МОТИВИ към присъда № 21, постановена на 12.06.2018г.
по НЧХД №223/2018г. на Търговищки районен съд.
Подсъдимият А.М. е предаден на съд за това, че на
14.02.2018г. в гр.Търговище публично казал нещо унизително за честта и
достойнството на Н.Х. *** в нейно присъствие – престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимата Д.М. е предадена на съд за това, че на
14.02.2018г. в гр.Търговище публично казала нещо унизително за честта и
достойнството на Н.Х. *** в нейно присъствие – престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
В съдебно заседание тъжителката уточни, че част от
обидните изрази били казани на турски език, а друга част – на български език.
В наказателното производство бе приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявени от тъжителката срещу всеки един от
подсъдимите за заплащане на сумата от по 2500 лева обезщетение за причинените в
резултата на престъпленията неимуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от 14.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание
повереникът на тъжителката и граждански ищец
поддържа обвиненията срещу подсъдимите. Пледира за налагане на съответни
наказания и уважаване на предявените граждански искове.
Подсъдимите не се признават за виновни. Техният
защитник пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на
предявените граждански искове. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът установи следната фактическа обстановка:
Съгласно тъжбата : тъжителката и подсъдимия М. са
братовчеди, а подсъдимата Д.М. е негова съпруга.
Взаимоотношенията им се влошили след завеждане на дело
за делба на наследствени имоти през 2015 година в Търговищкия районен съд. На
14.02.2018 година, около 11.30, след излизане от поредното съдебно заседание, от
сградата на Съдебната палата в гр.Търговище, подсъдимите нападнали тъжителката с
обидни думи и заплахи, като и двамата я наричали : “кучко смотана“., “ти си
откачена“..“курва такава“., “ще ти еба майката“,..“откажи се,че ще видиш какво
ще ти се случи“..“ще те вкарам в миша дупка курво мръсна,“..“пачавро, нямаш гръб, на какво се доверяваш в съда“. Изричайки
с омраза и закани тези думи и двамата подсъдими я дърпали за ръцете. Това станало
пред сградата на Съдебната палата в гр.Търговище. След като се показал служител
от охраната на входа на съда тогава подсъдимите оставали тъжителката и заминали
в друга посока.
Двамата подсъдими не се признават за виновни. Не
отричат, че на инкриминираната дата е имало конфликт между тях и тъжителката,
но обясняват, че тъжителката ги е обиждала, а не те нея. Категорично отричат да
са обиждали тъжителката.
Свидетеля А.С.потвърди фактическата обстановка както е
описана в тъжбата. Видно от удостоверението издадено от работодателя на С., на
14.02.2018г. този свидетел е бил в трудово правоотношение с „ЕМУ -Агроинвест“ООД и на този ден не е ползвал платен или
неплатен отпуск и не е бил във временна нетрудоспособност тоест би следвало да
е на работа. Въпреки, че съгласно удостоверението няма точно определено работно
място, то работното му място очевидно не е центъра на гр.Търговище, предвид
длъжността му – „оператор на селскостопански машини“. Това обстоятелство и
предвид на обстоятелството, че този свидетел се познава със съпруга на
тъжителката и със тъжителката, мотивираха съда да не кредитира показанията на
свидетеля С., като достоверни. Още повече, че на следващият ден след инцидента,
свидетеля се е срещнал с тъжителката и нейният съпруг, и ги е разпитвал за
случката.
Св.А., очевидец на ситуацията, потвърди, че само
тъжителката е отправяла думи към подсъдимите на висок тон, но не е разбрал
съдържанието на тези реплики, тъй-като били изказани на турски език, а
подсъдимите само са мълчали. Свидетеля С., също очевидец, не е чул подсъдимите
да обиждат тъжителката. Съдът не намери основание да не кредитира като
достоверни показанията на свидетелите А. и С.. Техните показания кореспондират
и с обясненията на подсъдимите.
Предвид горното съдът прие за доказано, че на
14.02.2018г. в 10.22ч. е имало съдебно заседание по гражданско дело в сградата
на РС Търговище – гр.д.№ 1626/2015г. по описа на РС Търговище. На това заседание
са се явили тъжителката /като един от ищците/, нейният адвокат – С.,
подсъдимият – А.М. със своя адвокат- А. и други участници в процеса. На
27.02.2018г. настоящата тъжителка подала жалба в РП Търговище с текст
аналогичен с настоящата тъжба. По тази жалба наблюдаващият прокурор взел
отношение като разпоредил на органите на полицията да предупредят настоящите
подсъдими за наказателната отговорност за престъпления по чл.144, ал.1 от НК и
чл.146, ал. от НК.
От обясненията на подсъдимите и от показанията на
свидетеля А. се установи, че пред съдебната зала след съдебното заседание по
горепосоченото гражданско дело заседание е възникнал словесен конфликт между
тъжителката и подсъдимите, при който тъжителката отправяла реплики към подсъдимите,
а в същото време подсъдимите не казали нито дума. Същата ситуация се повторила
и на стълбите пред съдебната сграда. Тъжителката отправяла реплики към
подсъдимите, а те не и отговорили нищо.
В подкрепа на обвиненията по тъжбата са само
показанията на св.С., но тези показания по изложените по-горе съображения не
следва да бъдат кредитирани като достоверни, а и тези показания сами по себе си
са крайно недостатъчни да докажат обвиненията по безспорен и категоричен начин.
Останалите приложени по делото писмени доказателства –
служебна бележка № И-326/28.03.2018г. от I ОУ Христо Ботев, учебна програма, удостоверение за
раждане, фискален фон за платено задължение за потребена
електрическа енергия, копие на КТ към СУМПС, нямат пряко отношение към спора.
Доказват, че подсъдимите имат дете, което учи и притежават лек автомобил.
Установи се, че не се пазят видеозаписите от камерите на съдебната палата за процесният ден.
Предвид изложените съображения, съдът намери, че
обвинението повдигнато от страна на тъжителката срещу двамата подсъдими е
недоказано, поради което съдът призна двамата подсъдими за невинни по
повдигнатите им обвинения и ги оправда.
Предвид липсата на противоправно
поведение от страна на подсъдимите спрямо тъжителката, съдът отхвърли предявените
граждански искове като неоснователни.
На основание чл.190, ал.1 от НПК тъжителката бе осъдена
да заплати на подсъдимите направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :