Р Е Ш Е Н И Е № 55
29. 11. 2018 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 26. 11. 2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
АНД номер 290 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата на Б.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против НП № 18 -
0375- 000380/ 22. 05. 2018 г., издадено от Георги И. Георгиев - Началник РУП
към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР с
което му е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 200.00лв.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено, като
неправилно, незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна,
поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП
№ 18 - 0375- 000380/ 22. 05. 2018 г., издадено от Георги И. Георгиев - Началник
РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР,
е наложено на жалбоподателя административно наказание
по чл. 179 ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00лв. затова че: “
на 03.03.2018г. в 22.10ч. в с. Братя Даскалови на
ул. Гранитовска, като водач на лек автомобил – СЕАТ ЛЕОН с рег.№ ********,
държава България, при обстоятелства:Водачът Д. управлява лек автомобил Сеат
Леон с рег.№ ******** по посока север – юг собственост на Д.Б.Д. с ЕГН **********
като1. Д. се движи с несъобразена скорост спрямо пътните условия, състоянието
на пътя – дупка с размери 0,5/0,5м. и в следствие на което реализира ПТП с
материални щети.“ с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване
на административно нарушение Серия Д бл.№ 453608, съставен на 03. 03. 2018 г. с
актосъставител П.Д.С. на длъжност мл. автоконтрольор и свидетелят А.И.А..
Съдът, след като изпълни задължението си да извърши
цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че последното е издадено при съществени нередовности в образуваното
административнонаказателно производство, което налага отмяната му изцяло.
В конкретния случай следва да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, съгласно приложената по делото Заповед на Министъра на МВР. Същото обаче е съставено при особено съществени нарушения на процесуалните правила. Не се установява по един безспорен и несъмнен начин жалбоподателя виновно да е извършил визираното административно нарушения, като въззиваемата страна по делото не е ангажирал доказателства в подкрепа на установената фактическа обстановка в наказателното постановление.
При съставяне на АУАН не са разпитани свидетели - очевидци, каквото е изискването на чл. 40, ал.1 ЗАНН, не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП, актът е съставен от неочевидец и свидетел по акта, също е неочевидец. Безспорно, следва да се отбележи, че в случая е имало свидетели очевидци, различни от участниците в ПТП-то, присъствали при установяване на нарушението и настъпване на ПТП-то.Това са били спътниците на водача. В конкретния случай не става ясно защо актосътавителят не е посочил свидетелите очевидци на извършеното според наказващия орган нарушение за да прецени съдът доколко е приложима хипотезата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Съгласно последната, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай тази императивна разпоредба не е изпълнена, тъй като при съставянето на акта е отбелязан, че присъства само един свидетел по съставянето / като това дори изрично не е посочено, както и не е посочено, че са приссътвали свидетели очевидци или пък защо Акта не може да бъде съставен в тяхно присъствие/, а не двама такива, както изисква законовата норма. Последното от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, което води до нередовност на акта, а от там и до незаконосъобразност на издаденото НП. Изискването на закона при липса на свидетели / на което е приравнена невъзможността да се състави акт в тяхно присъствие/ , установяващи нарушението, актът да се състави в присъствието на двама други свидетели е израз на основния принцип в административнонаказателно-процесуалното право - публичността. Нещо повече, тази нередовност на акта поражда съмнение, относно извършено ли е деянието и вината на нарушителя.
Относно приложението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Действително не е посочено с каква скорост се е движел същия, не са посочени особености на пътната обстановка, което да обуславя, че жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, съответно несъобразена с релефа на пътя, състоянието му и действително не са описани конкретните обстоятелства, обуславящи механизма на станалото ПТП. Налице е нарушаване на чл. 42, т.4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т.5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености, а именно с метеорологичното състояние на времето / което изобщо не е отбелязано нито в АУАН, нито в обжалваното НП , а се изясни в с.з. от разпита на свидетелите, че пътя е бил влажен, имало е валеж и дупката не се виждала, тъй като е била пълна с вода- локва/, със състоянието на пътното платно. В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН НП
следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
Съгласно параграф 30 от ДР на ЗДвП “ Пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В конкретния случай е налице разминаване между обстоятелствената
част, която е възприел АНО, а именно, че в конкретния случай било налице
движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия – състоянието на пътя- дупка размери 0.5 метра на 0.5 метра и
в следствие на което е реализирал ПТП, а по надолу е възприел и отбелязал, че водачът не избира скоростта си на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността
на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движение. Не става изобщо ясно дали АНО възприема, че ПТП
е настъпило и реализирано, от това, че водачът не е предвидил възможността на посочената улица в с. Братя Даскалови на пътна лента за движение да се
намира дупка с такива огромни размери, скрита от изпълнилата я вода / виж
в тази насока всички, в това число и показанията на актосъставителя и неговия
колега свидетел по акта, свидетелски показания/ или не е съобразил механично изброените и подробно
визирани в нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП други условия за избиране на
скоростта на движение. В конкретният случай съдът е затруднен да приеме какво точно е следвало да извърши водачът на
МПС при избиране на скоростта си на движение, т.е. с какво е следвало да се
съобрази, защото наличието на такава
, като описаната по- горе дупка не би следвало
да се отнесе
към изрично посочените в нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП случаи. В обжалваното
НП АНО е следвало па категоричен начин да посочи с какво не се съобразил
водачът при избиране на скоростта си за движение, а се е задоволил чисто
бланкетно да сочи, че в конкретния случай било налице несъобразяване с
атмосферни условия, без да отбележи какви са били същите, релефа- в случая не е ясно защо е посочено
че водача е следвало да се съобразява с релефа, тъй като няма данни за някаква
конкретна специфика, с
условията на видимост, след като
е пропуснал да посочи наличието на валеж, интензивността на движение, за която пък няма каквито и да било данни или
доказателства и други
обстоятелства, за които също няма каквито и да било, нито
описания, нито доказателства.
На
следващо място настоящия съдебен състав намира за
целесъобразно да посочи, че съгласно чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е
примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за
избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да
бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време
да е такава, че да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко
препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации,
когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
транспортно произшествие.
Съдът намира, че вменяваното на
жалбоподателя ПТП не е в причинна връзка със скоростта на движение на
автомобила, управляван от жалбоподателя. Съдът не споделя убеждението на
актосъставителя и административнонаказващия орган, според което жалбоподателят
е бил длъжен при избиране скоростта си на движение да се съобрази с наличието
на голяма дупка на пътното платно, в тъмната част на денонощието, около 22.10ч.
в условията на валеж. Сама по себе си тази дупка действително е препятствие на
пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна обаче,
закона е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че
да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно наличието на голяма дупка на пътното платно /
покрита с вода и по същество трудна и невъзможна за възприемане/ следва да се
приеме за непредвидимо обстоятелство и не следва да бъде и може съобразено
изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би
възникнало за водача, ако опасността от неравности по пътя, в т.ч. и големи
дупки е била сигнализирана с предупредителен пътен знак А12 "Неравности по
платното за движение".По делото не са ангажирани доказателства за наличието
на такъв пътен знак. Напротив самият
актосъставител в с.з. заявява „ …лично аз
съм възмутен от тази дупка…“ В тази насока следва да се отбележи, че
ноторно известно е обстоятелството, че на строителството и поддържането на републиканската
и общинската пътна мрежа в Република България в последните години се отдава
изключително значение и се отделят финансови средства от Държавното и
общинското ръководство, в това число и по линията на програми финансирани от
ЕС. Все пак следва да се има предвид, че Република България е от цяло
десетилетие е държава член на ЕС и не бива да се толерира неизрядно поддържане
на спомената пътна инфраструктура.В тази ситуация за жалбоподателя са липсвали
обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение,
че на пътното платно ще има такава дупка.
От изложеното става ясно, че жалбоподателя не само не
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не е бил длъжен и не
е могъл да предвиди общественоопасните му последици, т.е. не е налице виновно
поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му форми - умисъл
или непредпазливост, което определя нарушението като несъставомерно поради
липса на субективна страна.
Поради това съдът счита, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, предвид което
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така констатираните процесуални нарушения при
постановяването на обжалванато НП и АУАН водят до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя и представляват съществено процесуално нарушение.
По
изложените съображения наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Мотивиран от
горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление НП № 18 - 0375- 000380/ 22. 05. 2018
г., издадено от Георги И. Георгиев - Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на МВР с което на жалбоподателя на Б.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** му е
наложено административно наказание по чл. 179 ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер
на 200.00лв., като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