Решение по дело №262/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба на М. З. З., чрез адв. Д. С., срещу решение №20/31.05.2024 г. по АНД № 24/2024 г. на Районен съд - [община]. С цитираното решение е потвърдено наказателно постановление № 24-0298-000131/15.03.2024 г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР – [област], РУ – [община], с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на касатора са наложени наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

С касационната жалба се моли, отмяна на решението и атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се приложението на чл. 28 от ЗАНН, като се твърди, че неправилно не е обсъден и приложен от АНО.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище поддържа жалбата. Прилага епикриза, от която е видно, че касатора е със заболяване, за което се налага да пътува периодично, при което лишаването от право на управление вреди на здравето му.

Административнонаказващият орган – РУ [община], надлежно призован, се представлява от пълномощника му юрк. Н. Ш. при ОДМВР -[област]. Пледира за неоснователност на жалбата, а в депозирано становище излага допълнителни съображения за оставяне в сила на решението и потвърждаване на процесното наказателно постановление.

След като е обсъдил доводите и събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е установил от фактическа страна, следното: На 28.02.2024 г. около 15.35 часа в [населено място], [община], на общински път ***, при км 1+900, свидетеля В. К. и Ю. Т. - полицаи в РУ на МВР - [община], спрели за проверка лек автомобил „Ф.“ с номер на рама ***, без поставени регистрационни табели, който се движил в посока от [населено място] към [населено място]. При проверката установили, че водач на автомобила е жалбоподателя М. З. З., който не е представил документи за регистрация на превозното средство. В хода на работата си полицаите установили, че автомобила управляван от жалбоподателя е бил без поставени регистрационни табели на определените за това места и е с прекратена регистрация от 31.03.2022 г.. За установеното мл. автоконтрольор К. съставил АУАН № 162 с бл. № 184702/28.02.2024 г., в който вписал, че З. е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на М. З., който не направил възражения и обяснил, че с автомобила си превозва пясък за кратък маршрут, като смятал че няма проблем за това. По случая било образувано БП № 45/2024 г. по описа на РУ - М. за извършено на 28.02.2024 г. в [населено място], [община], което с постановление от 09.03.2024 г. е прекратено. На 15.03.2024 г. е съставено процесното Наказателно постановление № 24-0298-000131/15.03.2024 г. срещу жалбоподателя, връчено му на 20.03.2024 г., въз основа на показанията на актосъставителя Р. К. и свидетеля по акта С. Ш. и свидетеля очевидец на нарушението В. К..

При така установената фактическа обстановка, съдът приел за безспорно установено извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина, а деянието приел, че е квалифицирано правилно по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В НП коректно е описан факта, че автомобила не е бил регистриран, а обстоятелството, че той е бил и без регистрационни номера не променя правната квалификация по първото предложение на санкционната норма, а е само едно пояснение от обективна страна, защото съществуват случаи при които превозното средство може да не е регистрирано по надлежния ред, но да е с поставени регистрационни табели. Установил е, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като гореописаното нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което и правилно АНО не е приложил посочената хипотеза. Напротив съобразил е, че деянието, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано, се отличава с една значителна степен на обществена опасност, с оглед засегнатия обект на обществените отношения и включително същата, мотивирала криминализирането на нарушението от законодателя като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС за кратко разстояние също не намалява степента на обществената опасност на деянието, доколкото в настоящия случай управлението на процесното МПС е било преустановено след като жалбоподателят е бил спрян за проверка от полицейските органи. Нещо повече, видно от приложената по административната преписка справка за нарушител/водач, става ясно, че процесното административно нарушение не се явява инцидентна, изолирана проява от страна на жалбоподателя, като водач на пътно превозно средство, доколкото същия е санкциониран многократно за извършени нарушения на правилата за движение. Случаят разкрива една обичайна степен на обществена опасност, поради което не може да бъде определен като маловажен и единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна на жалбоподателя биха могли да се постигнат личната и генералната превенция на наказанието.

Административен съд - [област], след като се запозна с обжалваното решение и събраните доказателства, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените касационни основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от активно легитимирано лице, чрез процесуален представител в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на обжалваното съдебно решение.

По основателността на жалбата, като извърши служебно проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав, намира, че същата е неоснователна.

За да постанови атакуваното съдебно решение, районният съд, правилно е приел за установено от фактическа страна, че санкционираното лице е осъществило вмененото нарушение, а именно не е изпълнило задължението си да управлява по пътищата процесния автомобил само след надлежна регистрация, като наличието на заболяване е ирелевантно за съставомерността и тежестта на наложената санкция.

Нарушението е осъществено чрез управление на автомобил на който не са поставени регистрационни табели по път отворен за републиканската пътна мрежа, като законът не се интересува от причините, поради които не са спазени императивните предписания. Нарушението е по чл. 140, изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. според която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкцията е наложена съгласно чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва водачът, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

Правилни са и изводите, че в случая не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание е съобразено със закона, тежестта на нарушението и неговата специфика и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН. Действително вмененото нарушение е първо, но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма. В случая лицето е нарушило изискванията на ЗДвП относно задълженията за управление по пътната мрежа само на регистрирано МПС и с поставени регистрационни табели. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани със сигурността на пътното движение и безопасност на участниците в същото. Административнонаказателната отговорност на касатора е съобразена с обществената опасност на извършеното деяние и определена от АНО със санкции в минимален размер и продължителност. Законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които се засягат важни обществени отношения, свързани с движението по републиканската пътна мрежа.

Ето защо, при извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Видно от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено нарушението, неговия нарушител, както и обстоятелствата, при които е извършено, като правилно предвид наведените пред въззивния съд твърдения, РС - М. е констатирал, че при издаване на НП е спазен материалния закон и приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

При този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция, се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 100 лв. определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 20/31.05.2024 г. по АНД № 24/2024 г. на Районен съд - [община].

ОСЪЖДА М. З. З. с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР - [област] сумата в размер на 100 лева /сто лева/, представляваща разноски за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.