О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….03.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр.
дело № 239 по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на К.Х.К. и К.А.К.,
двамата от гр. Варна, подадени с обща жалба, чрез процесуален представител адв. А. П. *** срещу Решение № 4908/30.11.2018 год.,
постановено по гр. дело № 1092/2018 год. по описа на РС-Варна, с което:
1) е отхвърлен предявения от К.Х.К. срещу Г.В.М. и Г.А.М.,***
иск по чл. 109 от ЗС за осъждането на ответниците да преустановят
неоснователните
действия, с които пречат
на ищеца К.Х.К. да упражнява в цялост правото си на
собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул. Пловдив № 9, ет. 3, апартамент № 12, като демонтират външното
тяло на климатика,
монтирано
на фасадната стена със
североизточно изложение на жилищната сграда,
находяща се в гр. Варна, ул.
„Пловдив" № 9, разположено над
спалното помещение на апартамента на ищеца;
2) са
отхвърлени предявените от К.Х.К. срещу Г.В.М. и срещу Г.А.М.
искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лева (по 1250 лева от всеки един от ответниците) – обезщетение за причинени имуществени вреди
(под формата на претърпени загуби), изразяващи се в нанесени повреди в апартамент № 12, находящ се гр. Варна,
ул. „Пловдив" № 9, ет. З, вследствие на теч от външното тяло на
климатика, монтиран от ответниците за обслужване на апартамента им № 16, от които: 500, 00 лева – стойността на разходите за труд
и материали за доставка и монтаж на повредената двойна дървена дограма на спалнята
на апартамента; 800, 00 лева – стойността на разходите за труд
и материали за отстраняване на плочките по
перваза под дограмата, за направа на нова замазка и поставяне на нови плочки; 1200, 00 лева – за отстраняване на мухъла в спалнята на апартамента – изстъргване горния слой от шпакловката
по стената и тавана от страната,
на която е дограмата и теча от климатика, нанасяне
на грунд, шпакловка, нова мазилка и боядисване, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираните суми, считано
от подаването на исковата молба – 24.01.2018 год. до окончателното им изплащане;
3) са
отхвърлени предявените от К.Х.К. срещу Г.В.М. и Г.А.М. искове
по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 250 лева
(по 625
лева от всеки от ответниците), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени от мухъла в спалнята на апартамент № 12, вследствие на теча от външното тяло на
климатика, монтиран от ответниците за обслужване на апартамента им № 16, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от подаването на исковата
молба – 24.01.2018 год. до окончателното им изплащане;
4) са
отхвърлени предявените от К.А.К. срещу Г.В.М. и Г.А.М.
искове за заплащане на сума в общ размер на 1250 лева
(по 625
лева всеки от всеки от ответниците), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени от мухъла в спалнята на апартамент № 12, вследствие на теча от външното тяло на
климатика, монтиран от ответниците за обслужване на апартамента им № 16, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от подаването на исковата
молба – 24.01.2018 год. до окончателното им изплащане.
В жалбите са наведени оплаквания, че решението в обжалваните от всеки
един от въззивниците части е неправилно, постановено
е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните
правила, както и че е необосновано. Оспорен е изводът на съда, че ищецът К.К. не е установил, че върху собствения му имот (апартамент
№ 12) е осъществено въздействие, което да е довело до различно от преди въздействието противоправно
състояние, като в нарушение на процесуалните правила са игнорирани показанията
на разпитаните по делото свидетели Петров и Цветков. След като е установено по
делото, че външното тяло на климатика на ответниците е монтирано на външната стена на блока над
спалнята на ищците, която външна стена е и обща част на жилищната кооперация, находяща се в гр. Варна, ул. Пловдив № 9 и монтирането е
извършено без съгласието на съсобствениците в сградата, вкл. и без съгласието
на ищците, то това е достатъчно да се приеме, че е налице въздействие върху
имота, което е неправомерно и препятства упражняването в пълен обем на правото
на собственост на ищците върху имота им – ап. 12. Ответниците
не са ангажирали доказателства, че след като през месец октомври 2016 год. са
монтирали външното тяло на климатика на
североизточната фасадна стена на кооперацията и оп
този начин са създали ново състояние на имота, са действали правомерно.
Неправилен и в разрез с доказателствата по делото е и изводът на съда, че към
датата на завеждане на делото проблемите с климатика
на ответниците били решени. В тази връзка не са
съобразени показанията на разпитаните свидетели, както и изявленията на вещото
лице М. Тороманова, според които въпреки подмяната на
кондензната тръба, която отвежда кондензната
течност, отделяна от климатика с друга – твърда,
същата е повредена и през зимните месеци от нея тече вода. Безкритично и в
нарушение на съдопроизводствените правила са приети и
заключенията на вещите лица по съдебнотехническите
експертизи, като изводът на първоинстанционния съд,
че заключенията установявали правнорелевантни за
спора факти е неправилен. Заключенията са били изрично оспорени от ищците,
съдът не е отчел обстоятелството, че заключенията си противоречат, не е
отчетено също, че по делото липсва извършено измерване на стойностите на шума,
който издава климатика при работа, не е съобразено
също, че в заключението на повторната съдебнотехническа
експертиза в. л. И. Казакова се позозава на
неприложима в настоящия случай нормативна база относно допустимите стойности на
шум в жилищни стаи – съгласно табл. 1 от приложение № 2 към чл. 5 от Наредба №
6 за
показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт
през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната
среда, методите за оценка на
стойностите на показателите за шум и на вредните
ефекти от шума върху здравето
на населението, обн. ДВ, бр. 58/2006 год.
допустимата сила на шума в жилищните помещения денем и вечер е 35 децибела, а ношем – 30 децибела, а вещото лице е използвало Таблица 2
от Приложение № 2 към чл. 5 от цитираната Наредба, която касае нивата на шум в територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, а не в помещения. В нарушение на процесуалните
правила е възприето и кредитирано заключението на вещото лице И. Казакова,
въпреки, че вещото лице не е извършвало измервания на шума, издаван от климатика при работа, не е извършвало измервания на отстоянието на климатика от имота
на ищците и на нанесените повреди по спалнята на апартамента.
Неправилен е и изводът на първоинстанционния
съд, че исковете по чл. 45 ЗЗД са неоснователни. Въззивниците
считат, че са установили всички елементи от фактическия състав на деликта – че в резултат на теча от външното тяло на климатика на ответниците и
образувалия се в резултат на този теч мухъл в спалнята на ищците, са им причинени
увреждания на здравето, както и че течът от климатика
е причинил повреди в имота на ищците – в спалнята на апартамента им.
Отправените искания с жалбите са за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което предявените от ищците искове да бъдат уважени,
ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
С жалбите са представени писмени доказателства – жалба вх. № 16667/19.12.2018 г. подадена от К.Х.К. до ВРП
срещу инж. Иванка Казакова; жалба
вх. №
16668/19.12.2018 г. подадена до
ВРП за извършване на проверка във
връзка с писмо с №
УСКР17000478ОД-006ОД-001/30.03.2018
г. на Община Варна, район „Одесос"
и молба до Административен съд гр. Варна вх. № 22008/20.12.2018 г. с правно основание чл.306, ал.2 АПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите Г.В.М.
и Г.А.М. – ответници
по предявените искове, оспорват жалбите, считат че са неоснователни. Навеждат,
че при постановяване на решението не са допуснати твърдените от двамата въззивници нарушения на материлния
закон и на съдопроизводствените правила. считат
решението за правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат подробни
съображения.
С отговора са представени писмени доказателства – нот.
заверена декларация от инж. Александър Стоянов, в качеството му на началник
сервиз на TOSHIBA Джи и Ей“ ЕООД- София; писмо от РЗИ – Варна с
изх. № 203-14115-1/06.07.20018 год., както и снимков материал, а също и
видеозапис на електронен носител, с искане за приемането им като доказателства
по делото.
По направените доказателствени искания от
страните настоящият състав намира следното:
Искането на двамата въззивници за приемането
на представените с жалбите им писмени доказателства е неоснователно, тъй като тези
доказателства са неотносими към повдигнатите
спорове.
Искането на въззиваемите за приобщаване на
представените с писмения им отговор доказателства също са неоснователни – нот. заверената декларация от инж. Александър Стоянов по
същността си представлява свидетелски показания в писмен вид и е недопустимо доказателствено средство по ГПК; снимковият материал и ведозаписа също са недопустими по ГПК доказателствени
средства. Писмото от РЗИ – Варна с изх. № 203-14115-1/06.07.20018 год. е могло
да бъде представено в хода на първоинстанцинонното
производство, като не се сочат факти и
доказателства в тяхна подкрепа, попадащи
в обхвата на чл. 266, ал. 2 и /или ал. 3 ГПК, обуславящи събирането му във въззивната инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане, подадените от К.Х.К. и К.А.К., двамата от гр.
Варна, въззивни жалби срещу Решение № 4908/30.11.2018
год., постановено по гр. дело № 1092/2018 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ, направените с въззивните жалби на К.Х.К.
и К.А.К. искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: за приемане на представени с жалбите писмени доказателства
– жалба
вх. № 16667/19.12.2018 г. подадена от К.Х.К. до ВРП
срещу инж. Иванка Казакова; жалба
вх. №
16668/19.12.2018 г. подадена до
ВРП за извършване на проверка във
връзка с писмо с №
УСКР17000478ОД-006ОД-001/30.03.2018
г. на Община Варна, район „Одесос"
и молба до Административен съд гр. Варна вх. № 22008/20.12.2018 г. с правно основание чл.306, ал.2 АПК;
ОТХВЪРЛЯ
направените от въззиваемите Г.В.М. и Г.А.М. с отговора
им на въззивните жалби искания
за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: за приемане на представени с отговора нот.
заверена декларация от инж. Александър Стоянов, в качеството му на началник
сервиз на TOSHIBA Джи и Ей“ ЕООД- София; писмо от РЗИ – Варна с
изх. № 203-14115-1/06.07.20018 год., снимков материал, а също и видеозапис на
електронен носител;
НАСРОЧВА делото за 08.04.2019 год. от 14, 00
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.