Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр.Пловдив, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 11.12.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2354/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „МС-Газойл“ЕООД против решение № 3066/18.07.2019г. по гр.д.№ 14606/2018г.
на ПдРС, ХІ гр.с., в частта с която дружеството- жалбоподател е осъдено да
заплати на Л.П. сумата от 10000 лева- обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ексцес от претърпяна трудова злополука, както и сумата
402,78 лева- обезщетение за забавено плащане за периода 19.04.2018г.- 10.09.2018г.,
ведно със законните лихви върху главницата от 10000 лева, считано от
10.09.2018г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че решението в
горепосочената обжалвана част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не бил
налице ексцес от трудова злополука, алтернативно се твърди, че дори да е налице
такъв ексцес обезщетението е следвало да бъде определено в размер от 8,21 % от
основното обезщетение. Иска се цялостна отмяна на решението в обжалваната част
и отхвърляне на исковете.
Постъпила е и въззивна жалба и от Л.П. против горепосоченото
решение в частта, с която искът за обезщетение е отхвърлен за разликата до
пълно претендиран размер от 20000 лева. Твърди се, че в тази част обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, като съдът не е отчел правилно
тежестта на претърпените от жалбоподателя П. болки и страдания.
Отговори на въззивната жалби са подадени от двете
страни, като със същите съответните жалби се оспорват като неоснователни.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е
образувано по искова молба от Л.М.П. против „МС- Газойл” ЕООД, с която са
предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20000 лева- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
ексцес, настъпил вследствие на претърпяна от П. на 08.05.2015г. трудова злополука,
призната за такава с разпореждане на ТП на НОИ- гр.**** от 19.05.2015 г., при
която е получил закрита фрактура на костите на левите голяма и малка пищялни
кости, както и сумата от 807,17 лева- мораторна лихва за периода от
19.04.2018г. до датата на завеждане на исковата молба- 10.09.2018 г.. За
преките вреди от трудовата злополука било присъдено обезщетение с влязло в сила
решение по гр.д.№ 14877/2016 г. на ПРС, I гр.с.. По гр.д.№ 14606/2018г. на ПдРС, ХІ гр.с. се
претендира обезщетение за вреди от ексцес на трудовата злополука, изразяващи се
в претърпяна на 19.04.2018г. операция по изваждане на импланти от крака на
ищеца, болки и страдания във връзка със същата, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 10.08.2018г., до окончателното изплащане
на претендираното обезщетение. В исковата молба се твърди, че ищецът се намирал
в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор №
00000125/09.03.2015 г., по който изпълнявал длъжността „****“ с място на работа
„****“. Твърди се, че на 08.05.2015 г. бил на работа от 14,00 ч. до 20,30 ч..
На същата дата, около 17,50 часа, при работа на бензиностанцията, бил ударен от
лек автомобил, управляван от лицето Г. М. В. По време на инцидента ищецът се
намирал на тротоара, а ударът от колата бил внезапен и непредотвратим. Вследствие
на злополуката получил закрита фрактура на костите на левите голяма и малка
пищялни кости в горната една трета. Веднага след злополуката бил откаран в
спешното отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ – ****, където му била извършена
операция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и
фибула, като след манипулацията бил изписан на 14.05.2015г. При операцията му
били поставени имплант и десет пирона. От работодателя бил съставен протокол за
трудова злополука № 1 от 11.05.2015г. и в ТП на НОИ- гр.**** било подадена
декларация за трудова злополука. Въз основа на извършена проверка от ТП на НОИ-
гр.**** било издадено горепосоченото разпореждане, с което настъпилото събитие
било определено като трудова злополука по смисъла на чл.55, ал. 1 от КСО.
Разпореждането било връчено на страните, не било обжалвано и влязло в сила. И към
датата на завеждане на първоинстанционното производство страдал от хипотония на
мускулите на дясното бедро, имал леко ограничена флексия на лявата колянна
става и тежка контрактура на лява глезенна става. Движенията му били ограничени
и болезнени, като за предвижване ползвал бастун. Процесът на възстановяването
му протичал трудно. Към момента на подаване на исковата молба ползвал неплатен
отпуск, поради изчерпване на болничния. Твърди се, че след постановяване на
решението по гр. д. № 14877/2016г. на ПдРС, І гр. с. били настъпили нови
обстоятелства, а именно, че на 19.04.2018 г. ищецът постъпил в УМБАЛ „Св.
Георги“ – **** за премахване на поставените му имплант и десет пирона.
Операцията му била извършена на 19.04.2018г.. Престоят му в болницата продължил
до 22.04.2018 г., когато бил изписан за домашно лечение, което продължавало и
към датата на подаване на исковата молба. Повече от три години ищецът търпял
болки и страдания в резултат от настъпилата на 08.02.2015г. трудова злополука.
От датата на втората операция изпитвал силни болки в резултат на операцията за
премахване на импланта и пироните, като изписаната му терапия не помагала за
намаляването им. Ходел с помощта на бастун, не можел да стои дълго време прав,
тъй като изпитвал болка. При седнало положение и сгънат крак болката се появява
след съвсем кратък период. Единствената
позиция, в която болката намалява, била в легнало положение. През нощта не можел
да спи спокойно, тъй като при извършване на неволни движения се будел от остра
продължителна болка в крака. Търпените от ищеца болки били ежедневни. Кракът му
бил нефункционален- не можел да го свива целия в коляното. Извършената
рехабилитация подобрила само малко подвижността, но не спряла болките и
страданията.
С подадения от ответното дружество / жалбоподател в
настоящето производство/ отговор на исковата молба се оспорват твърденията, че
ищецът продължава да страда от хипотрофия на мускулите, че има леко ограничена
флексия на лявата колянна става, че има ограничени и болезнени движения на лява
глезенна става, че ползва помощни средства за предвижване, че ползва неплатен
отпуск, поради изчерпване на болничните, както и че повече от три години търпи
болки и страдания. Оспорват се всички твърдяни обстоятелства относно настоящето
здравословно състояние на ищеца. Твърди се, че към лятото на 2016г. той бил
напълно възстановен от претърпяната злополука. Още към онзи момент бил напълно
годен да упражнява възложената му трудова функция. Ползването през месец
октомври 2018г. на неплатен отпуск било въпрос на негов личен избор и проява на
добра воля от страна на работодателя, който уважавал всяка поредна молба за
ползване на отпуск, независимо от това, че то не било наложително с оглед на здравословното
му състояние. В тази връзка се сочи, че в подаваните молби за ползване на
неплатен отпуск не била посочена причина, указваща за наличие на здравословен проблем.
Тогава, когато работодателят отказал да разреши следващ неплатен отпуск, ищецът
се явил на работното място и подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Извършеното оперативно отстраняване на
импланта и пироните не съставлявало ексцес на трудовата злополука, тъй като същото
не е било обективно задължително, а от друга страна тази интервенция била
отчетена при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по гр.д.№
14877/2016г.. Към момента на подаване на исковата молба не било налице
влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение със здравословното
му състояние към момента на приключване
на горепосоченото гражданско дело. При това операцията по отстраняване на
импланта и пироните била рутинна и не била причина за настъпване на нови болки
и страдания. Евентуално търпяната от ищеца болка била резултат от неговото
безотговорно поведение, изразяващо се в неполагане и на най-минималната грижа за
собственото му здраве и по- конкретно в неспазване и пренебрегване на дадените
от лекарите указания и предписания. Алтернативно се твърди, че претендираният
размер на обезщетението е изключително завишен и не кореспондира с евентуално
търпените болки и страдания.
От конституираното трето лице- подпомагащо ответника
страна, ЗД„Бул инс”АД не е подаден отговор на исковата молба.
Безспорно между
страните е, а и от приетите по пръвонистнационното дело писмени доказателства
се установява, че Л.П. е работил в „МС- Газойл“ЕООД по горепосочения трудов
договор през времето от 09.03.2015г. до 29.10.2018г. и при изпълнение на
трудовите му функции на 08.05.2015г. е претърпял трудова злополука, в резултат
от е получил закрита фрактура на костите на лявата подбедрица. С влязлото в
сила решение № 3989/16.11.2017г. по приложеното гр. д. № 14877/2016г. на ПРС, I
гр.с. на жалбоподателя П. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на злополуката в размер на 21000 лева. След влизане в сила на това
решение, видно от приетото по първоинстанционното дело, заключение по СМЕ,
изготвено от д- р М. Б., на 19.04.2018г. е извършена операция на Л.П. с диагноза „**** състояние след кръвно
наместване и метална фиксация, миграция на металните тела“. Операцията е
извършена с цел премахване на металните импланти, които са били поставени при
първоначалната операция, извършена на 08.05.2015г.. В заключението изрично е
отразено, че функцията на левия долен крайник е била възстановена напълно още
през месец юли 2017г.. При прегледа, извършен на 06.06.2018 г., за пореден път била
направена констатация за леко ограничени движения в лявата колянна става и
глезенна става, както и редукция на мускулна маса за м.трицепсуре. В обсъдените
в заключението амбулаторни листове също се съдържали констатации за ограничени
движения в лявата колянна става и контрактура на лявата глезенна става в
ограничена дорзална флексия в същата. Препоръчани били ЛФК и балнеолечение, но
до момента на изготвяне на експертизата същите не били проведени. Тези леки
ограничения от хипофункция за колянна става- 10гр., функционален дефицит за
екстензия и 15гр. функционален дефицит за глезен за супинация и дорзална
флексия, обемна разлика от 2 см. за м.трицепсуре, не ограничавали съществено
движенията в левия долен крайник. За пълно възстановяване на обема на
движенията на левия крак било необходимо жалбоподателят да спазва препоръките
на специалистите по ортопедия и травматология, както и да провежда редовно
препоръчаната от тях ЛФК и балнеолечение. След премахване на металните импланти
пострадалият изпитвал леки до незначителни по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес отслабвали. Същите следва
да са продължили около 20-25 дни при
благоприятен ход. След провеждане на втората операция, Л.П. бил изписан в добро
общо състояние. По делото е налице само един амбулаторен лист от проведен след
изписването контролен преглед и са констатирани отново ограниченията в лявата
колянна става и лявата глезенна става, както и намален обем на мускулната маса
в левия мускул трицепсуре.
От обясненията,
дадени от д- р М. Б. в о.з. на 05.03.2019г. при приемане на заключението му,
става ясно, че няма постоперативни усложнения. Металните импланти е следвало
задължително да бъдат отстранени, защото почнали да се разместват. Именно в
този смисъл е употребеният в заключението израз „миграция на металните тела“.
Ако имплантите не се били разместили по желания на пациента можело да бъдат
оставени. По принцип било препоръчително да се премахнат, защото са чужди тела
и организмът рано или късно ще тръгне да ги изхвърля. Крайният извод на вещото лице е, че
операцията пряко кореспондира с последиците от трудовата злополука, а именно
след като са поставени тези метални импланти, те трябвало да бъдат премахнати. Изводът,
че „функцията на левия долен крайник е била възстановена напълно още през юли
месец 2017 г.“ се основавал на извършен към онзи момент преглед. Впоследствие
през месец юни 2018г. отново се констатират леки ограничения на движенията в
лявата колянна и глезенна стави и редукция на мускулна маса за мускул
трицепсуре. Според вещото лице препоръчаната терапия за пълно възстановяване е
напълно достъпна. Относно ползването на помощно средство за предвижване- бастун,
той счита, че става въпрос за индивидуална психика. Имало хора, които са
по-страхливи и се притесняват, и затова ползвали тези помощни средства. Нямало
как да настъпят усложнения само по причина на това, че са премахнати имплантите.
Непълното възстановяване на движението на левия крак можело да е изначално-
след първата операция, или да е в резултат на това, че П. е щадял този крайник,
не го е натоварвал и не го е раздвижил достатъчно.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите М.
П. /майка на Л.П./ и В. И. / без родство/. Свидетелката П. сочи, че след
трудовата злополука синът й претърпял операция с поставяване на планка, пирони
и т.н.. Впоследствие се оказало, че трябва да се махнат планката и пиронът, тъй
като не могат да останат. През месец април 2018г. била извършена нова операцията,
при която били отстранени планката и пироните. Л. останал в болницата към седмица.
Той изпитвал болки и страдания преди операцията, което наложило махането на
планката. Тя била много висока и опирала в капачката на коляното. Синът на
свидетелката не можел да кляка нормално, като клекнел, не могъл да се изправи.
Това бил проблемът и в болницата дори казали, че много се е забавил. Те казали,
че до година и половина трябва да се махне планката. Л.П. изпитвал силни болки
и преди операцията и след това. При промяна на времето били най- силни. При
обилни валежи се събуждал с остра болка. Първоначално, след като излязъл от
болницата, се предвижвал с патерици, защото не можел да стъпва на левия крак.
Впоследствие ходел с помощта на бастун. Приемал болкоуспокояващи, тъй като не
можел да стои продължително време нито седнал нито прав. Препоръчително било
металните импланти да се извадят до година и половина след първоначалната
операция, но всяка операция се заплащала, а те не разполагали с пари. Към
датата на провеждане на разпита на свидетелката синът й бил започнал работа
пробно, за да види дали ще издържи. Работел в гр.****, където е жилището му. На
работното му място имало стол, но не седял през цялото време, защото трябвало
да пренася готова продукция от едно място на друго. Работел на осемчасов
работен ден. Свидетелят И. сочи, че познава Л.П., семейни приятели били с
неговите родители. Живеели през една улица и поддържали редовно контакти. На
свидетеля му е известно, че на работното му място Л. бил притиснат от някакъв
автомобил и претърпял операция. Втората операция била заради имплантите, които
били поставени при извършване на първата. Той имал проблем с тях и трябвало да
се извадят. Тази операция станала през 2018г.. След операцията свидетелят виждал
Л. редовно. Той ходел с бастун и явно не му било много приятно- изпитвал болки,
не можел да кляка, да става. Все още имал болки и не можел да ходи продължително
време.
Първият и основен
спорен въпрос е, дали въобще е налице ексцес на уврежданията, настъпили в
резултат от трудовата злополука. В КТ не е дадена дефиниция на понятието
„ексцес на трудова злополука“. Това понятие се извежда от съдебната практика,
като приложима се явява не само тази конкретно по чл.200 от КТ, но и най- общо
практиката относно непозволеното увреждане. Така например в т.3 към Тълкувателно
решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК е записано следното:
„Отговорността на предприятието за вреди от трудова злополука или професионално
заболяване по чл.200 КТ
се различава от гражданската отговорност, уредена в ЗЗД, по тежест, обхват, предпоставки за
възникване, размер на обезщетяване и пр. Предприятието отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник има вина за
настъпването на вредите. Отговарят и когато трудовата злополука или
професионалното заболяване е причинено от непреодолима сила, чиито вредоносни
последици са в пряка или косвена връзка с трудовата дейност на работника. Тази
отговорност може да се намали само ако пострадалият е допринесъл с груба
небрежност за трудовата злополука, а не и при всяко допринасяне, както е по
общия режим на гражданската отговорност за непозволено увреждане. Социалната и
правна функция на двата вида отговорност обаче е еднаква - възстановяване на
причинените вреди.“. Съгласно т.10 от Постановление № 4 от 30.X.1975г. на
Пленума на ВС, след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане
пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на
здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и
ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било
предвидено и съобразено. Следователно, за да приемем, че е настъпил ексцес,
следва да е налице влошаване на здравословното състояние на пострадалия, то да
е в причинна връзка с трудовата злополука и да не е било взето предвид при
определяне на първоначалното обезщетение.
Настоящият състав
на ПОС намира, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства
несъмнено се установява, че след постановяване на 16.11.2017г. на решението по
гр.д.№ 14877/2016г. на ПдРС, І гр.с., по което е определено първоначалното
обезщетение, несъмнено е настъпило влошаване на здравословното състояние на Л.П.
и то именно в резултат от претърпяната от него на 08.05.2015г. трудова злополука.
От коментираното по- горе заключение на д-р М. Б. категорично се установява, че
извършването на втората операция е станало абсолютно задължително по причина на
настъпило разместване на поставените при първата операция импланти- „миграция
на металните тела“. Тази миграция на чужди за организма тела вътре в долен ляв
крайник несъмнено е предизвикала интензивни болки и е станала причина за
ограничаване на движенията му. Действително на л.25 по първоинстанционното дело
е налице ЕР на ТЕЛК № 1442/30.05.2016г., с което за Л.П. са определени 20 %
неработоспособност, е и не е налице последващо ЕР на ТЕЛК, с което процентът на
неработоспособността да е завишен. За да се приеме, че е налице ексцес на
трудова злополука обаче не е необходимо да е определен по- висок процент на
нерабопоспособност, а е достатъчно обективно да е настъпило влошаване на
здравословното състояние, което да е станало причина за нови болки и страдания.
В тази връзка следва да се има предвид, че макар в петитума на исковата молба
обезщетението да е формулирано като такова за претърпени болки и страдания в
резултат от извършената втора операция, то съобразно с твърденията в
обстоятелствената част, следва да се приеме, че се имат предвид не болки и
страдания от самата операция, а то причините за извършването й и от
последващото състояние на жалбоподателя. При извършване на самата операция той
е бил под упойка и не би могъл да усеща болки и страдания, но преди това той е
търпял такива от разместените импланти, а и след това състоянието му е било
влошено. Прави впечатление, че в коментираната от вещото лице медицинска
документация се наблюдава подчертано негативна тенденция в развитието на
оздравителния процес след първата операция. На л.16 по гр.д.№ 14606/2018г. е
налице писмо от ТЕЛК- гр.**** от дата 18.08.2016г., изпратено до „МС-
Газойл“ЕООД, в което се сочи, че Л.П. може да изпълнява длъжността, на която е
назначен. През месец юли 2017г. е констатирано, че „функцията на левия долен
крайник е била възстановена напълно“, а през месец юни, след извършване на
втората операция, се констатират затруднения в движението му. Тези затруднения следва
да са били налице и преди втората операция и са продължават и след премахване
на имплантите- обстоятелство, което се потвърждава и от показанията на
разпитаните свидетели.
И като бъде
отчетена особено близката родствена връзка на свидетелката П. с ищеца по
първоинстанционното дело, от чисто обективна страна се установява, че, след
като Л.П. се установил да живял в гр.**** и е имал сключен трудов договор с
„МС- Газойл“ЕООД от дата 09.03.2015г., на 29.10.2018г. той се е принудил да подаде
молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие и да
се върне трайно в родния си град ****. Липсват данни преди трудовата злополука,
а и след това П. да е имал намерение да напусне работата си в гр.**** и да е
имал намерение да се върне в гр.**** и да работи там. Конкретният повод за
подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение е отказ на
работодателя да му разреши ползването на пореден неплатен отпуск. От самото
разпореждане, с което е отказан отпуск за периода от 22.10.2018г. до
27.10.2018г., е видно колко дни неплатен отпуск е ползвал П. през 2016г.,
2017г. и 2018г.. Ползването на неплатен отпуск е неизгоден за работника
вариант, да запази работата си, когато поради някакви причини няма възможност да
изпълнява трудовите си задължения. Очевидно е, че жалбоподателят е изпитвал
сериозни затруднения да отиде до бензиностанцията и да изпълнява възложените му
функции, свързани с често движение през целия работен ден, щом като е предпочел
да не получава трудово възнаграждение само и само да не напусне работа. Молба
за прекратяване на трудовото му правоотношение той е подал, след като е станало
ясно, че занапред няма да може да разчита дори и на неплатен отпуск. Тези
обстоятелства напълно кореспондират със свидетелските показания, които са
непротиворечиви и помежду си.
Претърпените от
пострадалия Л.П. болки и страдания в резултат от разместването на имплантите,
операцията по премахването им и последващите такива са в пряка причинно-
следствена връзка с трудовата злополука, тъй като имплантите са поставени при
първата операция, проведена непоследствено след трудовата злополука. Неоснователно
е възражението на дружеството- жалбоподател, че премахването на имплантите е
било отчетено от съда при постановяване на решението по гр.д.№ 14877/2016г..
Необходимостта от втора операция е спомената единствено в частта от мотивите
към решението, съдържаща изложение на твърденията в исковата молба. Това
твърдение в исковата молба не е коментирано по никакъв начин от съда, присъдил
първоначалното обезщетение, като въобще не се споменава в решаващите мотиви
относно размера на обезщетението.
Констатацията за
„миграция на метални тела“ е направена в диагнозата, с която П. е бил приет в
УМБАЛ“Св.Георги“ за извършване на операцията по отстраняване на имплантите. Не
може с категоричност да се приеме към кой точно момент е настъпило разместването
на имплантите, но то е било факт непосредствено преди извършване на операцията.
Към датата на разпита на свидетелите 08.07.2019г. жалбоподателят все още се е
предвижвал с помощта на бастун, не можел да кляка, да става. Тези обстоятелства
се установяват поне от показанията на свидетеля И. Ето защо, не може да бъде
възприето твърдението в жалбата от „МС- Газойл“ЕООД, че периодът на
възстановяване след втората операция бил кратък- около един месец, и поради
това размерът на евентуално дължимото обезщетение бил 8,21% от основното
обезщетение. Относно размера на обезщетението за настъпилия ексцес на трудовата
злополука следва да се имат предвид както определено силните болки от
разместването на имплатите, така и продължилите повече от една година след
втората операция болки и неудобства във всяко едно положение- и в статично и
при движение. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че определеното от
първоинстанционният съд обезщетение не е прекомерно и е адекватно спрямо
претърпените от жалбоподателя П. неимуществени вреди. В този смисъл
обезщетението не е и недостатъчно. Претърпените от П. болки и страдания в
резултат от ексцеса на трудовата злополука са приблизително само на половина
съизмерими спрямо тези, претърпени от него в резултат от самата трудова
злополука. Ето защо и подадената от него въззивна жалба се явява неоснователна.
Предвид
неоснователността и на двете въззивни жалби и равния материален интерес,
съдебни разноски в настоящето производство не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваното от „МС-
Газойл“ЕООД и от Л. М.П. в различни негови части решение № 3066/18.07.2019г. по
гр.д.№ 14606/2018г. на ПдРС, ХІ гр.с..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: