Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр.
Нови пазар, 04.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар, в
публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия П.
Николова АНД № 30 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Подадена
е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят В.В.А. с ЕГН ********** ***, иска отмяната на Наказателно
постановление № 18-0280-001110 от 20.12.2018 г. на Началника на РУ гр. К., с
което същият е наказан за извършено нарушение на 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лв., и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като деянието не е виновно извършено от жалбоподателя –
липсва субективна страна на деянието. По тази причина моли съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител взема
становище по същество като твърди, че жалбоподателят не е знаел, че кара ле автомобил, който е бил снет служебно от регистрация. Той
нито е знаел, нито е можел да предполага, че това се е случило, тъй като не е
собственик, не е знаел за продажбата, а при положение, че в него са се намирали
всички документи на лекия автомобил, включително големия талон, не е и очаквал,
че автомобилът може да бъде продаден.
Въззиваемата страна не изпраща представител на насроченото съдебно
заседание. В съпровождащо административно-наказателната преписка писмо се
изтъква,че жалбата е допустима, но неоснователна по същество, а наложеното
наказание е съобразено с предвиденото в закона. Поради това
административно-наказващият орган моли, жалбата да бъде оставена без уважение,
а наказателното постановление да бъде потвърдено. Позовава се на практика на
НПРС
Като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото
наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя се явява основателна
по следните причини:
С
жалбата се атакува Наказателно постановление № 18-0280-001110 от 20.12.2018 г. на
Началника на РУ гр. К., с което на основание чл. 175, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 21.08.2018 г.
около 10,30 часа в с. Н.по ул. „***“ № ** и движещ се в посока с. Вълнари е
управлявал л.а. „****“ с рег. № ***, който е бил снет от регистрация на 22.07.2018
г.
НП е издадено въз
основа на отказ на НПРП да се образува досъдебно производство поради по-ниската
обществена опасност на деянието. Изрично в постановлението на прокурора е
мотивирано, че деянието не разкрива елементите на престъпление, тъй като
липсват данни, че е съзнавал обществено опасния характер на деянието, че е
предвиждал обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът счита, че наказателното постановление отговаря на императивните
изисквания на чл. 57, ал.1 от ЗАНН и че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Предвид това съдът
разгледа жалбата по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният лек
автомобил „****“ с рег. № *** бил собственост на Х.Д.Н.и С.И.Н.– съпруг и съпруга –
от с. К., общ. Д.. Същият предоставил колата на друго лице чрез пълномощно,
включително с правата да я продава. Не е ясно на колко души е била прехвърляна
колата по този неформален начин. Поредният ползвател на автомобила, известен по
делото като Г. от с. Д., общ. Д., в края на май или началото на юни месец 2018
г. оставил автомобила на св. И.Н.И.от с. П., общ. Д., който изкупувал и
продавал билки и на когото Г.дължал пари. Оставил му колата с уговорката да
намери някого, на когото да я продаде, за да може да му се издължи. Обещал, че
щом намери купувач могат да прехвърлят колата официално, тъй като разполагал с
всички нужни документи. Оставил двата талона на колата, застраховката и талона
за годишния преглед в лекия автомобил. Колата не била в движение и се налагало
да бъде ремонтирана преди да се ползва.
Около седмица при св. И.И.дошъл св. Р.Х. с. Н.К.,
който събирал билки и ги продавал на И.И.. Видял
колата и попитал дали е в движение. Като разбрал, че колата се нуждае от
ремонт, поискал да я купи. Договорили се с И.за цена от 200 лв. и св. Х.взел
колата и я издърпал до с. Н.К.. Имал намерение да я ремонтира и да използва.
Уговорили се със св. И., когато колата отново е в движение, да се обадят на Г.и
да прехвърлят официално колата. Св. И.предал на св. Х.двата талона на колата,
застраховката и талона за годишния преглед.
Няколко дена по-късно св. Г.Г.видял процесния лек автомобил в гаража на св. Х., разбрал, че се
нуждае от ремонт. Самият той имал л.а. Фолксваген Голф, който наскоро бил ремонтиран.
Искал да продаде Голфа, за да купи друга кола, която да ремонтира. Затова
предложил на св. Р.Х.да разменят двата автомобила. Св. Х.се съгласил. Св. Г.
взел „***“
с рег. № ***, включително двата талона на колата, застраховката и талона за
годишния преглед. Това се случило през месец юни 2018 г. Свидетелят ремонтирал
колата, отстранил повредата и говорили със Х., че трябва да се свържат съ ссв. И.,който да уреди Г.да
прехвърли колата официално. Св. Г. карал колата цяло лято. Бил спиран за
проверка от служители на РУ К., които осъществявали контрол на автомобилния
трафик. Не били констатирани проблеми. Единствено го посъветвали да сключи нова
гражданска отговорност, тъй като старата била сключена с ЗК „***“ – клон Б.–
кипърско застрахователно дружество с клон в Б., което дружество през 2018 г.
беше обявено в несъстоятелност в К., поради което в Б. беше отнет
застрахователния му лиценз. Св. Г. сключил застраховка гражданска отговорност с
друг застраховател.
На 21.08.2018
г. св. Г. бил в центъра на с. Н.с колата, седнал на кафенето. Тогава при него
дошъл жалбоподателят В.В.А., който бил зет на св.
Р.Х.и се познавали със св. Г.. Помолил го да му даде колата, за да отиде с нея
до дома си, да остави по-бързо на децата купеният хляб и щял да се върне до
центъра да пият кафе заедно. Около 10,30 часа в с. Н.по ул. „***“ № * и движещ се в
посока с. В., жалбоподателят управлявал посочения по-горе лек
автомобил, когато бил спрян за проверка от служители на РУ гр. К., които
осъществявали контрол на автомобилния транспорт. При осъществената проверка
установили, че лекият автомобил е с прекратена регистрация от 22.07.2018 г.
От писмените доказателства по делото се установява, че на 21.05.2018 г.
лекия автомобил е бил продаден от Х.Д.Н.и С.И.Н.на С. Д. А.. Информацията за
договора била подадена по електронен път от Нотариус с рег. № ** и район на
действие ДРС. Новият собственик обаче не отишъл в законовия срок да поиска от
КАТ да регистрират колата на негово име, поради което след 2 месеца КАТ Д.
служебно прекратили регистрацията на процесния автомобил.
На жалбоподателя бил съставен АУАН. Информацията била подадена до НПРП за
евентуално извършено престъпление по чл. 345 от НК, но прокуратурата отказала
да образува досъдебно производство с мотива, че липсват данни, че е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, че е предвиждал обществено опасните последици и е искал
тяхното настъпване, но изпратила преписката на административно наказващия
орган за преценка дали е налице административно нарушение. Началникът на РУ К.
издал атакуваното НП № 18-0280-001110 от 20.12.2018 г.
Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства, които са ясни и непротиворечиви. В действителност фактите
не се оспорват от жалбоподателя – единственото му възражение е, че не е
действал с умисъл, тъй като не е знаел, че колата е прехвърлена, нито че е
снета от регистрация. Нещо повече, твърди, че не е имало как да узнае тези
факти. Оспорва, че е налице субективната страна на деянието.
При
изложената фактическа обстановка съдът намира, че нарушението не е доказано от
субективна страна. Макар да са налице всички елементи от обективна страна,
деянието не е извършено виновно от жалбоподателя. Той не е знаел, че колата е
била прехвърлена, не е очаквал да бъде прехвърлена на други лице, тъй като е
знаел, че талоните на автомобила се намират у св. Г.. Без тях прехвърлянето на
лекия автомобил би трябвало да е невъзможно, ако нотариусът спази изискванията
на закона. Жалбоподателят не е знаел и е нямало как да разбере, че автомобилът
е бил снет от регистрация. Той не е сред лицата, които са длъжни да знаят за
този факт, а и това не е обстоятелство, което водачите на леки автомобили могат
да проверяват преди да използват един автомобил. Предвид това съдът намира, че
деянието не е извършено виновно и следователно не представлява административно
нарушение, тъй като липсва субективната страна на деянието – административните
нарушения като всяка друга простъпка, трябва да са извършени виновно, за да
носи деецът отговорност за тях.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено. Ето защо съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление № 18-0280-001110
от 20.12.2018 г. на Началника на РУ – гр. К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова