Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 105
21.10.2019 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета
Т.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. №302 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. №302/2019 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д.Д.Б. против решение № 78 от
05.04.2019 г., постановено по гр.д. 423/2018 г. по описа на Добричкия окръжен
съд, с което са отхвърлени, предявените от същия срещу Община – Добрич и при
участието на трето лице помагач „Ателие Е.Д.“***, искове: - по чл.95 б, ал.1, т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушение на
правото
на ищеца на съавтор на одобрен архитектурен
проект "Жилищен блок с магазини "9-ти септември", гр.Толбухин -II вариант", извършено от ответника Община – Добрич,
който без разрешението на ищеца използвал по чл.18 ал.1 и ал.2 т.8 от ЗАПСП
произведението му, като чрез възлагането и одобряването на техническите проекти
"ЖБ "Добрич" - с обслужваща част в УПИ II кв.12 ЦГЧ - трета категория" и "ЖБ
"Добрич" - разширяване на жилищна и обслужваща част", извършил
преработка на произведението на ищеца, изразяваща се във внасянето на промени в
него; - по чл.95 б ал.1 т.2 от ЗАПСП във вр. с чл.18 ал.1 т.9 от ЗАПСП – да
бъде забранено на ответника Община – Добрич неправомерното използване на
съавторския архитектурен проект на ищеца "Жилищен блок с магазини
"9-ти септември", гр.Толбухин -II вариант"
посредством реализирането на техническите проекти "ЖБ "Добрич" -
с обслужваща част в УПИ II кв.12 ЦГЧ - трета
категория" и "ЖБ "Добрич" - разширяване на жилищна и
обслужваща част"; - по чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП – да бъде разгласен за
сметка на ответника Обшина – Добрич диспозитивът на съдебното решение; и е
осъден да
заплати на Община – Добрич сумата 250
лева – разноски за вещо лице и сумата 120 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът е
навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд, като постановено
в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради
необоснованост, като е молил за отмяната му, за уважаване на исковете и за
присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е следните съображения за
допуснати процесуални нарушения от първата инстанция: за недопустимо, предвид
липсата на процесуалните предпоставки за привличането, конституиране в
процеса на третото лице помагач на
ответника и вследствие на това за незаконосъобразност на извършените от
помагача и спрямо него процесуални действия; за допускане от съда на задачи на
ответника към техническата експертиза (част от въпрос 8 и въпрос 9), които не са в кръга на компетентността на експерта
–архитект, а са предмет на правна преценка от съда; за неуважаване на искането
за отвод на експерта, обосновано с произнасяне на същия по правни въпроси и
даване на мнение по предмета на спора, представляващи предпоставки по чл. 196,
вр. чл.22, ал.1, т.6 ГПК; за неприлагане от съда на разпоредбата на чл. 161 ГПК
при неизпълнение на задължение на ответника за представяне на „ТП за ЖБ
„Добрич“ – разширяване на жилищна и обслужваща част“. Вследствие на допуснатите
процесуални нарушения и без да изследва връзката на двата проекта с обекта,
предмет на проектирането и в нарушение на разпоредбата на § 2, т.9а от ДР на
ЗАПСП, съдът неправилно приел, че техническите проекти от 2009 г. не
съставляват преработка на защитавания архитектурен проект чрез внасяне на
изменения в него. Окончателният правен извод на съда бил и необоснован с
юридически доводи. Заявил е искане за отстраняване на вещото лице на основание
чл. 196, вр. чл.22, ал.1, т.6 ГПК и за назначаване на нова съдебно-техническа
експертиза с посочените пред първата инстанция задачи.
Третото лице
помагач –„Ателие Е.Д.“ ЕООД, чрез адв. П.П., е подало писмен отговор, с който е
оспорило възивната жалба по изложени подробни съображения по оплакванията, като
е молило за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалваното решение. С
аргументи за липсата на предпоставки за отвода на вещото лице и за неговото
отстраняване, както и за пълнота и яснота на отговорите по експертизата,
неоспорена от ищеца и приета от съда, се е противопоставило на искането за
отстраняване на експерта и за назначаване на нова експертиза.
С определение №
397 от 14.09.2019г. съдът се е произнесъл по исканията по доказателствата, като
е оставил същите без уважение.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, възиваемаята страна Община Добрич и
тротото лице – помагач, чрез своите процесуални представители са поддържали
отговорите си по жалбата на насрещната страна, катоответинкът е претендирал за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът е депозирал писмено
становище, с което е поддържал жалбата си и е претендирал за присъждане на
разноски.
Предмет на производството пред окръжия съд, са били
предявените от Д.Д.Б. *** искове, както
следва:- иск по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушение на
правото
на ищеца на съавтор на одобрен архитектурен
проект "Жилищен блок с магазини "9-ти септември", гр.Толбухин -II вариант", извършено от ответника Община – Добрич,
който без разрешението на ищеца използвал по чл.18 ал.1 и ал.2 т.8 от ЗАПСП
произведението му, като чрез възлагането и одобряването на техническите проекти
"ЖБ "Добрич" - с обслужваща част в УПИ II кв.12 ЦГЧ - трета категория" и "ЖБ
"Добрич" - разширяване на жилищна и обслужваща част", извършил
преработка на произведението на ищеца, изразяваща се във внасянето на промени в
него,
- иск по чл.95б ал.1 т.2 от ЗАПСП във вр. с чл.18 ал.2 т.9
от ЗАПСП – да бъде забранено на ответника Община – Добрич неправомерното
използване на архитектурния проект на ищеца "Жилищен блок с магазини
"9-ти септември", гр.Толбухин -II вариант"
посредством реализирането на техническите проекти "ЖБ "Добрич" -
с обслужваща част в УПИ II кв.12 ЦГЧ - трета
категория" и "ЖБ "Добрич" - разширяване на жилищна и
обслужваща част" и
- иск по чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП – да бъде разгласен за
сметка на ответника Обшина – Добрич диспозитивът на съдебното решение.
Ответникът Община - Добрич е оспорил исковете по
съображения за недопустимостта им, поради отвод за пресъдено нещо - разрешаването
им с влязло в сила решение по
гр.д.№962/2013г. по описа на ДОС и съобразно решаващите мотиви на съда.
Евентуално – по съображения за неоснователността им: ищецът нямал авторско
право по отношение проекта, защото той бил само съгласуван, но не и одобрен;
защото към този момент тези проекти не са били обект на защитено от закона
авторско право; техническите проекти от 2009 г. били самостоятелни, а не
доразвитие на проекта на ищеца и арх.Коева и не съставлявали негова преработка,
което било и невъзможно поради настъпили във времето обективни промени,
свързани с подробния устройствен план и обществено-икономически отношения и
интереси. Оспорил е осъдителния иск за забрана
реализирането на проекта, поради погасяването му по давност и поради
приключило вече реализиране на сторителството (на фаза „груб строеж“).
Третото лице – помагач на ответника „Ателие Е.Д.“ЕООД също е
оспорило исковете по съображения за недопустимостта им с отвод за пресъдено
нещо с оглед влязлото сила решение по гр.д.№555/2009г. на ДОС, евентуално със
съображения за неоснователността им, поради липсата на притежавано от ищеца
авторско право: авторското право върху технико-икономическия доклад от 1985 г.
принадлежало на проектантската
организация, в която ищецът е работил; евентуално - икономическият доклад не
бил приет от експертния съвет, не бил и одобрен и затова не бил годен обект на защитено от закона авторско право;
изработените от помагача технически проекти на ЖБ “Добрич“ не съставлявали
преработка на проекта на ищеца и имали за предмет различен обект, отговарящ на
новите необходимости;
Варненският
апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. Възраженията за разрешаване на същия спор и за наличие на
пресъдено нещо са неоснователни, тъй като разгледаните искове по посочените от
ответниците дела не са с идентичен на настоящия предмет, а гр.д.№665/2016г.
на ДОС е приключило с определението за прекратяване поради оттегляне на
исковете и не формира сила на присъдено нещо. Разрешеният с решение
№179/16.12.2010г. по в.гр.д.№527/2010г. на Варненския апелативен съд
(гр.д.№555/2009г. на ДОС) спор е между същите страни, но за друг спорен предмет
- отхвърленото искане е за установяване едноличното право на авторство на
ищеца, докато настоящите искове са за установяване факта на нарушение на
правото на ищеца на съавтор, за забраняване на ответника да използва
съавторския проект на ищеца и за разгласяване на нарушението. Различни са и наведените
по двете дела обстоятелства. Исковете на Д.Д.Б. *** и Е.Д. Г. – Н. по решение
№5/13.01.2015 г., поправено с решение №52/24.02.2017 г., постановено по
гр.д.№962/2013г. на ДОС, потвърдено с решение
№55/23.04.2015г. по в.гр.д.№118/2015г. на Апелативен съд Варна също са с
различен предмет, като по тях със сила на присъдено
нещо е установено, че ищецът няма право на обезщетение
за вреди от извършено от ответниците нарушение на правото му на съавтор на
проекта, като мотивите на решението не се обхващат от силата на пресъдено нещо.
Затова и възраженията на ответника и на помагача за недопустимост на
производството са неоснователни.
По правилността
на решението и с оглед оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Оплакванията на въззивника срещу конституирането на страната
на ответника на трето лице – помагач „Ателие Е.Д.“ ЕООД са неоснователни, тъй като
са налице условията на чл.219 ал.1 във вр. с чл.218 от ГПК и „Ателие Е.Д.“ ЕООД
има интерес да встъпи по делото, за да помага на ответника да постигне изгоден
за него резултат. Този резултат е установяване, че техническите проекти на ЖБ „Добрич“
не съставляват преработка на стария проект от 1985 г., защото обратния резултат
(че те съставляват преработен вариант на съизработения от ищеца проект от
1985г.) евентуално би обосновал обратна претенция на ответника срещу помагача по
повод изпълнението на възложената работа - изработване на нов технически
проект, а не преработване на съществуващия от 1985 г. Именно защото ответникът
- привличаща страна е твърдял, че възложеното на помагача не е преработка на
проекта на ищеца, а нов проект, с тези свои твърдения той е обосновал и
интереса си от привличането на помагача, като окръжният съд не е допуснал
соченото от въззивника процесуално нарушение чрез конституиране на помагача.
Не е било спорно по делото, че през 1984г. - 1985г.
ищецът – архитект, заедно с арх.Коева, са проектирали обект "Жилищен блок
с магазини "9-ти септември", гр.Толбухин -II вариант" във фаза „технико – икономически доклад за
резултатите от предварителните проучвания“. Не е спорно и, че двамата проектанти са
били в трудово правоотношение с Териториалната проектантска организация и са
извършили проектирането в изпълнение на трудовите си задължения. На 11.04.1985
г. Експертният технико-икономически съвет при ОНС е взел решение по протокол №5/11.04.1985г., с което проектът „технико – икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания“
за обект "Жилищен блок с магазини "9-ти септември", гр.Толбухин -II вариант" е бил приет. Възраженията на помагача, че
протоколът не е подписан е неоснователно предвид официално удостовереното в
представения от ищеца препис на машина от същия, че такъв е поставен, като
оригинал или официално заверено копие от този протокол не е изискан за
представяне, а и ответникът, при когото такъв би се намирал, не е възразил за липсата
на идентичност. Проектираният през 1985г. от ищеца и другия архитект обект е
жилищен блок с магазини, състоящ се от шест секции - А, Б, В, Г, Д и Е, като по делото ищецът е представил заверен препис от
изработения от него и арх. Д. „технико – икономически доклад за резултатите от
предварителните проучвания“ за обект "Жилищен блок с магазини "9-ти септември",
гр.Толбухин -II вариант", част „архитектурна“, с отбелязване
върху чертежите на щемпели и подпис за одобрявянето им от гл. архитект при
Общински народен съвет –Толбухин.
Предвижданията на
устройствените планове за територията, за която е бил изработен технико –
икономическият доклад и техните изменения във времето е проследено в
заключението на вещото лице арх.В. С.
Установено е, че визата за проектиране на „Жилищен блок с
магазини 9-ти септември“ е издадена през
1984 г. по застроителен и регулационен план, предвиждащ една голяма територия
за комплексно жилищно застрояване. През 1997г. застроителният и регулационен
план е изменен, като е създаден УПИ I в кв.12, отреден „за жилищно строителство, магазини, подземно паркиране и трафопост“. Въз
основа на този застроителен и регулационен план със заповед №96/31.01.2001г. е
одобрен КЗСП. В него изградените към този момент жилищни секции А, Б и В с
прилежащите им ниски тела за обществено обслужване от съизработения от ищеца
проект са показани като съществуващи и е предвидено изграждането на жилищните
секции Г, Д и Е, подземен паркинг и ниски тела за обществено обслужване. Последвало
е изграждането на секция Г, като останалите две секции Д и Е не са изградени. Ппрез 2004г.
ответникът поканил ищеца да преработи проекта в частта за секция Д /л.36/, но
не е последвало развитие в тази връзка.
С решение №38-3/31.01.2006г. на ОбС-Добрич е одобрен
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за ЦГЧ. От бившия
УПИ I
в кв.12 по предходния план са образувани няколко урегулирани поземлени имота.
Предвиденият УПИ II е отреден за „жилищно строителство, паркинг,
гараж, обществено обслужване“ и в него са нанесени съществуващите секции А, Б,
В и Г от съпроектирания от ищеца жилищен блок, както и е запазено предвиденото
застрояване на секциите Д и Е с етажността по КЗСП от 2001г. През същата година
ответникът отправил покана до ищеца да участва в нова процедура по договаряне
за възлагане на малка обществена поръчка също за преработка на проекта в частта
за секция Д, която процедура също не се е развила, а е била прекратена.
На 20.11.2008г. Община-Добрич
е обявила процедура за обществена поръчка за изработване на технически проект
на жилищен блок „Добрич“ с обществено обслужваща част в УПИ II в кв.12 по ПУП на ЦГЧ, в която се е класирало третото лице - помагач
„Ателие Е.Д.“ ЕООД. На последното, с договор от 06.03.2009 г., ответникът възложил
изработване на технически проект за жилищен блок „Добрич“ – с обществено
обслужваща част в УПИ II в кв.12 по ПУП
на ЦГЧ, а впоследствие с договора от 17.08.2009 г. – и изработване на технически проект за
жилищен блок „Добрич“ – разширяване на жилищна и обслужваща част. Община – Добрич е извършила строителството на обекта в УПИ II в кв.12 по ПУП на ЦГЧ по техническия проект, изработен от „Ателие Е.Д.“
ЕООД, като към момента на изготвяне на заключението на вещото лице арх.Симеонов
строителството е било осъществено на етап „груб строеж“.
