Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
23.12.2021 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
24.11.2021
|
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В
закрито заседание
и следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали
|
|
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
130 |
по описа за |
2021 |
година |
||||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава
Дванадесета от АПК/чл.208 и следв./.
Образувано е по касационна жалба от Ю.Д., с адрес ***,
подадена чрез пълномощник – адв.Н.П. от АК-***, със
съдебен адрес ***, против Решение №260151 от 02.08.2021 год., постановено по АНД №350/2021 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е
потвърдено наказателно постановление №43-0000164 от 04.03.2021 год., издадено
от директора на РД „Автомобилна администрация” – град Стара Загора.
Касаторът сочи в жалбата, че с обжалвания акт, първостепенният
съд намерил, че описаната в АУАН и наказателно постановление фактология отговаря на съдържанието на материалноправната
норма и оправдава ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Заявява, че не е съгласен със съдебните аргументи
и излага доводи за това. Твърди, че приложението на материалния закон, както от
административно-наказаващият орган, така и от
съдебния състав, не съвпада с претенциите на законодателя, т.к. приложимата
материя е тълкувана разширително, а вменено нарушение
е извън фактическия състав на правната норма. Сочи, че според чл.40, ал.3, изр.2/второ/
от Наредба №11 от 31,10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, нарушение във връзка с ползване ще има, само ако разрешителното за
обслужване на определена автобусна линия е преотстъпено на друг, ако схемата за
маршрута, разписанието и графикът за работа на екипажите и тарифата по линията
не са прикрепени към него, както и в случаите на разкомплектоване и поради това,
неспазването на разписанието е извън фактическия състав и не може да бъде вменено
като нарушение. В жалбата се сочи също, че е прието, че по време на проверката
жалбоподателят притежавал разрешително, но това заключение не кореспондира със
събраните в производството доказателства, доколкото адресат на същото е
търговското дружество - превозвач. В тази връзка, касаторът
не споделя и извода, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност не на юридическото лице, а на физическия изпълнител на превозната
услуга в лицето на водача на ППС и че обратната възможност е вменена, като
недоказана, от жалбоподателя, с аргумент, че не са ангажирани доказателства, че
работодателят не е създал организация, гарантираща спазването на маршрутното
разписание, като счита, че неправилно в негова тежест е вменено задължението да
доказва подобни хипотези. Сочи, че административно-наказващият орган е длъжен
при реализиране на предоставената му власт, да изложи подробни мотиви „за” и
„против” по всяко решение, особено в случай като този, в който дава приоритет
за ангажиране отговорността на по-слабия в трудово-правното отношение. В допълнение, счита че липсват аргументи относно
наложените рестрикции и пандемична обстановка в
съседна Република Турция, точно в периода на претендираното
нарушение. При тези обстоятелства, с жалбата отправя молба, постановеното
решение да бъде отменено изцяло, ведно с атакуваното наказателно постановление.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Ю.Д., с адрес ***, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата – началникът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” - град Стара Загора, редовно призован, не
се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставено в
сила обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, с което е било потвърдено процесното НП, издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация” – Стара Загора. Сочи, че касаторът
излага същите доводи, които са били развити и пред първата инстанция, като в
обжалваното решение същите са намерили своя отговор въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства. Счита, че безспорно е било установено, че касаторът, като водач на редовна автобусна линия, не е
спазил маршрутното разписание по тази автобусна линия, както и че съставеният
АУАН, както и издаденото НП, съдържат всички елементи, въз основа на които може
да направим извод, че са издадени след като са съобразени със ЗАНН и това е
отчетено в първоинстанционното решение, а освен това
са налице доказателства за извършеното нарушение – времето, мястото и неговия
автор, и в този смисъл правилно първоинстанционният
съд е потвърдил процесното наказателно постановление.
По тези съображения, предлага съда да оставите в сила обжалваното решение.
Административен съд – Кърджали, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на
касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
Релевираното от касатора касационно
основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №260152 от 02.08.2021 год., постановено по АНД №350/2021 год., Районен съд - Кърджали е потвърдил наказателно
постановление №43-0000164 от 04.03.2021 год., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация” – град Стара Загора, с което, на основание чл.99, предл.3 от ЗАвтП, на Ю.Д., с адрес ***, с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000.00/две хиляди/
лева, за извършено нарушение на чл.40, ал.3, предл.ІІ/второ/
от Наредба №11 от 31.10.2002 год., издадена от министъра на транспорта и
съобщенията.
За да постанови оспорения в настоящото производство
съдебен акт, Районен съд – Кърджали е приел за установено от фактическа страна,
че на 21.01.2021 год., около 13: 20 часа, в ***, на ***, свидетелите С. И. и М.
М., и двамата *** в РД „Автомобилна администрация” - Стара Загора, извършили
проверка на автобус „Мерцедес”, от категория МЗ, с рег.№***, оборудван с
дигитален тахограф, извършващ международен превоз на
пътници по международна автобусна линия: ***, видно от списък на пътниците №***
и разрешително №***. При извършената проверка се установило, че водачът Ю.Д.
неправилно ползва даденото разрешително, като не спазва маршрутното разписание,
като при утвърдено маршрутното разписание с час на пристигане в 15:00 часа в град Кърджали, същият пристига в 13:20
часа на 21.01.2021 год., видно от разпечатка за деня от дигиталния тахограф. С оглед констатираното, на касатора
в настоящото производство Д. бил съставен на същата дата – 21.01.2021 год., от
св.С. И., в присъствие на св.М., Акт за установяване на административно
нарушение серия А-2020 №284304, за деяние, квалифицирано като нарушение по чл.99 предл.3 от ЗАвП, във вр. с чл.40,
ал.3, изр.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС. Актът бил съставен в
присъствие на нарушителя, който го е подписал без възражения. При издаване на
наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение и е наложил на касатора Д.
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лева, по чл.99, предл.3/трето/ от Закона за автомобилните превози за
нарушение по чл.40, ал.3, изр.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС.
Изложената фактическа обстановка районният съд е установил
от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели И. и М., чиито показания съдът е кредитирал
относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно безпротиворечиви и логически
последователни, като е посочил, че същите се основават на преки и
непосредствени впечатления досежно изнесените факти,
поради което съдът ги е възприел като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и след
преценка на събраните доказателства, първоинстанционният
съд е намерил жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е приел, че следва да бъде разгледана по същество.
Районният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията/обн., ДВ, бр.108 от 19.11.2002 год./, в редакцията й към
датата на твърдяното нарушение, разрешителните за обслужване на определената
автобусна линия са лични и не се преотстъпват, като неразделна част от
разрешителното са схемата на маршрута, разписанието, графикът за работа на
екипажите и тарифата за превоз по линията, които са прикрепени към него и не се
допуска разкомплектуване, а в случаите на разкомплектуване, разрешителното се обявява за невалидно,
за което се уведомяват компетентните органи. Съдът е посочил също, че според чл.99 от
Закона за автомобилните превози, който наруши реда за заявяване,
предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на
пътници и товари, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 2000 лева.
Съдът е приел за безспорно установено от свидетелските показания, че по време
на проверката жалбоподателят е притежавал разрешително, според което следва да
пристигне в град Кърджали в 15:00 часа, а той е пристигнал в 13:20 часа и че
тези установени факти, описани като нарушение, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, отговарят на
посочения за нарушен чл.40 ал.3 изр.2 от Наредба №11 от 2002 год. на МТС, както
и че тази фактология
конкретизира действие от страна на нарушителя, което отговаря на материалната
норма. Съдът е приел също, че установените факти съвпадат и с фактическия
състав на санкционната норма на чл.99 от Закона за автомобилните превози,
поради което следва да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административна санкция, е обявено от закона за наказуемо.
Районният съд е отбелязъл,
че наведените доводи от пълномощника на жалбоподателя, а именно - че субект на
отговорността за неспазване на маршрутното разписание е единствено титулярът на разрешението за превоз, т.е.
дружеството-превозвач, а не непосредствения водач на автобуса, би могло да бъде
основателно ако със специалната приложима административнонаказателна
норма бе предвидено единствено налагане на имуществена санкция на ЮЛ –
превозвач, какъвто този случай не представлява. В тази връзка е посочил, че в
разпоредбата на чл.99 от ЗАвтП е
предвидена както имуществена санкция за ЮЛ, така и глоба за физически лица –
водачи на автобусите, които извършват нарушение във връзка с ползването на
разрешението и формулирано по различен начин – че отговорността на
дружеството-превозвач може да се ангажира в случай, че то не е създало организация,
гарантираща спазването на маршрутното разписание. Съдът е приел, че в този
случай такива данни и твърдения липсват и единствено поведението на физическия
водач на автобуса е причина за неспазване на утвърденото маршрутно разписание с
час на пристигане 15:00 часа в град Кърджали, поради което ангажирането на
неговата отговорност с налагане на глоба е принципно съответно на приложимия
материален закон. Съдът е отбелязъл също, че
задължение за спазване на възложените автобусни линии и разписания в съответствие
с изискванията на ЗАвтП, ЗДвП, подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях и постигнатите договорености с възложителя, е възведено в нормата
на чл.19, ал.2 от ЗАвтП, но че то е предвидено за превозвачите, а не за
служителите в тях, какъвто се явява жалбоподателят.
Така, предвид изложените мотиви, Кърджалийският районен
съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова, с решението по делото го е потвърдил изцяло.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, настоящият
състав на Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в
касационната жалба, подадена от пълномощника на касатора
Ю.Д., са неоснователни,
съответно, твърдяните в нея отменителни
основания не са налице. В тази връзка, като е приел в обжалваното решение, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички изискуеми се
реквизити и че нарушението е безспорно установено от обективна страна, районният съд е приложил правилно
материалния закон. При правилно установената и приета фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обоснован и правилен
краен правен извод, като е приел, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова го е потвърдил с обжалваното решение. При извършената касационна проверка на обжалваното
решение настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че същото е
постановено при правилна преценка на събраните и приобщени по делото
доказателства и при правилно приложение на закона, като не са налице основания
за отмяната му и съответно - за отмяна и на атакуваното наказателно
постановление.
Настоящият касационен състав намира за
неоснователни въведените в касационната жалба доводи и аргументи, предвид
следното:
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд
относно съставомерност на извършеното деяние, както и относно авторството на нарушението. Действително, цитираната от АНО разпоредба на чл.99, предл.3/трето/ от ЗАвП предвижда административно наказание за лице, което
наруши реда за ползване на
предоставено разрешително за извършване на
превоз на пътници и товари, като същевременно, чл.40,
ал.3, изр.2/второ/ от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на
МТС сочи, че неразделна част от разрешителното са схемата на
маршрута, разписанието, графикът за работа
на екипажите и тарифата за превоз
по линията, които са прикрепени
към него. Следователно, с неспазването на утвърденото разписание, в т.ч. и на часовете за пристигане до
съответната кврайна точка от маршрута, за който е предоставено разрешително за извършване на
превоз на пътници, задълженото лице нарушава реда
за ползване на предоставеното разрешително за извършване на превоз
на пътници и товари, като по
този начин осъществява състав на административно нарушение по чл.99, предл.3/трето/ от ЗАвП. Предвид това,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените
в жалбата до касационната инстанция възражения в тази
насока.
Следва да се посочи, че съставът
на чл.99 от ЗАвП е самостоятелен
и завършен и съдържа хипотеза, диспозиция и санкция и деянието, за което е наложена
на касатора административна санкция - глоба,
е обявено от закона за наказуемо
именно на това основание. Възражението на касатора, изложено в жалбата, че субект на отговорността
за неспазване на маршрутното разписание следва да е единствено
титулярът на разрешението за превоз, т.е. дружеството
- превозвач, а не непосредственият водач на автобуса, като физически
изпълнител на превозната услуга, също не е основателно, както правилно е приел и
решаващият състав на Районен съд – Кърджали. В случая следва да
се има предвид
и че със специалната приложима административнонаказателна норма
е предвидено не само и единствено налагане на имуществена
санкция на юридическо лице – превозвач, но е предвидена и глоба за физически лица
– водачите на автобусите, които извършват нарушение във връзка с ползването
на разрешението. Отговорността на дружеството – превозвач, както правилнто е отбелязъл районния
съд, би могла да бъде ангажирана
в случаите, когато се установи, че
превозвачът не е създал организация, гарантираща спазването на маршрутното разписание, но в процесния случай няма нито
данни, нито пък твърдения в тази насока, а се установява,
че единствено поведението на водача на автобуса
е причина за неспазване на крайния час на
пристигане на превоза, поради което и ангажирането на неговата административно-наказателна отговорност с налагане на глоба,
е съответно на приложимия материален закон. В тази връзка, според настоящия касационен състав, събраните в хода на производството гласни доказателства, както и писмените такива, установяват по несъмнен начин,
че лицето е извършило деянието, за което е
санкционирано.
Следва да отбележи, че наложеният
размер на административното наказание „глоаба”, а
именно – 2000 лева, е единствено възможния, предвиден в санкционната норма на
чл.99 от ЗАвП размер на това наказание, тъй като в същата не е предвиден минимум и максимум на
санкцията и не е предоставена възможност на административнонаказващия
орган за преценка при определяне размера на наказанието, като съдът намира, че
наложено в този размер, наказанието е в съответствие с
обществената опасност на деянието и дееца.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата на Ю.Д., с адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.Н.П. от АК-***, за недоказана и неоснователна, а решението на Кърджалийския районен съд намира за законосъобразно и правилно, като постановено при правилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставен в сила.
Деловодни разноски не са претендирани от ответника по жалбата, а такива реално не са и сторени от него, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.IV/четвърто/ от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260151 от 02.08.2021 год., постановено по АНД №350/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.