Решение по дело №1261/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 155
Дата: 24 март 2022 г.
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20213420101261
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Силистра, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101261 по описа за 2021 година
Ищцата Й. Г. В. твърди, че на 03.06.2020 г. станала жертва на ПТП, осъществено от В. С. Т.,
който при управление на лек автомобил Р., модел Л. с рег . № ..........., придвижвайки се по
ул. „Д.“ до № ..в посока към бензиностанция ОМВ, не съобразил скоростта си на движение с
пътната обстановка и ударил задната лява част на спиращия пред него на пешеходна пътека
лек автомобил, вследствие на което пострадала ищцата, пресичаща същата пешеходна
пътека. Виновният водач понесъл административно – наказателна отговорност за стореното
нарушение чрез НП от 25.06.2020 г., към настоящия момент влязло в сила; същевременно по
отношение на управлявания от него лек автомобил бил сключен договор за застраховка
гражданска отговорност с ответното дружество, чийто срок на действие обхващал и датата
на пътния инцидент, по силата на който ответникът дължал компенсация на причинените
при ПТП вреди. При злополуката ищцата получила следните телесни увреждания: контузия
на главата, контузия на седалището с кръвонасядане, контузия на дясната подбедрица с
кръвонасядане, контузия на лявата подбедрица с кръвонасядане и контузия на десен лакът с
охлузна рана. Контузията на дясната ръка причинила на ищцата множество неудобства в
ежедневието , а също така и затруднения при осъществяването на трудовите задължения
(тя заемала длъжността “кухненски работник“) в продължение на поне два месеца,
контузията на долните крайници причинили постоянни болки в коленните стави и
предизвикали трайни затруднения на двигателната активност – и до момента движенията
на левия крайник били ограничени в сравнение с времето преди инцидента, а
непосредствено след него тя изпаднала във временна неработоспособност, наложила
домашното лечение, което натоварило нейните близки. В резултат на инцидента ищцата
усещала чувство на замайване, недостиг на въздух, атаксични прояви (липса на равновесие
1
и координация на волевите мускулни движения), а също така започнала да изпитва
необичайно безпокойство, страх, емоционална превъзбуда и смущение при движението си
пеша и при пресичане на пешеходни пътеки, които макар в по – слаба форма продължавали
и до днес. Поради изложените причини ищцата моли съда да осъди ответника да заплати
сумата от 20000 лв., представялваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на непозволеното увреждане заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на увреждането – 03.06.2020 г., до окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗА.
Ответникът „ЗД Булинс“ АД оспорва иска с възражението, че от доказателствата по делото
не ставал ясен механизма на ПТП, нито кой от участниците в инцидента е действал
противоправно; оспорва твърдението, че застрахования при него водач е нарушил правилата
за движение по пътищата и счита, че възникналото събитие има характер на случайно
деяние. Твърди, че ищцата не е пресичала пътното платно на обозначеното за това място,
както и че е пресичала без да се съобрази с преминаващите автомобили, като внезапно е
навлязла в опасната зона на застрахования при дружеството автомобил. Счита, че
претърпените от ищцата увреждания не са имали дълготрайно отражение върху ежедневието
и трудовата дейност, твърди, че по делото липсват медицински документи за
продължаващо лечение, както и за временна неработоспособност и изразява становище, че
предявеният иск е завишен по размер. При отхвърляне на иска претендира направените по
делото разноски за адвокатски хонорар.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 496 и 497 КЗ.
От представен по делото констативен протокол от 04.06.2020 г. се установява, че на
03.06.2020 г. В. С. Т. при управление на лек автомобил Р., модел Л. с рег. № ............. не
съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка и в опит за избегне спиращия
пред него лек автомобил, го ударил в задната лява част, а след това блъснал и ищцата,
пресичаща пешеходната пътека, намираща се пред спряното МПС. За така посоченото
нарушение на извършителя бил съставен АУАН № ...........от 03.06.2020 г., който
възпроизвежда същата фактическа обстановка и съдържа уточнението, че ПТП се е
реализирало в гр. С. по ул. „Д.“ до № .. в посока бензиностанция ОМВ. Въз основа на акта
нарушителят бил наказан с наказателно постановление от 25.06.2020 г., към настоящия
момент влязло в сила; същевременно чл. 189, ал. 2 ЗДП гласи, че редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, поради което следва
да се приеме, че процесното ПТП се е реализирало по начина, описан в посочените по - горе
официални документи. Отделно от това тази ситуация бе потвърдена от разпитаните по
делото свидетели Г.К., служител на КАТ, съставил протокола за ПТП, извършителя В.Т. и
Х.С., управлявал автомобила, спрял пред пешеходната пътека за да изчака преминаването на
ищцата, като от техните показания стана ясно, че забелязвайки пешеходеца (т.е. ищцата)
2
свидетелят С. спрял автомобила си пред пътеката, но свидетелят Т., движещ се в същата
лента, не съумял да стори същото и в опит да избегне сблъсъка си с автомобила на
свидетеля С. преминал в насрещната лента за движение, засегнал в задната част този
автомобил и блъснал ищцата, достигнала втората половина от пешеходната пътека.
Свидетелят Т. обяснява, че забелязвайки ситуацията на пътното платно той направил опит за
задействане на спирачната система на автомобила си, но поради мокрите подметки на
обувките кракът му се приплъзнал по педала на спирачката, той не съумял да спре
своевременно превозното средство и реализирал процесното ПТП. Свидетелят К. разкрива
наличието на съприкосновение между лек автомобил Р., модел Л.с рег. № .......... и ищцата,
което било засечено от служителите на КАТ при преглед на записите от камерите на
съседни сгради, а според свидетеля С. при удара ищцата се претърколила няколко пъти.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от заключението по назначената по делото
САТЕ, според което пътният инцидент е настъпил по средата на пешеходната пътека тип
„зебра“ на разстояние около 5 м. вляво от десния пътен бордюр, като неговото избягване е
било възможно при съответното законосъобразно поведение на извършителя (спазване на
дистанция и спиране след първия изчакващ автомобил) или ако пешеходецът бе пропуснал
лек автомобил Р., модел Л. с рег. № ................, т.е. ако бе преустановил движението си преди
да премине през втората половина на пешеходната пътека. От заключението става ясно, че
при пресичането видимостта на пешеходеца към лекия автомобил Р. Л. е била ограничена от
спрения автомобил, изчакващ преминаването му през пешеходната пътека.
След настъпването на злополуката ищцата посетила Център за спешна медицинска помощ в
гр. С., където била поставена работна диагноза „травма на главата (комоцио)“, а в лист за
преглед на пациент са отбелязани оплакванията на пострадалата от главоболие и болки в
десен лакът и била вписана диагноза „повърхностна травма на главата“. При
съдебномедицинското освидетелстване, извършено от съдебен лекар на 05.06.2020 г., по
тялото на ищцата били констатирани следните увреждания: контузия на главата, контузия
на седалището с кръвонасядане, контузия на дясната подбедрица с кръвонасядане, контузия
на лявата подбедрица с кръвонасядане и контузия на десен лакът с охлузна рана. От
показанията на разпитания по делото свидетел В. В., съпруг на ищцата, става ясно, че след
като бил информиран за настъпилото произшествие той веднага се насочил към спешния
център в гр. С., където намерил съпругата си в стресово състояние и без ясен спомен за
случилото се, като към този момент той забелязал охлузни рани на дясната ръка и на левия
крак, на които места няколко часа по – късно се появили синини. В период от около една
седмица ищцата изпитвала силни болки и голям дискомфорт, така че приемала
болкоуспокояващи лекарства, не била в състояние да изпълнява нормалните си домакински
задължения, а също и трудовите си дейности, поради което ползвала неплатен отпуск, а в
домакинството и за обслужването си разчитала на помощна на своите съпруг и син.
Болките, макар с по – слаб интензитет, продължили и през следващите няколко месеца, като
те затруднявали пострадалата да се предвижва до работното си място и свидетелят я
транспортирал до работа с личния си автомобил. Към настоящия момент болките отшумели,
3
но като последица от травмата ищцата накуцвала леко с левия крак и походката била
видимо изменена. Изложените от свидетеля В. данни бяха потвърдени и от показанията на
свидетелката Е. С., съседка на ищцата, и М. К., нейна приятелка, които я посещавали през
първата седмица на заболяването и имали наблюдения върху последващия процес на
възстановяване; отделно от това свидетелките добавиха, че болките от телесните
увреждания не са отшумели напълно, тъй като се възобновяват при разваляне на времето, а
също така в походката ѝ се наблюдава леко накуцване.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства вещото лице по
назначената по делото СМЕ установява, че вследствие на злополуката ищцата е претърпяла
мозъчно сътресение, също така е получила тъпа травма на меките тъкани, придружена с
разкъсване на мускулни влакна и на множество малки кръвоносни съдове на голяма
мекотъканна маса, лекостепенно главоболие и охлузна рана на десен лакът. Според вещото
лице просмукването на меките тъкани с кръв и лимфа пречило на здравите тъкани и съдове,
притискало ги и дразнило болевите рецептори, като причинявало болка и рефлекторно
ограничаване на движенията. Оплакванията на ищцата надхвърлили 14 дни от травмата,
като силните болки на местата на кръвонасяданията пречели да изпълнява трудовите си и
домашни задължения в период от около 6 – 7 месеца, оформилата се патология на
ишиадичен нерв персистирала и до момента, което предизвиквало промени в походката,
както и нестабилност, която било възможно да се дължи и на преживяното мозъчно
сътресение. В периода на страданието си ищцата постоянно приемала обезболяващи
медикаменти, които обаче въздействали на нормалните възстановителни процеси в
организма, като забавяли тяхното протичане. Отделно от това към момента ищцата страдала
от непостоянно главоболие и не била в състояние да гледа телевизия продължително време,
което вещото лице определя като посттравмена церебрастения, а в крайна сметка като
трайни последици от инцидента то посочва и посттравмена миалгия (болка в мускулите) и
постравмена или компенсаторна ишалгия (болка по хода на ишиадичен нерв).
Освен претърпения от ищцата първоначален стрес и липса на спомен за случилото се,
свидетелите В., С. и К. отбелязват, че злополуката оказала и трайно психическо въздействие
върху ищцата, тъй като тя изпитвала дискомфорт и страх при движение и пресичане на
улично платно, като се оглеждала продължително време, започвана да пресича едва след
като се уверяла, че по улицата няма движение, преминавала през най – тесния участък от
улицата и изпитвала по – голяма сигурност, когато не е сама. Тези наблюдения се
потвърждават от заключението на вещите лица по назначената комплексна СППЕ, които
правят извод за наличие на посттравматично стресово разстройство с тревожно –
депресивна симптоматика. При изследването на ищцата по скала за отчитане въздействието
на травмиращото събитие се установява 29 % средна изявеност на прояви на избягващо
поведение на всичко свързано или напомнящо събитието и 33 % прояви на преживявания от
типа на натрапващи се спомени като елемент от посттравматичното разстройство. При
проведеното интервю с пострадалата тя споделила за натрапливо спомняне и оживяване на
представи от преживяната физическа и психотравма, придружени с тревожност,
4
напрежение, потиснатост и непълноценен сън, като според вещите лица нейното състояние
подлежало на лечение с антидепресанти и транквилизатори, каквото до момента не било
преведено от нейна страна. Според вещите лица като последица от злополуката при ищцата
се наблюдава и амнезия за детайли от преживения инцидент, която се дължи на контузията
на главата с комоцио при травмата.
От протокола за ПТП е видно, че към датата на инцидента по отношение на лек автомобил
Р. модел Л.с рег. № ........... е действал договор за застраховка „гражданска отговорност“,
сключен с ответното дружество чрез полица № BG/..................., което обстоятелство не е
спорно в настоящото производство, а застрахователната полица е представена с отговора на
исковата молба.
Чл. 432, ал. 1 КЗ гласи, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 (отправяне на писмена претенция).
Според чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а съгласно ал. 2 на същата
разпоредба по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Според чл. 493, ал. 1, т. 1 застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди (неимуществените и имуществените
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт) вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В
конкретния случай е видно, че нарушителят В.Т. е осъществил процесното ПТП, тъй като не
е спрял управляваното от него превозно средство зад лекия автомобил, изчакващ
преминаването на ищцата по пешеходната пътека по ул. „Д.“, и в крайна сметка е навлязъл
в зоната на пътеката, като е засегнал пешеходеца, причинявайки му телесни увреждания.
Като собственик на управляваното МПС марка Р., модел Л. с рег. № .......... и при наличието
на сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ В.Т. се явява застраховано
лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ и застрахователят следва да покрие отговорността му
към пострадалото от ПТП лице, произтичаща от нормата на чл. 45 ЗЗД („Всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму“). Търпейки телесни увреждания,
стрес, негативни преживявания и житейски неудобства ищцата следва да бъде възмездена
чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
5
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В конкретния случай физическата
травма на ищцата се изразява в мозъчно сътресение, контузия на седалището с
кръвонасядане, контузия на дясната подбедрица с кръвонасядане, контузия на лявата
подбедрица с кръвонасядане и контузия на десен лакът с охлузна рана, като в самото начало
така посочените наранявания са причинили на пострадалата силна физическа болка в период
от около седмица, която продължила с намален интензитет през следващите няколко месеца,
препятствайки първоначално всички ежедневни дейности на ищцата и затруднявайки
впоследствие трудовата функция, както и възможността да се предвижва самостоятелно до
работното си място. Въпреки че в най – общ смисъл се възстановила от преживяната
злополука, тя и до момента продължава да търпи по – дълготрайните последици от
травмата - посттравмена церебрастения (главоболие), посттравмена миалгия (болка в
мускулите) и постравмена или компенсаторна ишалгия (болка по хода на ишиадичен нерв)
– последното свързано с нарушена походка и леко накуцване. Злополуката е оказала
въздействие и върху психиката на ищцата, тъй като тя и изпитала негативни преживявания,
стрес и тревожност, чиито последици не са отшумели напълно до настоящия момент,
изразяват се в прояви на избягващо поведение на всички свързано или напомнящо
събитието и преживявания от типа на натрапващи се спомени и се квалифицират
медицински като посттравматично стресово разстройство с тревожно – депресивна
симптоматика. Съдът счита, че обезщетението за така изложените негативни физически и
психически преживявания на ищцата следва да се фиксира на сумата от 12000 лв., до който
размер предявеният иск следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като
неоснователен. При определянето на тази сума съдът взе предвид освен първоначалните
интензивни болестни симптоми на ищцата, така и трайния характер на някои от
уврежданията, които периодично ще причиняват физически дискомфорт и в бъдеще, а
също така и отражението на инцидента върху нейната психика, което стана ясно, че също
има траен характер. От изявлението на вещото лице – психолог, става ясно, че при
изследването си то е използвало методика, която не наслагва психологическите последици
от отключилото се впоследствие онкологично заболяване на ищцата върху последиците от
процесното ПТП, поради което описаното в експертизата стресово разстройство е отчетено
единствено като резултат от произшествието, а не от други травматични събития в живота
на ищцата или като комплексен ефект от множество въздействащи фактори. Не са налице и
данни за предходни психически разстройства на ищцата, като дори от показанията на
свидетелките С. и К. стана ясно, че преди инцидента тя е била по – жизнена и по –
концентрирана и именно злополуката е довела до настоящата негативна промяна в
психическото състояние. По делото липсват данни, че трайните физически последици
върху здравето на ищцата, описани от вещото лице по СМЕ, се дължат на други нейни
увреждания и болести (например професионално заболяване), поради което възраженията на
ответника, че подобна причинно – следствена връзка е възможна, се явяват недоказани и
като такива не следва да се вземат под внимание.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата, тъй като събраните по делото доказателства опровергаха
6
съмненията му, че тя е пресичала пътното платно на необозначеното за това място без да се
съобрази с преминаващите автомобили, както и че внезапно е навлязла в опасната зона на
причинилия увреждането автомобил. По делото се установи, че ищцата е пресичала на
обозначено място - пешеходна пътека, след като е изчакала спирането на първия движещ се
по пътното платно автомобил, като тя не е могла да предвиди маневрата на извършителя за
заобикаляне на спряното превозно средство чрез навлизане в насрещната лента за движение,
и преминавайки по пътеката, не е имала видимост към неговия автомобил до настъпването
на момент, в който не е оставало време за адекватна реакция.
Чл. 497, ал. 1 КЗ гласи, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 (Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено
лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.); 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 (три месеца от предявяването на застрахователя) освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3. Ищцата е оправила по извънсъдебен ред претенция към застрахователя за
заплащане на обезщетение, получена от него на 09.06.2020 г., а на 24.06.2020 г. той на свой
ред е поискал от нея допълнителна информация – първична медицинска документация и
влязло в сила наказателно постановление за налагане на наказание на извършителя на ПТП
В.Т.. На 01.07.20202 г. ищцата е предоставила на застрахователя изисканите медицински
документи, но на 27.07.2020 г. е получила отказ от изплащане на обезщетение поради
непредставянето на безспорни доказателства относно виновността на застрахования водач.
Чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ гласи, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е бил представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.
Този документ е приложен към претенцията на ищцата, поради което застрахователят
неоснователно е изискал от нея и документи, с които тя не би могла да разполага
(наказателно постановление), като при тези данни следва да се приеме, че ответникът е
изпаднал в забава с изтичането на 15 работни дни от датата на представяне на медицинската
документация (27.07.2020 г.), т.е. от 18.08.2020 г., откогато дължи лихва за забава върху
определеното обезщетение. Поради изложените причини предявеният акцесорен иск следва
да се уважи за периода след 18.08.2020 г., а за периода преди тази дата – да се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда по
съразмерност държавна такса в размер на 480 лв., разноски за експертизи в размер на 570
лв. и такива за разпит на свидетели в размер на 36 лв., а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва
да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатски хонорар в размер на 678 лв.
7
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 576 лв. Воден от
горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., район Л.,
бул. “Д. Б., № .., представлявано от С. С. П. и К. Д.К., да заплати на Й. Г. В. с ЕГН ...........от
гр. С., ул. “К.” № .., ет. ., ап. ..сумата от 12000 лв. (дванадесет хиляди лв.), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат
на ПТП от 03.06.2020 г., причинено от В. С. Т. при управление на лек автомобил Р., модел
Л. с рег . № ............, по отношение на който действал договор за застраховка „гражданска
отговорност“, сключен с ответното дружество, заедно със законната лихва върху тази сума
от 18.08.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
присъждане на обезщетение над така посочената сума, както и за законна лихва върху него
за периода от 03.06.2020 г. до 17.08.2020 г.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на ищцата: “Банка ДСК“
АД, BIC: .....................................
ОСЪЖДА Й. Г. В. с ЕГН ...............от гр. С., ул. “К.” № .., ет. ., ап. ..да заплати на „ЗД
БУЛ ИНС” АД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. “Д. Б.”, № ..,
представлявано от С.С. П. и К. Д. К., разноски за адвокатски хонорар съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лв.), като
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр. С., район Л.,
бул. “Д. Б.”, № .., представлявано от С.С. П. и К. Д. К., да заплати на адв. А.С. Б. адвокатски
хонорар за настоящото производство в размер на 678 лв. (шестстотин седемдесет и осем
лв.).
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., район Л.,
бул. “Д. Б.”, № .., представлявано от С. С.П. и К.Д. К., да заплати по сметка на РС –
Силистра държавна такса в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лв.), разноски за
експертизи в размер на 570 лв. (петстотин и седемдесет лв.) и разноски за разпит на
свидетели в размер на 36 лв. (тридесет и шест лв.)
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8