Решение по дело №10732/2009 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2103
Дата: 24 юни 2010 г.
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20095330110732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   2103

Гр. Пловдив, 24.06.2010 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и десета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10732 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.86, във вр. с чл.82, ал.1 от СК(отм.), съответно по чл.150, ал.2 СК, вр. с чл.143, ал.1 и 2 СК.

 

Производството е образувано по искова молба на Г.Н.П. , ЕГН ********* действаща лично и чрез своята м. А. И. С. и двете от гр.П., ЖР. “Т.” бл.***, вх***, ет.****, ап.*****, и чрез а.. Д.., против Н. П. П.., ЕГН ************ с променени имена и по настоящем при идентичност на лицето – М. Г. Г. ЕГН ********* от гр.П., бул.”Б. №***бл.***, ет.**, ап.***. Ищцата твърди, че о. е нейн б. С влязла в сила на 13.02.2001г. съдебно решение № 209/19.10.2001г., по гр.д.№4468/2001г. на V гр.с ПРС е определен размер на издръжката от 43 лв., която ответника да заплаща за д. Г. Иска се изменение на издръжка на н. У., като се търси увеличение на същата от 43 на 80 лв., считано от подаване на искова молба 14.09.2009г., в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане. Твърди тези средства да са недостатъчни, като е пораснала през изминалия период от време и вече е у. в *** клас, Необходими повече средства за храна, облекло и обувки, а са нужни и средства за извънкласни занимания и спорт. М.  сама се грижи за д.то, а получаваните от нея средства не са достатъчни за покриване нарасналите нужди. Претендира законната лихва върху тази сума от влизане в сила на съдебното решение до окончателното плащане и разноски.

Ответникът в писмен отговор в срок по чл.131 ГПК, чрез п. а. Т. Не оспорва допустимостта, както и Г.  да е негово д., но оспорва  претендирания размер. Излага съображения, че той самият е в лошо здравословно състояние и му предстои освидетелстване пред ТЕЛК и инвалидизиране. Множеството му заболявания представляват пречка за него да  осъществява трудова дейност и доходи от труд. Освен това за него съществуват и задължения да заплаща издръжка на други две свои непълнолетни д. – на М. Г. по 50лв. месечно и на Е.П. по 35лв. Счита, че по-голямата част от издръжката следва да бъде поета от м..

В съдебно заседание ищцовата страна, чрез пълномощника си а.. Д.А., подържа изцяло иска с подробни съображения в писмена защита.

В съдебно заседание ответника, чрез пълномощника си а.Т. подържа възраженията. Настоява се на това, че за ответникът ще е особено затруднение да предоставя издръжка в по-голям размер, с подробни съображения в писмена защита.

 

Съдът след преценка на събраното като доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приложените по делото Удостоверение за раждане и съд.Решение №209/19.10.2001г. постановено по гр.д.№ 4468/2001г., Vгр.с. ПРС, влязло в законна сила на 13.02.2002г., се установява, че родители на Г.Н.П.  са А. И. С. -  м.  на която със съдебно решение е предоставено упражняване на родителските права и е законен представител на д., като и ответника Н.П.П. , ЕГН ***********  да е б.  на Г.  и да е определен размера на издръжката от 43,0 лева месечно, която б. та да заплаща за д. Видно от удостоверение за идентичност на имена (л.24) ответника Н.П.П. , ЕГН ***********  е променил името си на М.Г.Г. . На лице е връзката р-д., както и пасивна легитимация на ответника, като попадащ в кръга на задължените за издръжка лица, съгласно чл.140, ал.1, т.2 от СК.

По делото не се спори, че д. живее с м.  в гр.П. ЖР. “Т.” бл.****, на която е предоставено упражняването на р. П. и която полага ежедневните грижи за него. Не се спори между страните Г. , а и от представеното Удостоверение издадено от СОУ”С. В..” П. се установява Г.  да е у. в това у.. през у. 2009/2010г. в**** клас редовна форма на обучение. С. П. К.-Д.–п. на м.  на д., твърди д. да посещава курсове по ф., к. и да изучава а. в училище Е., но до колкото  няма данни други данни за наличие на такива обстоятелства нито са ангажирани доказателства за правени допълнителни разходи за д.. От показанията на с. К.-Д., сочат за нуждите на Г.  да са необходими около 350лв. месечно, заедно с разходите за извън класни занимания. Съдът не кредитира показанията на с. дадени в тази насока, тъй като същите не се основават на лични впечатления, а на предположения и няма преки наблюдения, респективно не е запозната с отглеждането и нуждите на ищеца. По тези съображения и тъй като не са ангажирани доказателства за специфични образователни потребности на ищеца нито за размер на правени такива разходи, а в негова тежест е да докаже наличието им и техния размер, то съдът приема, че по отношение на ищеца Г.  нуждите от средства за издръжка са в размер на обичайните такива за д. на нейната възраст около ****** годишна към дата на предявяване на искова молба, а от 03.05.2010г. вече е станала пълнолетна, като е навършила *** години.

От постановяване на предходното съд решение през 2001г. с което е определен размер на издръжката на д. Г.   от 43лв. е изминал период от време от почети 8 години през което време д. е пораснало, респективно нуждите му са се увеличили, с напредване на възрастта са се увеличили и нейните материални и духовни потребности, а с тях и разходите за отглеждането, при което налице повишение на нужните средства за издръжка, което по смисъла на чл.86 СК е изменение на обстоятелства, обосноваващи увеличение на издръжката.

По делото са представени доказателства м.  да работи в момента по трудовото правоотношение в МБАЛ “К.” П. и реализира доходи от труд в размер на около 500лв. месечно. Не се установява в тежест на м.  да има друго еднородно задължение за издръжка. По делото няма данни за м.  да реализира доходи и от други източници, а и такива възможности не се установява да съществуват в момента, като в видно от Декларация СИС притежаваното от н. 1/2 жилище е на адреса на който живее, а от имот в гр.Р. притежава 1/6 ид.част.

От представеното съд.Решение №209/19.10.2001г. постановено по гр.д.№ 4468/2001г., Vгр.с. ПРС се установява още при определяне на предходната издръжка ответникът да е страдал от “ц. на ч. Д.” и да му е била призната *** група и., като е получавал и. П. в размер на 65 лв. Видно от последното ЕР на ТЕЛК от *******г. с което М. Г. е преосвидетелстван, телК е определил за ответника *****% намалена работоспособност за срок от две години, но вече за други няколко негови заболявания – х. И. Б. на с., а.х., с. Д., х.п. и х. Х. Видно от същото ЕР ответникът не работи, но независимо да не са ангажирани доказателства в тази насока и при липса на други данни, съдът приема да продължава да получава инвалидна пенсия, като размерите на такива са в порядъка на 150-180лв., съобразно увеличенията през изминалите годините на този род пенсии за инвалидност. В тази връзка следва да се отбележи, че доходите на ответника са в размери под минималната за страната работна заплата, а нарастването им е единствено съобразно нарастването именно на минималната работна заплата за страната. Установява се също за ответникът да съществуват други еднородни задължения за заплащане на издръжка на д негови непълнолетни деца, а именно да заплаща издръжка: на дето си Е.П. ЕГН *************в размер на 35лв. по силата на съдебно решение №249/2001г., а и законово задължение да осигурява средства за издръжка и на д. М. Г. ЕГН ********. тези обстоятелства не са нови, а са съществували още при определяне задължението за издръжка на ответника към д. Г. , то това не означава, че и нуждите на тези деца не са се увеличили с израстването им през изминалите и за тях 8-9 години. Дори размерът на заплащаната на от ответника издръжка за Е. да не променен, то неможе да се приеме това да се отнася и за д. М.. Не са ангажирани каквито и да било доказателства, а и не се твърди ответникът да работи и да реализира доходи от труд, а от представените доказателствата и предвид заболяванията му не може да се приеме и такава възможност да съществува, още повече, че видно от представените медицински експертизи не еднократно е постъпвал в болница за лечение на хроничните му заболявания. Не се установява и ответникът да притежава имущество от което да реализира доходи. В тази връзка други доказателства извън представената от ответника декларация СИС и не оспорена от ищеца, за наличие на такова имущество не са събрани. При което съдът намира, че получаваните от ответника доходи са в размер на реализираните от него такива от получавана пенсия за инвалидност, т.е. под размера на минималната за страната работна заплата. За получавани от ответника доходи от този вид, и предвид неговите заболявания, както и при наличие на други еднородни задължения за издръжка на още две негови н. д., съдът намира, че за ответникът ще представлява особено затруднение да заплаща издръжка на д. Г.  в претендирания от нея размер от 80лв.

По делото има данни при определяне на предходната издръжка размер на доходите на м.  да е бил 291,23 лв., а както вече се установи в момента получава доходи в размер на около 500лв. или същите са увеличени с около 200лв. докато доходите на б. та са увеличени предвид изминалия продължителен период от време повече от 8г. единствено съобразно нарастването на мин.работна заплата, което ноторно известно е да става съобразно инфлационните процеси, при което съдът намира, че не е доказано да е налице изменени в доходите на ответника, респективно във неговите възможности да реализира такива. Данните по делото предвид заболяванията му сочат по скоро за увеличение на заболяванията ме, респективно на нуждите му от средства за собствената издръжка.

Така се  установява през изминалите повече от 8 години да са нараснали нуждите на Г.  от средства за издръжка, нараснали са и доходите на м.  с около 200лв., което нарастване е значително, но не се установява да са нараснали доходите на ответника, а и възможностите му да реализира доходи.

При така установеното фактическа и правна страна, съдът намира, че са възникнали нови обстоятелства, които обосновават увеличаване на нуждите на Г.  докато е била непълнолетна от средства за издръжка в по-голям размер от определената й предходна такава от 43,0 лв. Безспорно за изминалите повече от 8 години д... е пораснало, нужните му средства за издръжка са се увеличили, както потребностите с оглед израстването, така предвид нарастването на цените на стоките от първа необходимост, а и е ученичка в гимназиален клас. За издръжката на д. Г.  П., което към момента е  вече на 18 години, съдът счита, че са необходими около 250 лева на месец, който нужди съдът намира че следва да се поемат от двамата родители,  като от м.  се поеме  200 лева, до колкото същата няма задължение за издръжка към друго д. и реализира доходи в размер на 500лв., а от б. . да се поемат останалите 50 лева, до колкото същият не полага лични грижи за д.., не работи и реализира доходи в размер на получавана от него инвалидна пенсия. Издръжка в този размер, съдът намира, че не би съставлявало особено затруднение за ответника, но над него ще съставлява особено затруднени.

Ето защо съдът намира иска за основателен до размера на месечна издръжка от 50 лв., като присъдената с влязло в сила съдебно решение месечна издръжка от 43,0 лв. следва да бъде изменен и същата да бъде увеличена на 50 лв., която Д.З. . З. от гр. П., с настоящ адрес в И., да бъде осъдена да заплаща  на непълнолетната си д. Г.Н.П. , ЕГН ********* начиная от датата на завеждане на исковата молба в съда 14.09.2009г. до навършване на пълнолетие, като в останалата част за разликата над 50 лв. до пълния претендиран размер от 80 лв. искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.

Разноски в настоящото производство са претендирани от ищеца, представляван е от адвокат и са представени доказателства за направени такива от 250лв, поради което ще му се присъдят разноски в размер на 47,30лв. по съразмерност с уважената част от иска. Ответникът е представляван от адвокат, но представил доказателства за направени, а и не са претендирани разноски, а съдът не дължи произнасяне по незаявени претенции, в това число и за разноски. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва дължимата държавна такса за производството да бъде възложена на ответника съразмерно с уважената част от иска, като бъде осъден ответника да заплати държавна такса в минималния размер от 50,0 лева,  в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, съразмерно уважената част от иска и предвид неговата цена 7лв.Х8= 56лв., до колкото ищеца е навършил 18 год. на 03.05.2010г., която е в размер на осем месечните платежи.

 

Ето защо и поради изложените мотиви, Съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ размера на месечна издръжка определена с Решение №209/19.10.2001г. постановено по гр.д.№ 4468/2001г., V гр.с. ПРС, влязло в законна сила на 13.02.2002г. от 43,0 лв. на 50/петдесет/ лева месечно, която М.Г.Г.  (Н.П.П. - при идентичност на лицето) с ЕГН ***********  от гр.П., бул.”Б..” №**** бл.***, ет.*** ап.****, да заплаща ежемесечно на дъщеря си Г.Н.П. , ЕГН ********* от гр.П. ЖР. “Т.” бл.**********, считано от 14.09.2009г. до навършване на пълнолетие 03.05.2010г.- законоустановена причини за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 50лв. до пълния предявен размер от 80 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Г.Г.  (Н.П.П. - при идентичност на лицето) с ЕГН ***********  от гр. П., бул.”Б..” №**** бл.***, ет.*** ап.****, да заплати на Г.Н.П. , ЕГН ********* от гр. П., ЖР. “Т.” бл.***************, Сумата 47,30лв., разноски за производството по съразмерност с уважената част от иска, А на ПРС 50,0 лева държавна такса, съразмерно уважената част от иска, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

 

Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Пловдив в двуседмичен срок от дата на която е обявено на страните – 24.06.2010г.

 

 

 

Районен съдия: /п/

/В. иванова/

Вярно с оригинала!

ИТ