Решение по дело №19/2021 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20213520200019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 39

 

                                 гр.П., 23.02.2021 г.

 

                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Поповският районен съд,в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А. като разгледа докладваното от съдията АНД № 19  по описа за 2021 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на “О. Б.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., представлявяно от управителя И. И., чрез ю.к.Д.А., против електронен фиш за налагане на глоба, серия К, № 2397892, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на осн. чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.4 ЗДвП на А. Д. М., в качеството й на законен представител на “О. Б.“ЕООД е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за това, че „на 16.11.2018 г., в 16.56 ч., в Област Т., в Община П.,в с.Л., общ. П., ул.“Ст.Г.“ до № ** с посока на движение към гр.Р., при приспаднат толеранс -3 км/ч,  е управлявала МПС – т.а.“Рено Мастер“ с рег.№ СВ **** ВН,  със скорост 85 км/ч. Превишена стойност на скоростта 35 км/ч.”- нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва изцяло извършеното нарушение като се сочи, че при издаване на ЕФ не е съобразено становище на КЗЛД във връзка със съхранението на СУМПС, поради което издадения ЕФ се явява изцяло незаконосъобразен и следва да бъде отменен.В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., ангажира писмено становище по жалбата от гл.ю.к Л.В., в което сочи, че жалбата е недопустима, тъй като ЕФ е съставен на ФЛ – управител на ЕООД. Алтернативно се сочи, че и по същество жалбата е неоснователна, като се излагат подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя за нарушения в ЗБЛД. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, респ. без уважение, претендират се разноски по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално недопустима. С електронен фиш серия серия К, № 2397892, издаден от ОДМВР гр. Т., на физическото лице А. Д. М. – към момента на нарушението законен представител на ЮЛ “О. Б.“ЕООД ЕИК:********* /собственик на т.а. “Рено Мастер“ с рег.№ СВ **** ВН/, е било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за това, че „на 16.11.2018 г., в 16.56 ч., в Област Т., в Община П.,в с.Л., общ. П., ул.“Ст.Г.“ до № ** с посока на движение към гр.Р., при приспаднат толеранс -3 км/ч,  е управлявала МПС – т.а.“Рено Мастер“ с рег.№ СВ **** ВН,  със скорост 85 км/ч. Превишена стойност на скоростта 35 км/ч“.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП „…Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“ По делото са налице категорични доказателства /справка л.29/, че товарният автомобил, описан в ЕФ е собственост на ЮЛ – “О. Б.“ЕООД ЕИК:*****, чийто управител до 30.12. 2019 г. е била А. Д. М., който от тази дата е заменена с настоящия управител И. С. И. /справка л.32/. Видно от приложената декларация /л.34/, в 14-дневен срок от уведомяването на съставения ЕФ, законният представител на ЮЛ е посочил, че на 16.11.2018 г. заснетият на ЕФ т.а. е бил управляван от служител на ЮЛ – правоспсобният водач Р. З. А. Същия е бил назначен по трудов договор № 5341/29.08.2017 г. /приложен л.12/ като шофьор в „О.Б.“ЕООД, като на 25.04. 2019 г. трудовият му договор е бил прекратен /заповед л.17/.

                                При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подадената жалба против ЕФ серия К, № 2397892, издаден от ОДМВР гр.Т. е НЕДОПУСТИМА, поради следните съображения:

                                При наличните по делото доказателства, съдът намира, че правилно и напълно законосъобразно е определен субектът на административнонаказателната отговорност съгласно чл.188,ал.2 от ЗДвП, като в случая  А. Д. М. е санкционирана не като водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство, а по силата на закона като законен представител на ЮЛ към този момент – „О. Б.“ЕООД гр. С., което се вява и собственик на процесния т.а.“Рено Мастер“ с рег.№ СВ **** ВН.  Следователно, единствено и само ФЛ има активната процесуална легитимация да подаде жалба против издадения ЕФ, докато за ЮЛ не съществува такава процесуална възможност.

Независимо от посоченото по-горе, за процесуална пълнота и прецизност на изложението, съдът намира, че и разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът приема, че в електронния фиш е ясно и разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по преписката снимка  ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС в населено място50 км/ч и измерената скорост на движение на автомобила – 88 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса и това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът не  разграничава правните последици от установени със стационарни или мобилни технически средства нарушения /за което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският служител изпълнява задължения само по техническото обслужване на техническото средство и го придвижва от едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е автоматизирано /в т.см. е постоянната практика на ТАС – например реш. № 30/25.03.2019 г. по кнахд № 22/2019 г. и реш.№ 63/30.05.2019 г. по канд № 44/2019 г./.

Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение на процесния т.а.“Рено Мастер“ с рег.№ СВ **** ВН е измерена с АТСС ARH CAM S1, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено удостоверение  издадено от БИМ . Същото е било технически годно и изправно към момента на констатиране на нарушението, видно от протокол за преминала периодична проверка. В конкретният случай са изпълнени изискванията на чл.4 от Наредба  № 81213-532/12.05.2015 г - контролът да се осъществява от АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначални и последващи проверки. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия полицейски служител. Доколкото нарушението е установено с годно техническо средство, то може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе приобщената по делото като веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно-наказващият орган нарушение. От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 50 км/ч.  в населено място.

При издаването на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189,ал. 4 от ЗДвП реквизити – посочени са всички данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.Нарушението е безспорно установено, от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал.

Както вече се посочи по-горе, действително ЮЛ е подало декларация, в която е посочено лице – служител на дружеството, което е управлявяло т.а. на процесната дата. Тъй като обаче към декларацията не е било приложено СУМПС на посоченият като водач Р. З. А., Директорът на ОДМВР Т. правилно и законосъобразно е преценил, че за да бъде издаден ЕФ следва да бъде представено и СУМПС на този водач /писмо л.37/ - становище, което е обосновано с оглед доказване на обстоятелството, че собственикът на ЮЛ е предоставил МПС на правоспособно лице /по арг. от чл.189,ал.5 от ЗДвП/. Тъй като обаче не било представено копие от СУМПС на водача А., за който се твърдяло, че е управлявал т.а. в момента на неговото заснемане, е било отказано анулиране на ЕФ. Сочените в жалбата съображения във връзка със становище на КЗЛД не се споделят от този съдебен състав, тъй като противоречат на ЗБЛД и ЗДвП, за което е налице и непротиворечива практика на административни съдилища в страната, която е коректно посочена в становището към жалбата /л.7/.

При тези обективни данни съдът отново намира за необходимо да посочи, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност съгласно чл.188,ал.2 ЗДвП, като в случая лицето А. Д. М. е санкционирана не като водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство, а по силата на закона като законен към този момент представител на ЮЛ – „О. Б.“ЕООД гр. С., което се явява и собственик на процесния т.а.“Рено Мастер“ с рег.№ СВ **** ВН.  При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение, поради което обжалваният ЕФ е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден и по същество на спора.

Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, ал.4 предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2397892, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на основание чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП, на А. Д. М. ЕГН-**********, в качеството й на законен представител на „О. Б.“ЕООД ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.“И. т.“№ ***, действащ чрез ю.к Д.П.А., е наложена ГЛОБА в размер на 400 лв. /четиристотен лева/ за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА „О. Б.“ЕООД ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.“И. т.“№ ***, действащо чрез ю.к Д.П.А., ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Т. гр.Т., ул. „С. Г.“№**, представлявана от директора Н. Н., чрез гл.ю.к Л. Ж. В., СУМАТА в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/ представляваща разноски за юрисконсултско  възнаграждение, на осн.чл.37,ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24  НЗПП.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: