№ 30755
гр. София, 01.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20231110122128 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Д. В. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: ... за спиране на принудителното изпълнение образуваното изп.д. №
20238380402933 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС по молба на
ФИРМА с адрес в гр. София, въз основа на издаден изп.лист №
12782/06.06.2023г. издаден по ч.гр.д № 22128/2023г. по описа на СРС, 168 с-в,
въз основа на Заповед за изпълнение № 16079/2023г.
Сочи че на 24.11.2015г. изтеглил 19 500 лв. потребителски кредит от
ОББ за покриване разходите и задълженията на ФИРМА. Допълнително още
100 000 лева за същата цел на 14.12.2015г., за което му е открита
разплащателна сметка № ....940. Сочи че Сумите от ОББ са преведени по нея,
а от там 18 00 лева са преведени към сметка № 240 с титуляр ВЕЛДИМ-1
ООД, с които пари била захранена сметка № 608 при банка“ Уникредит
Булбанк“ АД. Изтъква че парите не са предадени лично на В.. Цялата сума е
дал в заем на фирмата, който заем е в размер на 30 000 лева. Това е отразено и
в аналитичния регистър на ВЕЛДИМ- 1 ООД по служебна сметка 151/3 на
името на В..
Уговорено било в договора за заем погасяването на сумата да се
извърши от ВЕЛДИМ- 1 ООД като се погасява кредита на В. към ОББ., която
сума трябвало да се връща директино на банката от името на В.. Това се
съдържало в договора за заем, нотариално заверен. ОББ не възразила за тази
уговорка между страните, посредством междубанков превод от сметката на
ВЕЛДИМ -1 по сметката на В. към ОББ. През месец март 2017г. В. депозирал
искане до ОББ за обединяването на двата заема и удължаване с 10 години
падежа на заемите, заради финансови затруднения на фирмата. Възражения от
ОББ не постъпили и кредитите били обединени.
С Протоколно решение на Общо събрание на дружеството в търговския
регистър била отразена промяната за това, че на 09.10.2018г. В. В. е заличен
като съдружник в дружеството. Изтъква, че след това ФИРМА спира
1
плащанията по кредита с длъжник В. В., като той продължава да погасява
кредита.
От прави извод, че В. В. е погасил не само цялата изискуема сума, но и
своята част от задължението към “Уникрдит Булбанк “АД. Ето защо моли за
спиране на изпълнението.
Искането по чл. 420 от ГПК е допустимо. Същото е направено от
легитимна страна в производството, в срока по чл. 414 от ГПК.
Искането за спиране на изпълнението не е придружено с внесено
обезпечение.
Разгледано по същество същото е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът
постановил незабавното изпълнение, да го спре без да е необходимо
обезпечение по, ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства в три хипотези.
Първата е, когато длъжникът е направил възражение, че вземането не се
дължи. Втората е свързана с твърдение, че вземането се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Третата хипотеза е
при неправилно изчислен размер на вземането по договор, сключен с
потребител.
В настоящият случай молителят твърди, че е налице първата хипотеза, а
именно че вземането не се дължи.
В случая за да бъде уважено заявлението следва да са представени
писмени доказателства в насока че вземането е погасено.
Следва да се има предвид, че след изменението, обнародвано в бр. 100
от 2019 г. на ДВ, в сегашния текст на закона е отпаднало изискването
доказателствата да са "убедителни" каквато беше старата редакция на чл. 420
ГПК. Убедителни доказателства са тези, които пораждат основателни
съмнения относно съществуването на вземането, могат да обосноват
възражение срещу вземането, такива които са в състояние да мотивират извод
за несъществуване на вземането и пр. (чл. 420, ал. 2 т. 1 ГПК). Такива
доказателства биха били и тези, въз основа на които сами са достатъчни
убедително и несъмнено да наложат извод, че вземането не се дължи.
Както беше уточнено по-горе, изискването доказателствата да са
убедителни отпадна с промените в ГПК, и сега допускането на обезпечението
по чл. 420 ГПК е обусловено от изискването доказателствата, представени от
длъжника да разколебават твърдението на кредитора за наличие на
изпълняемо право в първата по чл. 420, ал. 2 т. 1 ГПК.
В случая са представени писмени доказателства, но от нито едно от
представените от молителя доказателства в това число извлечение от
счетоводните книги на банката и извлечението не касаят погасяване на
задължението. Самият молител не твръди, че с тези доказателства се
установят тези обстоятелства. Напротив той сочи че парите от неговата
2
сметка са преведени по сметка на дружеството в уверение на което представя
извлечението от сметка.
Ето защо съдът намира че не са налице предпоставките по чл. 420, ал.2,
т.2 от ГПК за спиране не изпълнението.
Мотивиран от гореизложеното:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. В. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: ... за спиране на принудителното изпълнение образуваното
изп.д. № 20238380402933 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС.
Определението може да се обжалва в едносемичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3