Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Варна,
13.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря ПЕТЯ ВЕЛИКОВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД
№ 849 по описа за
2021 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Л.Д.И. чрез адв. Д. ***-22/03.02.2021 г. на Началника на отдел
„Рибарство и контрол – Черно море“, гр. Бургас
при ИАРА, с което на основание чл.
81 от ЗРА му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 45а,
във вр. с чл. 35 ал.1 т.3 от ЗРА и на
основание чл. 90, ал.1 от ЗРА е отнета бяла пясъчна мида – 471,700 кг/върната
обратно във водите на Черно море/, дънен трал с размери: кош 96/66 см,62 см
шейна, широк 8 см и дънен трал с размери: кош 98 см/62 см дължина, шейна -
63см.
В жалбата се излагат
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Оспорват се фактическите констатации
в НП. Твърди се, че е незоконосъобразно и отнемането
на процесните бели миди и уреди. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно , необосновано и постановено в нарушение на процесуалните
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят
, редовно призован, се явява лично и с адв. Д., който в съдебно
заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания.
В заседание по същество пледира, че от събрания в хода на съдебното
производство доказателствен материал, не се установява въззивникът да е
превозвал тралиращи съотв. драгиращи средства,
а последните са били установени и извадени от водата на метри от процеснат лодка. Твърди се, че от показанията на
свидетелите не се установява дали извадените средства притежават техническите
характеристики на тралиращи такива. Заявява, че е
безспорно установено, че уловът на установената бяла мида е законен, предвид
наличието на разрешително за извършване на стопански риболов с процесното
плавателно средство. Твърди се, че в последното действително оперирано с надлежно средство да научно
изследване с кораба „Лефер“, който „Лаврак“ЕООД, е наел с оглед изпълнение на поръчка на ИАРА,
съвместно с Института по рибни ресурси, свързани с анализи на бялата мида. Излага становище, че от представените и
приобщени в хода на съдебното производство писмени доказателства, се установява
че жалбоподателят е имал право да извършва стопански риболов към процесната
дата, съотв. същият е установен при проверката с
незначителен улов от 1 кг. В заседание по същество пледира, че деянието е
извършено при условията на крайна необходимост, с оглед възникналата опасност
от потъване на мрежата, при инцидент с друг плавателен съд предходната вечер. Оспорва
се фактическата обстановка, посочена в НП, като се излагат твърдения, че в хода
на съдебното производство не е установено въззивникът да е извършвал
превозване, а е осъществил държане на същата, което сочи несъставомерност
на извършеното. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В постъпили по делото писмени бележки се поддържа искането за отмяна на НП
с оглед изложените в съдебно заседание доводи. Излага се становище, че нито
един от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели не прави разлика
между дънен трал, който е забранен от закона и бийм трал,
съотв. пелагичен трал,
който е разрешен от закона. Анализират се подробно показанията на разпитаните
свидетели, въз основа на които се формира извод, че не е доказано обвинението,
че въззивникът е превозвал тралиращи средства. Излага
са становище, че контролните органи са сбъркали метални съоръжения, като канджи
и живарници с риболовни уреди. Навеждат се доводи за незаконосъбразно прилагане нормата на чл. 90 ал.1 от ЗРА,
предвид липсата на безспорни доказателства, че с отнетите средства е извършван
стопански риболов.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от юк И.,
която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП
да бъде потвърдено с оглед събрания по делото доказателствен материал. Излага
становище, че видно от приобщените гласни доказателства по делото, въззивникът
е имал достатъчно време, докато лодката е била в тъмната част, да завърже
установените метални предмети за кея, докато е нямало възможност да бъде
наблюдаван. Твърди, че от показанията на свидетелите се установява, че същите
са възприели наличие на метални предмети в лодката, които впоследствие не са
установени на същата. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. Н.К. /служител на ИАРА/, свидетелите
по акта – св. П.П. и св. Д.Д. ***/ и
свидетелят по акта – С.Н., както и
участвалите в проверката по случая служители на ИАРА – св. Н.Г. и св. М.Г.. По
искане на процесуалния представител на въззивника, в качеството на свидетел е разпитан св. И.Ч.. Приобщени са към делото материалите
по АНП, както и писмо от ИАРА, отдел „Черно море“ с изх.№ 11-00-631-1/10.08.2021
г. и заверени за вярност с оригинала копия на: договор за възлагане на
обществена поръчка за услуга № РД 51-6/28.04.2020 г.; молба с вх. №
70-00-1102/10.09.2021 г. от „Лаврак“ ЕООД до
изпълнителния директор на ИАРА и удостоверения за право на извършване на
стопански риболов в Черно море и река Дунав с №№№ 02160125-002/30.12.2019 г. и
02160125-001/30.12.2019 г.
Като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 23.09.2020 г. около 22.00 ч. служители на ГПУ-Варна – св. П.П. и св. Д.Д., при изпълнение на
служебните си задължения забелязали в
близост до пристанище „Север Експорт“ООД
риболовна лодка с рег.№ ВН 4196, с оператор – въззивника. Същият бил
придружаван от св. Н.Г.. Лодката се намирала в неосветена част на кея и с цел
извършване на оглед на същата, полицейските служители осветили с фенер
плавателния съд, като забелязали в
коритото на лодката наличие на лонди с бяла мина,
както и метални предмети, които по своите характеристики, наподобявали дънни
тралове. Лодката се намирала в близост до дървената част на кея, от която бил
затруднен достъпа до плавателното средство, поради което и с цел извършването
на проверка, полицейските служители разпоредили на жалбоподателя лодката да се
придвижи към бетонната част на пристанището. Въззивникът изпълнил
разпореждането на полицаите, но междувременно докато плавателния съд се намирал
в неосветената част на кея, до дървената му част, от дясната страна на същия той
завързал с въже находящите се в лодката
2 броя дънни тралове, а именно дънен трал с размери:кош 96/66 см,62 см шейна,
широк 8 см и дънен трал с размери: кош 98 см/62 см дължина, шейна - 63см в дясната
част на кея, с находящата се в мрежата, прилежаща към тях, уловена бяла мида.
След придвижването на плавателния съд до осветената бетонна част на кея,
находяща се на около 10-20 м от дървената част, полицейските служители П.П. и Д.Д. установили, че в
лодката има единствено наличие на лонди с бяла мида,
като забелязаните първоначално метални предмети, наподобяващи дънни тралове не
се намирали в плавателния съд.
Междувременно с оглед подаден сигнал от П. и Д. за случая, на място
пристигнал дежурен екип от служители при ИАРА, в т.ч. св. Н.Г. и св. М.Г.. Св. П.
и св. Д. споделили на последните възприетата фактическа обстановка. След като
им било разяснено в близост до коя част на кея е забелязан първоначално
плавателния съд, служителите на ИАРА извършили оглед на дървената част на
пристанището в тази му част. Забелязали вързано в началото на кея дебело въже,
след изтеглянето на което установили завързан за другия му край дънен трал със
мрежа с около 2 кг бяла мида, която била прясна и жива. Тралът бил снабден със спици, предназначени да навлизат в пясъка и
по този начин да повдигат мидата при улова й, както и с торба около 5 м, в
която се намирала мидата. Впоследствие навлезли по дължина на дървения кей, на
около 7-8 м в посока към водата и в края на същия установили вързано въже, след
изтеглянето на което от водата, констатирали, че в другата част на същото е
наличен вързан дънен трал с размери сходни с тези на първия и подобно
количество бяла мида, налична в мрежата
към трала. Двата трала, както и количеството мида в тях били извадени на брега.
Било претеглено и количеството налична мида в лодката, съдържаща се в 19 каси, като се установило общо тегло от 471,700
кг, след което посоченото количество било върнато във водите на Черно море.
Въззивникът и придружаващото го лице, обяснили на контролните органи, че
мидата, находяща се в лодката е уловена с водолазно оборудване, но такова не
било установено в същата.
Проверката приключила към 01.00 ч. на 24.09.2021 г. със съставяне от св. К. /служител на ИАРА/ на АУАН № в
0007016/24.09.2021 г. срещу жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.
45а вр. с чл. 35 ал.1 т.3 от ЗРА.
Срещу акта постъпило възражение от Л.И. в законоустановения
3-дневен срок, в което същият заявява, че уловът на установените в лодката
количества бяла мида е извършен съгласно закона и на база на издадено
разрешително за стопански риболов. Същият заявява, че посочените количества не
са улавяне със забранени от закона уреди. Във възраженията си въззивникът сочи,
че иззетите дънни тралове не му принадлежат, а са собственост на „Лаврак“ЕООД и са му
предоставени от него , съотв. същите се съхраняват на
пристанището „Север Експорт“ , тъй като са ползвани от него при изпълнение на
договор с посоченото дружество, което е изпълнител на обществена поръчка на
Институт по рибни ресурси – Варна с предмет научно изследване върху състоянието
на запасите от бяла пясъчна мида във водите на Черно море. Твърди се, че
въпросният уред не е незаконен, а е произведен от „Лаврак“ЕООД
именно за целите на изпълнението на договора за научно изследване и е одобрен
от въпросния институт.
След като АНО преценил депозираните срещу акта възражения като
неоснователни, срещу въззивника било издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 81 от ЗРА е ангажирана административно-наказателната отговорност
на същия.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по АНП, които преценени
в тяхната съвкупност са логически свързани
и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-22/03.02.2021 г. е издадено от компетентен орган - Началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“, гр. Бургас съгласно
заповед № РД-09-25/21.01.2014 г. на
Министъра на земеделието и храните и с оглед разпоредбата на чл. 91 ал.4 от
ЗРА. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно съдържанието на
Заповед № РД 09-1177/20.12.2019 г., копие от която е приобщено по делото чрез
материалите по АНП.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и
са посочени нарушените
материално правни норми.
Съдът намира, че АУАН и НП съдържат описание досежно
всички съставомерни признаци на извършеното нарушение,
в т.ч. време и място на извършване и установяване, както и конкретното деяние ,
с което е дерогирана нормата на чл. 45а , вр. с чл. 35 ал.1 т.3 от ЗРА.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи, от правна страна
следното:
В хода на съдебното производство,
въз основа на събраните доказателства бе установено по несъмнен начин, че на
посочената в НП дата въззивникът е осъществил нарушението, описано в НП.
Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА се забранява стопанският и любителският риболов в обектите
по чл. 3, ал. 1 с дънни тралиращи и драгиращи средства, с изключение на бийм
трал.
Съгласно чл. 45а от ЗРА на борда на риболовни кораби и други плавателни
средства се забранява съхранението, пренасянето, превозването и монтирането на
уреди, средства, принадлежности и приспособления по чл. 35, ал. 1, свързани с
извършване на стопански и любителски риболов.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че е
безспорно установено, че въззивникът в качеството си на оператор на процесното
плавателно средство е превозвал метални дънни съоръжения, които отговарят по
своите характеристики на дънни тралове, съотв. на тралиращи средства по
смисъла на чл. 35 ал.1 т.3 от ЗРА.
За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че относно деянието и
съпричастността на въззивника при извършването му се събраха множество косвени
доказателства, които кореспондират помежду си и в своята съвкупност обосновават
единствения възможен извод, че деянието е осъществено съотв.
че е извършено именно от И.. В тази връзка съдът съобрази показанията на
разпитаните полицейски служители на ИАРА и ГПУ-Варна, които са логически
издържани и във взаимна връзка помежду си. Видно от показанията на св. П. и св.
Д. същите са забелязали в процесната лодка, с оператор – въззивника метални
средства с характеристики на тралове, преди придвижване на същата от района на
дървения кей на пристанище „Север експорт“ЕООД, към бетонната част на същото.
Видно от цитираните гласни доказателства, И. е имал обективна възможност незабелязано от
контролните органи да завърже и пусне
във водата процесните средства докато лодката се е намирала в
неосветената част на пристанището. В съответствие с показанията на цитираните
свидетели са и гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Н.Г. и св. М.Г.,
от които се установява, че именно в тази част на дървения кей, в близост до
която е бил забелязан първоначално плавателния съд и който се намира в
неосветената зона на пристанището, са намерени вързани двата трала, които е
констатирано, че не се намират в лодката след придвижването на последната към
осветената част. Като косвено доказателство относно изводите на съда, че
установените вързани за кея във водата дънни тралове са идентични със
забелязаните от служителите на ГПУ -Варна преди акостиране на плавателния съд
на пристанището и извършване на проверка на същото, съдът съобрази показанията
на св. Н.Г.. От последните се установява, че съдържанието на мрежите към траловете
е било изпълнено от жива, прясно уловена мида, идентична по своите
характеристики със съдържащата се в установените 19 броя касети на борда на лодката. Като косвено
доказателство в тази посока съдът съобрази и твърдението на св. Н.Г., че на
борда на плавателния съд не се е намирало водолазно оборудване, което
противоречи на твърденията на въззивника, изложени пред контролните органи на
място, както и в неговите възражения срещу АУАН, че уловът е извършен с такова
.
Към групата на косвените доказателства, доказващи повдигнатото обвинение,
съдът съобрази и съдържанието на цитираното възражение срещу процесния акт, в
който жалбоподателят не отрича да е осъществил държане и ползване на процесните
средства – а именно дънните тралове, иззети от контролните органи, но твърди,
че същите са собственост на „Лаврак“ЕООД,
предоставени са му от него и не са ползвани процесната вечер, но се ползват обичайно
за изпълнение на целите на договора за обществена поръчка, сключен с посоченото
дружество.
От събраните по делото гласни доказателства се установяват безспорно и
характеристиките на превозваните с плавателния съд метални предмети,
съответстващи на понятието "дънно тралиращо
средство", което съгласно §1 т. 41 от ДР на ЗРА е съоръжение, което се състои от трални мрежи, системи от буксири и съоръжения за отваряне
по вертикала и хоризонтала, на които долната яка е оборудвана с тежък грунтроп и/или части и елементи, режещи или стържещи
дънната повърхност. Анализът на цитираното понятие сочи, че съществена характеристика
на този вид средства е наличието на метални елементи, режещи или стържещи
морското дъно, с което се причиняват вреди на живите организми в съответния
воден басейн.
Подобни елементи се установяват и по отношение на процесните средства,
иззети от контролните органи. В тази връзка в показанията си св. Н.Г. заявява:
„като се качихме на това дървено кейче , от дясната
страна на него, във водата, на около 1 м дълбочина имаше такова дънно драгиращо средство, което беше вързано за една греда ,
която стърчеше над дървения кей…Размерите му бяха около 96 см-98-см, с 8 см
отвор, то е с много метални спици, които влизат в пясъка и по този начин
повдигат мидата и тя влиза в това средство. Имаше около 5 м торба, през която
минава пясъка…извадихме още едно дънно драгиращо
средство, което беше с абсолютно същите размери, в което също имаше торба и
също имаше наличие на 1-2 кг бяла мида…Концепция за дънно драгиращо
средство няма. Всеки недобросъвестен рибар използва самоделно направено такова
, обикновено ги правят на около 1 м широки, 70 см дълбоки, между 8-10 см е
отвора и около 60-70 см има две метални пластини, които са като шейна и се возят
по дъното. Това, което описах е дънен трал. Това е абсолютно забранен уред за
улов на бяла мида, той няма патент…няма стандарт, всеки си го прави , както му
е удобно според големината на лодката.“
В съответствие с показанията на св. Н.Г. относно характеристиките на
процесните метални средства са и гласните доказателства, събрани чрез разпита
на св. М.Г., в рамките на който последният макар да определя цитираните
предмети като „драгиращо средство“, ги описва като
снабдени с шипове, които се забиват под пясъка, с наличие на мрежеста торба в
задната част.
Същевременно, описаните характеристики на процесните метални средства не
съответстват на понятието "бийм трал", при
който съобразно легалното определение, съдържащо се §1т.46 от ДР на ЗРА липсват
като съществен елемент, характерен за тралиращите и драгиращи средства, части и елементи, режещи или стържещи
дънната повърхност в долната част.
Съдът оцени като неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника, че случаят попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 35 ал.4 от ЗРА , според която уредите по
ал. 1, т. 2 и 3 могат да се използват за провеждане на научни изследвания с
разрешение на министъра на земеделието, храните и горите при условията и по
реда на издаване на разрешителното за научноизследователски цели по чл. 40.
Действително по делото е приобщен договор за възлагане на обществена
поръчка за услуга, но същият е неотносим към
настоящия казус, доколкото сочи като изпълнител по договора „Лаврак“ЕООД,с управител Е.К.М.. По делото липсват
доказателства за наличие на трудови респ. облигационни отношения между цитираното
дружество и въззивника, съотв. приобщеното по делото
удостоверение за право за извършване на стопански риболов в Черно море и река
Дунав по отношение на процесното плавателно средство също не е относимо към
посоченото юридическо лице, доколкото е издадено на името на Д. Л. И., възходящ
родственик на жалбоподателя.
Друг е въпросът, че цитирания договор не предвижда използването на тралиращи респ. драгиращи
средства, каквото е изискването на нормата на чл. 40 ал.9 от ЗРА, за да е приложима хипотезата на чл.
35 ал.4 от ЗРА, изключваща действието на забраната предвидена в чл. 35 ал.1 т.3 от ЗРА.
Видно от нормата на чл. 40 ал.2 и ал.9 т. 8 от ЗРА разрешително за улов за
научноизследователски цели на видовете риби по приложение № 4 от Закона за
биологичното разнообразие се дава от министъра на земеделието, храните и горите
след съгласуване с министъра на околната среда и водите съдържа посочване на конкретните риболовни уреди и средства за
извършване на изследването.
В настоящия случай не се оспорва и авторството на деянието, а напротив,
изводите в тази връзка се потвърждават от показанията на св. Ч., който сочи в
разпита си, че при извършване на процесната проверка на борда на лодката е бил
единствено с въззивника, като последният е управлявал плавателното средство.
С оглед анализа на цитираните правни норми и установената фактическа
обстановка, съдът намира, че правилно АНО е приложил материалния закон като е
квалифицирал извършеното от въззивника деяние като нарушение на чл. 45а, вр. с
чл. 35 ал.1 т.3 от ЗРА и е приложил санкционната разпоредба на чл. 81 от ЗРА,
която съдържа посоченото нарушение в диспозицията си.
Като взе предвид, че административното наказание е определено в минималния,
предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид значимия характер
на обществените отношения, които охранява нарушената правна норма, свързана с
опазване на животинските видове във водните басейни, съотв.
осигуряването на предпоставки за
биологично и екологично равновесие.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно Директива 2008/ 56/ ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на
рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда
(Рамкова директива за морска стратегия) и Наредба за опазване на околната среда
в морските води, всяка държава – членка предприема мерки за постигане и
поддържане на добро състояние на околната среда в морските води най-късно до
2020 г. Според разпоредбите на Рамковата директива за морска стратегия добро
състояние на околната среда в морските води означава, че биологичното
разнообразие се поддържа, популациите на всички риби и ракообразни, които са
обект на промишлен риболов, са в безопасни биологични граници, целостта на
морската повърхност е на такова равнище, че е гарантирано запазването на
структурата и функциите на екосистемите, и по-специално бентични
екосистеми не са засегнати по неблагоприятен начин.
При доказаност на нарушението по
чл. 45а, вр. с чл. 35 ал.1 т.3 от ЗРА от
съдът намира, че правилно АНО е приложил
и разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА, доколкото същото е предвидено в
хипотезата й, като е постановил отнемане в полза на държавата на 471,700
кг/върната обратно във водите на Черно море/, дънен трал с размери:кош 96/66
см,62 см шейна, широк 8 см и дънен трал с размери: кош 98 см/62 см дължина,
шейна - 63см.
Съдът констатира, с оглед всички
събрани по делото доказателства, намери, че при изписване на конкретното тегло
на отнетото количество мида е допусната техническа грешка, поради размяна на цифрата
, указваща стотици, с тази на десетици, поради което съобрази отразената в
обстоятелствената част на АУАН и НП действителна стойност на теглото, а именно 471,700
кг
Предвид направеното искане от процесуалния
представител на процесуалния представител на въззивниваемата
страна и въззивника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3
от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в три съдебни заседания, в които юрисконсулта е взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност
намира, че следва да му бъде присъдено възнаграждение над минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно в размер на
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева.
С оглед изхода на делото съдът намери, че следва да устави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане в полза на
последния на разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 03-22/03.02.2021 г. на Началника на отдел „Рибарство
и контрол – Черно море“, гр. Бургас
при ИАРА, с което на Л.Д.И. на
основание чл. 81 от ЗРА му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 45а, във вр. с чл. 35 ал.1 т.3 от ЗРА и на основание чл. 90, ал.1 от ЗРА е отнета
бяла пясъчна мида – 471,700 кг/върната обратно във водите на Черно море/, дънен
трал с размери:кош 96/66 см,62 см шейна, широк 8 см и дънен трал с размери: кош
98 см/62 см дължина, шейна - 63см.
ОСЪЖДА Л.Д.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ИАРА сумата от 150 /сто и петдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: