, лицата,
навършили 16 г. възраст са работили като членове-кооператори в ТКЗС и имат
внесени лични осигурителни вноски за това време. От ООА при ТП на НОИ – Бургас
е издадено удостоверение обр. УП 14 № Ц5508-02-5/11.09.2020 г., съгласно което С.Т.
има отработени 217 дни и лична осигурителна вноска 27.10 лв. за 1960 г., което
отговаря на 09 м. стаж.
В
рамките на развилото се административно производство Т. представя следните
документи: - Удостоверение обр. УП-3 № 09/18.02.2021 г., издаден от „Тирлин“ АД
– Пловдив, за длъжност „технолог“ за периода от 20.04.1981 г. до 15.07.1981 г.
с продължителност 02 м. 26 д.; Удостоверение обр. УП-2 с изх. № 03/18.02.2021
г. с осигурителен доход за същия период и Удостоверение с изх. № 16/15.03.2021
г., издадено от КЗУ АД – София. Не е зачетен осигурителен стаж за периода от
20.04.1981 г. до 15.08.1981 г. по приложения обр. УП-3 № 09/18.02.2021 г., тъй
като е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.08.1979 г. до 15.07.1981 г.
включително, с календарна продължителност по ТК № 96/29.08.1963 г.
Представеното удостоверение обр. УП-2 № 03/18.022021 г. не е прието за
доказателство, тъй като периодът не е част от периода, от който е изчислен
размерът на пенсията при отпускането й. Удостоверение с изх. № 16/15.03.2021
г., издадено от КЗУ АД – София не е взето предвид, тъй като за посочения период
е зачетен осигурителен стаж с календарна продължителност 13 г. 01 м. 29 д. по
обр. УП-30 № 200/1804.1996 г. и УП-3 № 49/10.06.2020 г.
От
страна на административния орган е прието, че в производството пред него, по
безспорен начин е установено, че осигурителният стаж, осигурителният доход и
определеният индивидуален коефициент в Разпореждане № 41040304471/Протокол №
012873/28.02.1996 г. и Разпореждане № **********/ Протокол № 0113841/15.09.1997
г. се различава от действителното положения осигурителен стаж и получения
осигурителен доход от Т..
Към
датата на отпускане на пенсията – 30.04.1996 г. са потвърдени данни за положен
стаж 32 г 04 м. 12 д. от трета категория и зачетения осигурителен доход от
15.09.1991 г. до 14.09.1994 г. в размер на 152 274.00 лв. и индивидуален
коефициент 1.432.
Към
01.09.1996 г. – дата на преизчисляване на пенсията с нов тригодишен базисен
период от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. не е потвърден размерът на получен
осигурителен доход 12 360.00 лв. и индивидуален коефициент 1.706.
Към
01.04.1997 г. – датата на изменение размерът на пенсията с допълнителен стаж от
01.05.1996 г. до 30.11.1996 г. към ЕТ „Соларис“ по осигурителна книжка № **********-1/05.09.1996
г., положен след пенсиониране, са потвърдени данните за положен такъв стаж;
общият осигурителен стаж възлиза на 32 г 11 м. 12 д. от трета категория.
Към
01.07.1997 г. – дата на преизчисляване на пенсията с нов тригодишен базисен
период от 01.01.1980 г. до 31.12.1982 г. не е потвърден размерът на получен
осигурителен доход 13 928.00 лв. и индивидуален коефициент 2.033,; лицето
не е работило при посочения в документите осигурител.
Към
28.02.2007 г. – дата на изменение размерът на пенсията с допълнителен стаж,
положен преди пенсиониране за периода от 01.01.1958 г. до 31.07.1963 г., с
продължителност 05 г. 07 м. в ТКЗС, е потвърден само стаж за 1960 г. – 09 м. и
общият осигурителен стаж възлиза на 33 г. 08. М. 12 д. от трета категория.
Горните обстоятелства са наложили отмяната на
последно сочените две разпореждания на ръководителя по пенсионното осигуряване
на основание чл.99 ал.1 т.2 от КСО, което е сторено с Разпореждане № **********/Протокол
№ N01010 /08.01.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
- Пловдив.
Недоволна
от това разпореждане, Т. го обжалва пред горестоящия в йерархията
административен орган, който с Решение № 2153-15-114/12.04.2021 г. е оставил
без уважение жалба вх. № 1012-15-142/12.03.2021 г.
Решаващият
орган изцяло е възприел фактите, така, както са описани в оспореното
разпореждане и събраните по административната преписка материали.
Изложил е подробни доводи, кое е наложило проверка
правомерността на отпуснатата и получавана от С.Т. лична пенсия за ОСВ, а
именно: - събрани нови доказателства, събрани при извършена проверка във връзка
предоставени на магнитен носител материали, постъпили по образувано ДП №
260/2019 г. по прок. преписка № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, към
което са приобщени писмени доказателствени средства – пенсионни досиета, сред
които и това на С.Р.Т..
В
решението се посочва, че във връзка с тези новооткрити доказателства ,
пенсионният орган е осъществил кореспонденция и проверка в осигурителите, при
които е вписано, че е работило лицето С.Т., съгласно подадените от нея
заявление за пенсиониране и заявления за изменения на пенсията на различни
основания, подробно посочени по-горе в настоящото изложение. В резултат на тези
проверки е установено по безспорен начин, че осигурителният стаж,
осигурителният доход и определеният индивидуален коефициент в Разпореждане № **********/Протокол
012873/28.02.1997 и в Разпореждане № **********/Протокол № 0113841/15.09.1997
г. се различават съществено от действително положения осигурителен стаж от Т.,
както в определената продължителност, така и по отношение условията на полагане
на труд. Установено е и несъответствие на получения осигурителен доход от Т.
през различните, посочени по-горе периоди от време, съгласно служебно
набавените документи за осигурителен доход.
Крайният
извод на решаващия орган е, че правилно с Разпореждането №**********/Протокол №
N01010 от 08.01.2021 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, са
отменени Разпореждане № **********/Протокол 012873/28.02.1997 и Разпореждане № **********/Протокол
№ 0113841/15.09.1997 г. на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО, а
Разпореждане № **********/23.04.1997 г., с което, считано от 01.04.1997 г.
пенсията е изменена с допълнителен стаж, положен след пенсиониране, и
Разпореждане № **********/01.08.2007 г., с което пенсията е изменена , считано
от 28.02.2007 г. с допълнителен осигурителен стаж, положен преди пенсиониране,
са изменени на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО. В този смисъл, решаващият
орган е изложил подробно фактите, както и нормативната уредба, регулираща този
вид финансови отношения, а именно – Разпоредбите на чл.76 ал.1 б.“е“ от ППЗП
/отм./, чл.99 от КСО, чл.21 ал.3 от НПОС , както и защо не може да намери
приложение разпоредбата на чл.99 от АПК.
Предвид
това и разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО, решаващият орган е оставил без
уважение жалбата на С.Р.Т. срещу
разпореждане от 08.01.2021 г. на ръководител "ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив.
Именно това
решение, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № N01010/08.01.2021 г.,
е обжалваният в настоящото производство административен акт.
В хода на съдебното
производство е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, за която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи,
извършило е всички изчисления и резултатите от тях са представени в табличен
вид в заключението, направило е съответните разяснения и е формирало следните
изводи: 1./ като се вземе предвид, че за периода 01.011958 г. – 31.07.1963 г.
не е възможно зда се зачете посеченият осигурителен стаж, а следва да се зачете
01 г. 07 м. 14 д., то общият осигурителен стаж, зачетен на жалбоподателя към
датата на изменение на Разпореждане № **********/01.08.2007 г. се определя на
33 г. 08 м. 12 д. Съгласно Разпореждане № **********/08.01.2007 г. общият
осигурителен стаж за определяне размера на ЛПОСВ на С.Т. се определя на 33 г 08
м. 12 д. по периоди и документи, както е показано в Таблица № 2 в раздел III на заключението.
Съгласно Разпореждане № **********/01.08.2007 г. размерът на ЛПОСВ на Т.,
считано от 28.02.2007 г е определен на 203.51 лв. при 37 г. 11 м. осигурителен
стаж от трета категория. Експертът сочи, че при намаляване на осигурителния
стаж на жалбоподателя на 33 г 08 м. 12 д размерът на ЛПОСВ на С.Т., считано от
28.02.2007 г. се определя на 180.71 лв.; 2./ Работната заплата, начислена на
жалбоподателя С.Т. по разплащателните ведомости на КЗУ ЕАД – софия изцяло
отгавяр на данните посочени в КП № КП-5-21-00767436/11.06.2020 г. и издадените
и приложени в кориците на делото удостоверения обр. УП 2, с конкретно посочени
номера. По този въпрос вещото лице сочи, че във връзка с постановеното
Разпореждане № **********/08.01.2007 г. и определяне на индивидуален коефициент
на 1.432 от базисен период 15.09.1991 г. – 15.09.1994 г., който ес явява
най-благоприятен за лицето, липсващите ведомости за м.12.1991 г. и м.06.1992 г.
са зачетени за осигурителен стаж, като ползван неплатен отпуск и като
възнаграждение е ползвана минималната работна заплата за страната за посочения
период от време в размер на 620.00 лв. Сочи също така, че към осигурителния
доход на жалбоподателя, посочен в Удостоверение обр. УП-2 № 46/10.06.2020 г. и
№ 47/10.06.2020 г. са прибавени 620.00 лв. за м.12.1991 г. и 620.00 лв. за
м.06.1992 г.,като общият осигурителен доход за периода 15.09.1991 г. –
14.09.1994 г. е 130 293.92 лв., който е по-малък от ползвания, но в
мотивите на обжалваното разпореждане е посочено, че по отношение на
осигурителния доход за този период се взема размер на 152 274.00 лв. и
индивидуален коефициент 1.432, от който изчислен размерът на пенсията на
жалбоподателя от отпускането е установено, че същият съответства на
разплащателните ведомости и наличните в пенсионното досие образци УП-2.
Експертът сочи и, че това, е разплащателните ведомости за м.12.1991 г. и
м.06.1992 г. липсват и не са представени, пенсионният орган е постановил, това
да не се взема предвид при постановяването на Разпореждане № **********/Протокол
№ N01010 от 08.01.2021 г. и размерът на ЛПОСВ на Т. да се изчислява с
индивидуален коефициент 1.432 от отпускането й до постановяване на
разпореждането; 3./ след анализ на начина на
формиране на индивидуалния коефициент на лицето, вещото лице посочва че
намаляването на осигурителния доход за периода 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г.
води до намаляване на индивидуалния коефициент на жалбоподателя от изчислен
1.706 става на 1.182, което от своя страна води до намаляване размера на ЛПОСВ,
като този коефициент е по-нисък от 1.432, който е получен при отпускането на
ЛПОСВ; 4./ в раздел III на експертизата са проследени и описани всички нормативни изменения за
целия период за жалбоподателя и на база изчисленията, от 01.01.2021 г. на С.Р.Т.
следва да се изплащат: - ЛПОСВ – 325.25 лв.; добавка по чл.84 от КСО (26.50% от
300.00 лв.) – 79.50 лв. или общо: 404.75 лв.
В съдебно заседание
на 18.01.2022 г. е изслушана и приета без възражения от страните допълнителна
ССчЕ, при която единствената промяна е в резултат на допълнително представените
от „Контролно-заваръчни устройства“ ЕАД – София документи и заверен препис, и
промяната се отразява единствено по отношение на въпрос 3 по основаната
експертиза, като в този смисъл е формиран селдният извод: - след направените перизчисления на размера на
осигурителиня доход на жалбоподателя за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1984
г. и като включи в него и размера на получените от жалбоподателя през този
период премии от работодателя КЗУ ЕАД – София индивидуален коефициент от 1.182
в основното заключение се променя на 1.238, което не води до промяна на
основния извод, че индивидуалният коефициент, съгласно Разпореждане № **********/28.02.1997
г. се намалява от 1.706 на 1.238.
В съдебно заседание
от 13.07.2022 г. е изслушана и приета без възражения от страните и
съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/според която, ръкописните текстове в молбата
с вх. № 25498/27.08.1996 г. и в молбата с вх. № 11863/20.06.1997 г. обекти ан
експертизата, са изпълнени от едно лице, различно от С.Р.Т.. Подписът в молба с
вх. № 25498/27.08.1996 г. е частично увреден, липсват фрагменти от него, а с
останалите четими елементи от подписа не е възможно да се проведе сравнително
изследване с идентификационна цел. Според експерта, подписът в молба вх. №
11863/20.06.1997 г., обект на експертизата, е положен от С.Р.Т..
В хода на съдебното
производство, освен административната преписка, към делото са приобщени: - 4
бр. протоколи на заведени в управлението заявления; - писмени доказателства от
ОД на МВР – Пловдив, отдел „Икономическа полиция“; писмени доказателства,
предтавени оттрето неучастващо лице – КЗУ АД; писмо вх. № 17326/05.10.2021 г.
на РС – Пловдив; - постановление за разделяна на ДП на РП – Пловдив; - писмо вх. №
19893/08.11.2021 г. от ОД на МВР – Пловдив, отдел „ИП“; - писмени
доказателства, представени от КЗУ АД – София със заявление вх. №
21940/03.12.2021 г.; - писмени доказателства, предоставени от трето неучастващо
лице – ТП на НОИ – Бургас с вх. № 1974/01.02.2022 г.
Предвид изложеното,
съдът намира жалбата за допустима и подадена от лице, имащо правен интерес,
предвид факта, че оспореното пред настоящата инстанция решение е връчено на пълномощника
на С.Т. – адв. П.К. на 19.04.2021 г., видно от
приложеното копие на известие за доставяне (л.204, т.1), а жалбата е
подадена на 29.04.2021 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт – решението на
директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Потвърденото с него разпореждане е
издадено на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ и б.“д“ от КСО, като
административното производство е приключило с постановяване на предвидения в
чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ.
Като правно основание на процесното
разпореждане, каза се, е посочена разпоредбата на чл.99 ал.1 от КСО. В тази
връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл.99 ал.1 от КСО, дава
възможност на длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО, да изменят или отменят
влязлото в сила разпореждане по чл.98 от органа, който го е издал: 1. по
заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за: a)
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) осигурителен стаж и/или
осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70,
ал. 17; б) гражданското си състояние; 2. по инициатива на органа – когато се
установи, че: a) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен
документ или на документ с невярно съдържание; б) инвалидността, за която е
отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на
извършено от него умишлено престъпление; в) смъртта на наследодателя, от когото
е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на
извършено от него умишлено престъпление; г) пенсията е неправилно отпусната или
неправилно е отказано отпускането й; д) пенсията е определена в неправилен
размер.
В случая няма спор, че издателят на
разпореждането от 08.01.2021 г. е ръководителят на "Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ – Пловдив, поради което е налице компетентността
по чл.98 ал.2 КСО на длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган –
Разпореждане № **********/Протокол № N 01010/08.01.2021 г.,
е издаден на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ и б.“б“ от КСО, то безспорно е
налице и търсената от закона хипотеза на неправилно отпусната пенсия.
В този смисъл, неоснователно е възражението
на жалбоподателя в насока, че не е отчетен стажът, който следва да се признае
на жалбоподателя въз основа на отработени от баща й Р. Л. дни в ТКЗС – с.
Ливада, обл. Бургас.
В този смисъл е необходимо да се разгледа
въпросът за приложимостта в конкретния случай на разпоредбата на чл.76 б.
"е" от ППЗП /отм./, въз основа на което не е признат осигурителен
стаж по реда на посочената норма за периода 01.01.1958 г. – 31.07.1963 г.
На първо място, решаващият орган обосновава
този, освен с цитирането на разпоредбата от нормативната уредба, и с документ,
надлежно издаден от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас, като излага
мотиви, както в процесното решение и в
предхождащото го разпореждане, така и в съпровождащите ги документи –
удостоверение обр. УП$14 изх. № Ц5508-02-5/11.09.20202 г., издадени във връзка
със заявеното от Т. желание за зачитане на този период за осигурителен стаж при
пенсиониране. .
На следващо място, относно този спорен трудов
стаж на жалбоподателя следва да се отчете, че съгласно § 9 от ПЗР на КСО
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава
за осигурителен стаж по този кодекс. Според действащия към 31.12.1999 г.
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм. ДВ, бр. 21 от 2000 г., в
сила от 01.01.2000 г.), и по-конкретно - нормата на чл. 76 б."е" от Правилника,
за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.); се зачита времето след
01.01.1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и
членове на домакинството на член-кооператор, които са работили. Въз основа на
цитираните разпоредби се извежда извод, че трудовият стаж на Т., положен през
периода от 1958 г. до 1963 г., следва да се зачита за такъв и при пенсиониране
при действието на КСО.
За да бъде приет отработеният от Т. труд за
процесния период, като попадащ в хипотезата на чл.76 б."е" от
Правилника за трудов стаж по смисъла на отменения Закон за пенсиите, трябва да
са налице преди всичко доказателства, че оспорващият притежава качеството на
член-кооператор или член на домакинството на член-кооператор в ТКЗС за
въпросното време, което в случая е не безспорно установено. Съобразно
представеното по делото удостоверение за наследници № 25/03.10.2006 г. (л.27,
т.1), С.Т. е дъщеря на Р. И. Л., а Н. К. Л. – негова съпруга. От съдържащите се
в административната преписка Удостоверение обр. УП-3 № 11/02.10.2006 г. (л.74,
т.1) на ЗКПУ – с Ливада, обл. Бургас, Удостоверение УП № 3 изх. № 13/02.10.2006 г. на
ЗКПУ – с Ливада, обл. Бургас (л.76 т.1) се доказва по непротиворечив начин, че
бащата на С.Т. е бил приет за член-кооператор през 1958 г. и е бил такъв до
1974 г., за което са внасяни лични вноски. От приложената молба за лична пенсия
за старост изх. № 153 от 11.12.1974 г. (л.77, т.1) на Н. К. Л., подадена до
Управление „Пенсии“ - Бургас, с която е поискано отпускане на пенсия като
земеделски стопанин – кооператор, се доказва също, че майката на оспорващия е
била приета за член-кооператор в ТКЗС с. Русокастро през 1957 г. и е била
такава до 1971 г., с отработени трудодни и платени лични вноски за част от
периодите, подробно посочени в удостоверението № 153/11.12.1974 г. (л.77 –
гръб, т.1). Вярно е, че в съдържащите се в преписката пенсионни документи от
закритите ТКЗС е налична информация за редовно участие с положен от Т. труд,
както и за внесена лична вноска само и единствено за отработени 217 дни и лична
осигурителна вноска 27.10 лв. за 1960 г.,
т. е. 09 м.
В тази връзка следва да се има предвид
практиката на НОИ и съдебната практика по прилагането на чл.76 б."е",
предл. второ от отменения ППЗП. Тази практика би могла да се раздели така:
През първия период длъжностните лица по чл.98
ал.1 т.1 от КСО са съобразявали своите актове с дадените в Писмо № 91-01-16 от
14.01.2015 г. на ГД "Пенсии" при НОИ указания, и конкретно в частта,
в която се посочва следното: при издаването на документи за трудов
(осигурителен) стаж на членове от домакинството на член-кооператори възникват
затруднения в случаите, когато изработените трудодни са вписани само в личната
партида на член-кооператора. Затова, когато липсват първични писмени данни за
годишния брой на действително отработените от членове от домакинството на
член-кооператори трудодни или работни дни, разпределението на изработените през
календарната година дни между участвалите с труда си членове от домакинството,
следва да се осъществи според вложения от всеки поотделно труд в стопанството
по взаимно споразумение. Като се има предвид характерът на селскостопанската
работа, нейната сезонност и възможност за извършване от цялото домакинство, на
основание чл.76 б."е" от отменения ППЗП може да се зачете
осигурителен стаж и на ученици и студенти. Взаимното споразумение между
членовете от домакинството на член-кооператора е достатъчно доказателство за
това, че същите са работили по смисъла на разпоредбата. При зачитането на
осигурителен стаж на това основание са от значение само моментът на навършване
на 16-годишна възраст и моментът на напускане на домакинството - сключване на
граждански брак и създаване на ново или членство в друго домакинство, промяна
на постоянното местожителство, отбиване на редовната военна служба и др. В
същата насока са и указанията, дадени с Писмо № 04-02-249 от 24.06.2008 г. на
НОИ относно зачитане на трудов стаж по чл.76 б."е" от отменения
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите.
През втория период (след 01.08.2009 г.)
длъжностните лица по чл.98 ал.1 т.1 от КСО са съобразявали указанията, дадени с
Писмо № 91-01-180 от 31.07.2009 г. на ГД "Пенсии" относно допълнение
на указанията, дадени с т.1 на Писмо № 91-01-16 от 14.01.2005 г. на ГД
"Пенсии" при НОИ в частта, отнасяща се за зачитане на осигурителен
стаж съгласно §9 ал.1 от ПЗР на КСО във връзка с чл.76 б."е" от
отменения ППЗП по "взаимно споразумение на член от домакинството на
член-кооператора", според които указания осигурени само за трудова
злополука, освен лицата под 16, но навършили 14-годишна възраст, са и лицата,
навършили 16-годишна възраст, чието участие с труд в ТКЗС има
краткотраен/временен характер. Същите не внасят определената по закон до
01.07.1975 г. "лична вноска" на кооператорите за фонд
"Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори" (осн. чл. 43 от
отм. ППЗПЗСК). Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.4 от Правилника, лицата под
16-годишна възраст, но навършили 14-годишна възраст, и редовно учащите се в
средни, полувисши и висши учебни заведения, както и земеделските
стопани-кооператори и членовете на техните домакинства над 16-годишна възраст,
които са същевременно работници или служители по трудов договор в друго
предприятие, учреждение или организация или не са включени в плана на ТКЗС за
редовна работа и не са заработили определения минимум по ал.1, II и III,
допуснати временно на работа в ТКЗС, подлежат на осигуряване само за трудова
злополука. Като се има предвид характера на селскостопанската работа, нейната
сезонност и възможност за извършване от цялото домакинство, членовете от
домакинството на член-кооператора, които са били учащи "редовно
обучение" в средни, полувисши и висши учебни заведения може да са
упражнявали временно труд в производствената дейност на ТКЗС или в личното
стопанство, предоставено на всеки един член-кооператор (осн. ПУ на ТКЗС от 1950
и 1968 г.), но поради временния му характер този, труд не е обхванат с
разпоредбата на чл.76 б."е" от отменения ППЗП. В тази връзка, за да
се зачете трудов стаж по реда на този текст от ППЗП (отм.), следва да се
установи от приета за съхранение в "Архивното стопанство" на РУСО
първична документация на ТКЗС, алтернативно едно от двете обстоятелства: 1. че
след 01.01.1957 г. дадено лице лично е работило в ТКЗС като член-кооператор,
или 2. че след 01.01.1957 г. същото е работило в ТКЗС като член на
домакинството на член-кооператор. В случаите, при които в наличната
документация на бившите ТКЗС по § 1 от ДР на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г.,
съхранявана в АС към ТП на НОИ, липсва информация за редовно участие с труд на
дадено лице, както и за внесена лична вноска за времето до 01.07.1975 г. за
фонд "Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори",
обстоятелството, че е сключено "взаимно споразумение" не е нормативно
основание за зачитане на осигурителен стаж по КСО. Постановените разпореждания
по идентични казуси до получаване на настоящите указания (с изключение на
получените до тази дата писмени отговори по поставени конкретни въпроси), не
следва да се изменят или отменят.
Съдебната практика по тълкуването и
прилагането на чл.76 б."е", предл. 2-ро ППЗП /отм./ също може да бъде
разделена на два периода - до 01.08.2009 г. и след това.
Първоначално, Върховният административен съд,
шесто отделение споделя като напълно законосъобразни и житейски обосновани
указанията, дадени с Писмо № 91-01-16 от 14.01.2005 г. на Главна дирекция
"Пенсии", особено в частта, с която на взаимното споразумение между
членовете от домакинството на член-кооператора се придава доказателствена сила
за релевантния факт кои от тях са работили по смисъла на чл.76 б."е"
от ППЗП (отм.); и какъв е приносът на всеки един от работилите за общия
резултат (в този смисъл Решение № 9960 от 22.10.2007 г. по адм. д. № 4327/2007
г. на ВАС, VI отделение). С Решение № 9962 от 16.07.2010 г. по адм. д. №
4373/2010 г., ВАС, VI отд., обаче, тази практика е изоставена, като се приема,
че при липсата на документ, в който изрично е посочено, че лицето е работило в
ТКЗС, не може надпланово отработените трудодни на член-кооператора да се
зачетат за осигурителен стаж на члена от домакинството. Решение № 3381 от
09.03.2011 г. по адм. д. № 9857/2010 г. на ВАС, VI отд. споделя това становище
със следните мотиви: вярното тълкуване на нормата се изразява в това да са
налице убедителни доказателства, че претендиращото лице е работило в ТКЗС -
само обстоятелството, че бащата е бил член-кооператор и е отработил надпланови
дни в ТКЗС не дава право за признаване на трудов стаж и на наследниците му, ако
те лично не са положили труд в ТКЗС. Решение № 5931 от 29.04.2011 г. по адм. д.
№ 844/2011 г. на ВАС, VI отд. допълва: "надпланово отработените трудодни
от член-кооператора в ТКЗС могат да се ползват само от тези членове на
домакинството, които са работили през същото време в ТКЗС и имената им
фигурират в Книгата с пенсионни осигурителни вноски като осигурявани за
пенсия". В този смисъл е и трайно установената впоследствие съдебна
практика (с изключение на Решение № 13366 от 10.11.2010 г. по адм. д. № 4389/2010
г., Решение № 1231 от 25.01.2013 г. по адм. д. № 10574/2012 г. и др., всичките
на ВАС, VI отделение). Решение № 3134 от 05.03.2013 г. по адм. д. № 14882/2012
г. на ВАС, VI отделение е опит да бъде преодоляна несправедилвостта, която
неминуемо възниква по отношение на членове на домакинството на член-кооператор,
които са работили, но за тях не са били открити и водени самостоятелни партиди
в партидната книга на съответното ТКЗС, а резултатът от положения от тях труд е
вписван по партидата на член-кооператора.
При това положение съвсем естествено възниква
въпросът щом като е ноторно обстоятелството, че характерът на селскостопанската
работа - нейната сезонност, дава възможност за извършване от цялото домакинство
(Писмо № 91-01-16 от 14.01.2005 г. на Главна дирекция "Пенсии"), че
трудовите функции при обработка на земята се осъществяват с прекъсване във
времето, защото работата има сезонен характер и това дава възможност членовете
на домакинството да участват в процеса след учебни занятия, събота, неделя и
ваканциите (Решение № 3134 от 05.03.2013 г. по адм. д. № 14882/2012 г. на ВАС,
VI отд.) и, щом като с малки изключения, трудът на членовете на домакинството
не е бил документално отразяван в бившите ТКЗС, справедлив ли е отказът да бъде
признат осигурителен стаж на членовете на домакинството на член-кооператор,
основан на обстоятелството, че в пенсионно-осигурителното законодателство
(действащо и отменено) не съществува разпоредба, съгласно която да се зачита
осигурителен/трудов стаж без документ за осигурителен/трудов стаж, издаден по
реда на чл.40 от НПОС и чл. 101 от ППЗП (отм.); и на становището, че като се
има предвид характера на селскостопанската работа, нейната сезонност и
възможност за извършване от цялото домакинство, членовете от домакинството на
член-кооператора, които са били учащи "редовно обучение" в средни,
полувисши и висши учебни заведения може да са упражнявали временно труд в
производствената дейност на ТКЗС или в личното стопанство, предоставено на
всеки един член-кооператор, но поради временния му характер този труд не е
обхванат с разпоредбата на чл.76 б."е" от отменения ППЗП (Писмо №
91-01-180 от 31.07.2009 г. на Главна дирекция "Пенсии" относно
допълнение на указанията, дадени с т. 1 на Писмо № 91-01-16 от 14.01.2005
година).
Отрицателен отговор на този въпрос дава
цитираното по-горе Решение № 3134 от 05.03.2013 г. по адм. д. № 14882/2012 г.
на ВАС, VI отделение. Позитивен отговор на този въпрос дава Решение № 5931 от
29.04.2011 г. по адм. д. № 844/2011 г. на ВАС, VI отд. със становището, че
надпланово отработените трудодни от член-кооператора в ТКЗС могат да се ползват
само от тези членове на домакинството, които са работили през същото време в
ТКЗС и имената им фигурират в Книгата с пенсионни осигурителни вноски като
осигурявани за пенсия. Опит за разрешение на очевидния конфликт, особено при
настояването, че е важно лицата, желаещи да се възползват от разпоредбата на
чл.76 б."е" от отменения ППЗП да са уведомени, че времето, което се
зачита за осигурителен стаж по тази разпоредба, не е вид дарен стаж за
членовете на домакинството (предимно децата) на член-кооператорите (Писмо №
91-01-180 от 31.07.2009 г. на Главна дирекция "Пенсии"), прави
Решение № 2409 от 19.02.2014 г. по адм. д. № 12885/2013 г. на ВАС, VI отделение
със становището, че ако действително е положен трудов и осигурителен стаж, за
който не са съхранени данни, за съответното лице съществува правната възможност
да докаже този стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
становището, изразено в Решение № 3134 от 05.03.2013 г. по адм. д. № 14882/2012
г. Тук е мястото да се отбележи, че смисълът на чл.76, буква "е" ППЗП
(отм.); цели именно да отстрани несправедливостта, която може да възникне поради
несъхраняването на документацията на бившите ТКЗС или неточното или некоректното
й водене, който въпрос, в случая, е изследван в хода на административното
производство. Безспорно е установено, чрез удостоверение обр. УП 14
№Ц5508-02-5/11.09.2020 г., че С.Т. е полагала такъв труд за период от 217 дни,
т.е. 09 м., за който период са внесени и лични осигурителни вноски за 1960 г. в
размер на 27.10 лв. Освен представените документи от Т., доказателства в насока
опровергаване констатациите на административния орган, не се представят. Такива
например са: - свидетелски показания, че лицето през целия сочен период е
живяло в едно домакинство със семейството си, обучавало се и през ваканциите е
работило на полето или в ТКЗС-то, във времето от навършване на 16 години до
напускане на семейството – дали поради обучение във ВУЗ или по други причини и
пр.
Видно от фактите, изработените от членовете
на домакинството на член-кооператора – Р. Л. и съпругата му Н. Л., родители на
оспорващата, трудодни са вписвани само в техните лични партиди. След като това
обстоятелство не е установено по категоричен начин делото и и личните
осигурителни вноски на Т. са само за период от 217 дни на 1960 г., то съдът
счита за недоказани правата на жалбоподателя по цитираната разпоредба на чл.76
б."б", предл. второ от отменения ППЗП - като член от домакинството на
член-кооператора, който е участвал с труда си в работата на кооперативното
стопанство.
Горното се подкрепя и от приетата без
възражения от страните ССчЕ, която съдът кредитира като коректна и
безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи, и според
която в издаденото удостоверение обр. УП-3 № 13/02.10.2006 г. няма записан
плануван минимум трудови дни, поради което не е възможно да се установи колко
отработени над планувания минимум е отработил бащата на жалбоподателя и какъв
стаж би могъл да се зачете на С.Р.Т. за периода 01.01.1958 г. – 31.12.1961 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
в насока, че административният орган не е взел предвид удостоверение УП-30 №
2369/23.12.1965 г., издадено от СОНС – с. Тръстиково. В ССчЕ, в таблица № 2 на
л.6 от същата (л.401, т.1) е посочен подробно общият осигурителен стаж на
лицето съобразно представените
удостоверения обр. УП, заложени в Разпореждане № **********/08.01.2021 г. Видно
от същата този стаж е зачетен като учителски стаж под № 3 от трета категория с
продължителност 10 м. 14 д., като е формиран общ осигурителен стаж от трета
категория 33 г. 08 м. 12 д.
На следващо място, наличието на конкретно посочени хипотези на
чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ и б.“д“ от КСО, предвид обстоятелството, че в оспореното
разпореждане е изрично посочено, че във връзка с извършена проверка на
основание чл.108 ал.1 от КСО, посочените подробно по-горе 4 разпореждания за
отпускане и изменения на ЛПОСВ на С.Т. са изменени именно на тези основание поради
обстоятелството, че при пенсионирането си Т. е представила документи с невярно
съдържание, както за определяне на осигурителния стаж и категорията труд, така
и за определяне на индивидуалния коефициент на лицето, не означава, че пенсията
е отпусната пожизнено, и, че същата не е под режима на чл.98 ал.1 и чл.99 от КСО, което ще рече, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.99 от
социалния кодекс, длъжностното лице по чл.98 ал.2 от КСО винаги може да измени,
осъвремени, спре, възобнови, прекрати или възстанови пенсия.
В конкретния случай, по воденото ДП №
260/2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив,
прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, са приобщени нови писмени доказателства –
пенсионни досиета, сред които е и пенсионната преписка на С.Р.Т., предложения
за пенсиониране/молби за пенсиониране, удостоверение обр. УП -2 и УП-3 от различни издатели, разпореждания и
други документи (л.294 и следв., т.2), като в три от разписаните молби по
преписката, предоставена от отдел „Икономическа полиция“ при ОСД на МВР –
Пловдив, се установи, че текстово са разписани от С.Т., а подписът в молбата от
27.08.1996 г. е частично увреден и не подлежи на идентификация, а подписът,
положен на молба вх. № 11863/20.06.1997 г., е положен от С.Т., с различни
приложения към тях: - приложените документи за удостоверяване на осигурителен
стаж и възраст са от различни осигурители.
Отделно от това, следва да се отбележи, че от
тези представени нови доказателства е установено, че осигурителният стаж и
доход, фигуриращи в тях, на който е определен индивидуалният коефициент и
отпуснатата пенсия на Т. е недоказан, поради което следва да се приложи чл.99
ал.1 от КСО, в който текст ясно и точно са определени основанията за изменение,
още повече, че в решението на директора се посочва, че правилно с Разпореждане
№ **********/ Протокол № N01010/08.01.2021 г.
на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, постановено по чл.99 ал.1 т.2
б.“а“ и б.“д“ от КСО, е изменена личната пенсия. В случая не се касае до друго
разпореждане за определен нов размер на пенсията, а до разпореждане, издадено в
резултат на контролна проверка, извършена във връзка с представени
доказателства по ДП, които по никакъв начин не променят така установените факти
и обстоятелства, дори напротив, потвърждават се изводите на административния
орган в тази насока.
В случая със С.Р.Т. се установява, че
проблемът касае липсата на предпоставката – осигурителен стаж по условията на
чл.2 от Закона за пенсиите /отм./ при условията на трета категория труд при 20
години трудов стаж и 55-годишна възраст за жените, тъй като, от една страна, при
подаване на заявленията, Т. е представила различни описи с документи за
определени периоди от време, които подробно са описани по-горе в настоящото
изложение
От друга страна, по служебен път са изискани
от: - КЗУ АД – София, ЕТ „Соларис“ и от ТП на НОИ – Бургас данни за издадени
удостоверения за осигурителен стаж и доход на лицето С.Р.Т., при което са
получени съответните отговори, подробно описани по-горе в настоящото изложение,
и чието повтаряне съдът намира за излишно.
Или иначе казано, безспорно, предвид
събраните в хода на административното производство и в настоящото съдебно
производство доказателства, безспорно се установи, че: - към датата на
отпускане на пенсията – 30.04.1996 г. са потвърдени данни за положен стаж 32 г
04 м. 12 д. от трета категория и зачетения осигурителен доход от 15.09.1991 г.
до 14.09.1994 г. в размер на 152 274.00 лв. и индивидуален коефициент 1.432.; -
към 01.09.1996 г. – дата на преизчисляване на пенсията с нов тригодишен базисен
период от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. не е потвърден размерът на получен
осигурителен доход 12 360.00 лв. и индивидуален коефициент 1.706.; - към
01.04.1997 г. – датата на изменение размерът на пенсията с допълнителен стаж от
01.05.1996 г. до 30.11.1996 г. към ЕТ „Соларис“ по осигурителна книжка № **********-1/05.09.1996
г., положен след пенсиониране, са потвърдени данните за положен такъв стаж;
общият осигурителен стаж възлиза на 32 г 11 м. 12 д. от трета категория; - кКъм
01.07.1997 г. – дата на преизчисляване на пенсията с нов тригодишен базисен
период от 01.01.1980 г. до 31.12.1982 г. не е потвърден размерът на получен
осигурителен доход 13 928.00 лв. и индивидуален коефициент 2.033, лицето не е
работило при посочения в документите осигурител; - към 28.02.2007 г. – дата на
изменение размерът на пенсията с допълнителен стаж, положен преди пенсиониране
за периода от 01.01.1958 г. до 31.07.1963 г., с продължителност 05 г. 07 м. в
ТКЗС, е потвърден само стаж за 1960 г. – 09 м. и общият осигурителен стаж
възлиза на 33 г. 08. м. 12 д. от трета категория.
На второ място, следва да се посочи, че от
страна на жалбоподателя е инициирано оспорване по реда на чл.193 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.118 ал.3 от КСО на събраните по делото
документи, включително и представените материали от О „ИП“ при ОД на МВР –
Пловдив, както и, че последната не представя никакви доказателства, които да
оборят констатациите на административния орган в тази насока, както в
административното производство, така и в настоящото съдебно такова.
Предвид изложеното съдът намира за необходимо
да отбележи следното:
Или иначе казано, налице е безспорно
значителна различна информация, посочена от Т., тъй като подписът под заявления
вх. № 11863/20.06.1997 г. е положен от нея, а ръкописният текст на останалите
молби е също положен от Т. и този факт не е оспорен от жалбоподателя в настоящото съдебно производство, същата се е
възползвала от правото да получава пенсия, отпусната в резултат на подадените
от нейно име заявления и установеното от органите на ТП на НОИ – Пловдив и
органите на досъдебното производство – обстоятелство, което съдът намира за
абсолютно тенденциозно, сторено с цел отпускане на по-висок размер на пенсията.
Предвид факта, че в настоящото съдебно
производство от страна на Т. не се представят доказателства, които да оборят
констатациите на административния орган, а единствено, с жалбата се правят
редица възражения, които съдът обсъди по-горе в настоящото изложение, следва да
се приеме, че с разпореждането от 08.01.2021 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на
НОИ – Пловдив, в изпълнение на разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, е издал
един мотивиран и обоснован административен акт, който правилно директорът на ТП
на НОИ – Пловдив е потвърдил, като е оставил без уважение жалба вх. № 1012-15-142/12.03.2021
г. на С.Р.Т..
Крайният извод на този съд е, че Т. е
декларирала данни, различни от тези в документите за удостоверяване на
трудовия/осигурителен стаж, и предвид факта, че при извършената по чл.108 от КСО проверка се установяват данни, различни от първоначално декларираните от
лицето, очевидно е, че пенсията й от 1996 г. е отпусната в по-голям размер,
благодарение на подадената от последната информация в заявленията от 27.08.1996
г., поради което и жалбата й се явява неоснователна и, като такава, следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто)
лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, както и съобразно фактическата и правната сложност на делото.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе,
Административен съд – Пловдив, XII състав:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.Т.,
ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-114 от 12.04.2021 г. на директор
на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
№ N01010 /08.01.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
- Пловдив.
ОСЪЖДА С.Р.Т., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 /сто / лева, разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14–дневен срок от съобщението му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: