Решение по дело №2714/2017 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№  160                                                      20.03.2018г.                                      гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия

На двадесет и първи февруари                                  двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2714 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т. 1 – 3 и чл.224 ал.1 от КТ.

Ищецът С.Д.В. твърди, че с ответника са сключили трудов договор на 15.12.2016г. На 25.02.2017г. претърпял трудова злополука. На 29.08.2017г. бил повикан в офис на дружеството, като му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/. Със заповед № 1110/29.08.2017г. на ответника било прекратено ТПО на основание чл. 325 т.1 от КТ по взаимно съгласие. Намира издадената заповед за незаконосъобразна. Не било налице отправено писмено искане за прекратяване на ТПО, нито приемането му в седмичен срок. На следващо место трудовият договор бил със срок за изпитване, като работодателят можел да го прекрати на това основание. Моли да се признае уволнение за незаконна, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да се осъди ответника да му заплати сумата от 2520 лева за периода от шест месеца, в едно със законната лихва от подаване на ИМ и разноски по делото. Претендира и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 38 лева за два дни за 2017г. иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа изложеното в исковата молба. В писмена защита излага доводи.  

Ответникът "Еко Традекс Груп" АД гр. Хасково оспорва исковете. Заявява, че ТПО с ищеца не е прекратявано. Заповед № 1110/29.08.2017г. била отменена със заповед № 76/11.09.2017г., след като ищецът представил болничен лист. На същата дата той бил уведомен за това обстоятелство. На 12.09.2017г. било изпратено уведомление до НАП за заличаване на заповед № 1110/29.08.2017г. Посочва, че на 29.08.2017г. ищецът сам посетил офиса на работодателя и подал молба за прекратяване на ТПО. Към настоящия момент ТПО не било прекратено. В съдебно заседание чрез процесуален представител моли да се отхвърлят. Моли за разноски. В писмена защита излага доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се оспорва между страните, наличието на ТПО, сключено на 15.12.2016г., инцидент с ищеца на 25.02.2017г., издаване на заповед № 1110/29.08.2017г. на ответника, с която е било прекратено ТПО на основание чл. 325 т.1 от КТ по взаимно съгласие, размер на трудовото възнаграждение.

            По предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1от КТ.

Искът е допустим, тъй като е подаден в сроковете по КТ от лице с правен интерес.

По същество съдът намира иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за неоснователен.

В това производство ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение, прекратяването му, размер на трудово възнаграждение, оставане без работа след уволнението. Ответникът от своя страна следва да докаже, че ТПО не е прекратено и действа и към момента с всичките му елементи.

По делото е налице молба от ищеца от 29.08.2017г., в която той изразява желание за прекратяване на ТПО. От заключението на ВЛ се установява, че текстът е изписан от ищеца, а подписът не може да се установи от кой е положен. На същата дата е издадена и заповед № 1110/29.08.2017г., с която е било прекратено ТПО на основание чл. 325 т.1 от КТ по взаимно съгласие. Началната дата на прекратяване е 29.08.2017г. Не се оспорва между страните, че на 11.09.2017г. ищецът е посетил офис на счетоводната къща на ответника, като е представил нов болничен лист за периода от 24.08.2017г. до 07.09.2017г./л.29/, като този факт се установява от показанията на св. М. Ж. З.-Т., счетоводител на ответника, и Д. А. И. . Първата посочва, че след като се е запознала с болничния лист е уведомила ищеца, че заповедта за прекратяване ще бъде отменена. Заповед № 1110/29.08.2017г. на ответника действително е била отменена със заповед № 76/11.09.2017г. Изпратени са уведомления до НАП за възобновяване на ТПО и до НОИ за болничния лист. Работодателят заявява, че до края на съдебните прения на 21.02.2018г., ищецът е все още служител на ответника.

За да е основателно едно прекратяване на ТПО по чл. 325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие, следва да са налице няколко предпоставки: отправено от една от страните до другата писмена молба за прекратяване на ТПО, приемането на отправеното волеизявление в седмичен срок. Съдът намира, че са налице и двете предпоставки. Налице е молба, изходяща от ищеца до ответника – л. 22, която ВЛ посочва че е написана от ищеца. Налице е и приемане чрез заповед № 1110/29.08.2017г. на ответника, с която е било прекратено ТПО на основание чл. 325 т.1 от КТ по взаимно съгласие. Прекратяването настъпва от момента на съвпадане на двете воли, в случая изготвяне на заповедта от същия ден. Съдът не вижда пороци на волята на двата акта. Не може да се споделят доводите на процесуалния представител на ищеца, че ТПО трябвало да се прекрати на основание чл. 71 ал.1 от КТ. Цитираният текст дава основание на преценка на работодателят, но не го задължава. Последващите актове на отмяна нямат действие, тъй като към момента на издаването им, ТПО е било вече прекратено и те не могат да го санират. Отделен акт на едната страна не може да има ефект върху другата, ако този акт цели да замести волята и на двете страни.      

            Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че прекратяването на ТПО между страните е законосъобразно и не страда от сочените пороци.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ.

С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на уволнението, неоснователен се явява втория обективно съединен иск за възстановяване на предишната работа, тъй като същият е акцесорен. Предвид законосъобразността на уволнението следва да се отхвърли искането на ищеца за възстановяване на заеманата длъжност „работник строителство“ в "Еко Традекс Груп" АД гр. Хасково.

По отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.3 от КТ.

С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на уволнението, неоснователен се явява третия обективно съединен иск за обезщетение възстановяване на предишната работа, тъй като същият е акцесорен. Предвид законосъобразността на уволнението следва да се отхвърли искането на ищеца за сумата от 2520 лева за периода от шест месеца, през който е останал без работа, в едно със законната лихва от подаване на ИМ.

По отношение на четвъртия обективно съединен иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ

Ищецът претендира неползван платен годишен отпуск в размер на 38 лева за два дни за 2017г. иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ. Ответникът не представя доказателства за ползване на тези два дни от ищеца, които му се следват за периода до 25.02.2017г., когато е получил травмата. Поради изложеното, следва да се уважи. 

При този изход на делото и на двете страни се следват разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 500 лева за четири предявени иска. С оглед на уважената част му се следват разноски в размер на 125 лева. Ответникът е сторил разноски в размер на 350 лева, като с оглед на отхвърлената част му се следват разноски в размер на 260 лева. След приспадане, следва ищецът да заплати на ответника сумата от 135 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 50 лева за ДТ на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.

  Мотивиран от горното, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОСЪЖДА "Еко Традекс Груп" АД гр. Хасково, ул. Добруджа 10, ЕИК *********, да заплати на С.Д.В. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***  адв. А., на основание чл. 224 ал.1 от КТ сумата от 38 лева за два дни платен годишен отпуск за 2017г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.В. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. А. , против "Еко Традекс Груп" АД гр. Хасково, ул. Добруджа 10, ЕИК *********, обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, за признаване на незаконно извършеното със заповед № 1110/29.08.2017г. на ответника, с която е било прекратено ТПО на основание чл. 325 т.1 от КТ по взаимно съгласие, възстановяване на заеманата длъжност „работник строителство“ в "Еко Традекс Груп" АД гр. Хасково, както и заплащане на сумата от 2520 лева за периода от шест месеца от 29.08.2017г. до 29.01.2018г., през който е останал без работа, в едно със законната лихва от подаване на ИМ, като неоснователни недоказани.

ОСЪЖДА С.Д.В. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. А. , да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на "Еко Традекс Груп" АД гр. Хасково, ул. Добруджа 10, ЕИК *********, сумата от 135 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА "Еко Традекс Груп" АД гр. Хасково, ул. Добруджа 10, ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 50 лева за ДТ на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

                                                                   

                   

                                                         

 

Районен съдия:/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.