Оплакванията на
въззивника за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения -
неприлагане на разпоредбата на чл. 161 ГПК при неизпълнение на задължение на
ответника за представяне на „Технически проект „ЖБ „Добрич“ – разширяване на
жилищна и обслужваща част“ са неоснователни. Това е така, тъй като „технически
проект ЖБ „Добрич“ – с обществено обслужваща част“ и „технически проект „ЖБ
„Добрич“ – разширяване на жилищна и обслужваща част“ съставляват един
технически проект, който е представен по делото – факт установен по делото със
заключението на вещото лице и поясненията му в съдебно заседание за пълнота на
приложения проект, което кореспондира на обясненията на процесуалния
представител на ответника и на помагача в писменото му становище за възложено с
договора от 17.08.2009 г. проектиране на разширяването на жилищна и обслужваща
част, което вече е било проектирано от арх. Д. и изпълнено вповече от
възложеното й с първия договор от 06.03.2009 г. Т.е. отделен, самостоятелен
технически проект „ЖБ „Добрич“ – разширяване на жилищна и обслужваща част“ не
съществува, поради което и страната не е създала пречки за събиране на допуснато
доказателство -основание за приложение на санкцията на чл. 161 от ГПК.
Процесният технико-икономическият доклад за резултатите от
предварителните проучавания "ЖБ 9-ти септември", гр.Толбухин -II вариант", утвърден по реда, предвиден в чл.33 ал.1
т.2 и ал.2 т.3 от Правилника за капитално строителство /сега отм./ е фаза в
проектирането на едно архитектурно произведение съгласно Наредба №1 за
проучвателните и проектни работи по капиталното строителство /сега отм./,
действала към 1984г. – 1985г., а като такова е признат предмет на авторско
право, защитено от закона – чл.1 от Наредба №17 за авторското право на
произведенията на архитектурата /сега отм./, издадена на осн.чл.31 от Закона за
авторското право /сега отм./. Автор на архитектурното произведение е неговият
създател (чл.2 ал.1 и 2 от Наредба №17), съответно съавтори неговите създатели,
като е изключено авторското право върху произведения на архитектурата,
създадени в инженерно-внедрителски организации, да принадлежи на организациите (чл.2
ал.6 от Наредба №17). На основание §6, ал.2 от ПЗРЗАПСП ищецът е запазил
придобитото от него преди влизане в сила на този закон съавторско право върху
горното произведение на архитектурата - по смисъла на & 2, т.9 от ДР на ЗАПСП – архитектурен проект на сграда "ЖБ 9-ти септември", гр.Толбухин -II вариант“ (преименуван на „ЖБ Добруджа“). „Преработка на
архитектурен проект“, според & 2, т.9а от ДР на ЗАПСП е приспособяването или
използването му за създаване на нов проект и внасянето в него на всякакъв вид
промени.
По въпроса дали техническите проекти от 2009г. на ЖБ „Добрич“
съставляват преработка на съавторския архитектурен проект на ищеца за
"ЖБ 9-ти септември" /"ЖБ Добруджа"/ следва да се отговори при
съпоставка на двата проекта и техните характеристики, включително с помощта на
заключението на вещото лице арх. Васко Симеонов по съдебно – техническата
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че общото между
съавторския проект на ищеца и техническите проекти на ЖБ „Добрич“ от 2009 г. е,
че: и двата проекта са за жилищна сграда, в която първите два етажа са
нежилищни; и двата проекта могат да се реализират поетапно, по секци;
техническият проект от 2009 г. е съобразен със съществуващата сграда по
съавторския проект на ищеца /построените секции А, Б, В, Г по първия проект/,
като осигурява архитектурна връзка и правилно архитектурно-пространствено
оформяне. Проектите се различават: по предвидената система за изграждане –
едроплощен кофраж по първия проект, монолитно строителство по техническия
проект; по броя на проектираните жилищни етажи в едната от секциите; по площта
на етажите; по броя на проектираните жилища, тяхната площ, функционално
решение, вид и конфигурация - на етаж и като цяло; по височината на отделните
етажи; по конструктивните оси на жилищата по двата проекта; в техническия
проект от 2009 г. са проектирани паркоместа, каквито в първия проект липсват;
архитектурно-художественият образ на сградите по двата проекта са напълно
различни; фасадата по първия проект се отличава с богато пластично решение,
докато по техническия проект фасадата е решена строго и изчистено. По принцип
страните не са спорили относно тези констатации на вещото лице, а от тях се
установява, че двата сравнявани архитектурни проекта имат само три и то съвсем общи
белега и по същността си са съвсем различни (досежно външното оформление на
сградите, системите за изграждането им, решението по етажи, височини, броя и
вида на обектите в сградата, паркоместа, конструктивни оси и т.н.). Това се вижда и онагледено на приложенията към
заключението на вещото лице, където двата проекта графично са съпоставени в
различни цветове. Според вещото лице ЖБ „Добрич“ от 2009 г. представлява
самостоятелна сграда от две секции. Заключението на вещото лице е изготвено
безпристрастно, компетентно, пълно, ясно,
обосновано (включително и с допълните пояснения при изслушването в открито
съдебно заседание) и се подкрепя от писмените доказателства по делото (с
приетата по делото техническа документация и устройствени планове), поради
което се кредитира напълно от съда. В откритото съдебно заседание от 07.03.2019
г. при участието на страните и вещото лице, окръжният съд с нарочно определение
по чл.196, ал.4 ГПК е оставил без уважение молбата на ищеца за отстраняване на
вещото лице, като не е било допуснато процесуално нарушение в тази връзка (по
оплакванията във въззивната жалба в тази връзка, апелативният съд се е
произнесъл с определение). В същото съдебно заседание, след като вещото лице е
отговорило на всички поставени от страните допълнителни въпроси, заключението
не е било оспорено от страните и е било прието от съда.
Всички установени
многобройни различия между идейния и техническия проект, както и поради
промяната на градоустройствената основа при която е изготвян техническия проект и индивидуалното решение и облик на
сградата, налагат извода на съда, че
техническите проекти на ЖБ „Добрич от 2009 г. не представляват изменение
на съавторския архитектурен проект на ищеца за ЖБ "9-“и септември“ (ЖБ
„Добруджа“). Техническите проекти на ЖБ “Добрич“ проектират различна,
самостоятелна сграда, а не преработен вариант чрез изменение на съпроектираната
такава от ищеца. Не е опора за извод в обратна насока и възможността за
реализация на предходния проект за сградата в същия имот, защото в този случай,
напълно неприемливо и нелогично всеки следващ архитектурен проект за многоетажна
жилищна сграда с етажи за обществено обслужване би се считал за преработка чрез
изменение на първия архитектурен проект за такава сграда.
Изложеното води
до извода, че техническите проекти от 2009г. на ЖБ “Добрич“ не съставляват
преработка на архитектурен проект "Жилищен блок с магазини
"9-ти септември", гр.Толбухин -II вариант" /ЖБ “Добруджа“/
чрез внасяне на изменения в него, поради което съавторските права на ищеца по
чл.18 ал.2 т.8 и т.9 от ЗАПСП не са нарушени със създаването на техническите
проекти от 2009г. на ЖБ “Добрич“ и с реализиране на предвиденото в тях
строителство. Следователно, няма основание по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП за
установяване на нарушение на съавторското право на ищеца и искът по чл.95б ал.1
т.1 от ЗАПСП е неоснователен. Пи това положение, неоснователни са и
обусловените искове по чл.95б ал.1 т.2 от ЗАПСП за осъждане на ответника да
преустанови нарушение на съавторското право на ищеца, изразяващо се в
използване без неговото разрешение на архитектурното му произведение – чрез строителството
на техническите проекти на ЖБ “Добрич“, както и искът му по чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП за разгласяване диспозитива на решението.
Като е достигнал
до същия правен извод и по идентични съображения, окръжният съд е постановил
правилен съдебен акт, който не страда от визираните във въззивната жалба
пороци, поради което той следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от
спора и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определен по реда
на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.23 т.4 от НБПП.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от 05.04.2019 г., постановено по
гр.д. 423/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д.Д.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати
на Община – Добрич сумата 120 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на „Ателие Е.Д.“***, като трето лице, подпомагащо
ответника Община – Добрич.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.