Р Е Ш Е Н И Е
№ 260057
гр.Севлиево 14.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
публично заседание
на втори декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 451 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят
Н.К.Н. *** е обжалвал наказателно постановление / НП /
№ НП 100.132 от 20.10.2020
г. на Зам.кмета на Община
Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.225, ал.2 и на осн. чл.232, ал.2
от Закона за устройство на територията / ЗП / му е наложено наказание
глоба в размер на 1 000.00лв.В жалбата се твърди, че НП
е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата
съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло
наказателното постановление.
Ответникът
по жалбата – Община Севлиево,
редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.Представено
е писмено
становище, в което към съда се отправя молба да потвърди обжалваното НП, като
правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
По повод постъпил устен сигнал за незаконна
постройка, на 24.09.2020 г., свид.Ц.И.Е. – Началник отдел „Кадастър и
регулации“ при Община Севлиево, свид.Н.С.Н. – главен специалист
„Архитектурно-строителен контрол“ при същата община и свид.С.В.П. – главен
специалист „Кадастър и техническо обслужване“ в община Севлиево извършили
проверка на строеж „Постройка на допълващо застрояване“, находящ се в XXIV-82, кв.58 по плана на гр.Севлиево,
ул.“Крушевска“ № 1, ПИ 65927.501.82 по КККР на гр.Севлиево.При проверката било
установено, че строежът е собственост на жалб.Н.К.Н., същият е V категория и
документ за собственост – Нотариален акт № 80, том III, рег. № 7114 от
31.05.2018 г.Установено било, че за строежа няма: одобрен проект или
конструктивно становище съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ; разрешение за строеж;
протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на
строителна линия и ниво и заповедна книга.Констатирано било, че строежът се
изгражда в момента на проверката, като е изградена постройка на допълващо
застрояване, изпълнени са стоманобетонови колони и греди, дървена покривна
конструкция с едноскатен покрив с наклон към съседният УПИ XXV-81,
кв.58.Контролните органи констатирали, че строежът е изпълнен без да е разрешен
по реда на ЗУТ, т.е. в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.За резултата от извършената проверка бил
съставен Констативен акт № 22 от 24.09.2020 г.Препис от същият бил връчен на
жалб.Н. срещу подпис на същата дата.Пред проверяващите жалб.Н. заявил, че не е знаел,
че се изисква издаване на разрешение за строеж за постройката, която
изграждал.На същата дата – 24.09.2020 г. свид.Е., в присъствието на свид.Н. и
свид.П., съставила против жалб.Н.К.Н. АУАН № 6, за това, че е изградил
постройка на допълващото застрояване – незаконна по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, описана в Констативен акт № 22 от 24.09.2020 г., с което е нарушил
чл.232, ал.2 от ЗУТ.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателят
не е направил възражения.Възражения от страна на жалб.Н. по повод съставения му
АУАН и Констативен акт са направени от него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В
същите се излага твърдението, че трябвало да се смени покрива на къщата, тъй
като бил много стар.Към нея имало допълнителни постройки от стар гараж и
керпичена стена до него.Гредореда на гаража и постройките към него били много
изгнили и водата влизала вътре, в следствие на което стената към съседите се
ронела и разпадала.От съседите имал устно разрешение и съгласие да построи нова
стена с втора гаражна врата и покрив, който да бъде едноскатен с наклон към
тях, за да бъдело по-красиво.Не знаел, че трябва да сиизвади документи за
събаряне на стари сгради и построяване на нови.Стената към съседите била
изградена с нови тухли и имала колони, изградени от стомано-бетонна конструкция
за заздравяване на стената, за което бил сгрешил.В заключение се отправя молба
да бъде издадено разрешение за набавянето на необходимите документи и
узаконяването на строежа, тъй като от неопитност и незнание строежа станал
незаконен.С писмо на Зам.кмет на
община Севлиево изх.№ ДД-4-Б-03.762 / 1 / от 02.10.2020 г. жалб.Н. бил
уведомен, че възражението му не е прието и следва издаване на заповед за
премахване на незаконния строеж.
Въз основа на АУАН № 6 от 24.09.2020 г. е издадено обжалваното НП
№ НП 100.132 от 20.10.2020 г. на Зам.кмет на Община Севлиево.Същото е издадено против Н.К.Н.
***, за това, че е изградил постройка
на допълващото застрояване – незаконна по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ,
описана в констативен акт № 22 от 24.09.2020 г.Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб.Н. е нарушил чл.225, ал.2 от Закона за
устройство на територията, поради което и на осн. чл.232, ал.2 от ЗУТ му е наложил наказание глоба в размер на 1 000.00лв.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът установи от писмените доказателства – Констативен акт № 22 от 24.09.2020
г.; информация за обект; АУАН № 6 от 24.09.2020 г.; Искане / възражения / от
жалб.Н. с вх. № ДД-4-Б-03.762 от 25.09.2020 г.; Писмо на Зам.кмет на община
Севлиево изх.№ ДД-4-Б-03.762 / 1 / от 02.10.2020 г.; НП № НП 100.132 от 20.10.2020 г.; Известие за доставяне на НП; Заповед
№ 0841/21.10.2020 г. и съпроводително писмо към нея до жалб.Н.; Заповед № 1163
от 14.11.2019 г. на Кмета на Община Севлиево, както и гласните доказателства –
показанията на свидетелите Ц.И.Е., Н.С.Н. и С.В.П..
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига
до следните правни изводи:
Препис
от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 29.10.2020
г.Жалбата е заведена в деловодството на Община Севлиево на 02.11.2020 г., тоест
в законноустановеният срок, поради което същата
е допустима и следва
да се разгледа по същество.
АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.238, ал.2, т.1 от ЗУТ, предвид заеманото
от него длъжностно качество.НП е издадено от компетентен орган, който е
оправомощен за това по силата на чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ и Заповед № 1163 от
14.11.2019 г. на Кмета на Община Севлиево, предвид заеманото от него длъжностно
качество.
Актосъставителят и в последствие
административно-наказващият орган /АНО/ са приели, че жалб.Н. е нарушил разпоредбата
на чл.225, ал.2 от Закона за устройство на територията.Съгласно разпоредбата на чл.225,
ал.2 от ЗУТ: „Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:
1. в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж;
3. при съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4;
4. със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8;
6. в нарушение на изискванията за
строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим
на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.”.
Административно-наказващият орган
на основание чл.232, ал.2 от ЗУТ е наложил на жалб.Н. наказание глоба в размер
от 1 000.00лева.Текстът на посочената разпоредба гласи следното: „Наказва се с
глоба от 1 000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, лице - участник в строителството, което извършва, разпореди или
допусне извършването на незаконен строеж.“.
Жалбоподателят, редовно призован,
не се явява в съдебно заседание, не се явява и негов процесуален представител.В
жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно.
Съдът счита, че в
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно,
без да се обсъжда спора по същество.В съставения АУАН и издаденото въз основа
на него НП липсват дата и място на извършване на нарушението, както и описание
на същото и обстоятелствата, при които то е извършено в нарушение на
разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Както в акта, така
и в обжалваното НП, като описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, бланкетно е посочено, че жалбоподателят е изградил постройка на
допълващото застрояване – незаконна по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, описана
в констативен акт № 22 от 24.09.2020 г.Нито в акта, нито в НП са посочени
датата и мястото на извършване на нарушението.Липсва каквото и да било описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а най-общо е посочено,
че жалб.Н. е изградил постройка на допълващо застрояване, която била незаконна
по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.Както актосъставителят, така и
административно-наказващият орган по отношение на въпросната постройка са
препратили към констативния акт, съставен от контролните органи, което според
съда е недопустимо.Началото на административно-наказателното производство се
поставя със съставянето на АУАН, в който следва да са очертани рамките на нарушението,
към административно-наказателна отговорност за което се привлича виновното
лице.Съставеният констативен акт безспорно е основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на
строежа, но това е съвсем различно, отделно производство, протичащо по съвсем различен
процесуален ред, от развиващото се по реда на ЗАНН.За това и законът е въвел
императивни изисквания за минималното съдържание – задължителните реквизити,
както на АУАН, така и на издаденото въз основа на него НП.Както вече бе
посочено по-горе нито в акта, нито в НП, се съдържа дата и място на извършване
на нарушението.Посочването на датата и мястото на извършване на нарушението е
задължителен реквизит на АУАН и НП, тъй като от една страна съдът е задължен да
следи за подсъдността при обжалване на НП, както и за спазването на определени
процесуални срокове, които са преклузивни, а от друга страна непосочването на
тези реквизити води до накърняване правото на защита на наказаното лице да
узнае какво нарушение му се вменява във вина.Наред с това нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено са описани съвсем
формално, без да е посочено каква постройка и къде е изградена, защо същата се
явява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.Последният законов
текст съдържа различни критерии, при наличието на които законът приема, че един
строеж е незаконен.В случая изобщо не е посочено липсата на кое от тези
изисквания категоризира въпросният строеж като незаконен.Абсолютно неясно е в
какво се състои поведението на жалб.Н., на базата на което е ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност – извършвал ли е, разпоредил ли е или е допуснал
извършването на незаконен строеж.В този смисъл неясно остава коя от трите форми
на изпълнителното деяние е осъществена от жалб.Н..Посочените процесуални
нарушения са от категорията на съществените, представляващи самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП, без да се обсъжда спора по
същество.Същите са довели до нарушаване правото на защита на жалб.Н., а
поставят и съда в невъзможност да извърши преценка има ли извършено нарушение, кога
и къда, каква е неговата правна квалификация, ако е извършено такова от кого е
извършено то и виновно ли е осъществено.
По тези съображения съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП
100.132 от 20.10.2020
г. на
Зам.кмет на Община Севлиево, с което на Н.К.Н. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.225, ал.2
и на основание чл.232, ал.2 от Закона за устройство на територията е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 ( Хиляда ) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: