РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.06.2023
г.
В ИМЕТО НА Н АРОД А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI -
9 състав,
в публичното съдебно заседание на
шестнадесети ноември
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАКЛИН КОМИТОВА
при участието на секретаря Славка
Димитрова разгледа докладваното от съдия Комитова т. д. № 8 по опи са за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНА СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 95 ЗАПСП
И ЧЛ. 86 ЗЗД.
Ищецът М.Б. - гражданин на ФР Германия, с адрес: Федерална република Германия,
провинция „Рейнланд-Пфалц", гр. Асбах, ****, ул.
„******, чрез адв. Д.Г. - САК, със
съдебен адрес:*** - „Г. и Г.", е предявил на 02.01.2020 г., искова молба срещу „А.Т.К.” ООД, ЕИК ******.
В исковата молба се
твърди, че "А.Т.К." ООД дължи на М.Б. обезщетение за имуществени загуби и
пропуснати ползи и неимуществени вреди. Те са настъпили в следствие на
неправомерното използване с комерсиална цел на авторска фотография на Ищеца
„Пристанището на Ница" за
периода 20.10.2017 г. - 07.03.2018 г.
Ищецът М.Б. е професионален
фотограф от Кьолн, Германия, който публикува свои авторски снимки в сайта https://www.****.net. Фотографията
„Пристанището на Ница" е била разгласена на сайта https://www.****.net/france/37-port-of-nice/68 през август 2017 г., а ищецът бил посочен като
автор на произведението.
Ответникът „А.Т.К."
ООД е туроператор и турагент, регистриран с Лиценз за
извършване на туристическа агентска дейност № 03392, като във връзка със своята
търговска дейност той използва сайта http://******.com. В това си качество ответникът предлага екскурзии до Ница, Франция, в
различни формати, които се провеждат периодично и се рекламират на сайта http://******.com.
Освен реклама, ответникът
публикува на сайта и публични оферти, които, съгласно общите му условия, могат
да бъдат приети от потребителите чрез електронни средства, а договорът може да
бъде сключен от разстояние. Към публичните оферти се прилагат фотографии, чието
предназначение е да онагледят обекти от маршрута на съответните пътувания.
С помощта на
специализирания софтуер "Photo
Claim” (www.рhotoclaim.com) ищецът открил, че ответникът
използва в търговската си дейност без лиценз или разрешение авторски фотографии
на първия:
На 7 март 2018 г. ищецът е установил използването
на снимката "Пристанището на Ница" от ответника на сайта http//******.com., разположена на следните линкове:
-
http://******.com/ekskurzia/ekskurzia-italia-monako-francia-b/37
-
http://******.com/img/upl/images/FRANCE/Nice/nice-port-02.jpg
Снимката е използвана за
визуализиране на офертите "Екскурзия Френска Ривиера:
Италия, Монако, Франция” с цени от 635 лв. Нарушението е заснето на 07.03.2018
г. от служителя на Photoclaim.
Чрез интернет архиватора „Wayback Machine” https://web.archive.org се установява, че
фотографията е използвана от ответника и на 13. 01.2018 г. – т.е. фотографията
е използвана и в промеждутъка между 13.01.2018 г. и 07.03.2018 г. - над 1 месец.
В исковата молба са дадени
пояснения за интернет архиватора „Wayback Machine”. Това е световна база данни, създадена с
изследователска цел през 2001 година. Тя работи като минава през всички сайтове
по света на случаен принцип и създава техни архивни копия на това как са
изглеждали към определен момент. След това всеки, който желае да види как е
изглеждал в миналото един сайт или URL
(определена страница от съдържанието на сайт), може да го направи като
постави в търсачката на https://web.archive.org/ търсеният линк и ще открие
календар с дати на които съответното интернет съдържание е било архивирано.
Интернет архиваторът е
приложение за доказване на деликти в интернет, а
базата му от данни е толкова голяма и автоматизирана, че не подлежи на
манипулиране. Приложени са, както разяснителни материали за това как работи
архиваторът, така и линкове към цитираните електронни доказателства. При
отваряне на търсачката на https://web.archive.org и поставяне в нея на URL на нарушението или при отваряне директно на
посочените линкове се вижда че процесната фотография
е била налична на сайта на Ответника на посочените горе в центъра на търсачката
дати.
Ищецът да е давал под
никаква форма съгласието си процесните снимки да
бъдат ползвани от ответника, а последният никъде не е отбелязал кой е авторът
на използваните от него фотографии и какъв е източникът, от където ги е
придобил.
На 22.08.2018 г. ищецът е
уведомил ответника за неправомерното използване на снимката „Пристанището на
Ница" и помолил то да се преустанови, както и да бъде заплатено
обезщетение, но отговор не е последвал.
Година по-късно
пълномощникът на ищеца от негово име лично поканил ответника за разрешаване на
двата спора по доброволен ред, но също не получил отговор. Според ищеца не е
известно кой точно служител, изпълнител, пълномощник, мандатар
или просто гестор е извършил публикуването в полза на
ответника, но фотографията е била ползвана от него на неговия уебсайт, поради
което ищецът се позовава на презумпцията на чл. 95г от ЗАПСП.
В
исковата молба са изложени съображения във връзка с твърденията за причинени
вреди. Ищецът твърди, че с противоправното си
поведение ответникът е лишил ищеца от законното му право да получи
възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин последният
пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно
възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесните
снимки. Поддържа се, че пропуснатите ползи за ищеца се изразяват във
възнаграждението, което би получил за ползването на фотографиите си при
правомерно развитие на отношенията с ответника, а именно - лицензионен договор
с предмет процесните фотографии и цел на употребата
им.
Ищецът е гражданин на ФР
Германия и практикува професията си на територията на тази страна. Средните
цени, срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите
произведения се обобщават и систематизират в ежегодния сборник на "BVPA - Bundesverband Professioneller Bildanbieter'" („Съюз на
професионалните търговци на фотографии") – „Bildhonorare” ("Фотографни
хонорари"). Това е най-влиятелната съсловна организация и най-авторитетния
източник на информация за пазарните цени в бранша в Германия. Част от сборника „Bildhonorare” е таблицата "MFM Mittellsnadsgemeinschaft Foto-Marketing” („Осреднени цени за
продажба на фотографии). Съгласно нея, продажбата/лицензията на
процесната фотография, с оглед начина и целта й на
ползване, би се оценила, както следва:
Фотография "Пристанището на Ница"
·
Онлайн употреба 13.01.2018 г. –
07.03.2018 г. – 100 евро
·
Онлайн магазин + 50%
- 50 евро
·
Сумарно - 150.00 евро
·
Липса на посочване на източника (+100%) 150.00 евро
ОБЩО 300.00 евро / 585.56 лв
Посочва се,
че сумата на пропуснатата полза, която ищецът претендира е 585.56 лв. (петстотин осемдесет и пет лева и 56 стотинки).
Периодът, за който се претендира сумата за пропуснати ползи е 13.01.2018 г. - 07.03.2018 г.
Ищецът излага и твърдения за претърпени загуби:
За да защити интереса си и
да потърси доброволното му уреждане с ответника, ищецът използвал
адвокатски услуги, за които заплатил 420 лв. Те са били необходими, за
да се квалифицират двете нарушения, съгласно българското право, да се изготвят
покани и да се преговаря с нарушителя извънсъдебно, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от 01.08.2019
г.
Ищецът
твърди, че е претърпял и неимуществени вреди. Авторът приел тежко
поредната кражба на труда му, осъществена чрез настоящия случай. Фактът, че има
хора, които не оценят това, което прави, го накарало да се чувства унизен и
подценен. Също така, фактът, че е принуден постоянно да следи в интернет дали
някой не му краде труда, е изключително натоварващ за неговата психика и не му
позволява да се почувства като творец и артист. Ищецът оценява неимуществените
си вреди под формата за психически болки, страдания, стрес и дискомфорт на сумата 1 000 лв., но с настоящия иск претендира частично само
500 лв.
В исковата молба се
поддържа, че от момента на извършване на нарушението за фотографията
„Пристанището на Ница" 13.01.2018 г. до 17.12.2019 г. ответникът не е
обезщетил ищеца за нанесените вреди от незаконното ползване на фотографията му
в размер на 585.56 лв. (пропуснати ползи). Задължението за обезвреда
е изискуемо веднага след извършването на деликта, а
обезщетението е в парична форма и като такова при забавата на ответника се
дължи законна лихва. Същата,
изчислена с помощта на калкулатор е в размер на 114.51 лв.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което
да бъде осъдено "А.Т.К." ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Възраждане", ул. „****, представлявано от Р.Н.Н. - Управител, да заплати на ищеца сумата 1 620.07 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева и
седем стотинки) на основание чл. 95 ЗАПСП, от която 585.56 лв. пропуснати ползи от ползване на фотографията „Пристанището на Ница" за периода
13.01.2018 г. - 07.03.2018 г.; 400
лв. загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение за
извънсъдебна помощ; 500 лв. неимуществени вреди; 500 лв. - неимуществени
вреди за периода от момента на откриване неправомерното
използване на фотографията - 07.03.2018 г. до завеждане на иска; 114.51 лв. – обезщетение за заплащане
на законна лихва за периода от момента на извършване на нарушението за
фотографията „Пристанището на Ница" 13.01.2018 г. до 17.12.2019 г. върху
сумата 585.56 лв. (пропуснати ползи от незаконното ползване на фотографията).
Претендира се и законната лихва
от датата на предявяване на ИМ до окончателното плащане на сумите.
Ищецът моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
На 20.01.2020 г. ищецът, чрез своя
процесуален представител, е представил по делото молба в изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане №
230 от 08.01.2020 г., за отстраняване на нередовности
по исковата молба, където са направени следните уточнения в петитума
на исковата молба, а именно, че цената на предявените искове е 1600.07 лв., както следва:
- 585.56 лв. пропуснати
ползи от ползване на фотографията „Пристанището на Ница"
за периода 13.01.2018 г. - 07.03.2018 г.;
- 400 лв. загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ, за
което е представен Договор за правна защита и съдействие от 01.08.2019 г.;
- 500 лв. неимуществени
вреди за периода от момента на откриване неправомерното
използване на фотографията - 07.03.2018 г. до завеждане на иска;
- 114. 51 лв. лихва върху
пропуснатите ползи от 13.01.2018 г. до
17.12.2019 г.
Ответникът
„А.Т.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Възраждане" ул. „****, представлявано от Р.Н.Н. – Управител, със
съдебен адрес:***.07.2020 г., в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Не се оспорва използването на приложената към исковата
молба снимка през периода 13.01.2018 г. - 07.03.2018 г. Твърди се, че същата е била взета от публикации на снимки за свободно
използване без упоменаване на източника и не е сваляна от страницата на ищеца.
Снимката е публикувана на интернет-страницата на „А.Т.К.“ ООД, която не е он-лайн магазин и през нея не могат да се правят
резервации, нито плащания. Страницата има само информационен характер.
Ответникът оспорва претендираните като вреди
суми. Счита, че цените за използване на фотографски произведения, както и
евентуално дължими обезщетения са значително по-ниски от претендираните.
Позовава се на интернет страница https://******.com/stock-photos/nice.html,
където пакетна цена за закупуване на 10 снимки е в размер на 4,90 щатски долара на
снимка. Абонаментната цена на Булфото за срок от една
година - неограничен абонамент, предоставящ възможност за многократни
публикации на снимки от архива на Булфото е 500 лева
за информационни уебсайтове и 350 лева за профилирани информационни уебсайтове,
а обезщетението за неправомерно публикувани снимки - 100 лева на снимка. В тази
връзка е приложена оферта на Булфото.
Пред вид горното, ответникът поддържа, че липсва извършено нарушение и ищецът
не е претърпял вреди. В допълнение моли да се има пред вид, че през периода,
през който е използвало снимката съгласно горното, „А.Т.К.” ООД е сключило само
един договор за почивка във Франция, която е онагледена с представената по делото
снимка, като по този договор дружеството е действало като туристически агент на
„Бохемия” ЕООД и е получило агентско възнаграждение в размер на 139,80 лева,
видно от фактура № 19800/12.09.2018 г.
Оспорени са и претендираните извънсъдебни
разноски, включително нотариални такси. Поддържа се, че не става ясно какви
документи касаят последните, като с исковата молба не са представяни каквито и
да било нотариално заверени документи. Същевременно се заявява, че дружеството
никога не е оспорвало използването на снимката, приложена като извадка от
архива на www.******.com.
Съдът, след преценка
на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на събраните по делото доказателства, , приема за
установени следните обстоятелства:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Безспорно по делото е обстоятелството, че процесната фотография „Пристанището
на Ница" е с автор ищецът – М.Б..
Безспорно е и
обстоятелството, че същата е била използвана от ответника „А.Т.К.” ООД, за
периода от 13.01.2018 г. до 07.03.2018 г., като е била публикувана на сайта му http://******.com. Тези обстоятелства се установяват и
от приложените като печатен материал разпечатки
от интернет.
Към исковата молба са
били приложени в качеството им на печатен материал Извадка от интернет страницата на BVPA
- издател на
сборника „Bildhonorare"
и Извадки от първа
страница и указателя на съдържанието на "Bildhonorare”, Извадки от т.нар. MFM таблици
- общи условия и онлайн употреба с превод на български език.
По
отношение на така описаните извадки, съдът е приел, че същите не са електронни
документи, към които да са приложими разпоредбите на ГПК. Указано е на ищеца,
че ако твърди, че BVPA –
Bundesverband Professioneller Bildanbieter” (Съюз на професионалните
търговци фотографии“) представлява
официална организация, която диктува заплащането на фотографските
изображения в Германия, следва да ангажира доказателства за това, както и да
докаже правните норми уреждащи подобно положение. И тъй като тази организация
има статут приблизително равен на юридическо лице с нестопанска цел, т.е. е доброволен съюз и изданията и включително
определените цени касаят членовете на организацията, на ищеца е даден срок да
установи тези обстоятелства, респективно посочи кои доказателства иска да се
ангажират в тази насока.
Във връзка с дадени
от съда указания в определението му, съдържащо проекто
- доклада по делото, ищецът е поискал назначаване на съдебна експертиза. Същата
като обективно и компетентно дадена се възприема от съда.
Съгласно експертното
заключение на вещо лице Н., по отношение първата задача каква е стойността на
възнаграждението, което ищецът би получил за предоставяне на лиценз за право на
ползване за процесната фотография по начина, по който
се твърди в исковата молба, съгласно приложена като Доказателство №13 към ИМ
таблица “MFM - Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing” („Осреднени цени за продажба на
фотографии“), процесната фотография е използвана в
периода 13.01.2018 г. - 07.03.2018 г., което е повече от 1 месец, но по-малко
от 3. В таблицата на сборника „Bildhonorare”
има посочени тези два срока - 1 и 3 месеца. Ищецът е приел по-късия срок -
1 месец. Посоченото в таблица възнаграждение е 100 евро. Използваната снимка в
сайта на ответника подканва към продажба и посочва начините това да се случи.
Ако използването на кадъра е като това за онлайн магазин, се добавят 50% над
цената. Според вещото лице, тъй като не е посочен авторът на снимката, се дължи
според сборника) 100% утежнение върху сумата. Общата сума по тази точка е 300
евро.
По
отношение това, какъв е характерът на организацията BVPA-Bundesverband Professioneller Bildanbieter (Съюз на професионалните търговци
фотографии“), организацията е създадена в Берлин (Германия) през 1970 г., за да
защитава интересите на прес-агенциите и визуалните
архиви. Понастоящем е водещ информационен фактор относно визуално съдържание,
не само в Германия, но и в Европа. Предоставя юридическа помощ, услуги свързани
с ключови думи и управление на авторски права. Нейни членове са над 80 агенции
за визуално съдържание. Издава на годишна база издава справочника "BILDHONORARE",
където са засегнати всички важни въпроси относно оценяването и
калкулирането на възнаграждения в областта на фотографията (предмет на
настоящото дело). Този справочник се създава с участието на членовете на съюза,
с идеята да представлява ориентир за възнагражденията. Често го наричат
„Стандартът на Германия“. Редовно се използва като референция за решаване на
спорове в съда при нарушаване на правата фотографите.
След направено
изследване и проучване на вещото лице, същото заявява, че не е открило по-представителна
организация, която да се занимава с въпросите на фотографските права и
възнаграждения на територията на Германия и по-голямата част от Европа и не му е
известно да има подобен алтернативен справочник с аналогична популярност,
задълбоченост и аналитичност.
По
отношение евентуално дължимо възнаграждение не само на база
представеното доказателство от ищеца, а на база на всички доказателства по
делото, както и на опита, който има вещото лице и всички
източници, които биха могли да имат отношение към спора, за определянето на
възнаграждението на фотографа за използване на негови творби за комерсиално
приложение могат да се формират няколко подхода. Всичките те са приложими у нас
и са обичайна практика. Първият е директна договорка за ползване - клиентът се
свърза е автора на произведението и в преговори определят размера на
възнаграждението, в зависимост от начина на използване, срока и територията.
Възможно е и посочване на цени на ползване в сайта (или друго място) на
фотографа. В неговия сайт https://www.manuelbecker.net/fotografie има такъв раздел,
където се казва, че неговите снимки могат да се използват като висококачествена
алтернатива на сток снимките при съответните условия
и цени. Цените са посочени ценова
листа: https://www.manuelbecker.net/fotografie/preise. Там има посочена цена
за 3 месеца за пълна онлайн употреба на един кадър – 1 385 евро.
Обичайната практика в
България е цената на фотография за представяне на търговски продукти да се
договаря свободно между страните. Или фотографът да заяви на сайта си цената и
условията, при която може да се ползват снимките му. Минималната цена на сайта
на ищеца е 1 385 евро без ДДС. Другата опция е да се ползва за референция
таблицата с хонорари на BVPA-Bundesverband
Professioneller Bildanbieter.
Вещото
лице е извършило оглед на суровия материал представен от ищеца като
сравняването на кадри е извършено с помощта на специализиран софтуер за
обработка на изображения, защото е необходимо точното им оразмеряване,
напасване и анализиране. Били са му предоставени и снимки от сайта на
ответника, където се вижда въпросната фотография. Кадърът на ответника съвпада
с вече коригирания кадър. Обикновено суровите кадри и нефинализираната
панорама са в притежание единствено на фотографа, който ги е заснел. Предвид и
наличието на кадър с неговото име, вещото лице дава заключение, че ищецът е авторът на посочения
кадър.
В съдебно заседание
от 15.12.2021 г. във връзка с оглед на
суровите файлове ищецът е предоставил линк www.picdrop.com/dewebdesinger/ R5ehfYdmqC с
парола към него.
Пълномощникът на ищеца е заявил, че носи
също така т.нар. сурови файлове на флаш-памет,
но счита, че отдалеченият достъп е достатъчен, както за страните, така и за
вещото лице.
При огледа в съдебно заседание
вещото лице заявява, че е работило със същия отдалечен достъп, с който
разполага и съдът. На екрана са огледани 5 отделни кадъра, както и отстрани два
броя сборни кадри. Вещото лице е пояснило, че когато се отвори снимката на
монитор с висока резолюция, а резолюцията с която вещото лице е виждало
снимките, е била много по-висока от тази, която е необходима за сравнението.
Това, което е разгледано в съдебно заседание първо са отделните кадри, което е
събрано във финалната панорама, която не е един кадър, а е направена от няколко
последователни кадъра и е събран посредством софтуер. В зависимост кой софтуер
и как се събира резултатът може да е малко по-различно от това, което се
вижда. Първият кадър според експерта е
това, което е събрал софтуерът в първоначалния вариант, тъй като понякога
софтуерът, който събира, допуска грешка. Първата панорама (съдът констатира, че
това е първата от двете панорамни снимки, която се намира по-вляво, има някакъв
дребен дефект вдясно долу, който е коригиран на ръка и се получава финалният
кадър, който вече е предмет на делото. Разликата е съвсем малка, като внесената
корекция е минимална. Фотографите държат
всички оригинали. Вещото лице е намерило същия кадър, който е използван
и в сайта на туристическата агенция и този,
който ми беше предоставен и те са идентични.
Според вещото лице цената
на фотографията се определя от този, който носи права.
Съгласно заключението на вещото лице Д., снимката е била първоначално
разпространена в интернет на сайт https://www.****.net, където се разпространяват
авторски фотографии, като за някои от тях е предоставена опция за лицензиране
срещу заплащане при съгласие от страна на автора и индивидуално договаряне
според целта и начина на използване на
фотографията. Липсват данни за осъществено лицензиране на процесната
фотография или на фотографии от същия автор, които да можем да използваме като
изходни данни при определяне на лицензионно възнаграждение в конкретния случай,
но е представена примерна стандартизирана тарифа на професионална общност на
фотографи в Германия -. Федералната асоциация на доставчиците на професионални
фотографии в Германия (Bundesverband professioneller Bildanbieter), която професионална общност
издава
ежегоден справочник с тарифа за
използването на
фотографии с търговска цел. Ответникът по делото е приложил и конкретни тарифи
на отделни доставчици на снимки, каквито се явяват интернет сайтът www.******.com/stock-photos/nice.html
и Агенция Булфото, които тарифи обаче са приложими само за
предоставяните от тях фотографии и не представляват стандартизирани или
справочни източници на информация за лицензиране на фотографии извън
портфолиото на конкретните доставчици. Съгласно представената информация сайтът
www.******.com е създаден с цел да бъде
използван като място, от което могат да бъдат закупени множество фотографии и
дигитални изображения за използване в интернет без нуждата от конкретно
договаряне за всяка една снимка поотделно с нейния автор. Този бизнес модел
цели създаването на голямо количество база данни от налични фотографии, които
многократно могат да бъдат продавани на различни ползватели и поради тази
причина и ценовата политика се характеризира с определянето на ценови пакети за
повече на брой снимки и отстъпки при абонамент. При еднократното закупуване на до 10 броя снимки от тази фотографска банка цената би била 4,90 USD за една
снимка с право на използване на снимката за рекламни и маркетингови цели. Съгласно приложената оферта на
Агенция Булфото, тяхната дейност се изразява в това
да осъществяват фотографско заснемане на различни обществени или частни
събития, които фотографии впоследствие биват предоставяни за ползване на
различни медийни издатели - печатни вестници и издания или електронни
информационни уебсайтове срещу заплащане. В предложената тарифа от Агенция Булфото се съдържа и ценова
оферта за еднократно
ползване на снимки без абонамент при цена от 25 лева без ДДС на един
кадър.
Процесната фотография „Пристанището на
Ница“ е публикувана на страницата https://www. 1 ******.net., която се администрира от дружеството der-Webdesigner
GmbH, представлявано от Manuel Becker. Тази страница не може да се
характеризира като депозитна банка за закупуване на множество фотографии нито
като информационен сайт за фотографии с актуални събития, чиято търговска цел е
именно предоставянето на колкото може повече снимки срещу възнаграждение и
евентуално предоставянето на отстъпки при абонаментно или периодично
използване, а по-скоро представлява авторски фотографски проект, в който се
публикуват фотографии от различни места по света с висока художествена стойност
на изображенията. Именно поради тази причина и начинът на отстъпването на права
за използване на снимки от този сайт е индивидуален в зависимост от конкретната
снимка и конкретния начин на използване. Поради това за използването на процесната снимка „Пристанището на Ница“ са неприложими
тарифите на www.******.com и на Агенция Булфото,
които представляват колекция от снимки, предлагани за масово разпространение и процесната снимка няма данни да е била част от портфолиото
на тези двама доставчици на фотографии.
При липсата на конкретни данни за
осъществено лицензиране в миналото на процесната
фотография или на фотографии от същия автор, то следва да се търси алтернативен
начин на ценообразуване, който да бъде обективен, да отразява сходен начин на
лицензиране и използване и да изхожда от независим източник на информация. Допустим
източник на информация за определянето на стойност на обекти на авторското
право могат да бъдат различни периодични професионални справочници,
статистически данни като резултати от рейтинги,
класации, анкети, професионални общности, от които могат да се намерят
съответни данни като стандартизирани тарифи или подобни на тях. По делото е
представена такава стандартизирана тарифа, която се разработва и издава
периодично от професионална общност на фотографи в Германия и същата може да
служи като обективен и независим източник за определяне на стандартно
възнаграждение за използване на фотография в процесния
случай.
Определянето на конкретен размер на
лицензионно възнаграждение сьгласно представеното
издание MFM (Mittelstandsgemeinschaft Foto- Marketing - Осреднени цени за продажба на
фотографии) на Федералната асоциация на доставчиците на професионални
фотографии в Германия (Bundesverband professioneller Bildanbieter) се основава на следната изходна
информация:
-
Еднократно използване на снимка;
- Използване е търговска цел за реклама и маркетинг в
интернет;
-
Използване в интернет подстраница;
-
Използване за период от 13.01.2018 г. до 07.03.2018 г. - повече от един месец, но по-малко от три месеца - цена за един месец 100
EUR; цена за три месеца 150 EUR;
Надбавки:
-
Удължаване
срока на ползване: +50% надбавка за допълнителен интервал от време;
-
Липса
на информация за автора на снимката/ за източника на снимката - +100% надбавка;
Поради това за процесния
интервал от време и период на използване дължимото възнаграждение, съгласно заключението
на вещо лице Д. би било 300 евро.
Заключението на вещо лице Д. е оспорено от
ответника, като е допусната тройна експертиза. Поради невнасяне на депозит за
същата, с Определение № 265415/05.09.2023 г. тройната СТЕ е била заличена.
С оглед това обстоятелство, и като взе
предвид, че експертизата е обективно и компетентно дадена, съдът възприема
изцяло заключението, което кореспондира напълно с това на вещо лице Н..
Съгласно
свидетелските показания на свидетелката М.
И.К., която е работила в „А.Т.к.“
ООД през процесния период, снимката, която се намира
на стр. 24, която е черно-бяла, й е позната. Снимката е била цветна. В
туристическата агенция са били използвани различни снимки от най-общо три
източника - от лични архиви от собствениците, където са пътували, другият от снимки от безплатни сайтове и третия
- снимки на фотографи. Ако някоя снимка се е харесала се е подписвал договор със
съответния фотограф. Доколкото свидетелката е обсъждала с колеги тази снимка,
същата е била изтеглена от някакъв сайт за безплатно ползване. След като са
разбрали, че има някакъв проблем, са решили да проверим старите бази данни
откъде е теглена, но са установили, че
не може да се случи, защото има нови
бази данни поради новия закон за личните данни на всички клиенти.
По принцип снимките
на сайта са ги слагали колеги от маркетинга и IT.
Има сайтове с възможност за теглене, където може да изтеглиш няколко безплатни
снимки, ако имаш създаден профил, както и сайтове, където може да си платиш за
някои конкретни снимки. По принцип е проверено в сайтовете, в които има
профили. Тегли се директно на сървъра, на такива сайтове, които нямат история.
Те просто имат снимки и самата снимка се тегли на сървър или на десктоп.
Приет като доказателство договор за сумата от 400 лв. загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна
помощ, платена на адв. Д.Г. от М.Б. на 01.08. 2019 г.;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установените обстоятелства съдът
приема следното от правна страна:
Настоящата съдебна
инстанция намира, че е международно-правно компетентна да се произнесе по
предявените обективно кумулативно съединени искове, предвид следното:
Както е установено по-горе, спорното материално правоотношение съдържа
международен елемент, тъй като ищецът, търсещ закрила пред българския съд, е чуждестранно физическо лице, което претендира защита на авторско право върху произведения (фотография) като твърди че същата е използвана неправомерно в България.
В случая, при подобни фактически твърдения, приложима се явява Конвенцията за закрила на литературните
и художествени произведения (т.нар. „Бернска конвенция“, ратифицирана от България в Парижката
й редакция от 1971 г. с Указ на Държ.съвет
на НРБ № 1389/29.VІ.1974 г. (Д.в.
бр. 53/6.VІІ.1974 г.). Нормата на чл. 5 ал. 1 от Конвенцията предвижда, че авторите, по отношение на произведения
за които им е предоставена закрила от конвенцията,
се ползват в страните от Съюза,
различни от страната на произхода,
от правата, които съответните закони на тези
страни предоставят на своите граждани, а нормата на чл. 5 ал. 2 изр. 2-ро
предвижда, че обемът на закрила, както и средствата, които се предоставят на автора за
защита на правата, се уреждат
изключително от законите на страната,
в която се търси закрила. Следователно за отношенията между страните следва да се прилага материалноправната уредба на ЗАПСП, независимо от
обстоятелството, че носителят на авторското право е германски гражданин, който
е публикувал за първи път процесното произведение на
чужда територия. В подкрепа на този извод е и нормата на чл.71 ал.1 от КМЧП,
според която възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право
се уреждат от правото на
държавата, в която се търси закрила, както и нормата на чл. 99 ал.1, т.2 ЗАПСП.
Съгласно чл. 3 от
Споразумението ТРИПС (Европейският съюз е страна по Споразумението ТРИПС;
протоколът за присъединяване към него и към всички приложения към него е
ратифициран от България със закон, обн. ДВ, бр. 93 от
1996 г., преди присъединяването към Европейския съюз), всяка страна членка
следва да предостави на физическите и юридическите лица на други страни членки
не по-малко благоприятно третиране от това, което предоставя на своите
физически и юридически лица относно закрилата.
Както
е посочено по-горе, ищецът е предявил три обективно кумулативно съединени иска с правна квалификация по чл. 95, ал.1 от ЗАПСП. Съгласно тази разпоредба, който
наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон,
дължи обезщетение на носителя на правото. Обезщетението се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението (ал.2 на
чл.95). Установената в тези разпоредби отговорност е извъндоговорна
и доколкото липсват особени разпоредби следва да се прилагат общите правила на
непозволеното увреждане. Същата има обективен характер, така че ответникът в качеството нарушител на авторското право
дължи на ищеца обезщетение понесените от него
вреди, които са в пряка връзка
с процесното нарушение, независимо от факта
дали е знаел, че ищецът е носител на авторските права
върху определено произведение, обект на авторско право
С оглед фактическия състав установен в чл. 95 от ЗАПСП в тежест на ищеца в рамките на настоящия процес и с оглед твърдените от
него обстоятелства е да установи следното: 1.
че е носител на авторско право върху процесната
фотография, която по негови твърдения неправомерно е ползвана от ответника; 2. че ответникът е нарушил авторските
му права по описания в исковата молба начин; 3. размера на причинените имуществени вреди (за претърпени вреди и
пропуснати ползи) и размера на неимуществените вреди.
Съгласно чл.95 ал.3 от ЗАПСП дължимото обезщетение
може да се търси, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, и може
да обхваща, както преки загуби, така и пропуснати ползи. При определяне размера
на обезщетението, съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите,
реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, а съгласно чл. 94, ал.4 от ЗАПСП съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства
възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото. Неговият размер се определя от съда по
справедливост съобразно реално претърпените вреди и зависи от вида и степента
на увреждането, като същото представлява и едно предупреждение към причинителя
на вредата и другите членове на обществото да не накърняват авторските и други
сродни права, което следва от изричните законови норми (чл.95 ал.4 от ЗАПСП).
В рамките на настоящото дело безспорно е установено, че процесната фотография „Пристанището на Ница"
е с автор ищецът – М.Б.. Фотографиите са
закрилян обект на защита съгласно чл. 3, ал.1, т. 7 от ЗАПСП, като съгласно чл.
5 от закона автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е
създадено произведението. В този смисъл са и събраните доказателства – това, че
ищецът разполага и е представил т.нар. суров файл на процесната
фотография (raw файл), качването им на сайта на ищеца, както и заключенията на вещите
лица. Фактическото държане
на оригиналния файл от ищеца и предоставянето му на експертите посредством процесуалния
представител, води до извода, че именно ищецът е създател на процесната
фотографии и нейн автор.
Не се спори между страните
и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелствата, че процесната фотография е била използвана от
ответника „А.Т.К.” ООД, за периода от 13.01.2018 г. до 07.03.2018 г., като е била публикувана на
сайта му http://******.com. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
свидетелката М. И.К., и от заключението на вещото лице Н.. Ответникът не твърди да е сключил договор, с който да му е представено правото да ползва процесната снимка.
Възраженията на
ответника са свързани с това, че снимката е била взета от
публикации на снимки за свободно използване без упоменаване на източника и не е
сваляна от страницата на ищеца.
За доказване на това твърдение на ответника са дадени указания да ангажира
доказателства, като е разпитана свидетелката М. К.. Съдът кредитира показанията на
същата, но по отношение на това откъде е свалена снимката, липсват категорични
доказателства, че това е станало от някакъв друг сайт безплатно ползване, а не
от този на ищеца. Както е посочено и в експертните заключения, единствено
ищецът е разполагал със суровия снимков материал, качил е процесната
фотография, обявил е цени за закупуване. Поради това не може да се приеме (а и
остава голословно твърдение, неподкрепено с други доказателства), че снимката е
качена в някакъв сайт за безплатно ползване на снимки. Още повече, че
свидетелката не сочи този сайт, не възпроизвежда свои преки впечатления, а
преразказва разговори със свои колеги. В нейната длъжностна характеристика също
така не е влизало качването на снимков материал (с това се е занимавал IT отделът).
Предвид изложеното
съдът намира, че възражението на ответника е изцяло недоказано. В чл. 24 от ЗАПСП са изброени случаите, при които законодателят е определил за допустимо
свободно ползване на произведение без съгласието на носителя на авторското
произведение и без да се дължи заплащане на възнаграждение за ползването. Доказателствената тежест за въведеното от ответника и
ползващо го възражение, че е налице хипотеза на свободно ползване на авторската фотография на ищеца, е в негова тежест (в този смисъл е Решение 112
от 02.08.2017 г. по т.д. 1771/2016г., ТК, I ТО на ВКС).
Обстоятелството, че
самият автор е изложил фотографията в интернет и я е направил общодостъпна за
неограничен кръг лица, не означава, че същият е разрешил ползването й, както и
че е налице изключението по чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП за използване без съгласие
на автора на фотографията. Ответникът не е ползвал
същата с информационна цел, а в търговската си дейност.
Поради това съдът намира, че процесната
фотография, публикувана
от ищеца на неговия интернет сайт, е използвана от ответника с търговска цел - за реклама и онагледяване на екскурзии, които
същият организирал в рамките на своя
основен предмет на дейност, които са били достъпни за неограничен брой потребители, макар и за кратък период от
време. В този
смисъл е без значение каква икономическа изгода е реализирал, а е от значение
единствено обективният факт на осъщественото нарушение (в този смисъл
представеното от ответника доказателство за получено агентско
възнаграждение в размер на 139,80 лева по Фактура № 19800/12.09.2018 г. във
връзка с осигурен клиент за пътуване в Ница e правно ирелевантно).
Неоснователни са и
доводите на ответника, че администрираният от него
сайт, където е публикувана и процесната фотография,
не е онлайн магазин и през него не могат да се правят резервации и плащания.
Видно от разпечатката от сайта на ответника, представен с исковата молба (доказателство
№5), резервации могат да се правят на
следния мейл адрес: ******@alexande rtour.com . В този смисъл са и
представените с молба от 28.10.2023 г. Общи условия за организирано
туристическо пътуване с обща цена,
съгласно е видно, че Ответникът осъществява резервации по телефон и интернет
като при записване като задължителни се посочват тези реквизити. При успешно
изпратено запитване се генерира автоматично съобщение, че туроператорът ще се
свърже с потребителя на посочените контакти. Поради това съдът намира, че сайтът
на ответника „А.т.К." ООД се явява онлайн магазин.
Предвид изложеното
съдът намира, че ответникът е публикувал без разрешение процесната фотография на своя
сайт, която е показана на множество
лица, и то без да се
обозначи ищецът за автор, който
при правомерно договаряне би имал
право да получи възнаграждение. От противоправното поведение на ответника
ищецът е лишен от възможността да получи възнаграждение
и да увеличи своето имущество, от което следва, че е понесъл имуществена
вреда, изразяваща се в пропусната полза.
С
оглед установеното от ответника нарушение на авторските права на ищеца, следва
да се разгледат предпоставките за обезщетяване на вредите от нарушените
авторски права. Както е прието в Решение № 139/28.01.2016 г. по т.д. № 1711/2014 г. по
описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., нарушението на авторското право и сродните му права
представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя има
характер на деликтна
отговорност и в този смисъл
общият принцип на чл.
45 от ЗЗД намира приложение
в областта на авторското право и сродните му права.
С чл.
95г от ЗАПСП е регламентирана възможността гражданската
отговорност за нарушаването на авторските или сродните им права
да се търси
от юридически лица или еднолични
търговци, ако нарушението е извършено виновно от физическите
лица, които ги представляват, съответно от техни
служители или от лица, наети
от тях, като
вината се предполага до доказване
на противното. В случая се търси
отговорност от ответното дружество, като без значение е действието на конкретно
физическо лице.
По отношение на
първия иск за заплащане на пропуснати
ползи от ползване на фотографията „Пристанището на Ница" за периода
13.01.2018 г. - 07.03.2018 г.,
съдът намира следно:
Пропуснатата полза представлява това увеличение към имуществото, което страната би получила при
нормалното развитие на отношенията ако ответникът би бил закупил правото
да използва фотографията. Тъй ката ищецат
е немски гражданин, същият като прехвърлител на правото би
съобразил пазара, където предлага други свои произведения. Поради това релевантни
следва да се считат пазарните цени на пазара
на увреденото лице, а не тези
на пазара на увреждащия,. Действително, посочените в MFMMittelstandsgsemeinschaft Foto
Marketing (Осреднени цени за продажба
на фотографии/ на "BVPA - Bundesverband Professioneller Bildanbieter'" („Съюз на
професионалните търговци на фотографии") - съсловна организация и източник
на информация за пазарните цени в бранша в Германия, представляват тарифа
на средните цени, на които
немските автори продават продукцията си. Това обаче, по мнение на настоящия съдебен състав, е размерът на пропуснатата полза, което ищецът
като автор на произведението би получил, ако
правоотношението с ответника,
който е нарушител на авторските му
права върху произведението се бе развило законосъобразно
и се беше стигнало до сключването
на лицензионен договор. Затова и обезщетението за пропуснатите ползи следва да бъде равностойността (цената), по
която ищецът би продал, а не
цената, на която би купил
ответникът. Единствено при поставените
от ищеца условия би се стигнало до сключване на лицензионен договор за предоставяне
на ползването. Право на автора е да
определи условия, приемливи за него, като ползувателите следва да се съобразят с това, тъй като без съгласието на автора на снимката по отношение
на цената не би се
стигнало изобщо до сключване на лицензионен договор. Поради това релевантни
следва да се считат пазарните цени на пазара
на увреденото лице, а не тези
на пазара на увреждащия.
Още повече, че прилагането на такъв подход
би довело до по-благоприятно третиране на нарушителя, който въпреки,
че авторът не му е дал съгласието
си, е ползвал фогографското произведението за собствени пазарни
нужди и цели, извличайки
облаги от това ползване, при това спестявайки си заплащането на определен разход, който иначе би
дължал, ако
беше действал правомерно и би сключил лицензионен договор.
Поради това съдът намира, че първият предявени иск е основателен и следва
да бъде уважен в размер на равностойността на 300 евро (586.75 лв.) съгласно заключението на вещо лице Д.).
Тъй като ищецът претендира 585.56 лв. с
оглед забраната за свръх петитум, искът следва да се
уважи изцяло.
Поради уважаването на
иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за тази сума, върху същата следва да бъде
присъдена и законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба (02.01.2020
г.) до окончателното й плащане.
По отношение на
втория иск за заплащане на сумата 400 лв. – претърпяна загуба под формата на платено адвокатско
възнаграждение за извънсъдебна помощ, за което е представен
Договор за правна защита и съдействие от 01.08.2019 г., съдът намира същият за
неоснователен поради следните съображения:
Така посочените разходи
не представляват претърпяна в резултат на процесното
нарушение пряка загуба, защото не са такива, които обичайно и необходимо
настъпват при подобен род нарушение. Присъждането на адвокатско възнаграждение може
да се търси в случаите, когато е направено за процесуална защита по делото, но
това изрично е уредено в процесуалния закон. Всякакви такси и разноски (напр. платените
от ищеца нотариални такси с оглед събиране на доказателства, които да му
послужат в процес), както и разноски във връзка с твърдените опити за
доброволно уреждане на спора, са
въпрос
на негов избор и преценка на ищеца. Липсва обаче законово основание за
присъждане на сумата 400 лв. – загуби
под формата на платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ, поради
което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
По отношение третия иск за заплащане на 500
лв. неимуществени вреди за периода от момента на откриване неправомерното използване на
фотографията - 07.03.2018 г. до завеждане на иска, съдът намира, че същият е неоснователен предвид следното:
Твърди се в исковата молба,
че ищецът като автор е
приел тежко поредната кражба на труда му, осъществена чрез настоящия
случай. Фактът, че има хора, които не оценят това, което прави, го накарало да се чувства унизен и подценен. Също така, фактът, че е
принуден постоянно да следи в интернет дали някой не му краде труда, е
изключително натоварващ за неговата психика и не му позволява да се почувства
като творец и артист. Ищецът оценява неимуществените си вреди под формата за психически болки, страдания, стрес и дискомфорт на сумата 1 000 лв., но с настоящия иск претендира частично само
500 лв.
С определението си от 02.10.2020 г., съдържащо проекто-доклада по делото, съдът е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за
претърпените от него и изброени в исковата молба неимуществени вреди, описани в
исковата молба, като му е даден 14-дневен с писмена молба с препис за ответника
да ангажира доказателства, респ. се
посочи какви доказателства се иска да бъдат събрани във връзка с тези
обстоятелства, като при неизпълнение в този срок съдът ще приеме, че е
настъпила процесуална преклузия.
В дадения срок ищецът
не е ангажирал доказателства.
Поради това
твърдението на ищеца за преживени болки и страдания е изцяло недоказано. Неимуществените вреди подлежат на доказване като всяка една вреда и настъпването им не може
да се основава
на предположения. Ищецът единствено твърди, че е преживял такива вреди, но не
е ангажирал в производството
пред първоинстанционния съд никакви доказателства
в подкрепа на тези си твърдения,
поради това и вреда от подобно
естество не може да се
възприеме да се е осъществила в правната му сфера,
респективно за него да е възникнало
право да получи обезщетение за подобно увреждане.
Неимуществените
вреди подлежат на доказване на общо
основание с всички допустими доказателствени средства
(в този смисъл е Решението
по гр. д. № 360/1969 г.; Определение № 180 от 04.02.2010 г. по гр. д. №
164/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, както и Решение № 1896/18.07.2018 г. по
т.д. № 1140/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 6 състав).
По отношение иска за сумата 114.51 лв. – обезщетение за заплащане на законна лихва за
периода от момента на извършване на нарушението за фотографията „Пристанището
на Ница" 13.01.2018 г. до 17.12.2019 г. върху сумата 585.56 лв. (пропуснати ползи от
незаконното ползване на фотографията), съдът намира, че същият е основателен.
С извършване на
нарушението ответникът е изпаднал в забава като деликвент
съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. От справка по калкулатор.бг е видно,
че върху тази сума лихвата е в размер на 114.51 лв., поради което следва да
бъде уважен изцяло предявения иск.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
:
При този изход на делото всяка от страните има право на сторените в
производството разноски. Исканията за присъждането им са направени
своевременно, изготвени са Списъци по реда на чл. 80 от ГПК, представени са и
доказателства за същите.
Ищецът претендира с молба от 14.11.2022 г. разноски единствено за адвокатско възнаграждение в общ размер
на 2 850 лв. (в молбата не са поискани
разноски за държавна такса и депозит за експертиза), от която 1 100 лв. адвокатско възнаграждение по Договор
№ 82/11.11.2020 г. и допълнителен хонорар за
представителство в 7 заседание – 1 750 лв. съгласно Анекс № 1 от 11.11.2022 г. към договора.
Ответникът претендира разноски в размер
на 803 лв., от които: 1) 400 лв. – депозит СТЕ; 2.) 60 лв. – разноски за събиране на
гласни доказателства; 3.) 343 лв. – адвокатски хонорар (ангажирани са
доказателства за плащането му).
Направено е възражение
за прекомерност на разноските на ищеца в частта на адвокатското възнаграждение от
ответната страна, във
връзка с което съдът, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа
на искова молба от м. януари 2022 г., като сключеният от ищцовото дружество
договор за процесуално представителство е част от приложенията към същата.
Разпоредбите на Наредба №1/2004 г. имат материалноправен
характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт
изрично не е предадено обратно действие. В тази насока е и задължителната
практика, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК - Определение № 782/ 12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС,
Определение № 189/ 29.05.2014 г. по гр.д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
Определение № 270/ 24.07.2014 г. по гр.д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС.
Договорът за правна защита и
съдействие за представителство е сключен при действието на Наредба № 1/ 2004 г. (в редакцията обн. в ДВ, бр. 68 от 2020 г.), поради което минималният размер на адвокатското
възнаграждение за първата инстанция следва да се определи по Наредба № 1/ 2004 г.
в редакцията й към този момент по отношение договора за правна защита и
съдействие от 11.11.2020 г.
Настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено
съгласно чл.2 ал.5 от Наредбата за всеки един иск поотделно, поради
което минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 200 лв.
Що се отнася до Анекса от 11.11.2022 г. към договора, определената в него сума от
1 750 лв. не кореспондира с чл.7 ал.9 от Наредбата. По делото са
проведени седем съдебни заседания, но сума от 100 лв. по тази разпоредба може
да се присъди само за пет от тях (т.е. 500 лв.).
Или общият размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 1 700 лв.,
в какъвто смисъл са основателни възраженията на ответника.
Съобразно изложеното по-горе, при
процентно съотношение на уважените, съответно отхвърлените искове, както и след
служебно извършване на компенсация, съдът намира, че в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 278.55 лв.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Т.К.”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, р-н „Възраждане" ул. „****, представлявано от Р.Н.Н. – Управител да заплати на М.Б. - гражданин на ФР Германия, с адрес: Федерална република Германия,
провинция „Рейнланд-Пфалц", гр. Асбах, ****, ул.
„******, чрез адв. Д.Г. - САК, със съдебен адрес:*** - „Г. и Г.", на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата 700. 07 лв. седемстотин лева и седем стотинки), от която:
585.56 лв. (петстотин осемдесет и пет лева петдесет и шест стотинки) - обезщетение за имуществени вреди за
пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение поради нарушаване на
правата на ищеца като автор на фотография "Пристанището
на Ница", използвана без негово съгласие и без посочване на ищеца
като автор от ответника на сайта http//******.com., разположена на следните линкове: http://******.com/ekskurzia/ekskurzia-italia-monako-francia-b/37 и http://******.com/img/upl/images/FRANCE/Nice/nice-port-02.jpg, за визуализиране на офертите
"Екскурзия Френска Ривиера: Италия, Монако,
Франция” с цени от 635 лв., за
периода 13.01.2018 г. - 07.03.2018 г. и 114. 51 лв. (сто и
четиринадесет лева, петдесет и една стотинки) – законна лихва върху обезщетението за пропуснати ползи от 585. 56 лв.,
считано от момента на извършване на нарушението за фотографията „Пристанището на
Ница" 13.01.2018 г. до 17.12.2019
г., ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху
сумата от 585.56 лв. (петстотин осемдесет и пет лева петдесет и шест
стотинки) за периода от датата
на подаване на исковата молба – 02.01.2020 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване от М.Б. - гражданин на ФР
Германия, с адрес: Федерална република Германия, провинция
„Рейнланд-Пфалц", гр. Асбах, ****, ул. „******,
чрез адв. Д.Г. - САК, със съдебен адрес:*** - „Г. и Г.", против
„А.Т.К.”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Възраждане" ул. „****, представлявано от Р.Н.Н.
– Управител искове с правно основание
чл.95 от т.1 от ЗАПСП, за заплащане на сумата 400 лв. (четиристотин
лева) -
загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение за
извънсъдебна помощ, за което е представен Договор за правна защита и съдействие
от 01.08.2019 г. и 500 лв.
(петстотин) лева - неимуществени вреди
за периода от момента на откриване неправомерното
използване на фотографията "Пристанището на
Ница" на сайта на ответника А.Т.К.” ООД - //******.com., разположена на следните
линкове: http://******.com/ekskurzia/ekskurzia-italia-monako-francia-b/37 и http://******.com/img/upl/images/FRANCE/Nice/nice-port-02.jpg,
за визуализиране на офертите "Екскурзия Френска Ривиера: Италия, Монако, Франция” с цени от 635 лв. за
периода 13.01.2018 г. - 07.03.2018 г.
ОСЪЖДА „А.Т.К.”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, р-н „Възраждане" ул. „****, представлявано от Р.Н.Н. – Управител да заплати на М.Б. - гражданин на ФР Германия, с адрес: Федерална република Германия,
провинция „Рейнланд-Пфалц", гр. Асбах, ****, ул.
„******, чрез адв. Д.Г. - САК, със съдебен адрес:*** - „Г. и Г.", на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата 278.55
лв. (двеста седемдесет и осем лева, петдесет и пет стотинки) – разноски изчислени по компенсация съобразно уважената и отхвърляне част
на исковите претенции и направените и от двете страни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: