Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
участието на секретаря А. Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 10698 по описа за
2019 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е
образувано по предявени от "К.И."
ЕООД ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, против "Ф.6.В."
ООД ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, представлявано Е.Т.Н.и
С.А.Д., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:
сумата от: 300 лв., представляваща
дадено на отпаднало основание въз основа на развален договор за изработка с
предмет почистване на собствени на ищеца недвижими имоти, както и сумата от 700 лв., представляваща имуществени
вреди, вследствие ненадлежно изпълнение на договорни задължения по договор за
изработка с предмет почистване на собствени на ищеца недвижими имоти,
изразяващи се в ремонт на мебели, подмяна и пренареждане на ламинат и подмяна и
ремонт на тоалетна, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските по делото.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата
молбата се твърди, че на ищецът "К.и." ЕООД е собственик от 25.9.2018г. на няколко
недвижими имота, находящи се в новоизградена сграда в гр. ******, сред които:
-ателие * на етаж ** с идентификатор ******, с площ от 66.47
кв.м., състоящо се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет, склад,
коридор и тераса;
-ателие * на етаж ** с
идентификатор ******, с площ от 65.38 кв.м. по документ за собственост, а по
схема - 64.18 кв.м., състоящо се от дневна с кухненски бокс и трапезария,
спалня, баня-тоалет, склад, коридор и тераса.
-апартамент № * на ет. ** с
идентификатор ******, с площ от 76.38кв.м., състоящо се от дневна с кухненски
бокс и трапезария, спалня, баня-тоалет, два склада, перално, коридор и тераса.
От 1.9.2018г. дружеството е възложило на
"Р.Е.М." ЕООД - гр. Варна да изработи, достави и монтира обзавеждане
за кухня, спалня, коридор, килер и дрешник в ателие ** на ет. *, апартамент * на ет. **, ателие * на ет. ** и ателие * на ет. ** на обща стойност 8000 лв. Сумата е заплатена
на два пъти на 3.9.2018г. и на 29.10.2018г. На 15.10.2018г. работата е приета
от възложителя ищец "К.и." ЕООД с приемо-предавателен протокол.
В началото на месец ноември управителят на
ищеца К.Ш. се е договорил устно с управителката на ответника "Ф.6.В."
ООД - Е.Н.нейното почистващо дружество да почисти ателие * на ет. **, ателие * на ет.**, апартамент * на ет. **. Управителят Ш. е
заплатил договорената за услугата сума от 300 лв. на лице - посочено от
управителката Е.Т. с име "Д.", недвусмислено изпълняващо действия от
името на "Ф.6.В." ООД в присъствието на свидетел Й.Д.Д..
Последвало е некачествено изпълнение, лошо, с
недостатъци и с поражения върху собствеността на ищцовото дружество, а именно:
счупена била тоалетната в ателие *
на **
етаж, бил раздут ламинатът и били увредени чисто новите мебели, изработени от
"Р.Е.М." ЕООД /надуване на плоскостите и отлепяне на покритието в
следствие проникване на вода/.
Почистване е било извършено частично, но то е
било толкова лошо и с недостатъци - разлята е вода по подовете, използвани са
неподходящи течни препарати за ламинат, които са причинили увреждането на
мебелите на поръчващия, че работата е била негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение.
Веднага с констатирането на некачественото,
лошо, с недостатъци и поражения изпълнение на 21.11.2018г. управителят Ш. е уведомил
по телефона управителката Т. за това, заявил е, че разваля договора, тъй като
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поискал
си е парите за услугата /300 лв. обратно/ и са се разбрали да уточнят
допълнително размера на щетите.
Отговорът на управителката на ответното
дружество по телефона е бил, че ще върне сумата от 300 лв. и ще заплати щетите,
но плащане не последвало.
Ищецът е възложил ремонта на "Р.Е.М." ЕООД
по констативен протокол от 22.11.2018г. и анекс № * към договора за изработка, доставка и монтаж от
1.9.2018г. с "Р.Е.М." ЕООД, който е изпълнил ремонта на мебели и
пренареждане на ламинат, за което ищецът е заплатил сумата от 500 лв. по
фактура № 124 от 14.5.2019г., за което му е издаден касов бон от 10.6.2019г.
Вредите се изразяват с следното:
Увредени мебели и цена за поправка:
1.1. На ет.**, ап.* - дясна
страница на шкаф за обувки - 40лв.
1.2. На ет.**, ап.* - лява
страница и цокъл на бюро в спалня - 60лв.,
-50лв.;
- дясна страница и цокъл на ТВ шкаф във всекидневна
1.4.На ет.**, ап.* - дясна страница и цокъл на шкаф за обувки - 40лв.
50лв.
- дясна страница и цокъл на ТВ шкаф във всекидневна
--лява страница на секция във всекидневна -60лв. Обща цена за поправка: 300 лв.
2. Частично пренареждане на ламинат и подмяна на
„подпухналите" дъски с нов ламинат, при цена 8лв. за кв.м.:
2.1. В ап.* на ет.** - всекидневна
-10 кв.м.
- спалня - 5 кв.м.
2.2. В ап.* на ет.** - всекидневна
- 5 кв.м.
- спалня - 5 кв.м.
Общо: 25 кв.м. по 8 лв., равно на 200 лв. за
пренареждане и подмяна
3. В тоалетната – увреждане на моноблок, находящ се в
ап. * на ет. **, счупана е
била част от отходна тръба и част от моноблока.
Ищецът е подменил и повредената от персонала на
ответницата тоалетна, на стойност 200лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата. В същия се сочи, че
искът е допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че
между страните е сключен неформален договор за изработка – почистване на
недвижими имоти, въз основа на който в началото на месец ноември 2018 г. служители на ответното дружество извършили основно почистване в
собствените на ищеца ателиета, находящи се в сграда на адрес: гр. ******.
С управителя на
„К.И." ООД - К.Ш. били в добри приятелски отношения, като през последните
8 години г-н Ш. многократно е ползвал услугите на фирмата за почистване . В началото на ноември й се обадил по
телефона и поискал основно почистване в трите ателиета. Още същият ден четирима
служители на ответника отишли на адреса, получили ключовете за ателиетата от
г-н Ш. и започнали да работят. Извършили основно почистване на обектите -
прозорци, дограма, мебели, стени, подове, санитарни помещения и тераси. При
приемането на почистените обекти, както и при тяхното предаване след
приключване на възложената работа, приемо-предавателен протокол не е изготвян.
Почистените обекти не са приети от възложителя лично в присъствието на
представител на изпълнителя. Г-н Ш. дошъл да си вземе ключовете за ателиета от
офиса на дружеството-ответник 2-3 дни след като почистването било извършено.
Той се обадил, за да уведоми, че е установил наличието на щети в почистените
обекти, чак на 21.11.2018 г. -т.е. повече от 2 седмици по-късно. Не е ясно
ползвани ли са тези помещения в периода от почистването им до датата 21.11.2018
г.
Още преди 2-3
години при оглед на трите ателиета пак във връзка с тяхното почистване,
ответната страна установила, че ламинираният паркет в едно от ателиета бил с
твърде широка фуга, а отворът на моноблока в тоалетната на едното от двете
ателиета, находящи се на ** етаж, било с
дебел пласт от наслоен варовик. Тогава, г-н Ш. казал, че възнамерява да смени
този моноблок с нов, защото ателието не се е ползвало от години и престоялата в
него вода е довела до натрупване на варовик. Предполага, че счупването, което
се вижда на приложената снимка, се е получило при демонтажа му, тъй като
практически е невъзможно това да се случи при почистване.
Оспорва, че
увреждането на мебелите, както и че раздутият ламинат, са в резултат на
почистването, доколкото ответникът
работи със скъпа професионална техника и ползва само качествени
почистващи препарати. Практически е невъзможно ламиниран паркет да се раздуе в
резултат на почистването, което се извършва по следния начин - първо подовата
настилка се измива с бърсалка, напоена в почистващ препарат, след което
измитият под се минава с праховодосмукачка - т.е. дори по пода да е останала
течност след измиването, то водосмукачката я обира изцяло.
Същото се
отнася и до мебелите - видно от приложените снимки налице е леко разлепване на
кантовете на шкафовете, което също няма как да се получи в резултат на
почистването. Твърди, че дефектите са в
резултат на монтажа или на някакво въздействие върху тях преди или след
почистването. Твърди още, че е било възможно ремонт на мебелите да се извърши
само чрез смяна на кантовете, а не на цели плоскости, но ищецът е предпочел
по-скъп ремонт без да е налице необходимост от това.
Счита, че Анекс
№1 и констативният протокол от 22.11.2018 г. са изготвени впоследствие и
специално за целите на настоящото производство.
Счита, че
съгласно разпоредбата на чл. 246 ЗЗД „Поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се
касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако
изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата
се счита приета." Всички претендирани от ищеца вреди имат качество на явни
недостатъци и счита, че след като г-н К.Ш. не е изпълнил задължението си лично
или чрез свой пълномощник да приеме извършената съгласно договора работа и в
момента на приемането да направи всички свои възражения относно качеството й,
то правото му да направи това в по-късен момент е преклудирано /в този смисъл е
и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 1100/04.07.2003 г. по
гр.д. №1876/2002 г., V г.о. на ВКС, Решение № 1661/06.12.1999 г. по гр. д.
972/99 г., V г.о. на ВКС, Решение №231/13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г.,
Решение № 121 от 27.09.2013 г. по т.д.№ 621/2012 г. I т.о на ВКС/, а работата
се счита за приета без възражения, поради което искът се явява неоснователен.
По отношение на
искането за връщане на платената цена на предоставената услуга в размер на
300.00 лв., счита че искането е неоснователно. Възложената от ищеца работа е
извършена и приета без забележки. Договорът между страните е породил действие,
възложената работа е изпълнена и приета и съгласно чл. 266 ЗЗД поръчващият
дължи заплащането на приетата работа.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли
за уважаването им, а за ответника не се явява представител и не представя
становище по съществото на спора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, за
връщане на даденото по развален договор за изработка с предмет почистване на
недвижими имоти, както и иск по чл. 82 от ЗЗД за заплащане на вредите
/претърпени щети/ от некачественото изпълнение на договора.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е сключен валиден договор, по който е налице пълно неизпълнение,
че договорът е развален поради неизпълнението му, размера на подлежащото на
връщане по разваления договор, вида и размера на вредите и
причинно-следствената връзка между вредите и неизпълнението на договора. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил
договора качествено.
Не се спори между страните, че в началото на месец
ноември е сключен между страните неформален договор за изработка с предмет
почистване на недвижими имоти, собственост на ищеца, от ответника. Не се спори
и че е заплатена от ответника в полза на ищеца цената по договора в размер на
300лв. за почистването на трите обекта - ателие
* на етаж **;
ателие * на етаж ** и
апартамент № * на ет. ** в гр.
******.
Спорен по делото факт е дали почистването е извършено качествено
от ответника и дали от същото са произтекли вреди за ищцовото дружество –
раздуване на ламиниран паркет, вреди /от влага/ по мебелите, счупване на
моноблок.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Й.Д.Ш.а: съпруга на управителя на „К.и.“ ЕООД,
Д.Ж.Г.: без дела и родство със страните и Д.Н.Д.: технически организатор на
„Ф.***“.
Съдът намира, че не следва да кредитира свидетелските
показания на св. Й.Д.Ш.а, не защото е съпруга на управителя на ищеца, а защото
нейните показания се намират в противоречие със самите твърдения на ищеца в
исковата молба. Твърденията на ищеца са, че ремонтът е извършен в началото на
ноември, а управителят на ищеца е
установил вреди и веднага е уведомил управителката на ответника на 21.11.2018
г. и тогава по телефона е развалил договора, като си е поискал парите за
услугата. Показанията на свидетелката на ищеца не установяват твърденията на
ищеца, а установяват различни факти, които никой в процеса не е твърдял - че
управителят Ш. е развалил договора в момента на изпълнението, като е изгонил
работниците на ответника и изпълнението е останало недовършено. Отделно от това
нейните показания са вътрешно противоречиви – от една страна сочи, че като са
отишли със съпруга си са заварили в момента на почистването мокри петна по
пода, като както ламината, така и мебелите са били вече повредени – ламината
„неравен и на вълни“, а крачетата на мебелите „шупнали и отлепени“. За да
възникнат вредите от твърдяното от ищеца намокряне обаче следва да е минало
технологично време от момента на намокрянето до момента на проявата на вредата,
доколкото раздуването на паркета и разлепянето на мебелите не може да стане
моментално.
Съдът кредитира показанията на св. Д.Ж.Г., като трето
незаинтересовано от изхода на делото лице. Същият е представител на фирма,
неучастваща в процесното правоотношение. От показанията на същия се установява,
че той е монтирал мебелите в процесните апартаменти, малко преди почистването,
като мебелите са монтирани без забележки. Установява се още, че след
почистването е била проведена среща, на която е направен и оглед на
апартаментите. На срещата присъствали свидетелят, г-н Ш., собственичката на
почистващата фирма и още един неин представител. Установеното при огледа било
записано от двете страни. Установило се, че има доста вреди по мебелите и
ламинирания паркет. Позицията на управителката била, че ще ги плати всичките
вреди. Впоследствие се извършил ремонт на щетите с фирмата на свидетеля. Само с
кантове не можело да бъде поправено, сменяли цели плоскости.
Показанията на този свидетел се намират в съответствие
с приетите по делото писмени доказателства. Съгласно Договор за изработка от
01.09.2018г., сключен между "К.И." ЕООД като възложител и
"Р.Е.М." ЕООД като изпълнител, изпълнителят се е задължил да
изработи, достави и монтира мебели в обекти на възложителя, вкл. ателие * на етаж **;
ателие * на етаж ** и
апартамент № * на ет. ** в гр. ******.
От представения по делото приемо–предавателен протокол
от 15.10.2018г. съставен между "К.И." ЕООД като възложител и
"Р.Е.М." ЕООД се установява, че поръчката по договор за изработка и
монтаж от 01.09.2018г. е изпълнена и приета без забележки.
На 22.11.2018г. е съставен констативен протокол,
подписан от представителите на "К.И." ЕООД и "Р.Е.М." ЕООД
– К.Ш. и Д.Г., в който са отразени вредите по доставените мебели и ламинирания
паркет по вид:
На ет.**, ап.* - страница на шкаф за обувки
На ет.**, ап.* - страница и цокъл на бюро в спалня, страница и цокъл
на ТВ шкаф във всекидневна
На ет.**, ап.* - страница и цокъл на шкаф за обувки, страница и
цокъл на ТВ шкаф във всекидневна, страница на секция във всекидневна
Частично пренареждане на ламинат и подмяна на
„подпухналите" дъски с нов ламинат.
На същата дата 22.11.2018г. е сключен и Анекс към договора
за изработка, доставка и монтаж от 01.09.2018г., в който изпълнителят се
задължава за извърши ремонт на поръчката от
01.09.2018г. и частично пренареждане на ламинат, съгласно протокол от
22.11.2018г., като цената е определена на 500лв. Издадена е фактура за сумата
от 500лв. и цената и заплатена, видно от приложения касов бон.
От неоспорената кореспонденция между страните чрез
Вайбър се установява също съгласието на управителя на ответника
"Ф.6.В." ООД, а именно Е.Т. Н., да заплати вредите по мебелите и
ламинирания паркет /на обща стойност 558лв., съгласно калкулацията в
електронната кореспонденция/.
Свидетелските показания на св. Д.Н.Д. съдът цени при
съобразяване с факта, че същият е служител на ответника и с оглед на това
заинтересован от изхода на делото. Съдът намира, че неговите показания следва
да бъдат кредитирани доколкото същите се потвърждават от другите събрани по
делото доказателства – показанията на св. Д.Ж.Г. и писмените доказателства,
т.е. в частта, с която същият потвърждава за проведената среща оглед и
установяването на вреди при посочената среща – „отидохме на място, показаха ни
някакви шкафчета, които бяха раздути. А за ламината му казах, че може да стане
проблем…/тъй като имало големи фуги между дъските/… в коридора имаше лекичко
раздуто по мебелите“. В посочената част показанията на свидетеля са за факти. В
частта, в която същият заявява, че вредите не
биха могли да са от почистването, защото те не мокрят много и изсмукват
намокреното, показанията не са за факти, а представляват съждения на свидетеля,
поради което не могат да се ценят като доказателства.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55 ал. 1
пр. 3 от ЗЗД следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдяното от ищеца пълно неизпълнение на договора /че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение/ и валидно извършеното
разваляне на договора. В конкретния случай ищецът твърди, че почистването е било извършено, в следствие на което
са възникнали вреди. Оттук извежда
твърдението за пълно неизпълнение на договора, като сочи, че възникването на
вредите може да се тълкува като пълно неизпълнение на договора. Още от
твърденията на ищеца може да се направи извод за допустимост /с оглед
твърдението за пълно неизпълнение на договора/, но изначалната неоснователност
на предявения иск. Доколкото са налице твърдения, че почистването е осъществено
/т.е. че е почистено/, то не може да е налице пълно неизпълнение на договора за
изработка, доколкото е постигнат уговорения правен резултат /почистено е/. Не
се твърди от ищеца, че обектите са останали мръсни и непочистени, което
твърдение може да обоснове извода, че е налице пълно неизпълнение на договора.
Твърденията за наличие на вреди могат да обосноват единствено отговорност по
чл. 82 от ЗЗД, която отговорност е ангажирана от ищеца /по втория иск/. Едни и
същи твърдения обаче не могат да обосноват двойна отговорност на ищеца – веднъж
чрез връщане на даденото по договора и втори път чрез обезщетение за вредите.
Доколкото няма спор, че почистването е осъществено /завършено напълно, съгласно
твърденията в исковата молба/ и няма твърдения, че е останало мръсно, то не е
налице твърдяното пълно неизпълнение на договора. Оттук не следва да бъде
обсъждана втората предпоставка – развалянето на договора, доколкото той може да
бъде развален само при неизпълнение на
главното задължение по договора /в случая задължението да бъде извършено
почистване на обектите/, каквото в случая липсва. Поради изложеното до тук
следва, че искът за сумата от 300 лв., представляваща връщане на даденото на
отпаднало основание въз основа на развален договор за изработка с предмет
почистване на собствени на ищеца недвижими имоти следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска по чл. 82 от ЗЗД за заплащане на вредите от
некачественото изпълнение на договора:
Съдът намира, че по делото се доказва настъпването на
следните вреди, твърдени от ищеца: раздуване на ламиниран паркет, вреди по
мебелите в почистваните обекти. Наличието на вредите след извършеното
почистване, както и причинно-следствената връзка между вредите и почистването
се установяват от събраните писмени доказателства /констативен протокол,
неоспорен от ответника/, от свидетелските показания на св. Г. и св. Д., и от
признанието на управителя на "Ф.6.В." ООД Е.Т. Н., за което са налице
както писмени доказателства /електронни съобщения/, така и свидетелски
показания на св. Г.. Признавайки извънсъдебно дължимостта на вземането за
конкретните вреди ответната страна се е съгласила както с наличието им, така и
с връзката им с извършеното почистване.
Съдът намира обаче, че не се доказват вредите в размер
на 200лв. - счупване на моноблок от страна на изпълнителя при извършване на
почистването. На първо място ищецът не установява състоянието на моноблока към
момента на изпълнението на договора - извършването на почистването. От св.
показания на св. Й. се установява, че към момента на закупуване на апартамента
на терасата е имало оставен моноблок, който не е бил нов, а разопакован и
оставен на терасата да събира дъждовна вода. Едва след установяване на
останалите вреди /не е посочено кога/, при опит да бъде преместен моноблока,
изпаднало едно парче от него. Предполага
/“явно“/, че при местене на моноблока, за да бъде почистена терасата, е бил
счупен същия. Вредата по моноблока била открита „по-късно“. Както беше посочено
по-горе показанията на посочения свидетел са дискредитирани с оглед
несъответствието им с твърденията на самия ищец /и с останалия доказателствен
материал/. Отделно от това не са налице никакви други доказателства за
съществуването на посочената вреда към момента на проведената среща между
страните и трето за делото лице за установяване на вредите /липсва такава вреда
в констативния протокол/. Св. Г. също не сочи, че е била налице вреда по
моноблока. Сочи само, че е бил местен, но не сочи кога, нито от кого. Не е
налице и признание на управителя на ответника за дължимост на сочената вреда. И
на последно място липсва доказване на размера на евентуалната вреда, доколкото
не е ясно нито кога, нито от кого е закупен моноблока, и най-вече в какво
състояние е бил към момента на изпълнението на договора, за да може да бъде
направен извод за неговата стойност като движима вещ втора употреба, каквато
все още е представлявал, доколкото не е бил монтиран.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че искът по
чл. 82 от ЗЗД следва да бъде частично уважен за сумата от 500лв. и частично
отхвърлен за сумата от 200лв.
Предвид изхода на делото и на ищеца и на ответника се
следват разноските по делото, съразмерно на уважената/отхвърлената част от
исковете /по1/2/. В този случай ответникът дължи на ищеца сумата от 200лв., а
ищецът на ответника сумата от 150 лв., съгласно списъците на разноските и
доказателствата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"Ф.6.В." ООД ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:***, представлявано Е.Т.Н.и С.А.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА "К.И." ЕООД ЕИК
*****, седалище и адрес на управление:***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща имуществени вреди,
вследствие ненадлежно изпълнение на договорни задължения по договор за
изработка с предмет почистване на собствени на ищеца недвижими имоти от 11.2018г., изразяващи се в ремонт на мебели и
подмяна и пренареждане на ламинат, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба – 08.07.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, на
основание чл. 82 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на "К.И." ЕООД
ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, против "Ф.6.В."
ООД ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, представлявано Е.Т.Н.и
С.А.Д., за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от: 300 лв. /триста лева/, представляваща
връщане на дадено на отпаднало основание въз основа на развален договор за
изработка с предмет почистване на собствени на ищеца недвижими имоти от
11.2018г., както и сумата от 200 лв.
/двеста лева/, представляваща имуществени вреди, вследствие ненадлежно
изпълнение на договорни задължения по договор за изработка с предмет почистване
на собствени на ищеца недвижими имоти от
11.2018г., изразяващи се в счупена тоалетна чиния, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 08.07.2019г. до окончателното изплащане
на задълженията, на основание 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 82 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Ф.6.В." ООД ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
представлявано Е.Т.Н.и С.А.Д., ДА
ЗАПЛАТИ НА "К.И." ЕООД ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, сумата от 200 лв.
/двеста лева/, разноските по делото, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА"К.И." ЕООД ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ НА "Ф.6.В." ООД ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, представлявано Е.Т.Н.и С.А.Д., сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, разноските по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Решението да се
връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: