Р Е Ш Е Н И Е
№ 260672 / 29.04.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря К.Киркова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско
дело № 4228 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против К.И.К., за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: 991.64 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит «Бяла карта» № ****/***2017 год., сключен между длъжника и „Аксес файнанс” ООД, 76.98 лв. - договорна лихва за периода от 02.06.2017 год. до 06.08.2017 год., 287.48 лв. - договорна неустойка, 386.76 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.10.2017 год. до 08.12.2019 год., 80 лв. - разходи за извънсъдебно събиране, 120 лв. - разходи за дейност на служител, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.12.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за които по ч.гр.д. № *****/2019 год. на БРС е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПк е прието - са допустими.
Страните не се представляват в съдебно заседание, редовно призовани.
Процесуалният представител на ищцовото
дружество поддържа исковете с нарочна молба, ангажира писмени доказателства и
претендира деловодните разноски.
Бургаският районен съд, като обсъди наличните по делото писмени доказателства, намира за установени следните, относими към правилното решаване на спора факти:
На ****2017 год. „Аксес файнанс” ООД и К. са сключили договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит от 1000 лв. за неопределен срок, усвоим чрез международна кредитна карта „Бяла Карта/Access Finance/iCard” с № ****. Уговорено е за срока на договора ответникът да ползва кредита и погасява текущите си задължения по същия, ведно с начислените й договорна лихва, неустойки, лихва за забава и разноски, по упомена банкова сметка ***, в партньорски обекти на кредитодателя.
На същата дата ответникът е сключил с „Интеркарт файнанс“ АД рамков договор при общи условия, за издаване и предоставяне на кобрандирана платежна карта „Бяла карта/Access Finance/iCard” с № ****. Картата е получила при сключване на договора, ведно с плик, съдържащ ПИН код.
Картата е преиздадена на 19.07.2017 год., съгласно сключен между страните анекс от същата дата, с който срокът на договора за кредит е продължен с още 6 години.
На 11.11.2016 год. „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД - цесионер (купувач) и „Аксес файнанс” ООД – цедент (продавач), са сключили рамков договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за заем, договори за потребителски кредити и договори за парични заеми по ЗПФУР. Страните по този договор са се съгласили вземанията да бъдат прехвърляни и индивидуализирани на месечна база, в нарочно приложение към договора.
Представени са извлечение от приложение № 1/14.02.2018 год., в което на ред № 268 е вписано вземане на „Аксес файнанс” ООД към К., произтичащо от кредит с ID **** от ****2017 год., общо възлизащо на 1610.14 лв., както и потвърждение от „Аксес файнанс“ ООД за станалата цесия.
На 03.05.2019 год. „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с договор за цесия от същата дата, е продало на ищцовото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания, произтичащи от от договори за заем, договори за потребителски кредити и договори за парични заеми по ЗПФУР, придобити от банки и небанкови институции, индивидуализирани в приложение № 1 към договора. На същата дата цедентът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е издал потвърждение за новата цесия.
В преписа-извлечение от приложението с № 1 / 03.05.2019 год., неподписано от страните по договора за цесия, на ред № 23808 фигурира вземане на „Аксес файнанс” ООД към К., основано на процесния договор за кредит, в общ размер на 1889.60 лв.
При така установените факти, съдът намира предявените искове за неоснователни.
„Аксес файнанс” ООД и К.К. са били валидно обвързани от договора за кредит, но при изначално възложената на ищеца доказателствена тежест, същият не установи изправността на кредитодателя, т.е. същият да е предоставил фактически, а кредитополучателят реално да е усвоил/използвал отпуснатия му кредит или част от него, за да е възникнало задължението му да го върне, ведно с лихви, неустойки и такси. Липсват доказателства, годни да доведат до заключение, обратно на изложеното - в представения договор за кредит не се съдържа подобно удостоверяване; договорът за цесия, приложенията и потвържденията са изходящи от ищцовата страна, респ. неин праводател, поради което не се ползват с материална доказателствена сила за твърдените от тази страна факти.
Следователно, недоказано е съществуването на процесните вземания в полза на „Аксес файнанс“ ООД, които да са предмет на сключения с „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД договор за цесия от 11.11.2016 год. и приложение № 1/14.02.2018 год., а оттам - на договора за цесия, сключен на 03.05.2019 год. с „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Нещо повече - дори да беше установено обратното, липсват доказателства, че точно те са били предмет на договорите за цесия между „Аксес файнанс” ООД и Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, респ. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, т.е. цесионерът – ищец да е носител на това право в материалноправен аспект.
С представения по делото договор за цесия от 03.05.2019 год. са прехвърлени множество вземания, за които е упоменато, че са описани изрично в списък – приложение № 1. Това приложение, съдържащо опис на прехвърляните с цесията вземания вземания, не фигурира сред доказателствата по делото. А тъкмо то, като индивидуализиращо предмета на договора за цесия, следва да е представено към него и подписано от страните по цесията, за да може еднозначно да се заключи, че съдоговорителите са постигнали съгласие тъкмо описаните вземания (сред които и процесните) да преминат от цедента към цесионера, срещу заплащане на уговорена цена. В този смисъл, представеното потвърждение от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД не би могло да замести въпросното приложение № 1, понеже то не съдържа волята на съдоговорителите за прехвърляне на вземанията към ответника, нито разполага с обвързваща за съда материална доказателствена сила. Липсват други доказателства, ангажирани с допустимите по ГПК способи, годни да установят изразено по стандартния или по електронен начин съгласие на страните за прехвърляне на вземанията, произтичащи от договора за кредит, поради което няма как да се приеме, че същото е станало част от патримониума на „Агенция за събиране на вземания” АД, а оттам - че в негова полза съществуват вземания към К. за исковите суми.
Това налага да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С* ******, представлявано от Димитър Бончев, за осъждане на К.И. ***, ж/к „******, ЕГН - **********, да заплати на ищцовото дружество следните суми: 991.64 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит «Бяла карта» № ***/***.2017 год., сключен между длъжника и „Аксес файнанс” ООД, 76.98 лв. - договорна лихва за периода от 02.06.2017 год. до 06.08.2017 год., 287.48 лв. - договорна неустойка, 386.76 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.10.2017 год. до 08.12.2019 год., 80 лв. - разходи за извънсъдебно събиране, 120 лв. - разходи за дейност на служител, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.12.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019 год. и за които по ч.гр.д. № *****/2019 год. на БРС е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/