РЕШЕНИЕ
№ 1335
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110202781 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*************“ ООД, ЕИК *********,
срещу Наказателно постановление № 38-10 от 15.01.2025 г., издадено от
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което
за нарушение на чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10, т.4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 лева на основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМИП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление
поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство, както и липса на компетентност
на лицето, издало обжалваното НП. Сочи се, че неправилно дружеството било
наказано за нарушение, осъществено при условията на повторност.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател изцяло поддържа депозираната жалба и изложените в нея
аргументи за отмяна на атакуваното НП. Твърди, че компетентен орган да
1
извърши проверката бил НАП, а не ДАНС. Претендира липса на нарушение,
тъй като мерките били приложени спрямо клиента. Счита, че следвало да се
ангажира отговорността на длъжностното лице, допуснало нарушението, а не
на дружеството. Отделно от това неправилно била наложена санкция за
нарушение, осъществено при условията на повторност. Не претендира
разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Относно твърдението за липса на компетентност от страна
на ДАНС, то в чл.108, ал.1 от ЗМИП, именно ДАНС бил посочен като
централен орган, който осъществявал контрол по прилагане на закона, а
контролните функции на НАП спрямо операторите на хазартни игри не водели
до дерогиране на компетентността на ДАНС. Заявява, че дружеството не е
установило произхода на средствата на лицето ****, както и не е поискало
декларация за произхода на средствата. По категоричен начин било
установено нарушението, а адресат на задължението било именно
дружеството, което било отговорно за изпълнението и именно на него
следвало да бъде наложена имуществена санкция. Заявява, че в случая нямало
повторност и наказанието било определено правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на
всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „*************“ ООД, ЕИК *********
било организатор на хазартни игри, получило лиценз за организиране на
хазартни игри на територията на Република България съгласно Закона за
хазарта, поради което било задължено лице по чл.4, т.21 от ЗМИП. В тази
връзка то имало задължение да изяснява произхода на средствата по начина,
посочен в чл.66, ал.1 от ЗМИП, при установяване на делово взаимоотношение
с клиенти при открИ.е на акаунт за участие в хазартни игри в онлайн
2
платформата на адрес ***** и даване на възможност на клиентите да участват
в игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с
коне и кучета.
На 30.12.2022 г. дружеството „*************“ ООД открило акаунт за
участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес ***** чрез която
организирало игри със залагания върху резултати от спортни състезания и
надбягвания с коне и кучета, на лицето ****, ЕГН **********. В периода от
28.03.2023 г. до 12.02.2024 г. клиентът **** депозирал сума в размер на 16 680
лева в онлайн платформата за хазартни игри на адрес ****, чрез която
„*************“ ООД предоставяло услуги като организатор на хазартни
игри. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1 от ЗМИП изисквала при установяване на
делови взаимоотношения, задължените по ЗМИП лица (включително и лицата
по чл.4, т.21 от ЗМИП) да прилагат мерките за комплексна проверка на
клиенти, една от които била предвидена в чл.10, т.4 от ЗМИП - изясняване на
произхода на средствата. Като задължено лице по чл.4, т.21 от ЗМИП,
„*************“ ООД било длъжно при установяване на делово
взаимоотношение с клиента ****, с открИ.е на акаунт за участие в хазартни
игри в онлайн платформата на адрес ****, да изясни произхода на средствата,
чрез прилагане на поне два от способите, посочени в чл.66, ал.1 от ЗМИП.
С писмо от 31.05.2024 г. проверяващият екип към ДАНС изискал
клиентски досиета на нови клиенти за периода от 01.11.2022 г. до 28.05.2024 г.,
сред които и на клиента ****. В писмото било включено изричното изискване
клиентските досиета да съдържат доказателства за прилагане на комплексна
проверка от страна на „*************“ ООД. В клиентското досие на клиента
**** обаче липсвали документи и информация, от които да е видно
изпълнение на задължението за изясняване на произхода на средствата по
чл.66 от ЗМИП.
С цел изясняване и допълване на предоставената информация били
изискани писмени разяснения и/или документи, от които да е виден начинът
на обследване на произхода на средствата. Дружеството „*************“
ООД предоставило следните разяснения: „Съгласно Раздел X от
ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ
ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА“
Изясняване произхода на средствата
3
Чл. 40. (1) „*************“ ООД изяснява произхода на средствата на
своите клиенти в следните случаи:
1. при встъпване в делови взаимоотношения с клиент;
2. в хода на деловите взаимоотношения с клиента (през цялото
времетраене на тези взаимоотношения);
3. при встъпване в делови взаимоотношения, в хода на деловите
взаимоотношения, и при извършване на случайни операции или сделки;
(2) В случаите по ал.1 произходът на средствата се изяснява чрез
прилагане на поне два от следните способи:
1. събиране на информация от клиента;
2. събиране на друга информация от официални независими източници
(данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други) - данни за
трудова дейност и др., събиране от Търговски регистър, НАП, НОИ и др.
(когато е налице право и основание за достъп) или предоставени от клиента;
3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на
изискванията на ЗМИП и други закони и подзаконови нормативни актове;
4. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови
взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на
средствата, когато е приложимо - цялата налична осчетоводена информация за
движенията по банковите сметки на клиентите.
(3) При невъзможност за изясняване на произхода на средствата след
изчерпване на всички способи по ал.2 (например при еднократни отношения),
както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал.2 е
довело до противоречива информация, изясняването на произхода на
средствата се извършван от „*************“ ООД чрез събиране на писмена
декларация от клиента.
(4) Декларацията за изясняване на произхода на средствата по ал.3
следва да съдържа реквизити съгласно Приложение № 4 към настоящите
правила и да съответства на установения образец в ППЗМИП.
(7) „*************“ ООД няма право да приема за изяснен произхода на
средствата, ако декларацията по ал.3 не е попълнена, подписана и подадена по
реда и при условията на ал.4-6.
Съгласно одобрения образец на декларация, същата трябва да е
4
придружена от относими доказателства относно обстоятелствата, изложени в
същата, чиято проверка се установява по способа за верифициране на
документи, посочен по-горе.“
Представените разяснения всъщност представлявали цитиране на
текстове от вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на
пари и финансирането на тероризма на дружеството и не давали никаква
конкретна информация за деловото взаимоотношение с клиента ****. Освен
това не били приложени никакви документи, които да удостоверят изпълнение
на чл.66 от ЗМИП за изясняване произхода на средствата на клиента.
В тази връзка проверяващите стигнали до извода, че дружеството
„*************” ООД не е приложило нито един от посочените в чл.66, ал.1
от ЗМИП способи за изясняване на произхода на средствата, които ще бъдат
преведени и използвани от клиента за игри със залагания върху резултати от
спортни състезания и надбягвания с коне и кучета при установяване на делово
взаимоотношение с клиента **** на 30.12.2022 г. с открИ.е на акаунт за
участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес ****, поради което е
извършило административно нарушение по чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр.
чл.10, т.4 от ЗМИП.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № ФР-10-11125
от 03.12.2024 г. за нарушение на чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10, т.4 от
ЗМИП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което
бил предявен на представляващ нарушителя, а последният го подписал без
възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и
издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 38-10 от
15.01.2025 г., с което за нарушение на чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10,
т.4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМИП.
По делото беше разпитан актосъставителят И. Т., като показанията на
същия са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло
с констатациите, обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част
на наказателното постановление, поради което съдът ги кредитира напълно.
Свидетелят разказа подробно за извършената проверка и констатациите от
5
нея, като показанията му се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства и протокол за извършена проверка. Сподели, че не са били
представени никакви доказателства дружеството „*************“ ООД да е
приложило някой от посочените в чл.66, ал.1 от ЗМИП способи за изясняване
на произхода на средствата, които ще бъдат преведени и използвани от
клиента за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и
надбягвания с коне и кучета при установяване на делово взаимоотношение с
клиента **** на 30.12.2022 г. с открИ.е на акаунт за участие в хазартни игри в
онлайн платформата.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил
връчен на представител на юридическото лице. НП е издадено от компетентен
за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано
подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените
законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В
този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.
Понеже се касае за нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на
пари, то съгласно чл.34, ал.2 от ЗАНН, актът се съставя в шестмесечен срок от
открИ.ето на нарушителя и в петгодишен срок от извършване на нарушението,
които са спазени. Нарушителят е бил установен след получаване на
разясненията от дружеството за изпълнение на чл.66, ал.1 от ЗМИП, което е
станало с писмо от 06.06.2024 г. и от тогава е започнал да тече шестмесечният
срок за съставяне на акта от открИ.ето на нарушителя, а АУАН е съставен на
03.12.2024 г. Нарушението е било извършено на 30.12.2022 г., поради което е
бил спазен и петгодишният срок за съставяне на акта от извършване на
нарушението. НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.
6
Съгласно чл.123, ал.1 от ЗМИП: „актовете за установяване на
нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция „Финансово
разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, на Националната
агенция за приходите, от определените длъжностни лица на Българската
народна банка, от определените от органите на Комисията за финансов надзор
длъжностни лица или от оправомощените от председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията служители. Наказателните постановления се
издават от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“,
съответно от органа за надзор по изречение първо, от неговия ръководител или
от оправомощени от тях длъжностни лица, а в случаите от компетентността на
Комисията за регулиране на съобщенията – от председателя на комисията или
от изрично оправомощено от него длъжностно лице“. Актосъставителят И. Т.
Т. заема длъжността „експерт“ в отдел „Контрол върху задължените лица по
ЗМИП“ на дирекция „Финансово разузнаване“, поради което има качеството
на контролен орган на Държавна агенция „Национална сигурност“ и има
право да съставя актове за установяване на нарушения. Издалият
наказателното постановление **** е Председател на ДАНС, поради което
същият има право да издава наказателни постановления за нарушения на
ЗМИП. В тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
компетентен орган да извърши проверката бил НАП, а не ДАНС. На първо
място компетентността относно контрола по спазването на закона е възложена
на ДАНС, а след това на НАП и на други конкретно посочени органи, като
това не дерогира правомощията на служителите в ДАНС.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на
защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само
на това основание, без да разгледа спора по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10, т.4 от
ЗМИП: „Произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от
следните способи: 1. събиране на информация от клиента за основната му
дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите
взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат
извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на
7
въпросник или по друг подходящ начин; 2. събиране на друга информация от
официални независими източници – данни от публично достъпни регистри и
бази от данни и други; 3. използване на информация, събирана във връзка с
изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови
нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен
произход на средствата; 4. използване на информация, обменяна в рамките на
групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; 5.
проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови
взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на
средствата, когато е приложимо. Лицата по чл.4 прилагат мерките за
комплексна проверка на клиента при установяване на делови
взаимоотношения, в т.ч. при открИ.е на сметка, когато с открИ.ето на сметката
се установяват делови взаимоотношения. Комплексната проверка на
клиентите включва изясняване на произхода на средствата“. По делото
категорично се доказа, че дружеството-жалбоподател „*************“ ООД
не е приложило нито един от посочените в чл.66, ал.1 от ЗМИП способи за
изясняване на произхода на средствата, които ще бъдат преведени и
използвани от клиента за игри със залагания върху резултати от спортни
състезания и надбягвания с коне и кучета при установяване на делово
взаимоотношение с клиента **** на 30.12.2022 г. с открИ.е на акаунт за
участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес ****, поради което от
обективна страна е извършило на посочената дата административно
нарушение по чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10, т.4 от ЗМИП.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което съдът не е необходимо да изследва субективната страна на
нарушението, към която освен вината, спадат също така причините и
мотивите за извършване на деянието, които са ирелевантни.
Съгласно чл.116, ал.1, т.2 от ЗМИП, който извърши или допусне да се
извърши нарушение на изрично изброените разпоредби, сред които и чл.66, се
наказва с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е
юридическо лице и ако деянието не съставлява престъпление. Дружеството-
жалбоподател е организаторите на хазартни игри, получил лиценз за
организиране на хазартни игри на територията на Република България
съгласно Закона за хазарта и представлява лице по чл.4, т.21 от ЗМИП, тоест
8
то е субект на визираната административнонаказателна отговорност и в тази
връзка е неоснователно възражението, че следвало да се ангажира
отговорността на длъжностното лице, допуснало нарушението, а не на
дружеството. Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 2000
лева, поради което съдът не може да я намалява повече.
Неоснователни са и възраженията, че неправилно дружеството било
наказано за нарушение, осъществено при условията на повторност, тъй като
то не е наказано за повторно нарушение, понеже санкциите за повторност са
предвидени в чл.116, ал.2, т.2 от ЗМИП и тогава имуществената санкция е от
5000 лева до 50 000 лева.
В конкретния казус не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, което не изисква настъпването на
някакви вредни последици, с оглед на което липсата на вреди не може да се
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. Предвид целта и
обществената значимост на нарушената законова разпоредба, следва да се
приеме, че деянието е засегнало обществените отношения свързани с мерките
на държавата за предотвратяване на изпирането на пари и то не е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
предвид характера и целите на ЗМИП. Основната цел на ЗМИП е
установяването на мерки за превенция на използването на финансовата
система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контрола по
тяхното изпълнение. Въведеното задължение за изясняване на произхода на
средствата е част от мерките за превенция на използването на финансовата
система за целите на изпирането на пари. Мерките за превенция срещу
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както
и организацията и контролът по тяхното изпълнение е дейност с приоритет в
държавно-регулираните отношения. Ето защо нарушаването на норма,
отнасяща се до изясняване на произхода на средствата на клиента, което
действие е част от мерките за превенция на използването на финансовата
система за целите на изпирането на пари, не следва да се счита за маловажен
случай. Това, дали действително се е стигнало до изпиране на пари е
ирелевантно, тъй като тогава ще е налице извършено престъпление и няма как
да се наложи административно наказание, съгласно посоченото в чл.116, ал.1
от ЗМИП. Освен това се касае за нарушение на норма, която изрично е
посочена в чл.123а, ал.2 от ЗМИП, за чието нарушаване не се прилага чл.28 от
9
ЗАНН.
Относно възраженията срещу съставения АУАН, които жалбоподателят
поддържа, то следва да бъде отбелязано за невярно твърдението, че не било
изрично описано свидетелите по акта да са такива „при съставяне на АУАН“,
тъй като на първа страница от акта, при идентифицикационните данни на
свидетелите е посочено, че са били свидетели при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. По отношение на твърдението,
че липсата на свидетел при установяване на нарушението бил съществен
порок, то такова твърдение е невярно, тъй като съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН:
„при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него“. В случая актът е съставен и подписан от двама свидетели,
присъствали при съставяне на акта, което е отбелязано на първа страница.
Относно възраженията за възникнало „делово взаимоотношение“, то
следва да се има предвид, че съгласно §1, т.3 от ДР на ЗМИП: „„Делово
взаимоотношение“ е стопанско, търговско или професионално
взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените
институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт
се предполага, че то ще има елемент на продължителност“. Основният
критерий, който е заложен в определението за „делово взаимоотношение“ е
продължителността на предоставяне на дадена услуга, която ще обуславя
деловото взаимоотношение. Регистрацията на потребител дава възможност на
същия в продължителен период от време да използва платформата за онлайн
хазартни игри на „********“ ООД. Тази регистрация предполага, че към
момента на осъществяването й, ще има елемент на продължителност, именно
от предоставянето на възможност за регистрираното лице да използва онлайн
платформата на адрес **** и да участва в онлайн игри със залози. В случая с
клиента **** категорично е налице предположение за наличие на елемент на
продължителност, а именно регистрация като потребител на онлайн
платформата за залагания на „********“ ООД. Видно и от представената
хронология за игра на регистрираното лице ****, същият е регистриран
потребител на 30.12.2022 г., когато е било известно намерението на лицето да
участва в онлайн залози през платформата за онлайн залагания, след което в
периода от 28.03.2023 г. до 12.02.2024 г. клиентът **** е депозирал сума в
10
размер на 16 680 лева в онлайн платформата за хазартни игри на адрес ****,
чрез която „********“ ООД предоставя услуги като организатор на хазартни
игри. В тази връзка е налице „делово взаимоотношение“ по смисъла на §1, т.3
от ДР на ЗМИП.
Относно твърденията, че проверката за валидност на официален
документ за самоличност имала връзка с чл.66, ал.1, т.2 от ЗМИП, то
проверката за валидност на документ е част от способите, изброени в чл.55 от
ЗМИП, за проверка на събраните идентификационни данни по реда на чл.52-
54 от ЗМИП. Поради това тя не може да се счита за използван способ за
изясняване произход на средства по чл.66 от ЗМИП.
Твърденията на „*************” ООД, че хазартните оператори имат
задължения и по Закона за хазарта относно „недопускане до участие на
уязвими лица, вписани в регистъра по чл.10 г на НАП“ нямат връзка с
изясняване произхода на средствата по чл.66 от ЗМИП и квалифицирането им
като използван способ.
Твърденията, свързани със Закона за защита на личните данни са
неоснователни, тъй като съгласно чл.83, ал.2 от ЗМИП: „Обработването на
лични данни за целите на превенцията на изпирането на пари и
финансирането на тероризма се смята за въпрос от обществен интерес
съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и не може да бъде ограничено от
изискванията на чл.12-22 и чл.34 от същия регламент“.
Във възражението е направени опит за свързване на чл.66, ал.1, т.5 от
ЗМИП с чл.2 от ЗМИП, при което са посочени аргументи относно общи
правила за игри, минимални коефициенти за залози и друга информация,
която няма връзка с използване на способ за изясняване произход на средства.
Актът за установено нарушение е съставен за нарушение на превантивни
правила, които имат характер на превенция от изпиране на пари и
финансиране на тероризъм. Именно изясняването на произхода на средства,
използвани от клиент на задължен субект е част от мерките за превенция.
„*************“ ООД е изложило следното твърдение: „Съгласно Закона за
мерките срещу изпиране на пари, изпиране на пари се определя като процес,
при който се прикрива произходът на незаконно придобити средства, като те
се вкарват в легалната финансова система, за да изглеждат като законни.
Горното и извършената преценка относно игралното поведение на **** го
11
характеризира като лице със склонност към хазарт, заради тръпката от самия
него, но не и като лице, което пере пари. Съгласно ал.2 на чл.2 намерението
или целта са установени на база обективни фактически обстоятелства и не
осъществяват състава на пране на пари“. Изложеното твърдение не
кореспондира с причините за извършеното нарушение, което се отнася до
прилагане на мярка за комплексна проверка, а именно използване на поне два
способа за изясняване произхода на средствата, използвани от клиента **** в
деловото взаимоотношение с „*************“ ООД.
Твърдението на „*************“ ООД, че „такава информация по
отношение на лицето не била изисквана до момента и затова не е
предоставена“ не отговаря на истината, тъй като с Писмо-Искане на
документи от 04.06.2024 г. във връзка със Заповед peг. № ФР-9-61/20.05.2024 г.
са били изискани писмени разяснения и/или документи, от които да е виден
начинът на обследване произхода на средства.
Мотивиран от горните съображения, настоящият състав намира, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше
разпитан един единствен свидетел.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-10 от 15.01.2025 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“
(ДАНС), с което за нарушение на чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10, т.4
от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), на „*************“
ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.116, ал.1, т.2 от
ЗМИП.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „*************“ ООД, ЕИК
********* да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС)
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13