№ 20
гр. Кърджали , 24.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело №
20205140100869 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от М. И. И. от гр.Кърджали срещу Б.
И. А. от гр.Кърджали отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК
за недвижим имот – едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****** по КККР на
гр.Кърджали, със застроена площ 87 кв.м., състояща се от два коридора, четири стаи,
кухня, баня/тоалетна и два склада, построена в общински поземлен имот с
идентификатор ***** по КККР на гр.Кърджали, при твърдения, че сградата е
построена от наследодателя на ищеца и на ответника, които са братя, и за същата
ответникът през 2018г. се снабдил еднолично с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение, в който бил вписан не
действителният адрес на сградата-гр.Кърджали, *****, а адрес, на който същата не се
намирала гр.Кърджали, *****, и която сграда ответникът не е ползвал, в т.ч. в
предвидения от закона давностен срок, и която се ползвала само от ищеца, който
заплащал дължимите данъци и такси за имота, като имотът бил деклариран на баща му,
а впоследствие на наследниците му, след което отново данъците и таксите се плащали
от ищеца, както и сметките за ток и вода, до 2019г., когато ответникът прехвърлил
партидите на свое име. В съдебно заседание ищецът допълва твърденията си, като
сочи, че първоначално през 1969-70г., в свободен парцел, без отстъпено право на
строеж, е построена сграда от четири стаи с осигурени средства и материали от
родителите му, които когато брат му /ответникът/ трябвало да се жени, построили още
две стаи за него, за които две стаи не претендира, като баща му станал собственик на
сградата по давностно владение, на което приживе не се е позовал и своето владение
ищецът основава както на владението на родителите му, така и на продълженото от
него владение на сградата. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание лично
и с адвокат пълномощник поддържа иска.
Ответникът Б. И. А. с отговора на исковата молба оспорва иска, при
1
възражение, че постройката, в която живеел баща му със семейството си - съпруга и
осем деца /двама сина-ищеца и ответника, и шест дъщери/, е съборена в края на
седемдесетте години, и на нейно място ответникът със собствени средства и с помощта
на баща си и приятели построил нова, владението на която никой не бил смущавал – в
нея до смъртта си живеели родителите му, шестте му сестри се омъжили и се изнесли
от къщата, и лично той, след смъртта на майка си, изгонил ищеца, и за имота се грижил
само той като пристроил допълнителни постройки към сградата, поради което през
2018г. се снабдил с нотариален акт. Преди няколко години ищецът се завърнал от
чужбина, самонастанил се в къщата и претендирал, че тя е не само на ответника, а и на
баща му, респ., че има наследствен дял от нея, като ответникът не успял да го
отстрани. Ответникът твърди, че родителите му никога не са има нотариален акт за
къщата и от построяването й и досега той и семейството му живеят в къщата, владеят я
като своя и никой не е имал претенции към собствеността им, но в края на 2018г.
ищецът декларирал къщата на името на родителите им, а впоследствие на техните
наследници като такава с РЗП 45 кв.м.В съдебно заседание ответникът лично и с
адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска и претендира разноски по
делото.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори, че ищецът и ответникът са братя и произхождат от едни и същи
родители, и в сграда на адрес гр.Кърджали, *****, е живяло семейството на страните-
те самите, заедно с родителите им и сестрите им, последните напуснали имота след
като се омъжили.Установява се, че докато родителите на страните са били живи, баща
им до 18.01.2010г., а майка им починала преди него, както ищецът, така и ответникът
са живеели на посочения адрес, като след смъртта на майка им, ответникът изгонил
ищеца, който след около седем-десет години пребиваване в чужбина, се завърнал в
къщата, претендирайки, че тя е и негова.
Първоначално в мястото имало стара къща, в която живеели всички, която била
съборена и на нейно място през 70-те години се изградила нова от ответника и
родителите на страните, като когато ответникът се оженил/или бил в казармата били
построени още две стаи, които ползвал ответникът.Докато ищецът живеел в къщата,
ползвал една стая.След смъртта на майката на страните, ответникът изгонил ищеца от
къщата.Ищецът бил между 7-10 години в чужбина и не си дошъл за погребението
нито на майка им, нито на баща им.Приживе за родителите на страните се грижили
ответникът и неговото семейство.Всеки от родителите на страните, приживе и
поотделно заявили, че къщата остава за сина им Б. и неговото семейство, за което
сестрите на страните също дали съгласието си по време, когато ищецът бил в чужбина.
2
Преди пет години ищецът се завърнал и отново заживял в къщата и я декларирал на
името на всички наследници на родителите си.
На 08.01.2018г. ответникът бил снабден с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давностно владение на нотариус с N 020 по РНК, за полумасивна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор ******, със застроена площ от 87 кв.м.,
построена в общински поземлен имот с идентификатор *****, като твърдението на
ищеца, че сградата е построена без отстъпено право на строеж не е оспорено по делото
и следва от събраните по делото доказателства.Твърдението на ищеца, че в
нотариалния акт на ответника е вписан неверен адрес-гр.Кърджали, *****, е
установено от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, че
сградата се намира на *****, изградена е в общински имот и страните спорят именно за
нея.При издаването на нотариален акт за сградата са представени удостоверения, че за
сградата няма съставен акт за общинска и държавна собственост.
Според т.1 от ТР N 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк.д. N 8/2012г., ОСГТК на ВКС,
в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да
докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на
ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, при недоказване на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.
Измежду общите предпоставки за допустимост на отрицателния установителен
иск са наличие на правен спор относно едно и също или конкуриращи се права;
решението за отричане на претендираното от ответника право, ще има
правопредпазващо действие относно субективното право на ищеца, както и наличие
на правен интерес
Правен интерес, обоснован с твърдение за владение, ще е налице, ако
владението е годно да произведе правни последици, като в случая не е налице както
извън настоящия процес, така и в същия, отричане правата на общината върху земята,
в която се намира процесната сграда, когато ищецът би могъл да придобие собственост
по давност на земята и/или на сградата.
С влизане в сила на изменението на чл. 6 от ЗС/ДВ, бр.77/1991г./,
собствеността на държавата и на общините е публична и частна.
Общите правила за давността като придобивно основание, установено в чл.68,
чл.69 и чл.79 ЗС, следва да се съобразят при ограничението за придобиването на вещни
права на общината, предвид разпоредбите на чл.86 ЗС и §1 на ЗИД ЗС /ДВ бр.105/2006
3
г. с последващите изменения/, които съдържат пречки за настъпване на последиците на
придобивната давност по отношение на имоти-частна държавна или общинска
собственост. С влизане в сила на изменението на чл. 6 от ЗС/ДВ, бр.77/1991г./, според
което „собствеността на държавата и на общините е публична и частна”, От
първоначалната редакция от 1951г., когато влиза в сила ЗС и до изменението през
1996г., нормата на чл.86 от същия закон съдържа пълна забрана за придобиване по
давност на имоти държавна собственост, в т.ч. и към момента на построяването през
70-те години на сградата, за която спорят страните. Със застрояването на такъв имот,
строителят е упражнил държавното право на строеж, и за него е приложим чл.85 от ЗС,
предвиждащ, че разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим
имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв
имот. Следователно забраната за изтичане на полезна давност се е разпростирала и
върху правото на строеж в държавния имот и върху създадената вследствие на
упражняването му постройка, до 01.06.1996 г., когато чл.86 от ЗС е изменен с ДВ бр.
33 от посочената по- горе дата, в смисъл, че рестрикцията на закона отпада за имотите,
представляващи частна държавна и общинска собственост, а давността остава
изключена като придобивен способ/ спряна/ само за вещите, които са публична
държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска
собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от 1996г.,
дългият давностен срок на недобросъвестното владение започва да тече от 01.06.1996 г.
и би следвало да изтече на 01.06.2006г., но ден преди това - на 31.05.06г., течението на
срока е спряно с § 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, удължен с последващите
изменения на правната норма до 31.12.2022 г. В този смисъл е и постановеното в
мотивите на Тълкувателно решение N 3 от 14.02.2018 г. на ВКС по т. д. N 3/2017 г.,
ОСГК.
Следователно вещно право върху имот публична собственост не може да се
придобие въобще, а върху частна общинска собственост не може да се придобие чрез
десетгодишно давностно владение от физическо или юридическо лице до настоящия
момент, тъй като течението на срока е спряно по силата на императивна правна норма,
която пречи то да бъде завършено.
При недоказване на фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му
интерес, в случай че този интерес се обосновава с позоваване на фактическо състояние
или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника,
производството по делото подлежи на прекратяване.
Ищецът не установява, че е титуляр на защитаваното чрез иска право, респ.
фактическо състояние, а именно, че общият на страните наследодател е построил
процесната сграда, в т.ч. родителите му са построили процесната сграда, и
4
наследодателят е станал неин собственик, съотв. ищецът като негов наследник е
собственик изцяло /или в идеална част на сградата/ на основание давностно владение, в
т.ч. продължаване на давностното владение на наследодателя и/или само ищецът я
владял, в частност с оглед обясненията на ищеца в съдебно заседание е владял само
първоначално построената сграда от четири стаи без допълнително построените две
стаи за ответника.
С оглед установеното по делото, че сградата е построена в общински поземлен
имот, без да е учредено за построяването й право на строеж, не е доказано давностно
владение нито за родителите на страните, нито за ищеца, нито за ответника, независимо
от това кой е построил процесната сграда. Сградата се намира в имот-общинска
собственост и следователно действа презумпцията на чл.92 от ЗС, че собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго/ отстъпено право на строеж или право на ползване/. Предвид, че
способите за придобиване на право на собственост са изрично уредени в закона и
относно придобиването на публична/частна общинска собственост са ограничени, то
придобиването на постройката на основание давност, е изключено.Нито
праводателите на страните са могли, нито страните могат да се позоват на
придобиване по владение, годно да ги направи собственици на сградата и построеното
върху общинска земя не може да има различен статут от земята, защото друго по
делото не е установено, в частност не е установено общината да е учредила право на
строеж за сградата. С оглед на това е без значение и дали праводателите на страните са
владяли сградата, защото и да са, владението им може да бъде продължено само като
фактическо състояние, което при съдържанието на чл.86 от ЗС, вр. §1 от на ЗИД ЗС
/ДВ бр.105/2006 г. с последващите изменения/, не е годно придобивно основание по
чл.79, ал.1 от ЗС.
Изводът е, че с оглед заявените факти, решението за отричане на
претендираното от ответника право, не ще има правопредпазващо действие относно
субективното право на ищеца, защото не е налице такова право/респ. защитимо чрез
отричане на правото фактическо състояние, при заявените в исковата молба
обстоятелства, и съответно не е налице правен интерес от търсената защита,
предявеният иск е недопустим и производството по делото подлежи на прекратяване.
Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, като видът на иска е призван да
гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на
материалните права. В случая на предявен отрицателен установителен иск за
собственост или друго вещно право защитата се постига чрез отричане със сила на
5
пресъдено нещо на претендираното от ответника право. То е предмет на спора, като
отричано от ищеца право. Отричането на правото на ответника не би породило право
на ищеца, нито би защитило владението на ищеца като фактическо състояние, за
защита на което, при необходимост, законът регламентира други способи за защита,
т.нар. владелчески искове.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, в тежест на ищеца
следва да се възложат направените от ответника разноски по делото в размер на 1000
лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М. И. И. с ЕГН **********,
гр.Кърджали, *****, общ.Кърджали, обл.Кърджали, срещу Б. И. А. с ЕГН **********,
гр.Кърджали, *****, общ.Кърджали, обл.Кърджали, отрицателен установителен иск за
собственост по чл.124 от ГПК за недвижим имот – едноетажна жилищна сграда с
идентификатор ****** по КККР на гр.Кърджали, със застроена площ 87 кв.м.,
състояща се от два коридора, четири стаи, кухня, баня/тоалетна и два склада, построена
в общински поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр.Кърджали, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. N 869/2020г. по описа на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА М. И. И. с ЕГН **********, гр.Кърджали, *****, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, да заплати на Б. И. А. с ЕГН **********, гр.Кърджали, *****,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата в размер на 1000 лв., представляваща разноски
по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 1-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6