Р
Е Ш Е
Н И Е № 260108
Град Несебър, 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 327/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците Х.В.Б. с ЕГН **********,***,
и В.В.Б. с ЕГН **********,***, твърдят, че са наследници на В.Х.Б., починал на
25.06.2018г., който през 1995г. закупил, по силата на договор за
покупко-продажба, от Комисията за доразпределение на имуществото на ТКЗС
Несебър, битова сграда (кантон) в землището на село Тънково, заедно с 260 кв.м.
земя за сумата в размер на 138 200 лева – продажната цена, след което е
влязъл във владение. При изготвянето на кадастралната карта имотът е попадал в
рамките на Поземлен имот с идентификатор *********, а след изменението й със
Заповед КД-14-02-682 / 19.04.2011г. процесният имот е нанесен с идентификатор *********.
На 09.06.2011г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 4768, с който ответникът
– О.Н. ***, представлявана от Кмета Н.К.Д., се легитимира като собственик. Този
акт е съставен в нарушение на закона и на база становището, изразено от СГКК –
Бургас. Молят да бъде признато за установено по отношение на О.Н. че ищците са
собственици на процесния поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в
землището на село Тънково, местност “Герена”, ведно с изградената в него
стопанска сграда (кантон) с площ 51 кв.м.
В отговора на исковата молба
ответникът – О.Н. изразява становище за неоснователност на иска поради
недоказаност на наличието на договор за покупко-продажба, въз основа на който
ищците твърдят, че са придобили собствеността, като липсват дори твърдения кога
е сключен такъв и че този договор е сключен в изискуемата от закона писмена
форма. Останалите доказателства не доказват плащане на продажната цена от
купувача. Позовава се на разпоредбите на § 13 от ЗСПЗЗ и чл.48, ал.4 и ал.8 от
ППЗСПЗЗ за да обоснове довода, че наследодателят на ищците не е договарял с
надлежен орган, който да е бил компетентен да извършва разпореждане с имущество
на ТКЗС.
В съдебно заседание ищците се
явяват лично и упълномощен адвокат,
който заявява, че Актът на О.Н. не създава право на собственост, като не е
имала основание да заяви себе си за собственик на процесния имот, а сумата, с
която наследодателят на ищците е закупил процесния имот, е заплатена от него на
06.09.1995г., като допуска договорът за покупко-продажба да е изгубен или
унищожен. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски. Представя писмени
бележки, в които заявява, че от събраните гласни доказателства се доказва
начина и средствата, с които е закупен имота, а от писмените доказателства се
установява и основанието, на което наследодателят на ищците е придобил собствеността,
и че същият от 1995г. осъществява владение върху този имот. Отбелязва
предназначението на сградата, както и че земята има обслужващо преназначение.
За първи път в тези свои писмени бележки въвежда ново основание за придобиване
на собствеността – изтекла придобивна давност, която не е въведена като предмет
на исковата претенция, съответно съдът не дължи произнасяне по въпроса дали
собствеността върху имота е придобит от ищците, респ. техния наследодател, на
оригинерно основание. Отбелязва, че заповедта на Началника на СГКК – Бургас от
19.04.2011г. не е основание за придобиване на собствеността от страна на О.Н.
Ответникът се представлява в съдебно
заседание от процесуален представител, който оспорва иска като неоснователен,
като в представените писмени бележки се твърди, че ищците не са доказали, че
собствеността е придобита по силата на писмен договор и че цената по него е
платена. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира юристконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен Протокол
на Комисията на доразпределение на имуществото на ТКЗС град Несебър, с
председател Стоян Колев Вълчев, и членове Георги Атанасов Марков и Петър Г.Р.,
според който протокол Комисията е разпределила чрез заплащане с талони за
дялово участие обект: “Битова сграда (Кантон) село Тънково”, на В.Х.Б. на
стойност 133 000 лева за сградата и 5 200 лева за земята – обща
стойност 138 200 лева.
За тези суми за издадени фактура №
566/06.09.1995г. за сумата от 5 200 лева и фактура № 672 от 06.09.1995г.
за сумата от 133 000 лева.
От представеното удостоверение на
Комисията на правоимащите на бившето ТКЗС град Несебър, в състав: С.К.В.– председател,
и Г.А.М.– член, се установява, че имуществото, продадено на правоимащия В.Х.Б. по силата на
покупко-продажба на “Кантон Овощна градина село Тънково”, е записано в
инвентарните книги на ТКЗС Несебър под инвентарни номера, описани в инвентарен
опис.
По делото е разпитан единия от членовете на
Комисията на доразпределение на имуществото на ТКЗС и на Комисията на
правоимащите на бившето ТКЗС – Георги Атанасов Марков, от чиито показания се
установява, че първоначално сградата сее продавала на търг, но тъй като при
проведените два или три търга не са се явили желаещи да участват в търга, е
взето решение те да се продадат без такъв търг. Сградата (кантонът) е на два
етажа, като първият етаж, който е приземен, се състои от голяма стая,
коридорче, баня и тоалетна, а на втория етаж се намират две стаи и коридор.
Като желаещ да закупи сградата и земята се е явил В.Х.Б., с когото през 1995г.
е бил сключен договора за покупко-продажба, и който е заплатил стойността им –
продажната цена съгласно договора, в размер на 138 000 лева. Тази стойност
е определена въз основа на направена оценка на имуществото, а сумата е била
заплатена с бонове, издавани от ликвидационните съвети – 138 бона, всеки на
стойност 1 000 лева. За стойността на продаваното имущество са издадени
фактури, приети като доказателства по делото. На купувача В.Х.Б. са били
предоставени екземпляри от фактурите и от сключения от него договор, като въз
основа на тях, ведно с предоставените му и посочените по-горе документи –
протокола и удостоверението, същият е имал възможност да се снабди с
констативен нотариален акт. Никоя от страните по делото не твърди В.Х.Б. да се
е снабдил с такъв нотариален акт за собственост върху закупените от него земя и
постройка. Ведомостите със съдържащите се документи, включително и сключените
договори, са били иззети предоставени от Комисията първоначално на Общинския
съвет – Несебър, а впоследствие са били дадени на ТД на НАП – Бургас.
От показанията на свидетеля Х.
Николов Николов се установява, че сградата се е ползвала от администрацията, а
земята е била овощна градина, както
и че след закупуването на имота от В.Х.Б., същият го е заградил и в него той е
съхранявал селскостопанската си техника, с която обработва земята си, което е
продължило до 2017г., когато се е влошило здравословното му състояние. Докато е
бил жив В.Х.Б., никой не е предявявал претенции към имота, той се е ползвал единствено
от него и е осъществявал сам владението върху имота.
На 20.01.2011г. е бил съставен
Акт № 4263 за частна общинска собственост,
вписан в Службата по вписванията – Несебър с № 153, том 1, рег.№ 243 от
24.01.2011г., на Земеделски имот, площ 4889 кв.м., трайно предназначение:
Земеделска, Начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, ІV категория,
местонахождение село Тънково, местност “Герена”, поземлен имот с идентификатор *********
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-23/07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК. Като основание за
издаване на акта в него е посочено чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС, във връзка с чл.25, ал.2 от ЗСПЗЗ.
На 01.02.2011г. В.Х.Б. е подал
заявление до АГКК, а въз основа на Акт № 51 от 12.04.2011г. за непълноти и
грешки в ПИ ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на дело
Тънково, о.Н. *** е издал Заповед № КД-14-02-682 / 19.04.2011г., с която е
одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Тънково, ЕКАТТЕ 73571, о.Н. одобрена със Заповед РД-18-23 / 07.07.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, според която за нанесени три нови обекти в
кадастралната карта – поземлени имоти, единият от които е Поземлен имот с
идентификатор *********; площ 260 кв.м., начин на трайно ползване: Друг вид
земеделска земя, както и Сграда с идентификатор *********.1, площ 51 кв.м.,
предназначение: Селскостопанска сграда, а в кадастралните регистри като
собственик на този поземлен имот и на сградата е записан В.Х.Б. без данни за
документ за собственост. Със същата заповед е заличен като обект в
кадастралната карта и кадастралните регистри
Поземлен имот с идентификатор *********, за който е съставен
горепосочения акт за общинска собственост, на мястото на който са нанесени
трите нови поземлени имот пак с обща площ 4889 кв.м.
Така, според кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Тънково, о.Н. одобрена със Заповед РД-18-23 /
07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №
КД-14-02-682 / 19.04.2011г. на Началника на СГКК-Бургас, закупената от В.Х.Б.
земя се индивидуализира като Поземлен имот с идентификатор *********, адрес: село Тънково, местност “Герена”, площ 260 кв.м.;
трайно предназначение на територията: Земеделска;
начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, категория на земята: 4, при
съседи: ПИ №№ ********, ********, ********, ********, ********, а постройката в
Поземления имот се индивидуализира по същата одобрена кадастрална карта като
Сграда с идентификатор *********.1,
разположена в Поземлен имот *********, застроена площ 51 кв.м., брой етажи: 1;
предназначение: Селскостопанска сграда.
Въз основа на заповедта на
Началника на СГКК – Бургас обаче, и на основание чл.56, ал.1 от ЗОС и чл.59, ал.2 от ЗОС, е издаден
друг Акт № 4768 от 09.06.2011г. за частна общинска собственост, вписан в
Службата по вписванията – Несебър № 107, том 16, вх.рег.№ 4536/21.06.2011г.,
този път за процесния земеделски имот, площ 260 кв.м., трайно предназначение:
Земеделски, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, ІV категория –
Поземлен имот с идентификатор *********
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-23/07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, изменени със Заповед
КД-14-02-682/19.04.2011г. на Началника на СГКК-Бургас.
В.Х.Б. е починал на 25.06.2018г. и е
оставил за свои законни наследници сина си Х.В.Б. и дъщеря си В.В.Б. – ищците.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
За основателността на иска в
тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване
осъществяването на обстоятелствата, които изграждат фактическия състав на
заявените от тях придобивни основания в полза на техния праводател: за
признаването на собственост, възникнала по силата на правна сделка
(покупко-продажба), следва да се установят наличието на валидно облигационно
правоотношение, породило желаните от страните правни последици.
При условията на насрещно
доказване ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, че
имотът не е бил обект на валидна правна сделка, следователно праводателят на
ищците не е придобил собствеността върху процесния имот на това основание,
както и че имотът е бил общинска собственост, като установи моментът и
основанието на това придобиване.
С § 12 от ПР на ЗСПЗЗ (дв,
бр.28/1992г.) се прекратяват съществуващите ТКЗС, земеделски кооперации,
образувани по силата на § 7 от ПЗР на ЗК от 1991г. (отм.), както и всички
съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/1989г. и Указ № 56
за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански
бригади, КЗС, ТКЗС МТС, АПК и селскостопански институти, както и кооперации,
регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на
чл.33, ал.1 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска
земя. Законовата уредба, регламентираща реда за извършването на ликвидация на
имуществото на заличените ТКЗС-а, е динамична. Първоначално е било предвидено
ликвидацията на тези организации да се извърши от ликвидационен съвет - § 13 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващите изменения на закона - § 28, ал.1 от ПЗР към ЗИД на
ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.45/1995г., в приложимата им в случая първоначална тяхна
редакция), организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително прекратените ТКЗС
в ликвидация, се заличават от съдебния регистър и се прекратява дейността на
ликвидационните им съвети, като имуществата на тези организации остава
съсобствено на т. нар. “правоимащи лица” по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ (собствениците
на земите, включени в тези организации) или определени от общото събрание на
тези лица физически или юридически лица
- § 29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При преценка за това спазени ли
са условията за придобиване на имущество на прекратените организации по § 12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, реда за ликвидирането им и представителството в производството по
ликвидация и спрямо трети лица, следва да се има предвид действалата към
момента на осъществяване на юридическите факти редакция на приложимата правна
норма по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В този смисъл Решение № 64/25.032013г., по гр.д.№
869/2012г. на ВКС, ІІ г.о.
Съгласно чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ
ликвидационнте съвети са имали право посредством извършени търгове да продават
земя единствено в случай, че тази земя е принадлежала към сгради и съоръжения,
собственост на ТКЗС, но при условие, че се продава самата сграда или
съоръжение.
Към момента на осъществяване на
фактическия състав на придобивното основание действаща е била редакцията на
разпоредбата на § 29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.45 от 16.05.1995г.). Към
този момент дейността на ликвидационните съвети е била прекратена, а с
имуществото на ТКЗС-а се е разпореждало общото събрание на правоимащите.
В настоящия казус и съгласно
нормата на чл.27 от ЗСПЗЗ собствениците на земите, включени в ТКЗС и членовете
на ТКЗС са имали право на дялове от имуществото на посочените организации, като
размера на дяловете им е следвало да се определи въз основа на приноса им при
придобиването му, а разпределението на дяловете на правоимащите лица от това
имущество се извършва при условия и ред, посочени в ППЗСПЗЗ, като съгласно
разпоредбите на чл.52, ал.2 и л.3 от ППЗСПЗЗ (в приложимата им редакция – ДВ,
бр.48/1995г.), предоставянето (разпределението) на имуществото се извършва в
натура или в пари по решение на общото събрание на правоимащите лица (ОСПЛ).
Разпоредбата на § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.45/1995г., в
приложимата й в случая, първоначална редакция) предоставя правната възможност
на ОСПЛ да определи физически или юридически лица, които да разпределят
имуществото. Техните правомощия са установени с разпоредбата на чл.56, ал.1 от
ППЗСПЗЗ (в приложимата й редакция – ДВ, бр.48/1995г.), като основното от тях
(по т.1) е за разпределяне на имуществото между правоимащите лица по реда на
чл.52, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, между които в случая е бил и В.Х.Б., а
останалите правомощия са само такива по управление на имуществото на
правоимащите лица, като
единственото правомощие за разпореждане с това имущество спрямо трети лица се
отнася само за паричните средства – т.3 на чл.56, ал.1 от ППЗСПЗЗ (в посочената
редакция), но не и за недвижимите имоти. Както се посочи, В.Х.Б. не е
бил сред тези трети лица, а е бил „правоимащ“, съгласно Удостоверението от
1995г. на Комисията на правоимащите.
С чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ земите,
включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на
тях селскостопански организации са изрично изключени от предметния обхват на
закона като негодни за земеделско производство. Те не подлежат на реституция.
Със ЗИДЗСПЗЗ – ДВ, бр.45/1995г., тези земи са обявени за държавна собственост.
Със ЗИДЗСПЗЗ ДВ, бр.79/1996г. чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ законодателят е отстъпил от
титулярството на държавата като собственик на тези земи като е допуснал в полза
на гражданите възможността за реституция по реда на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ
само за онези земеделски земи, които не са застроени и не представляват
прилежащи площи към сградите в стопанските дворове на организациите по § 12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Сградите и съоръженията в земите в стопанските дворове като част
от имуществото на тези организации (като техни дълготрайни активи) подлежат на
разпределение между правоимащите или на продажба чрез търг – чл.27, ал.1 т
ЗСПЗЗ и чл.48, ал.2, 8, 10 от ППЗСПЗЗ и те не подлежат на реституция. С чл.10б,
ал.4 от ЗСПЗЗ (понастоящем чл.10б, ал.5, предл. 1 от ЗСПЗЗ) земите, върху които
собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в
предходните алинеи, са държавна собственост.
ППЗСПЗЗ в глава трета “Земя на
държавата, общините и други юридически лица”, неизменно третира земите, върху
които са построени сгради на ТКЗС и други селскостопански организации, като
държавна собственост, макар и в първоначалната редакция на чл.45, ал.3 това да
не е казано изрично, а да е направено по-късно с новата ал.8 с изменението на
правилника, публ. в ДВ, бр.122/1997г. Сега това е ал.10 на чл.45 от ППЗСПЗЗ,
според която земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и
29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи
към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и
земеделските земи на бившите стопански дворове на организациите по § 12,
намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване
правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния
управител, като стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва
от министъра на земеделието и горите. Нормата на чл.10б от ЗСПЗЗ изрично
изключва възможността за възстановяване собствеността върху застроените
земеделски земи.
Независимо от изменението на
разпоредбата във времето, хипотезата, в която земите, върху които са
разположени обекти на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са държавна
собственост, е останала без изменения. Към настоящия момент чл.45, ал.10 от
ППЗСПЗЗ предвижда няколко различни категории недвижими имоти, които стават
държавна собственост ex lege, по силата
на закона. На първо място това са земите, върху които са разположени обекти на
бившите организации по § 12, каквато организация е представлявало ТКЗС в град
Несебър. Останалите две различни категории имоти, които преминават по силата на
закона в собственост на Държавата: незаети със сгради и съоръжения или
прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на
възстановяване, както и земеделските земи в бившите стопански дворове на
организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали
след възстановяване правата на собствениците. При тълкуването на разпоредбата
става ясно, че категориите са изброени алтернативно. Условието земите да са
разположени извън урбанизираните територии се отнася единствено до последната
категория – земеделски земи в бившите стопански дворове, но не и относно
земите, върху които са разположени обекти на бившето ТКЗС. Законодателят не е
въвел изискване обектите, принадлежали на бившите ТКЗС, да са ситуирани
единствено в стопански дворове или върху терени, които са отредени за такива.
Така сградите и съоръженията в
стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са част от
имуществото на тези организации и подлежат на разпределение между правоимащите
или на продажба чрез търг – чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.48, ал.2, 8 и 10 от
ППЗСПЗЗ. На такова разпределение или продажба са подлежали както сградата на
бившето ТКЗС, така и терена с площ от 260 кв.м., намиращи се извън урбанизираната
територия, който терен представлява прилежаща на сградата площ, която не е
подлежала на възстановяване, респ. останала е след възстановяване правата на
останалите собственици в съществуващи или възстановими на терена стари реални
граници, и която площ е представлявала овощна градина и като такава е била
годна за земеделско ползване. Това означава, че процесната земя не е преминала
в собственост на Държавата по силата на закона, тъй като не е попадала към
1995г. в нито една от трите изброени по-горе категории земи, които следва да се
актуват.
Затова и Държавата не е
предприела действия за удостоверяване принадлежност на правото на собственост
върху земята в нейния патримониум, именно защото това право не е възникнало.
Разпоредбата на чл.27, ал.6 от
ЗСПЗЗ предвижда лицата, които са придобили собствеността върху сгради и
съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да
придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг, каквато
възможност е била открита с приемането на ЗИД ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.45/1995г.,
съществувала е към момента на сключване на процесния договор, от който ищците
черпят правата си, и от която техният наследодател се е възползвал като
правоимащо лице по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ. Тогава е била неприложима разпоредбата
на чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ в редакцията й от 1993г.), тъй като тя урежда
възможност за вземане на решение за продажба на дълготрайни активи (респ. и на
недвижими имоти), но като правомощие на вече заличените към този момент ликвидационни
съвети, а не като правомощие на лицата по § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ
(обн. ДВ, бр.45/1995г., в приложимата й в случая първоначална редакция), а и
тази разпоредба изисква провеждането на търг.
Съдът намира, че наследодателят на ищеца се е
легитимирал като собственик на процесните недвижими имоти – земя и сграда, по
силата на сключен договор за покупко-продажба. Оправомощените от ОСПЛ, а
именно: Стоян Колев Вълчев, Георги Атанасов Марков и Петър Г.Р., са продали на В.Х.Б.
имотите с договор от 06 септември 1995г., към която дата не е съществувало
изискване за форма на неговата действителност, а именно писмена форма с
нотариална заверка на подписите. Към този момент, съгласно действащата
нормативна уредба, писмената форма е била достатъчна за действителността на
сключения договор. Нотариалната заверка на подписите на страните, като форма за
действителност, е въведена по-късно с изменението на § 29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
(ред. ДВ, бр.79/1996г.), след сключването на процесния договор. В този смисъл
ВКС е имал повод да се произнесе с Решение № 661/12.01.2010г., постановено по
гр.д.№ 4319/2008г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. Именно поради това договорът за
прехвърляне на собственост, сключен на 06 септември 1995г., легитимира
наследодателя на ищците като собственик на процесните имоти.
Съдът не възприема тезата на
ответната страна, че ищците не са доказали правото на собственост на техния
наследодател, защото не е представен писменият договор за покупко-продажба,
легитимиращ собствеността В.Х.Б., който е бил купувач по договора. Това е и
основният спорен въпрос – дали е сключен такъв договор и дали купувачът по него
е заплатил цената, както и че свидетелски показания по делото са недопустими.
Съгласно чл.165, ал.1 т ГПК за да се допуснат свидетелски показания е
необходимо да се установи, че писменият документ, който обективира извършената
покупко-продажба е загубен или унищожен не по вина на страната. По делото е
категорично ясно, че архива на Комисията на правоимащите на бившето ТКЗС град
Несебър не е бил съхраняван от В.Х.Б. и следователно не той е виновен за
неговото изгубване или унищожаване. Данни за неговото наличие съществуват както
в представените писмени доказателства, така и от показанията на свидетеля
Георги Атанасов Марков. Тези доказателства следва да се обсъдят в съвкупност и
поотделно съгласно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК. Вярно е също така, че с
екземпляр от договора за покупко-продажба се е снабдил и купувача В.Х.Б. при
неговото подписване. Евентуално проявената от него небрежност, чрез която той
не е запазил този екземпляр, не е основание
да бъдат лишени ищците, които не са страни по този договор, да установят
съществуването му и със свидетелски показания (Решение № 190/25.01.2021г. по гр.д.№ 4079/2019г. на ВКС, IV г.о.).
Сключването на договора за
покупко-продажба, както и плащането на продажната цена по него в общ размер на
138 200 лева от страна на купувача В.Х.Б., се установява и от представените по
делото фактури. От своя страна фактурите не доказват самото плащане на
продажната цена, но която съдът прие, че е платена с оглед всички доказателства
по делото. С оглед задраскванията и поправките във фактурите, е приложима
разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК, която задължава съда в такъв случай да
оценява доказателствената сила на документа, в който има зачеркваня,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на
всички обстоятелства по делото, като задължено лице по тези фактури е Вълкан Б..
Едната от фактурите е издадена първоначално за сумата в размер на 138 200
лева, която е общата продажна цена на сградата и земята, и в която са вписани
както сградата на стойност 133 000 лева, така и земята от 260 кв.м. на
стойност 5 200 лева. Необходимо обаче в случая за продажбата на двата
обекта да се издадат отделни фактури, като за целта е издадена втората фактура,
в която е посочена цената само на земята – 5 200 лева, а тази стойност и
този актив да бъдат заличени от първоначалната издадена фактура и тя да се
счита издадена само за сградата, чиято стойност е 133 000 лева, което пък
е наложило да се поправи с думи и цифри общата сума по тази фактура за този
единствен актив по нея на 133 000 лева, вместо първоначалната цена от
138 200 лева. Тези фактури на общо основание обаче доказват, че продажната
цена на двата имота е именно 138 200 лева. Така поправките, зачеркванията
и доБавките по тези фактури по никакъв начин не опровергават нито сключването
на договора за покупко-продажба, нито поставят под съмнение какъв е бил
размерът на договорената пазарна цена за закупуването на имотите.
Ответникът освен, че не е доказал
възраженията си, не е установил и основанието, на което е актувал процесните
сграда и прилежащата й земя, като частна общинска собственост. О.Н. дори не е
заявила претенции за имота, основавайки се на разпоредбата на чл30 от ЗСПЗЗ.
На първо място Актовете за
частна общинска собственост за актуване на имоти, издадени по вътрешнослужебен
административен ред в едно безспорно производство (без участието на
граждани), не могат да се
противопоставят на правата на действителния собственик. Когато придобивното
основание, а именно фактите, на които се основава, не са вписани в акта, то
същият не би могъл да има особената удостоверителна функция относно
възникването на правото на собственост. Такъв е и процесния случай, като видно
от актовете за частна общинска собственост на процесните имоти, то в тях липсва
посочено основание за придобиването му от общината, а са цитирани единствено правни норми.
Същевременно, ответникът не твърди да е собственик на имотите и не доказа по
делото наличието на придобивно основание на право на собственост на имотите,
нито заявява конкретни такива, което да бъде проверено в производството по
делото чрез съответните доказателствени средства, като такова не се съдържа и в
съставените актове за общинска собственост. Следва да се посочи, че съставянето
на акт за общинска собственост, по своята същност е отричане на претендираното
от ищците право на собственост върху тези имоти, което вещно право може и
следва да бъде защитено по общия исков ред. Ищците, които претендират права
върху имотите, за които твърдят, че неправилно са актувани като общински, могат
да защитят правата си като оспорят доказателствената сила на актовете за
общинска собственост по пътя на общия исков процес.
На второ място, не се доказа
придобиването на права върху процесните имоти – сграда и прилежащата й земя, по
силата на чл.30, ал.2 от ЗСПЗЗ към момента на
разпределяне на имуществото на бившето ТКЗС, нито в по-късен момент. В
стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ обекти на общинска
собственост няма. Съответно за общините право на собственост върху такива земи
не може да възникне по силата на чл.10б, ал.5, вр. чл.2, т.1 т ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл.30, ал.1 от
ЗСПЗЗ предвижда, че имуществото на заличените организации по § 12 от преходните
и заключителните разпоредби, което лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ не желаят да
получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на
общината, в която то се намира, и по отношение на това имущество общината
придобива право на собственост след изтичане на законоустановения срок. Това
имущество са сградите, които са били собственост на бившето ТКЗС и за
обслужването на които са били определени прилежащи площи от земната повърхност.
След като обаче е прието за доказано в настоящия процес, че наследодателят на
ищците е закупил през 1995г. процесните имоти с валиден договор и е платил
уговорената продажна цена по него, поради което собствеността е преминала в
патримониума на В.Х.Б., категорично не са били налице условията и
предпоставките имотите да се предадат на О.Н. по този ред. Следователно, освен
липсата на данни за такова безвъзмездно предоставяне на имотите, не са били
налице и предпоставките същите да бъдат придобити от общината на посоченото в
актовете основание.
Воден от тези съображения, съдът
приема, че искът по чл.124 от ГПК да бъде установено по отношение на ответника,
че ищците са придобили по наследство правото на собственост върху процесните
имоти от своя наследодател, който от своя страна е придобил приживе
собствеността по силата на двустранен и възмезден договор, е основателен и
доказан, поради което следва да бъде
уважен като такъв. Ответникът от своя страна не може да противопостави правно
основание, на което счита себе си за собственик на имотите чрез съставянето на актовете
за частна общинска собственост.
С оглед изхода на спора в полза
на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски, които ответникът
следва да бъде осъден да им заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК, като в
полза на ищеца Х.В.Б. следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
платена държавна такса в размер на 50 лева, а в полза на ищеца В.В.Б. наред с
направените от нея разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева,
следва да бъде присъдена и сумата в размер на 160 лева, представляваща разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
На ответника не му се следват
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради което претенцията му за
присъждане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на О.Н. Булстат *********, с адрес на управление ***, представлявана
от Кмета Н.К.Д., че Х.В.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, и В.В.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, са собственици на
следните недвижими имоти: 1) Сграда с идентификатор *********.1 (******** точка едно) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Тънково, о.Н. одобрени със Заповед РД-18-23 / 07.07.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: КД-14-02-682 /
19.04.2011г. на Началника на СГКК – Бургас, адрес на сградата: село Тънково;
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *********, застроена
площ 51 кв.м., брой етажи: 2; предназначение: Селскостопанска сграда, и 2)
Поземлен имот с идентификатор *********
(********) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Тънково, о.Н.
одобрени със Заповед РД-18-23 / 07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение със заповед: КД-14-02-682 / 19.04.2011г. на Началника на
СГКК – Бургас, адрес на поземления имот: село Тънково, местност “Герена”, площ
260 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно
ползване: Друг вид земеделска земя, съседи: ПИ №№ ********, ********, ********,
********, ********.
ОСЪЖДА О.Н. Булстат *********, с
адрес на управление ***, представлявана от Кмета Н.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Б. с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща направените по делото
разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА О.Н. Булстат *********, с
адрес на управление ***, представлявана от Кмета Н.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Б. с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 210 лв. (двеста и десет лева), представляваща направени по делото
разноски за платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на О.Н.
Булстат *********, с адрес на управление ***, представлявана от Кмета Н.К.Д.,
за осъждането на Х.В.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, и В.В.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да му заплатят юристконсултско възнаграждение, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: