Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 16588
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 216193 от 13.09.2019 г., постановено по
гр. д. № 50476/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав, е отхвърлен
предявеният от „П.Т.“ ЕООД против „Ф.К.“ООД иск за заплащане на сумата от
16 800 лв. – платено възнаграждение по т.4.1 и т.4.2 от договор за
консултантски услуги от 20.12.2016 г. , с предмет: изпълнение на консултантски
услуги, свързани с проект на възложителя по Подмярка 6.4 „Инвестиции в подкрепа
на земеделски дейности“ на Програма за развитие на селските райони 2014 г. –
2020 г. на тема Изграждане на семеен хотел в с. Голец, община Угърчин, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 31.07.2018 г.,
до плащането. Отхвърлен е и предявеният от „Ф.К.“ ООД против „П.Т.“ ЕООД
насрещен иск за сумата от 19 759 лв.,представляваща възнаграждение по
т.4.3 от договор за консултантски услуги от 20.12.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на насрещния иск – 17.09.2018 г., до плащането. „П.Т.“
ЕООД е осъден да заплати на „Ф.К.“ ООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1 000 лв., а „Ф.К.“ ООД е
осъден да заплати на „П.Т.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените
разноски по насрещния иск в размер на 1 200 лв.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е отхвърлен предявеният първоначален иск е депозирана въззивна жалба от ищеца „П.Т.“
ЕООД. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Също така
решението в обжалваната част счита, че е и недопустимо, тъй като диспозитивът
на същото не съответства на предявения иск. Ищецът не е заявил твърдение, че
сумата от 16 800 лв. съставлява платено възнаграждение по т.4.1 и т.4.2 от
договора за консултантски услуги, а че тази сума съставлява авансово
възнаграждение по договора. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че
договорът между страните не разкрива постигната уговорка изпълнението на поетите от ответника задължения
да започне едва след отваряне на прозорец за входиране на проекти по Подмярка 6.4
на ПРСР 2014-2020 г., като не е съобразил направените оспорвания на твърденията
на ответника, че е изпълнявал договора, изразено в активна кореспонденция в
продължение на 18 месеца. Неправилно съдът е приел, че срокът за изпълнение на
задълженията на ответника не е точно фиксиран. В глава „Срокове, цени и плащания“
е предвидено, че срокът е свързан с отваряне на прозорец за входиране на
проекти, като готовността на възложителя с останалата част от документацията по
проекта е предмет на друг/и договор с архитекти, проектанти и пр. и е извън
предмета на договора за консултантски услуги. Срокът на договора е ясно посочен
и е съобразен с периода, в който ще бъде отворен прозорец за входиране на
проекти по Подмярка 6.4. на ПРСР 2-14-2020 г. готовността на възложител с
останалата част от документацията по проекта и респ. задължението на
изпълнителя за съдействие за цялостното окомплектоване на проектната
документация, е отново при отваряне на прозореца за входиране на проекти –
тогава се окомплектова проектната документация. Именно защото сроковете за
изпълнение на договора зависят от настъпването на определени събития, които не
зависят от волята на нито една от страните, възложителят е упражнил
потестативното си право да развали договора, тъй като повече от 18 месеца от
сключването на договора прозорецът за входиране на проекти по посолената
подмярка не е отворен, а срокът за изпълнение на договора не е започнал да
тече. Твърди, че не е представян бизнес план, нито е коментирано разработването
му, доколкото няма зададени изисквания и параметри. При липса на отворен
прозорец за входиране на проекти не е възможно да се подготви бизнес план. – не са публикувани критериите за изпълнение
и оценка. В съставените проформа фактури като основание не е посочено т.4.1 от
договора, а е отбелязано „частично плащане по договор“. Така изпълнителят за 3
месеца е издал 2 проформа фактури на обща стойност от 16 800 лв. с ДДС без
да е изпълнил нищо. Счита, че съдът не е взел предвид представеното по делото
удостоверение от ДФ „Земеделие“, като това не е сторено и от вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза, която счита за необоснована.
Направените уточнения в проведеното на 18.03.2019 г. открито съдебно заседания
счита, че са хипотетични. Счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията
на свидетелката Д.Д., която е служител на друга свързана с ответника фирма –
„Финсис“ ООД, в нарушение на чл.172 ГПК. Независимо от това от показанията се
установява, че ответникът е изготвил проект на бизнес план след връчване на
волеизявлението на възложителя за разваляне по право на договора, за целите на
настоящия съдебен процес. Счита, че са ирелевантни за делото документите,
предоставени от община Угърчин, тъй като те са подадени от щицовото дружество и
са възложени за изпълнение на трети за процеса лица. Счита, че изслушаната по
делото съдебно-компютърна експертиза е изцяло ирелевантна за спора. Въз основа
на нея не се доказва изпълнение на процесния договор. Поддържа, че по делото не
са ангажирани доказателства за приемане на работата по смисъла на чл.264, ал.1 ГПК, доколкото работа не е извършвана. Твърди, че архитектурните предложения,
технически проект, подготвяне на инвестиционни проекти, изготвяне на
количествени сметки, внасяне на проект в общината, издаване на разрешение за
строеж и др. не са предмет на консултантския договор. Необосновано решаващият
съд е приел, че ищецът не е въвел възражение за некачествено изпълнение от
страна на ответника на задълженията му за оказано съдействие за окомплектоване
на проектната документация до изработване на архитектурния проект и започване
изпълнението на останалите специалности по техническия проект. Тъй като в
договора няма уговорено междинно плащане, а изпълнението му фактически не е
започвало по причина, за която никоя от страните не отговаря, нито изпълнителят
е извършвал някаква дейност в изпълнение на договора, фактурираните от
ответника суми са без правно основание за това. Ответникът не твърди и не
доказва по делото направени от него разходи за извършената работа. Твърди, че с
отправеното до ответника волеизявление не е направил отказ от договора за в
бъдеще, а договорът е развален по право поради невъзможност за изпълнение. Счита, че ответникът не е доказал по делото
възраженията си, че е изпълнил част от възложената работа. При наличие на
частично изпълнение подлежи на доказване дали съответната част от поръчката
може да бъде полезна на поръчващия, както и това дали съответната част е била
приета от поръчващия. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. Моли
съда да обезсили решението в обжалваната част и да върне делото на СРС за
произнасяне по предявените искове, а в условията на евентуалност – да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявеният иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба, депозиран от ответника „Ф.К.“ ООД, с който я оспорва.
Излага съображения, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и
законосъобразно. В случая е налице плащане от страна на ищеца, след което не са
заявени никакви възражения и рекламации от страна на възложителя, което сочи,
че е бил удовлетворен от изпълнението. В изпълнение на т.1. от договора
ответникът е започнал съставянето на
бизнес план, като е изпълнявал това свое задължение в продължение на 12 месеца.
За това са били давани писмени и устни указания под формата на конкретни
консултантски услуги в процеса на подготовка на проекта чрез коректно и
навременно отговаряне на огромното количество получавани от възложителя устни и
по електронен път въпроси. Съгласно разменената между страните кореспонденция
възложителят е бил напълно удовлетворен от оказаните консултантски услуги, в
изпълнение на т.1.1 то договора. Твърди, че извършеното от ищеца плащане е не
само за подготовката на бизнес план, а и за получаване на огромно количество
адекватни консултантски услуги под формата на съдействие за цялостното
окомплектоване на проектната документация. По делото не са заявили твърдения,
че се занимава с проектиране на конкретни обекти – семейни хотели и др.
задълженията му по договора са свързани с оказване на професионална
консултантска помощ. Оказването на консултантски услуги счита, че се установява
от ангажираните по делото доказателства. Наличието на отбелязване в
представените по делото фактури „плащане по договор“ несъмнено сочи наличието
на правно основание за извършеното плащане. За периода от сключване на договора
до отварянето на прозорец ответното дружество е било длъжно и е оказвало консултантски
услуги, за които е било наето. С оглед на това обосновано и в съответствие с
изискванията на материалния закон решаващият съд е приел, че не са налице
предпоставките за отказ от договора от страна на ищеца, тъй като в по –
голямата му част задълженията за предоставяне на консултантски услуги са
изпълнени. Още при сключване на договора на страните е било известно, че
пълното му изпълнение зависи от действията на трети лица – ДФ „Земеделие“.,
свързано с т. нар. отваряне прозореца за входиране на проекти по Подмярка 6.4.
на ПРСР 2014-2020 с оглед на това
крайният срок на изпълнение, както и конкретните показатели не биха могли да
бъдат определени към датата на сключването му. Независимо от това началната
дата на изпълнение на договора е датата на подписването му, предвид т.4.1 от
договора. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове, съответно с правно чл.55, ал.1 ЗЗД вр. с чл.89 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че на 20.12.2016 г.чрез имейл кореспонденция е сключен договор за
консултантски услуги между него като възложител и ответника като изпълнител с предмет:
изпълнение на консултантски услуги, свързани с проект на възложителя по Подмярка
6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ на Програма за развитие на
селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.на тема: изграждане на семеен хотел в с.
Голец, община Угърчин. Срокът за изпълнение на договора е съобразен с периода,
в който ще бъде отворен прозореца за входиране на проекти по посочената
подмярка. Непосредствено след сключване на договора ответникът е предявил за
плащане проформа фактура № 1-22122016 от 22.12.2016 г. за сумата от 7 200
с ДДС с указание при превода да запише като основание „частично плащане по
договор“. На 13.01.2017 г. ищецът е превел по банков път сумата. На 17.01.2017
г. ответникът е издал фактура № 441. На 02.03.2017 г. е предявена за плащане от
ответното дружество проформа фактура №
2032017 г. за сумата от 9 600 лв. с ДДС с указание за посочване като
основание „частично плащане по договор“. Сумата е била платена на 16.03.2017
г., за което е съставена фактура № 449 от 16.03.2017 г. твърди, че повече от 18
месеца от сключване на договора прозорецът за входиране на проекти по
разглежзданата подмярка не е отворен, поради което срокът за изпълнение на
договора не е започнал да тече- с оглед на това счита, че задължението на
изпълнителя е погасено поради невъзможност за изпълнение. С телепоща от 16.07.2018
г., получена на следващия ден, е уведомил ответника за разваляне на договора на
основание чл.89 ЗЗД – по право. Предявил и искане за връщане на заплатените на
13.01.2017 г. и на 16.03.2017 г. авансови суми по договора на обща стойност от
16 800 лв. с ДДС. С куриерска пратка на „Спиди“, получена на 19.07.2018 г.,
ответникът е отговорил, че счита, че чл.89 ЗЗД е неприложим в случая, тъй като
е извършил значителен по обем консултантска работа, за което му се дължи
възнаграждение. Също така е посочил, че ответникът няма вина, че до момента не
е отворен прозорец за входиране на проекти по подмярка 6.4 от ПРСР 2014-2020
г., с който времеви период е обвързан срокът на сключения договор, поради което
е отказал да върне заплатените суми. Твърди, че ответникът не е извършил никаква
консултантска дейност. С оглед на това платената на ответника сума от
16 800 лв. е платена на отпаднало основание е ответното дружество
неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца и следва да я върне. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
16 800 лв. – получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че добросъвестно е
изпълнявал задълженията си по договора и временното спиране на дейността се
дължи на причини, за които възложителят носи отговорност, както и заради
забавяне на ДФ „Земеделие“ по т. нар. отваряне на прозореца за входиране на
процедурата „туризъм“ на Подмярка 6.4.2 на ПРСР 2014-2020 г. времето за
изпълнение на договора може да продължи до края на периода на програмата.
Отварянето на прозореца за входиране се очаква в края на 2018 г. – началото на
2019 г. В договора не е посочени нито началния му момент, нито неговия край.
Тези срокове зависят от настъпването на определени събития, които не зависят от волята на нито
една от страните Дори да се приеме, че ненастъпването на тези събития
представляват известна пречка за изпълнението на договора, то в конкретния
случай те са с временен и преодолим характер, поради което не попадат в
хипотезата на чл.89 ЗЗД. Твърди, че е започнал изпълнението на договора и
задълженията по т.1.1 от договора са изцяло изпълнение. Оказването на
консултантска помощ е започнало още преди датата, на която формално е сключен
договора, което се установява от разменената по електронен път кореспонденция
още от средата на м.12.2016 г. тази кореспонденция е продължила 18 месеца под
формата от множество поискани и коректно оказани устни и писмени консултации.
Консултациите са оказвани своевременно и точно и са свързани с оказване на
съдействие за цялостно окомплектоване на проектната документация. Извършените
от изпълнителя консултации са свързани с разясняване и уточняване на редица
изисквания и ограничения по отношение на подготвяното проектно предложение, за
да може и на тази основа да се разработи бизнес плана по т.1, доказващ
икономическата жизнеспособност на проекта.
Счита, че от разменената кореспонденция се установява, че ищецът е
консултиран по отношение разработването на архитектурния проект на семейния
хотел и на помещенията в него, на вътрешното обзавеждане, на подготовката на
количествените сметки на строително – монтажните дейности, на запитванията за
оферти и др. твърди, че подготовката на архитектурния проект и консултациите по
него обхващат периода непосредствено преди, по време на сключване на договора и
на неговото изпълнение до м.06.2018 г. изпълнението на договорните задължения
се потвърждават от извършеното плащане на втората вноска от общата цена на
договора в размер на 9 600 лв. с ДДС. Както в съставената фактура, така и
в платежното нареждане изрично е посочено като основание за плащане т.4.2 от
договора. Счита, че причината за завеждане на делото е от субективен характер и
не е свързана с причини от обективен характер. Счита, че след като в договора
не е предвиден конкретен срок, неотварянето до настоящия момент на прозореца за
входиране на предложения не съставлява
основателна причина за разваляне на договора, при положение, че периодът за
изпълнение може да продължи до 2020 г., съгласно неговия предмет. Предявен е
насрещен иск за заплащане на сумата от 19 759 лв. – възнаграждение по т.4
от сключения на 20.12.2016 г. консултантски договор. Моли съда да отхвърли предявения иск, както и
да уважи насрещния иск, като му присъди сторените разноски по делото.
На 20.12.2016 г. между страните в производството е
сключен договор, по силата на който ищецът – възложител, е възложил на
ответника – изпълнител, да извършва консултантски услуги, свързани с проект на
възложителя по Подмярка 6.4. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности" на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. на
тема: Изграждане на семеен хотел в с. Голец,
община Угърчин, срещу заплащане на възнаграждение за това. Страните са
постигнали съгласие, че консултантските услуги се отнасят до: подготовка на
бизнес план, доказващ икономическата целесъобразност на проекта и съдействие за
цялостното окомплектоване на проектната документация, предвидено в т.1.1. от
договора, както и консултантски услуги, свързани с управлението на проекта,
вкл. изпълнението и отчитането на дейностите по проекта до изплащане на
помощта, предвидено в т. 1.2 от договора. В т.2.1. е предвидено, че срокът за
изпълнение на договорените в т.1.1 консултации ще бъде съобразен с готовността
на възложителя с останалата част от документацията по проекта, както и с
периода, в който ще бъде отворен прозорец за входиране на проекти по Подмярката
6.4. на ПРСР 2014-2020 г. Консултантските услуги по т.1.2 се оказват в процеса
на изпълнението на проекта след подписването на договор за реализацията му до
финалния отчет на проекта – т.2.2. Ищецът се е задължил за изпълнението на
посочените консултантски услуги да заплати възнаграждение за изпълнението на
консултантските услуги по т.2.1. и 2.2. в размер на 4, 9 % от инвестиционните
разходи по проекта (т. е. от общите разходи по проекта минус разходите за
разработване на технически проект). Всички посочени и формирани в договора цени
и стойности са без полагащия се 20% ДДС. В т.4. от договора е предвидено, че за
изпълнението на консултантските услуги по т.2.1. възложителят изплаща на
изпълнителя възнаграждение в размер на 4 % от инвестиционните разходи по
проекта, като възнаграждението се изплаща на траншове както следва: по т.4.1. - 1 % от очакваните инвестиционни
разходи се изплащат в тридневен срок след подписването на договора; по т.4.2. -
1 % от очакваните инвестиционни разходи по проекта се изплащат след като е
готов архитектурният проект и започва изпълнението на останалите специалности
по техническия проект; по т.4.3. - 4 % от реално планираните инвестиционни
разходи минус изплатените по т.4.1. и т.4.2. суми се изплащат след като е готов
бизнес-планът и останалата документация по проекта, но поне три дни преди
входирането на проекта в ДФ „Земеделие“.
Ответникът е съставила проформа фактура № 1-22122016
от 22.12.2016 г. за сумата от 7 200 лв.,
в която като клиент е посочено ищцовото дружество. Като основание за плащане на
тази сума е посочено: частично плащане по договор – т. 4.1. Като изискване е
вписано при превод да се запише: частично плащане по договор.
Съгласно представеното платежно нареждане за кредитен
превод от 13.01.2017 г. ищецът е превел по банков път в полза на ответника сумата
от 7 200 лв. във връзка с горепосочената
проформа фактура. Като основание за извършения превод е посочено:
частично плащане по договор.
Във връзка с извършения превод е съставена фактура
№ 441/17.01.2017г., издадена от ответника като доставчик и посочено като
получател ищцовото дружество, за сумата от 7 200 лв. Като основание за
плащането е посочено: частично плащане по дог. – т.4.1.
Ответникът е съставил проформа фактура № 2032017 от
02.03.2017 г. за сумата от 9 600 лв., в която като клиент е посочен ищецът. Във
фактурата е удостоверено, че сумата съставлява частично плащане по договор –
т.4.2. В нея е вписано същото изискване, че в основанието при превод следва да
бъде записано основание: частично плащане по договор.
Съгласно преводно нареждане за кредитен превод от
16.03.2017 г., ищецът е наредил банков превод в полза на ответника сумата от 9
600 лв. Като основание за превода е посочено: проформа фактура с горепосочения
номер, частично плащане по договор – т.4.2.
Във връзка с извършеното плащане е съставена фактура №
449 от 16.03.2017 г., в която като получател е посочен ищеца, като доставчик –
ответника, за сумата от 9 600 лв. Като основание е посочено: частично плащане
по договор – т.4.2.
Ищецът е отправил по телепоща изявление до ответника,
че на основание чл.89 ЗЗД следва да счита за развален по право сключения на
20.12.2016 г. договор за консултантски услуги. Претендира връщане на платените
суми, като платени на неосъществено основание. Посочено е, че до настоящия
момент, повече от 18 месеца не е отворен прозорец за входиране на проекти по
Подмярка 6.4.1 на ПРСР 2014-2020 г. Изпълнението е погасено поради невъзможност
за изпълнение и договора се разваля по право. Доколкото сумата от 16 800
лв. е получена на неосъществено основание, ответникът се е обогатил с нея
неоснователно. Определен е 3 – дневен срок за връщане на сумата. Телепощата е
доставена на ответника на 17.07.2018 г.
С писмо, изпратено чрез „Спиди“, получено на
26.07.2018 г., ответникът е уведомил ищеца, че чл.89 ЗЗД е неприложим към конкретния случай.Сключеният
между страните договор по своята правна характеристика представлява
консултантски договор, разновидност на договора за услуга и се подчинява на
разпоредбите относно договора за изработка – чл.258 ЗЗД – чл.269 ЗЗД, при
отчитане спецификите на всеки конкретен случай. Твърди, че ответното дружество
добросъвестно е извършило значителна по обем работа, за която му се дължи
съответно възнаграждение. Същевременно няма вина за обстоятелството, че до
момента не е отворен прозорец за входиране на проекти по Подмярка 6.4. на ПРСР,
с който времеви период е обвързан и срокът на сключения между страните договор
– т.2.1. с оглед на това счита, че искането за връщане на изплатените до
момента куми по договора се явява неоснователно.
Ответникът е представил по делото извадка от
кореспонденция по електронен път по подготовка и изпълнение на процесния
договор от 24.11.2016 г. до 06.06.2017 г.
От заключението на вещото лице А.Б.по изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза, се установява, че съгласно представената
по делото извадка от кореспонденция по електронна поща между проектантите,
консултанта и възложителя, във връзка с инвестиционно намерение за изграждане
на семеен хотел в УПИ VІІ-71 кв.28, с. Голец, община Угърчин, област Ловеч, са
изготвени:технически проект, включително архитектурен проект, количествени
сметки по отделните проектни части и бизнес план (проект) за кандидатстване по
процедура чрез подбор на проектни
предложения по Подмярка 6.4.1. В приложените по делото материали няма данни за
издадено разрешение за строеж по одобрен инвестиционен проект. При проверка на
вещото лице на наличния регистър на издадените разрешения за строеж от община
Угърчин, е установило, че за обект „Семеен Хотел“ в с. Голец, кв.28, УПИ VІІ-71
е издадено разрешение за строеж № 16/17.10.2017 г. от главния архитект на
общината. С оглед на това вещото лице приема, че инвестиционният проект по
всички части е изпълнен и отговаря на архитектурно – строителните изисквания,
респ. на изискванията на програмата по Подмярка 6.4.1. Проектът на бизнес план
е съобразен с условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по процедура чрез подбор по посочената подмярка, описани в
Приложение № 1 към заповед № РД 09-830 от 04.09.2018 г.същият е представен в
определения формат в Приложение 4 „Бизнес план по образец“. Приложеният по
делото бизнес план включва икономическа обосновка на инвестиционното намерение
за период от 10 години. Вещото лице приема, че този проект на бизнес план
отговаря на изискванията по Подмярка 6.4.1 на ПРСР 2014-2020 от архитектурна,
строително-инвестиционна и икономическа гледна точка. Размерът на предвидените
инвестиционни разходи за реализация на проекта, описан в бизнес плана, раздел
ІІ – описание на кандидата и осъществяваната от него дейност, т.В – подробно
описание на дейностите и инвестициите, е
както следва: разходи за СМР-658 653 лв.; разходи за оборудване –
103 000 лв.; разходи за изработване на технически проект на стойност
24 699 лв. и разходи за консултации, състоящи се от разработване на бизнес
план, съдействие за цялостно окомплектоване на пакета от документи и консултантски
услуги, свързани с изпълнението и отчитането на дейностите по проекта до изплащане
на помощта на стойност 37 321 лв. необходимата инвестиция, за която се
кандидатства за съфинансиране по проекта е 823 673 лв. без ДДС. Общата
сума на инвестицията е 761 653 лв., без разходите по т.1.6 от допустимите
разходи, от процедурите чрез подбор на проектни предложения по разглежданата
подмярка, от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2-14-2020
г. Сумата на ивнестицията е формирана съгласно указанията в Приложение № 4 към
условията за кандидатстване. Към момента на завеждане на делото – 31.07.2018 г.
е имало готов технически проект, включително количествени сметки по всички
проектни части и издадено разрешение за строеж № 16/17.10.2016 г. в материалите
по делото е приложен бизнес план (проект), за който не може да се установи към
коя дата е бил готов. Вещото лице приема, че при цялостна готовност на
документацията за кандидатстване дължимата сума е 30 466 лв. без ДДС или
36 559 с ДДС.
В констативно – съобразителната част на експертното
заключение вещото лице е изследвало електронната кореспонденция между страните,
като е приело, че същата е във връзка с подготовка и изпълнение на договора
между страните, от която е видно, че дейността по договора е започнала преди
подписването му. В кореспонденцията от този период са обсъждани изискванията на
възложителя към проекта и са коментирани направените архитектурни предложения.
На 20.12.2016 г. са коментирани
визуализираните проекти, като са направени доуточнявания по тях. Идейният
проект по част архитектура е бил готов през януари 2017 г. Последвало е
уточняване на детайли по архитектурния проект и работата по техническия проект
е започнала през март 2017 г. В периода 24.11.2016 г.-13.06.2017 г. със
съдействието на консултанта Х.са коментирани подготвяните инвестиционни
проекти, включително начина на оформяне на количествените сметки по отделните
проектни части. Обсъждано е функционалното
предназначение на помещенията и обосновката на целесъобразността, така
че предвиденото с проекта да отговаря на изискванията на програмата. Уточняван
е вида на подвижното обзавеждане, неговия вид и характеристики с цел събиране
на оферти за изпълнението му. От консултанта са подготвени и изпратени данни за
обосновка на подробните количествени сметки, респ. количествено-стойностните
сметки на СМР по отделните проектни части – кореспонденция от 13.06.2017 г. Видно
от кореспонденцията, за строежа има издадена виза за проектиране от 05.04.2017 г.
Вещото лице е съобразило приложение 1 към Заповед № РД
09-830 от 04.09.2018 г. на
Заместник-министъра на земеделието, храните и горите – „Условия за
кандидатстване“, раздел 13.2 „Условия за допустимост на дейностите”, по т.2.:
За подпомагане по реда на тези условия кандидатите представят бизнес план по
образец съгласно Приложение № 4, който съдържа подробно описание на планираните
инвестиции и дейности за 5-годишен период, а в случаите на инвестиции за
извършване на СМР - за 10-годишен период. Бизнес планът трябва да показва
подобряване на дейността на предприятието и да доказва икономическата
жизнеспособност на проекта и предприятието чрез прилагане на планираните
инвестиции и дейности и постигане на една или повече от целите на процедурата в
съответствие с принципите на добро финансово управление. В т.7 е предвидено, че
към проектите, включващи разходи за СМР, се прилагат: б) одобрен инвестиционен
проект, изработен във фаза „Технически проект” или „Работен проект” в
съответствие с изискванията на ЗУТ и Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001г., когато за
предвидените СМР се изисква одобрен инвестиционен проект съгласно ЗУТ; в)
подробни количествени сметки за предвидените СМР, които са заверени от
правоспособно лице; г) влязло в сила разрешение за строеж, когато издаването му
се изисква съгласно ЗУТ;... ”.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че общият
размер на възнаграждението по т.3 от договора възлиза на 36 559 лв. с ДДС.
Има необходимост от събирането на други документи, за да се окомплектова бизнес
плана. Размерът на хонорара зависи от инвестиционните разходи за проекта. В
случая е налице напълно готов цялостен инвестиционен строителен проект –
техническия и архитектурния проект за готов. Изготвен е архитектурен проект по
всички части, количествени сметки и всичко необходима за издаване на разрешение
за строеж. Архитектурният проект по разглеждания инвестиционен проект е част от
цялостната процедура. Изготвен е бизнес план, но преди отваряне на Подмярка
6.4.1 няма къде да бъде внесен бизнес плана. Той е необходим, за да се приключи
процедурата и да се кандидатства по отворения прозорец по програмата, като
внесат и всички одобрени проекти – архитектурна част, инвестиционна част и
всички допълнителния удостоверения. Изготвеният инвестиционен проект отговаря
на изискванията на закона. Общата стойност на проекта е съобразена с
параметрите на инвестицията. Оценката на
изготвения бизнес план се прави от одобряващия орган – Министерство на
земеделието. Вещото лице приема, че бизнес плана е изработен съгласно
изискванията – съдържа икономически обосновки, разходи за труд, материали,
застраховки и др. същият съдържа необходимите компоненти. Към 02.03.2017 г. е
имало готов архитектурен проект. Данни за такъв са налице през м.01.2017 г. в
разменената кореспонденция. Продължила е работата по останалите проектни части.
Експертното заключение е оспорено от ищеца.
Съдът възприема заключението на вещото лице, което е
обстойно и задълбочено обосновано. Вещото лице е отговорило точно и пълно на
поставените задачи, като е съобразило всички свързани с тях материали. По
делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят или опровергаят
изводите на вещото лице.
Пред СРС е представеното разрешение за строеж №
16/17.10.2017г. от Главния архитект на Угърчин,
област Ловеч, което е влязло в сила на 08.11.2017 г. С него по заявление с вх.№ УТ_09 - 5641 от 17.10.2017
г. на „П.Т.“ ЕООД, в качеството на възложител, съгласно нотариален акт № 59,
том X., дело № 2355, рег.№ 5463 от 22.08.2016 г., издаден от Служба по
вписванията – гр. Ловеч и нотариален акт № 140, том III, дело № 563, рег.№ 1390
от 20.03.2017 г., издаден от СВ – гр. Ловеч, е дадено разрешение да извърши
строителство на обект: „Семеен хотел”, V-та категория, в поземлен имот с
идентификатор 15552.500.2622, представляващ УПИ VIII-71 в квартал 28 по ПУП-ПРЗ
на с. Голец, одобрен със Заповед № 1492 от 01.12.2016 г., съгласно съгласуван и
одобрен от главния архитект на община Угърчин на 17.10.2017 г. инвестиционен
проект № 18 по части: Архитектурна, Конструктивна, Електро, Пожароизвестяване,
ВиК, ОВК, Технология, Енергийна ефективност с доклад, Пожарна безопасност,
Геодезия, Паркоустройство и ИГХ.
Със заповед № 1402/01.12.2016 г. на кмета на община
Угърчин е одобрен подробен устройствен
план - план за застрояване/ПУП-ПРЗ/, за поземлен имот с идентификатор
15552.500.71 по кадастралната карта на с. Голец, представляващ поземлен имот с
пл. № 71, УПИ VIII-71, УПИ IX-71, УПИ X-71 и УПИ XI-71, в квартал 28 по
действащия ПУП-ПРЗ на с. Голец, община
Угърчин, област Ловеч от 1988 г., с обхват: обособяване на нов УПИ VIII- 71
получен от обединяването на: УПИ VIII- 71, УПИ IX- 71, УПИ X- 71 и УПИ XI- 71,
в квартал 28 по действащия ПУП-ПРЗ на с.
Голец, община Угърчин, област Ловеч от 1988 г. и отреждане на горния урегулиран
поземлен имот-УПИ VIII- 71 „За обществено обслужващи дейности”.
Във връзка с издадено съдебно удостоверение по делото
е представена обсъдената от вещото лице заповед № РД-09-830/04.09.2018 г. в
съпроводителното писмо е отбелязано, че тази заповед е публично достъпна на
сайта на ДФ „Земеделие“ и Министерство на земеделието, храните и горите. Със
посочената заповед са утвърдени насоките за кандидатстване по процедура чрез
подбор № ******* „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски
дейности“ по Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от
ПРСР 2014-2020 г., както и обявата за откриване на процедурата чрез подбор
„Развитие на услуги и други неземеделски дейности“. Обявена е процедура чрез
подбор.
Съгласно удостоверение, изх. №02-6500/735 от
14.02.2019 г., издадено от Държавен фонд „Земеделие“ във връзка със съдебно
удостоверение, към месец юли 2018 г. не е имало отворена процедура чрез подбор
по Подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР
2014-2020 г. Към 14.02.2019 г. няма отворена процедура чрез подбор по
подмярката. С начална дата 05.09.2018 г. Управляващият орган на Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е обявил три процедури
чрез подбор по Подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности“. Кандидатите са имали възможност да подават своите проектни
предложения в рамките на трите процедури в зависимост от вида на заявените за
подпомагане дейности, както следва: за инвестиции, насочени към развитие на
занаяти - по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.002 “Инвестиции, насочени
към развитие на занаяти“, за инвестиции за развитие на услуги - по Процедура
чрез подбор № BG06RDNP001-6.003 - „Развитие на услуги във всички сектори и
други неземеделски дейности“ и за инвестиции за производство - по Процедура
чрез подбор № BG06RDNP001-6.004 „Производство на продукти, които не са включени
в Приложение 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз”. Насоките за
кандидатстване по трите процедури са били публикувани в Информационната система
за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ИСУН), чрез която кандидатите следваше да подават своите
проектни предложения. Крайният срок за подаване на проектните предложения е
определен до 17.30 часа на 07.12.2018 г. Съгласно т. 5.4 от раздел 13.3.
„Недопустими дейности“ от условията за кандидатстване по Процедура чрез подбор
№ BG06RDNP001-6.003 - „Развитие на
услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ не са били допустими
за подпомагане инвестиции, насочени към туристически дейности и туристическа
обекти по смисъла на Закона за туризма, с изключение на дейности с код по
К.-2008 93. „Дейности в областта на спорта”.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Х.С.Б.
се установява, че работи в проектантско
бюро „И.П.– архитекти“. Заедно с двете страни по делото са работили по проекта
за семеен хотел в с. Голец, община Угърчин. Свидетелят работил като архитект –
проектант от 13 години насам. Контактувал с господин Х.и негови представители.
С ищцовото дружество контактувал предимно с Р.Б.и нейния съпруг Тодор Тодоров,
който е присъствала на срещите. С ответното дружество обсъждали дали проектът
отговаря на изискванията на програмата, по която инвеститора смята да
кандидатства. Изпращали си имейли, както и контактували по телефона поне веднъж
седмичен.о по време на проектирането често се чували с госпожа Б. и разговаряли
относно проекта, включително и за насоките, които господин Х.им е давал по
него. Проектът е изработен от архитект И.П.и от свидетеля. Имали сключен
договор за изработване на всички части от архитектурния проект. И след това за авторски надзор.
Проектно-сметната документация, заедно с проекта, са представени в общината.
Документите не могат да бъдат внесени без подпис на ищеца. Р.Б.имала забележки,
които били отстранени. Свидетелят е работил с ответника по други обекти- къща
за гости в Чепеларе. Не е запознат дали са имали сключен договор с ответника
във връзка с процесния обект.
Пред СРС е разпитана и свидетелката Д.Р.Д.. От
показанията й се установява, че от 12 години работила във „Финасис“ ООД.
Собствениците на дружеството и на ответника са едни и същи. Господин Х.възложил
на „Финансис“ ООД изготвянето на проекта за изграждане на семеен хотел в с. Голец,
община Угърчин. Свидетелката работела по всички проекти с изпълнител господин Х.,
независимо в коя от двете фирми. С ищцовото дружество е контактувала чрез Р.Б.,
в качеството й на представител на възложителя. Общували основно чрез имейли, но
също така разговаряли и по телефона. Архитектурно бюро „И.П.“ били разработчик
на техническия проект. Работели паралелно с архитектурния проект. Те отговаряли
архитектурният проект да е съобразен с условията на програмата и затова от
време на време консултирали тяхната работа. Изготвен бил проект на бизнес план
в няколко варианта от свидетелката и от господин Х.. Свидетелката направила
изчисленията, а текстът бил изготвен от господин Х.. Свидетелката не знае дали
той е информирал ищцовото дружество. Работата по бизнес плана приключила през
м.06.2018 г. , когато излезли новите бланки на ДФ „Земеделие“, по които следва
да бъде изготвен план. Свидетелката пренаписала плана по новите бланки. Бизнес
планът не е променял своята структура по същество от 2017 г. срокът, през който
се приел проектът бил обикновено около 2 месеца. Този срок не бил достатъчен за
изработване на едно пълно проектно предложение. Затова работили предварително и
когато се отвори прозореца, адаптирали каквото е необходимо и тогава го
внасяли. Свидетелката е разтоваряла с госпожа Б. за проекта. Разговаряли по
телефона и чрез имейли. Тъй като са уговорили архитектурната част да е
съобразена с изискванията на програмата, наблюдавали и работата на
проектантите. Проектът включвал освен бизнес план и цялата документация за
прилагане към него, която е от около 45 документа, един то които е
архитектурният проект. Нямало сключен договор между ответника и архитектурното
дружество - основните параметри са били разписани още с програмния документ.
След като запорирали сметките на ответното дружество, работата по договора
спряла. Не бил отворен прозорец за входиране на проекти по Подмярка 6.4.1 за
туризъм, но се обсъждал този въпрос. В Министерство на земеделието, което е управляващият
орган, активно се обсъждала тази мярка и отварянето на прозореца предстояло.
Тази информация получила от директора на Дирекция „Развитие на селските
райони“от разглеждания програмен период туризъм не бил отварян. Отваряни били
земеделие, занаяти. В програмата за развитие на селските райони туризмът е на
първо място. Бланката за бизнес плана се съставлява от ДФ „Земеделие“. И не била променяна то години. От края на 2017
г. активно работели по бизнес плана, защото тогава получили оферти от госпожа Б.
за инвестицията. Свидетелката последно е работила по проекта през м.06.2018 г.
знае, че господин Х.основно водил кореспонденцията с ищцовото дружество. Свидетелката
не знаела дали бизнес плана е представен на ищеца.
Пред СРС е изслушана компютърно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице д-р инж. Н.Х.. От експертното заключение се
установява, че след анализ на процесната електронна кореспонденция е
установено, че в същата са налице съхранени IP адреси, които
съпътстват всеки един от анализираните електронни писма за входяща поща,
предоставена от ответника. По технически път е невъзможно да се идентифицират
ползвателите на установените в Таблица № 1
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като в него неправилно е посочено, че претендираната сума
съставлява платено възнаграждение по т.4.1 и т.4.2 от процесния договор, а не
че съставлява заплатено авансово възнаграждение по договора, в какъвто смисъл е
отправеното искане.
В случая решаващият съд е разгледал заявените от ищеца
фактически твърдения, като е съобразил искането му към съда. В съответствие с
изискването на чл.6, ал.2 ГПК СРС се е произнесъл в рамките на търсената от
ищеца защита. Съдът е разгледал заявените от ищеца фактически твърдения, като е
дал вярната правна квалификация на спорното право. Дали сумата е платена
авансово или не има значение за правилността на постановения съдебен акт, а не
за неговата допустимост. Правно релевантно за последната е обстоятелството
съдът да е разгледал заявените от ищеца фактически твърдения и да е подвел
същите под съответната правна норма, което в случая е сторено. Ето защо
неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недопустимост на решението в
обжалваната част. С оглед на това следва да се разгледат доводите относно
правилността на обжалваното решение.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че са обвързани от облигационна връзка, възникнала
по силата на договор от 20.12.2016 г.,
по силата на който ищецът е възложил на ответника да изпълни консултантски
услуги, свързани с проект на възложителя по Подмярка 6.4. „Инвестиции в
подкрепа на неземеделски дейности“ на Програмата за развитие на селските райони
2014 -2020 г., на тема: Изглаждане на семеен хотел в с. Голец, община Угърчин.
Безспорно е и обстоятелството, че процесната сума в общ размер от 16 800
лв. е платена от ищеца в полза на ответника и съставляваща частично плащане по
процесния договор по т.4.1 и т.4.2. Не се спори също така, че към момента на
отправяне на волеизявлението на ищеца до ответника – 17.07.2018 г., не е имало
отворена процедура чрез подбор по Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на земеделски
дейности“ от ПРСР 2014-2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че срокът за изпълнение на
договора е съобразен с периода, в който ще бъде отворен прозорец за входиране
на проекти по Подмярка 6.4 на ПРСР 2014-2020г., като готовността на възложителя
с останалата част от документацията по проекта и задължението на изпълнителя за
съдействие за цялостно окомплектоване на проектната документация е отново при
отваряне на прозореца за входиране на проекти – тогава се окомплектова
проектната документация.
В случая действително е налице връзка между срока на Подмярка 6.4 на ПРСР
2014-2020 г. и задълженията на ответника по договора, доколкото изпълнението им
се извършва в рамките на срока на разглежданата подмярка. Не е налице обаче
постигната между страните уговорка, че началният момент, от който започва изпълнението
на договорните задължения на изпълнителя е отваряне на прозорец за входиране на
проекти по разглежданата подмярка. В т.2.1 е постигнато съгласие, че срокът за
изпълнение на уговорените консултантски услуги ще бъде съобразен с готовността
на възложителя с останалата част от документацията по проекта, както и с
периода, в който ще бъде отворен прозореца за входиране на проекти по Подмярка 6.4
на ПРСР 2014-2020 г. В тази клауза страните са предвидили обстоятелствата,
които изпълнителят следва да съобрази при изпълнение на възложената работа, но
липсва постигнато съгласие, че изпълнението на задълженията на ответника
започва едва от момента на отваряне прозореца за входиране на проекти по
разглежданата подмярка.
Съгласно
чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни
с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с
оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на
договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други
сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се
открие точната воля. Тълкуването на договорите, има друго
предназначение, то е мисловна дейност, насочена към установяване на точния
смисъл на отделните уговорки във връзка с целения краен резултат (решение № 1 от 24.07.2012 г. по гр. д. №
777/2010 г. на ВКС, I ГО; решение № 349/11 от 21.05.2012 г. на ВКС,
постановени по реда на чл.290 ГПК).
При съобразяване установените в посочената норма
изисквания при тълкуване на договорите, с оглед установяване действителната
обща воля на страните, въззивният съд счита, че е обоснован изводът на
решаващия съд, че страните не са постигнали съгласие началният момент за
изпълнение на поетите договорни задължения от ответника да е свързан д отваряне
на прозореца за входиране на проекти по процесната подмярка.
В подкрепа на този извод е и извънпроцесуалното
поведение на ищеца. В т.6 от сключения между страните договор е предвидено, че
възложителят приема да оказва принципно съдействие на изпълнителя в процеса на
изпълнение на поставената задача. От представената извадка от електронна
кореспонденция, както и ангажираните показания на разпитаните пред СРС
свидетели се установи, че е поддържана връзка между възложителя и изпълнителя
във връзка с подготовка на необходимата проектна документация. Обсъждани са
изискванията на възложителя към проекта, правени са уточнения във връзка
изготвените визуални проекти, уточнявани са детайли по архитектурния проект. За
целите на изпълнение на поетите договорни задължения ответникът е поддържал
връзка и с архитектурното бюро, което е изготвило архитектурните проекти. Представената
кореспонденция не е оспорена от ищеца. Същият е изразил становище единствено
относно значението й за спора, като е поддържал, че е неотносима към предмета
на доказване, но не е заявено твърдение, че такива имейли не са разменяне между
страните. Наличието на електронна кореспонденция се потвърждава и от показанията
на разпитаните свидетелите по делото, обсъдени по - горе. Съдът възприема
показанията им, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като свидетелите имат преки
впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Показанията им са
логични и последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал по делото доказателства, които да
разколебаят доказателствената им стойност. Ето защо доводите на жалбоподателя
за неправилно кредитиране на свидетелските показания от решаващия съд са
неоснователни.
След като възложителят активно е оказвал съдействие на
изпълнителя в процеса на изпълнение на поставената задача, както и е заплатил
сумите по съставените от него фактури за извършената работа, не би могло да се
приеме, че изпълнението на договорните задължения е обусловено от отваряне на
прозореца за входиране на проекти по разглежданата подмярка. С оглед на това доводите
на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
Във връзка с до водите на жалбоподателя, че в
платежните нареждания като основание за извършените преводи е посочено
„договорно основание“ по изрично указание на ответното дружество, вместо
правилното основание – „авансово плащане“, следва да се отбележи, че страните
по правоотношението са търговци и като такива следва да изпълняват задълженията
си с грижата на добрия търговец. Тази грижа поставя по – високи изисквания от
грижата на добрия стопанин, тъй като изпълнението на поетото задължение
представлява осъществяване на дейност по занятие. Ето защо жалбоподателят
следва да извърши самостоятелна и обоснована преценка как надлежно да оформи
счетоводната документация и правилно да посочи основанието за извършените
банкови преводи. С оглед на това, като е посочил, че плащането по съставените
фактури съставлява частично плащане по договор т.4.2, следва да се приеме, че
това е действителното основание за извършения превод.
Жалбоподателят поддържа, че решаващият съд не е отчел
обстоятелството, че прозорецът за входиране на проекти по процесната подмярка
не е отворен както към момента на волеизявлението на възложителя за разваляне
на договора, така и към момента на приключване на съдебното дирене. Този факт е
съобразен от решаващия съд към правно релевантния момент - отправянето на
волеизявление за прекратяване на сключения между страните договор, съобразно
заявените в исковата молба фактически твърдения.
В нормата на чл.89 ЗЗД е регламентирано, че при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
За да бъде развален един двустранен договор по право
на посоченото основание, не е необходимо наличие на виновно неизпълнение на
основно договорно задължение на някоя от страните. В нормата на чл.89, ал.1 ЗЗД
е регламентирано разваляне на договора, респ. прекратяване на договора при
продължителните и периодичните изпълнения, по право при обективна невъзможност
за изпълнение, която е настъпила след сключване на договора. Невъзможността за
изпълнение трябва да бъде обективна, т. е. да не зависи от фактори, за които
длъжникът отговаря. При двустранните договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по
право, т. е. автоматично, без волеизявление на страните. Ако договорът е с
продължително, респективно периодично изпълнение, договорът се разваля (прекратява)
занапред и се погасяват правата и задълженията на двете страни. Възможно е
обективната невъзможност да е с временен характер и в този случай договорната
връзка да не е прекратена. При траен характер на обективната невъзможност
договорът се счита развален по право (решение № № 49 от 26.06.2017 г. по т. д.
№ 89/2016 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).
В разглеждания случай към момента на сключване на
договора между страните не е налице открит прозорец за входиране на проекти по
процесната подмярка. Такъв не е открит и към момента на отправяне на
волеизявлението на жалбоподателя до насрещната страна по правоотношението, с
което се позовава на последиците на чл.89 ЗЗД. Това обаче не обуславя извода,
че към този момент е налице трайна обективна невъзможност за изпълнение на
поетите договорни задължения на ответника, тъй като срокът на подмярка 6.4 не е изтекъл, като е
оставала още година и половина до изтичането му. В рамките на този срок
откриването на прозореца за входиране на проектите е предстоящо, а не
невъзможно. Неосъществяването на очакванията на възложителя за отваряне на
прозореца за входиране на проекти по разглежданата подмярка в по – ранен момент
не може да се приравни на обективна невъзможност за изпълнение на сключения
между страните договор. След като срокът на подмярката не е изтекъл, респ. не предстои
скоро да изтече, то не е налице и сочената от жалбоподателя трайна обективна
невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника. Същевременно наличието
на невъзможност от временен характер да се изпълнят в пълен обем уговорените
задължения на изпълнителя няма за последица прекратяване на облигационната
връзка между страните на заявеното от ищеца основание за това. Евентуалната
загуба на интерес на възложителя от изпълнение на проекта, за който е сключен
процесния договор, също не може да се възприеме като обективна невъзможност по
смисъла на чл.89 ЗЗД.
Доводите на жалбоподателя, че необосновано решаващият
съд е приел, че инвестициите, насочени към туристически обекти, не са принципно
обявени за недопустими по Подмярка 6.4.1, не следва да се обсъждат, тъй като
такива факти не са заявени като основание на предявения иск и съответно не са
част от спорния предмет. Ищецът се позовава на обективна невъзможност за
изпълнение на задълженията на ответника към момента на отправяне на
волеизявлението до ответника поради неотваряне на прозореца за входиране на
проектите по разглежданата подмярка, което съгласно чл.6, ал.2 ГПК, формира
пределите на решаващата дейност на съда.
По изложените съображения въззивният съд счита, че към
момента на отправяне на волеизявлението, с което жалбоподателят уведомява
насрещната страна, че договорът е прекратен по право поради трайна обективна
невъзможност за изпълнението му, не са налице предпоставките за това,
регламентирани в нормата на чл.89 ЗЗД. Ето защо се налага извода, че не е
отпаднало с обратна сила основанието за платените от ищеца в полза на ответника
суми и съответно в тежест на ответника не е възникнало задължение на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на получените суми.
Предвид заявеното от ищеца основание на иска, извън
спорния предмет се явява обстоятелството дали платеното възнаграждение на
ответника съответства на обема на извършената работа или не. Съгласно нормата
на чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД, ако изпълнението на работата стане невъзможно
вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, но една част от
работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят
има право на съответната част от уговореното възнаграждение. В случая
сключеният консултантски договор съставлява разновидност на договора за
поръчка, поради което за него намират приложение правилата на чл.258 ЗЗД и сл. В исковата молба обаче не са заявени
фактически твърдения, които да се подведат под нормата на чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД, доколкото се претендира връщане на суми, платени по договор, който е
прекратен по право на основание чл.89 ЗЗД, поради което чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД
не регулира спорното право.
Нужно е да се отбележи също така, че в чл.89, изр.2 ЗЗД е предвидено, че когато невъзможността е само частична, другата страна може
да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по
съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. С оглед на
това, при наличие на изпълнение от страна на ответника на част поетите
договорни задължения, на разположение на жалбоподателя е иск за разваляне на
договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение,
какъвто иск не е предявен по делото.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че обоснован е изводът на решаващия съд, че ищецът не е
установил осъществяването на предпоставките на чл.89 ЗЗД – че към момента на
изпращане на съобщението до ответника на 16.07.2018 г., задълженията на
изпълнителя са погасени поради трайна обективна невъзможност за изпълнение и
съответно, че към този момент договорът е прекратен по право. Това обуславя
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Тъй като правните изводи на
двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на насрещната
страна сторените разноски в настоящото производство. Техният размер възлиза на
1 000 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство по договор
за правна защита и съдействие от 09.12.2019
г.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 216193 от 13.09.2019 г., постановено по гр.
д. № 50476/2018 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 77 състав, е отхвърлен предявеният от „П.Т.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес ***,
против „Ф.К.“ООД, ЕИК *****, с адрес ***, иск за заплащане на сумата от 16 800 (шестнадесет хиляди и
осемстотин) лв. – платено възнаграждение по т.4.1 и т.4.2 от договор за
консултантски услуги от 20.12.2016 г., с предмет: изпълнение на консултантски
услуги, свързани с проект на възложителя по Подмярка 6.4 „Инвестиции в подкрепа
на земеделски дейности“ на Програма за развитие на селските райони 2014 г. –
2020 г. на тема: Изграждане на семеен хотел в с. Голец, община Угърчин, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 31.07.2018 г.,
до плащането.
ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
Бизнес Център, ет.1, офис 4 – адв. А.Т., да заплати на „Ф.К.“ООД, ЕИК
*********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. М. Д., сумата от 1 000 (хиляда) лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство по договор за правна защита и съдействие от 09.12.2019 г.
Решението в частта, с която
е отхвърлен предявеният насрещен иск, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.