№ 160
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:РосИ. Н. Дончева
Г. Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от РосИ. Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500056 по описа за 2023 годИ.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна жалба от Г. А. А., чрез пълномощника
си адв. М. Ц. от САК срещу решение № 328 от 01.12.2022 г. по гр.д. №
862/2021 г. по описа на РС-Костинброд, с което са наложени на Г. А.
А. следните марки за защита срещу домашно насилие по молба на М.
Б. К. с ЕГН ********** от гр. Г., а именно: да се въздържа от
извършване на домашно насилие от всякакъв вид по отношение на М.
Б. К. и малолетния А.Г. А. с ЕГН **********, живущ на същия адрес.
На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗДНН на Г. А. е наложена глоба в размер на
200,00 лева и е осъден да заплати по сметка на РС държавна такса за
производството в размер на 25, 00 лева.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е недопустимо
или алтернативно неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
1
закон. На първо място счита решението за недопустимо, тъй като не
били събрани доказателства, че молителката и ответника са били във
фактическо съжителства. От обстоятелството, че двамата имат дете не
било достатъчно да се приеме за доказан този факт. От разпита на
свидетеля не се установявало страните да са били във фактическо
съжителство, а се установявало, че молителката има връзка и живее с
друг мъж. По тези съображения счита, че производството е
недопустимо и следва да се прекрати. На следващо място излага, че
изводите на РС-Костинброд за основателност на молбата не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Излага, че за разлика
от физическото и емоционално насилие, то психическото насилие
обикновено се характеризира с трайност и системност. Неоснователно
първоинстанционният съд приел, че ответникът е осъществил акт на
домашно насилие, като е отправил обидни думи, тъй като не били
събрани доказателства в тази насока. Твърди, че дори да е употребил
такива изрази, деянието не може да се квалифицира като акт на
домашно насилие, тъй като се касае за еднократен скандал от битов
характер, породен от желанието на ответника, молителката да бъде
по-отговорна към детето. Необосновано било прието, че спрямо
детето също е осъществен акт на домашно насилие. По същество моли
да бъде отменено първоинстанционното решение и отхвърлена
молбата за налагане на мерки по ЗЗДН.
Ответникът по въззивна жалба М. Б. К. е получила препис от
въззивната жалба и в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирала отговор,
чрез адв. И. Л., с който изразява становище за неоснователност.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят Г. А. А. се представлява от адв. Ц. и поддържа
въззивната жалба. Ответникът по въззивна жалба М. Б. К. се
представлява от адв. Л. и изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
2
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
М. Б. К. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде
издадена съдебна заповед за защита против Г. А. А..
Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена заповед за
защита.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от
домашно насилие от лице, от което има дете. Не е спорно, че родители
на детето А.Г. А. са М. Б. К. и ответника Г. А. А..
Молбата за защита е подадена в рамките на едномесечния срок
по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на
твърдяния акт на домашно насилие, поради което е процесуално
допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката и
3
детето са били извършени конкретни действия от страна на ответника,
които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и
момента на тяхното извършване.
Към молбата за защита М. Б. К. е депозирала декларация по 9 ал.
3 от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея и детето А. А. е бил
извършен акт на домашно насилие от лицето Г. А. А., с когото е
живяла на семейни начала.
В молбата е уточнила, че с ответника живяла на семейни начала
в гр. Г., за период около 4-5 години. По време на съвместното им
съжителство се родило детето А. А. като родителските права били
предоставени на нея. На 03.10.2022 г., ответникът започнал да й вика и
крещи докато управлявал автомобила си „Още веднъж да те видя по
магазините в 20,20 ч. да ми курвосваш и да оставиш детето болно, ще
видиш какво ще ти се случи.“, „Курва, боклук, ще видиш какво ще ти
се случи, само да се приберем в Г..“ Излага, че детето също било в
автомобила и се разплакало, но Г. не спрял да вика и да я обижда.
От приетият социален доклад на Д. „С. п.“ гр. С. се установява,
че детето потвърдило, че е чувало баща му да говори нецензурни думи
за майка му в негово присъствие като „курва“ и „овца“.
Молителката и ответника са изслушани в проведеното съдебно
заседание на 15.11.2022 г. Ответникът излага, че до въпросният
скандал стигнали, след като направил забележка на молителката, че не
иска да оставя детето само и да я вижда да се скита по магазините.
Признава, че е използвал такива обидни изрази в течение на времето,
но не многократно. На 03.10.2022 г. детето било в автомобила и се
разплакало.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от
молителката е извършено под страх от наказателна отговорност и
поради това същата е допустимо доказателство, с оглед разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на
4
заповед за защита само на основание на приложената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа
конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на
други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с
писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената
сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като
може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата
посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника
по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени
в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе
успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата,
изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и
разколебае нейната доказателствена сила.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд
свидетел Т. Л. И.-Д., се установява, че молителката и ответника се
разделили през 2020 годИ. и М. К. се върнала при майка си с децата.
За проблемите на страните се говорело в целия град. Свидетелката
знае, че детето си е чупило ръката в началото на учебната годИ. и
родителите са го водили на преглед, но не се е срещала с тях в този
момент.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за установеност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита.
Събраните за целта доказателства установяват по категоричен
начин конфликтни отношения между молителката и ответника. За
начИ. на извършване на насилието следва да се кредитира посоченото
от молителката в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. От
събраните свидетелски показания не се установяват релевантни факти
за конкретния случай, но индиректно водят до извод за проблемни
отношения между страните.
5
Неоснователни са доводите и оплакванията, свеждащи се до
неправилност на първоинстанционното решение. Самостоятелният
анализ на събрания доказателствен материал, извършен от въззивния
съд по отделно и в съвкупност, обосновават в нужната степен
извършването от жалбоподателя на сочения от молителката акт на
домашно насилие.
Неоснователни са възраженията, че деянието не може да се
квалифицира като акт на домашно насилие, тъй като се касае за
еднократен скандал от битов характер, породен от желанието на
ответника, молителката да бъде по-отговорна към детето.
Формите на психическо насилие могат да включва вербална
агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение,
което може да намали самочувствието на пострадалия от насилие. При
емоционалното насилие въздействието е върху психиката на лицето,
но при него целенасочено се увреждат емоциите, което води до
чувство на страх, на малоценност, на вИ. чрез обидно и унизително
отношение.
Ответникът Г. А. не отрича, че е използвал такива обидни
изрази в течение на времето, но твърди, че не било многократно. За
случилото се на 03.10.2022 г. посочва, че детето било в автомобила и
се разплакало.
Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат –
негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно
насилие. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства
негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност на
пострадалия, като предизвика уплаха, тревожност, стрес, и др.
С оглед изложеното съдът приема, че въз основа на декларацията
по чл. 9 ал 3 от ЗЗДН на молителката, може да се направи обоснован
извод, че по отношение на нея и детето е упражнено домашно насилие
от страна на отв. Г. А. А., изразяващо се в психическо и емоционално
такова - установено по време, място и конкретен
6
извършител. Ответникът не е оборил обстоятелствата и фактите
изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице условията
по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде заповед за
защита и да наложи мерки за защита. Наложенити мерки от
първоинстанционния съд като вид са подходящи и адекватни за
постигане на възпиращ и превантивен ефкт спрямо ответника, като
съдът е съобразил тежестта на осъществената от въззивника проявна
форма на насилие.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна
такса в размер на 12,50 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 328 от 01.12.2022 г., постановено
по гр.д. № 862/2021 г. по описа на РС-Костинброд.
ОСЪЖДА Г. А. А. с ЕГН: ********** от гр. Г. да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8